№ 93
гр. Благоевград, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Владимир Ковачев
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20231200500022 по описа за 2023 година
Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от М.
И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б., ул. Г. П. № чрез адв. Д. П.,
съдебен адрес: гр.С. ул. М. № против решение № 692/30.11.2022 г., постановено
по гр.д. № 2314/2021 г. по описа на РС- Благоевград, с което е отхвърлена като
неоснователна молбата на жалбоподателката за допускане на промяна на
фамилното й име от И. на Д.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението на районния съд.
Изложени са доводи, че първоинстанционният съд не е взел предвид
конкретните лични ситуации на молителката. Твърди се, че се иска промяна
единствено на фамилното име, което е обидно за нея и й носи изцяло негативни
емоции и която промяна няма за последица заличаване на биологичния произход
на човек. Сочи се, че от показанията на свидетелите е установено, че молителката
никога не е имала добри отношения със своя баща, като същевременно е била
лишавана от традиционната бащина обич и емпатия. Изтъква се, че молителката
живее с името на напълно непознат за нея човек, който никога не е изпитвал
бащина любов към нея, а е бил причина за стрес и неприятни емоции в детството
й. По този начин молителката е принудена да живее с името и спомена за своя
баща, с който тя не се асоциира и иска да забрави болезнените мигове от
детството си.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено
1
решение № 692 от 30.11.2022 г. , постановено по гр.д. № 2314/2022 г. по описа на
Районен съд –Благоевград и постановяване на решение, с което да бъде допусната
промяна на фамилното име на молителката М. И. И. от И. на Д.
Препис от въззивната жалба е връчен на Община Благоевград на 22.12.2022
г., която в предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок, не е депозирала
отговор.
Препис от въззивната жалба е връчен на Районна прокуратура - Благоевград
на 22.12.2022 г. В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, не е постъпил отговор на въззивната
жалба.
Страните не са направили искания по реда на чл. 266 ГПК за събиране на
доказателства в настоящата инстанция.
Анализът на доказателствата води до следните фактически констатации:
Молителката М. И. И. е родена на 07.07.1989 г. в гр. Благоевград, като
видно от приложеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 859 от 11.07.1989 г., е записана от родителите си Р.З. И. - майка и
И.А.И. - баща, със следните три имена - собствено М., бащино -И. и фамилно - И.
или М. И. И..
От удостоверение за наследници № 000307/11.03.2002 г., издадено от
Община Благоевград, се установява, че бащата на молителката е починал на
17.01.2002 г. и е оставил за свои законни наследници: молителката М. И. И.,
И.И.А. - син и А.И.А
По делото е прието като доказателство с превод на български език
удостоверение за брак от 06.05.2022 г., издадено от Кметството на Копенхаген за
сключен брак на 06.05.2022 г. между М. И. и М. Д.
Видно от удостоверение изх. № 2570/2022 от 14.09.2022 г. на Окръжна
прокуратура – Благоевград, срещу молителката М. И. И. няма обвинения по
неприключени наказателни производства.
Видно от писмо вх. № 9704/2022 г. от 18.10.2022 г. на Районна прокуратура-
Благоевград, срещу молителката М. И. И. няма образувани и неприключени
наказателни производства и повдигнати обвинения.
От удостоверение за наличие или липса на задължения по ЗМДТ изх. №
УД004213/18.10.2022 г., издадено от Община Благоевград, се установява, че
молителката М. И. И. има непогасени задължения по ЗМДТ в размер на 583,33 лв.
Спрямо молителката М. И. И. няма налагани принудителни
административни мерки по ЗБЛД (писмо с рег. № 244000-34221/21.10.2022 г. от
ОД на МВР Благоевград).
От справка от ТД на НАП София, офис Благоевград се установява, че
молителката М. И. И. има установени задължения- 300,00 лв. глоба/електронен
фиш.
От справка за съдимост рег. № 3469 от 14.09.2022 г. е видно, че молителката
М. И. И. не е осъждана.
По делото са ангажирани гласни доказателства.
2
В показанията си св. Р.А.- майка на молителката, сочи, че дъщеря й почти не
е живяла с баща си и няма каквато и да било емоционална връзка с него. Твърди,
че от раждането си молителката не е живяла с баща си, като ученичка бащата
много рядко я вземал. Според свидетелката посоченото мотивирало молителката
да не иска да носи фамилното име на баща си.
В показанията си св.М.А. сочи, че молителката е нейна племенница. Има
преки наблюдения на отношенията между молителката и нейния баща. Твърди, че
М. е израснала без подкрепата на нейния баща, на практика без баща. Не е
разговаряла с молителката за причините относно промяна на фамилното й име.
Сочи, че иска да си смени фамилията, защото не чувства фамилията на баща си
като своя.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Въззивният съд напълно споделя мотивите на Районен съд – Благоевград,
изградени въз основа на посочената доказателствена съвкупност по делото, като
препраща към тях на основание чл. 272 ГПК. С оглед оплакванията във
въззивната жалба, настоящата въззивна инстанция ще следва да изложи свои
мотиви.
