Р Е Ш Е Н И Е
№ 354
гр. Пловдив,14.02. 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, Х състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като
разгледа докладваното от съдия Ангелов административно дело № 1120 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по жалба на Ф.К.Т.,
с ЕГН **********,***, срещу Ревизионен акт (РА) с № Р-16000917003090-091-001 от
14.11.2017 г., издаден от П.Д.С. - началник на сектор в ТД на НАП - гр.
Пловдив, възложил ревизията, и К.Г.Д. - главен инспектор по приходите в ТД на
НАП – Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 108 от
06.03.2018 г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който
на жалбоподателя са установени задължения както следва: годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г. в размер на 2 393.00
лв. и лихви 393.59 лв.; годишен данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. в размер на 15 436.00 лв. и лихви 973.40 лв.; данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г. 5.00 лв. и
лихви 0.32 лв.; вноски за ДОО за 2015 г.
в размер на 2 752.18 лв. и лихви 500.07 лв. и за 2016 г. в размер на
3 993.60 лв. и лихви 299.00 лв.; вноски за ЗО за 2015 г. в размер на
1 720.12 лв. и лихви 312.57 лв. и
за 2016 г. в размер на 2 496.00 л. и лихви – 195.33 лв.; вноски за
ДЗПО-УПФ за 2015 г. в размер на 1 075.07 лв. и лихви – 195.33 лв. и за
20146 г. в размер на 1 560.00 лв. и лихви – 116.80 лв.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на издадения акт, като на първо място,
жалбоподателят оспорва реда за провеждане на ревизия, като сочи, че липсват
основанията за извършване на такава по особения ред на ДОПК. На второ място се
твърди, „че обсъжданите в РА автомобили не са били управлявани от
жалбоподателя, а от други лица, поради което органите по приходите неправилно
са приели, че лицето е осъществявало комисионни сделки. Иска се отмяна на акта.
В съдебно заседание - Ф.К.Т. не се
явява и не изпраща представител.
Ответникът - Директор на дирекция “ОДОП“,
гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрис. П.,
излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена при наличието на
правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт
по административен ред и в предвидения процесуален срок, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Началото на ревизионното производство е
сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с № Р-16000917003090-020-001
от 22.05.2017 г. (л.762 т.3), издадена от П.Д.С. - началник на сектор при ТД на
НАП - Пловдив, с обхват на задължения за: данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г.; данък
върху добавената стойност за периода 16.02.2016 г. – 31.12.2016 г.; вноски за
ДОО - за самоосигуряващи се за периода 01.01.2015г. – 31.12.2016 г.; вноски за ДЗПО - УПФ за самоосигуряващи се за периода 01.01.2015
г. – 31.12.2016 г. и вноски за здравно осигуряване /ЗО/ за самоосигуряващи
се за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г. Определен
е срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване
на заповедта, което е сторено на 31.05.2017 г. лично на РЛ.
Със Заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с № Р-16000917003090-020-002 от 03.07.2017 г. (л.758,
т.3) на П.Д.С.- началник на сектор при ТД на НАП - Пловдив, срокът на ревизията
е продължен до 31.08.2017 г., и е извършена замяна на ревизиращ, като С. С. С.
е заменен с Р. Г. С., а ревизираните периоди и задължения не са променени.
Заповедта е връчена на РЛ на 14.07.2017 г.
Със ЗИЗВР с № Р-16000917003090-020-003
от 30.08.2017 г. (л.756, т.3) на С. Ц. З. - главен инспектор по приходите, в
качеството и на заместник на П.Д.С., срокът на ревизията е продължен до
30.09.2017 г., а заповедта е връчена лично на РЛ на 08.09.2017 г. от Ф.К.Т.. Със
ЗИЗВР с № Р-16000917003090-020-004 от 28.09.2017 г. (л.754, т.3) на същия орган
по приходите, срокът на ревизията е продължен до 31.10.2017 г., а заповедта е връчена
на Ф.К.Т. на 18.10.2017 г.
Със ЗИЗВР с № Р-16000917003090-020-005
от 09.10.2017 г. (л.751, т.3) на П.Д.С., срокът на ревизията е продължен до
31.10.2017г., като в обхвата й са включени и задължения за годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2015 г. –
31.12.2016 г., и заповедта е връчена на Ф.К.Т. на 18.10.2017 г.
В срока по чл.117 ал., от ДОПК е
изготвен и Ревизионният доклад (РД) с № Р-16000917003090-092-001 (л.46, т.1).
По делото липсват данни срещу така изготвения доклад да е депозирано възражение.
В срока по чл.119 ал.1 от ДОПК е издаден
и обжалваният в настоящото производство Ревизионният акт №Р-16000917003090-091-001/13.12.2017
г. (л.33).
В срока по чл.152 ал.1 от ДОПК РА е
обжалван пред горестоящия административен орган,
който в срока по чл.155 ал.1 от с.к. се е произнесъл с Решение № 108/06.03.2018
г., като е потвърдил РА изцяло.
В административната преписка са
приложени: сертификати за електронен подпис (л.26, т.1) и оптичен носител (л.776,
т.3) удостоверяващи валидни електронни подписи от страна на съответния орган по
приходите.
С оглед делегирането на правомощията,
към административната преписка е приложена и Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. на
териториалния директор на ТД на нАП – Пловдив (л.3,
т.1).
При така установеното, съдът намира
ревизионното производство за проведено при липсата на съществени нарушения на
процесуалните правила.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
I.
По Закона за
данък върху доходите на физическите лица.
Ревизията на лицето за задълженията за
данък по чл.48 от ЗДДФЛ обхваща данъчни периоди за 2015 и 2016 г.
Ф.К.Т. е местно физическо лице по
смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл.6 и чл.8
от с.з., за доходите, получени през отделните данъчни периоди, попадащи в
обхвата на ревизията.