Законът урежда начина на формиране на имената на българските граждани с
императивни правни норми, поради което и промяната на името е правно уредена
възможност, която възниква при строго определени предпоставки. Преценката за
наличие на основания за промяна на името винаги трябва да е обвързана с
императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР и посочените в тях възможни
отклонения относно образуването на бащиното и фамилно име на лицето.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация фамилното
име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -
ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или
религиозните традиции на родителите налагат друго. Същевременно съгласно чл.
19, ал. 1 ЗГР собственото, бащиното и фамилното име на лицето могат да бъдат
променени от съда в случаите, когато са осмиващи, опозоряващи или обществено
неприемливи, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
Правото на фамилно име е част от едно от основните човешки права
правото на неприкосновеност на личния живот, прогласено в чл. 32, ал. 1 от
Конституцията на Република България и чл. 8, § 1 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи. По см. на чл. 14, ал. 1 ЗГР правото на
фамилно име е субективно, лично и неотчуждимо право, което възниква с
установяването на произхода на лицето от бащата, било непосредствено с
раждането, или вследствие на припознаване, установяване по съдебен ред или
пълно осиновяване. Това право е абсолютно – може да бъде противопоставено на
всички останали правни субекти, които са длъжни да го зачитат.
ЕСПЧ приема, че държавите разполагат с широка дискреция да регулират
условията, при които едно лице може да смени името си, а ограниченията в тази
посока могат да обслужват различни обществени интереси. Във всеки конкретен
случай, следва да се постигне баланс между интересите на молителя и на
обществото и да се прецени дали са изтъкнати достатъчни и адекватни аргументи
относно сигурността и надеждността на гражданските регистри, за да бъде
3
отказана смяна на името. Справедлив баланс е постигнат, когато тълкуването на
националния закон от съдилищата не противоречи на чл. 8 от ЕКЗПЧ, решенията
на съдилищата са мотивирани, а не произволни (вж. дело Големанова срещу
България).
Във въззивната жалба са изложени доводи, че фамилното име на
молителката е обидно за нея и носи негативни емоции, което се отразява върху
личността и достойнството й.
В настоящия случай е безспорно по делото, че молителката е български
гражданин като при раждането си в акта за раждане е записана с трите имена –М.
И. И.. Желанието на молителката е да промени фамилното си име от И. на Д. Като
причини за исканата промяна молителят сочи, че никога не е имала изградена
емоционална връзка с баща си, както и че е сключила брак с М. Д.
Важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са тези, които са лично
и обществено значими. Такива обстоятелства са например: известността на лицето
в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни
имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му
промяна.
Предвид основните принципи на гражданското право и господстващия
обществен морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР биха били такива лични и
обществени обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или
обществено неудобно или неподходящо. Наличието на важни обстоятелства по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР може да се обсъжда само и единствено, ако става
въпрос за промяна на име по смисъла на посочената правна норма. Действията на
съда в производство по глава XV ГПК са изцяло обвързани от нея. Това означава,
че съдът не може да допусне промяна в името на едно лице contra legem, т.е. съдът
не може да се отклони при постановяване на решението си от императива на
посочената правна норма. Следователно искането, свързано с разпоредбата на чл.
19, ал. 1 ЗГР следва да бъде в рамките на фактическия състав на чл. 9, ал. 1 от
същия закон (така решение № 200 от 14.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 25/2009 г.,
IV г. о., ГК). В процесния случай, искането не съответства на императива на
разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗГР. Промяната на фамилията на молителката от И.
на Д. би била в противоречие с принципа на закона, определен по императивен
начин с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗГР относно начина на формиране на
фамилното име на всяко лице.
Не са налице и предпоставките по чл. 14, ал. 2 ЗГР вр. чл. 12 СК. Валидно
брачно правоотношение (предвид представеното по делото удостоверение за брак
от Кметството на община Копенхаген), не е възникнало съгласно правилата на
българското обективно право.
Във въззивната жалба са изложени доводи относно фамилното име на
братята на молителката, които не носят фамилно име И., а А.. Молителката е
български гражданин и е с установено бащинство. Името на нейния баща е И.А.И..
При това положение, фамилното име на молителката може да бъде И. (както е
записано в акта за раждане) или А. (аргумент от чл. 14, ал. 1 ЗГР), каквото е
фамилното име на нейните братя.
Следва да се отбележи, че фамилното име на молителката нито е осмиващо,
4
нито опозоряващо или обществено неприемливо, освен това не се установяват
важни обстоятелства по смисъла на закона, които да налагат исканата промяна.
Съобразно изложеното и поради съвпадане изводите на въззивния съд с тези
на първоинстанционния съд, въззивната жалба се явява неоснователна.
Обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 692/30.11.2022 г., постановено по гр.д. №
2314/2022 г. по описа на РС- Благоевград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5