За ревизирания период лицето не е
подавало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и не е декларирало получени доходи.
Ф.Т. е регистрирал на 11.01.1991 г. ЕТ
„***“ с ЕИК *********, но фирмата не е
пререгистрирана и считано от 01.01.2012 г. е заличена
от ТР.
На ревизираното лице са установени
допълнително задължения за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ по години, както
следва:
-
За
2015 г. в размер на 2 393.00 лв. и лихви – 393.59 лв.;
-
За
2016 г. в размер на 15 436.00 лв. и лихви – 973.40 лв.
С РА са
установени задължения за 2016 г. за данък върху годишната
данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ – 5.00 лв. и лихви 0.32 лв.
Ф.Т. е семеен – съпруга *** Т..
С Протокол № 1329633/19.07.2017 г.
(л.258, т.1) от досието на ревизираното лице е присъединен Протокол №
П-16000916190072-073-001/20.04.2017 г. (л.260, т.1) за извършена проверка,
ведно с приложените документи.
В хода на ревизията, с цел изясняване
на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на жалбоподателя, са
извършени процесуални действия, подробно описани в констативната част на РД,
неразделна част от РА, по смисъла на чл.120 ал.2 от ДОПК.
1.
Годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ.
В хода на ревизията, от ОД на МВР –
Кърджали, с писмо вх. № Рев. 514 от 27.02. 2017 г. (л.379, т.2) и вх. № Рев.
591/06.03.2017 г. (л.329, т.2) е получена информация за регистрирани множество
влизания и излизания на автомобили, собственост на РЛ, обобщени в таблици на стр.9-10 от РД.
На ФЛ, посочени като пътуващи в
автомобилите, собственост на Ф.Т., са извършени насрещни проверки,
документирани с протоколи (л.622, т.2 – л.750, т.3). От тези лица е изискана
информация относно маршрута и целта на пътуването, за превозното средство, с
които е пътувало лицето, за начина на свързване с превозвача, за сумата, която
е платена за транспортната услуга или с други данни. От част от лицата не е
получена информация или не са открити на адреса им за кореспонденция, а друга
част са представили обяснения, в които са посочили маршрут на пътуване и
платената от тях сума за превоза от 100 €.
От лицето е изискана информация за
платените от лицата суми за извършен превоз до и от Германия, Белгия и други
страни, но такава от него не е представена. Извършената справка в интернет
сайтове за обявените цени за превоз на пътници от и до Германия е установила
цена за превоз на едно лице в размер на 200.00 лв. и същата съвпада с
посочената цена от лицата, пътували с автомобили на РЛ и на които са извършени
насрещни проверки.
След извършен анализ на наличната
документация в архива и информационната система на ТД на НАП – Пловдив, събрани
в хода на проверката и на ревизията доказателства и получената информация от
изследваните различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ и други,
подробно описани в РД, органът по приходите е установил, че жалбоподателят е
получил през 2015 и 2016 г. доходи от превоз на пътници, без да ги е декларирал
с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
За целите на ревизията на РЛ е извършена
съпоставка на получените доходи, направените разходи и движението на парични
средства, с оглед установяване на недостиг или излишък на такива. При
извършената съпоставка е установено несъответствие между стойността на имуществото и направените от лицето разходи и
декларираните и/или получени доходи за 2015 г. – 20 474.35 лв. и за 2016
г. 0- 9 867.44 лв. Прието е, че установеното превишение
на разходите над доходите за 2015 г. е в резултат на получени приходи от
осъществяваната от Т. дейност, свързана с превоз на пътници, а несъответствието
за 2016 г. е покрито от установен излишък от съпругата му.
В хода на извършена проверка на Т.,
присъединена с протокол, е извършена насрещна проверка на *** Ю.И.. Установено
е, че лицето е било наето от Ф.Т. за шофьор на бус за
три курса по маршрут България – Германия – Холандия – Белгия (общо 2 200
км.), като на курс са му заплатили 250 €. В обясненията И. посочва, че не
разполага с никакви документи във връзка с пътуванията.
След извършен анализ на всички
представени документи, писмени обяснения, отговори от направени запитвания до
трети лица, получена информация от други контролни органи, е констатирано
наличието на предпоставките на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, според която са налице укрити
приходи или доходи.
С оглед на това, на основание чл.124
ал.1 от ДОПК на лицето е връчено уведомление (л.291, т.1), с което е уведомено,
че при извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2
от ДОПК за ревизирания период, поради което основата за облагане с данък по
чл.48 от ЗДДФЛ за ревизирания период ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. От лицето са изискани декларации за имущественото състояние за
ревизираните години, но такива не са представени.
Предвид установените обстоятелства по
чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите пристъпва към определяне на основата
за облагане с данъци, като взема предвид всяко от относимите
към лицето обстоятелства по чл.122, ал.2 от с.к., а именно: - т.1., т.2., т.3.,
т.4., т.6., т.8., т.12., т.14. и т.16.
Органите по приходите са приели, че РЛ
е извършвало превози на пътници от България до Германия Холандия и Белгия и обратно. Въз основа на представена от
ОД на МВР – Кърджали информация за регистрирани влизания и излизания на
автомобили с рег. № ***, рег. № ***, и рег. № ***, собственост на лицето, са
определени броят на извършените превози на пътници по години, както следва: -
за 2015 г. – 150 пътника, и за 2016 г. – 681 пътника.
Въз основа на получена информация от
лица, пътуващи с автомобили, собственост на Ф.Т., е определена платената от тя
цена за едно пътуване – 100 € или 195.59 лв. За лицето са определени приходи от
извършен превоз на пътници за 2015 г. в размер на 29 337.00 лв. и за 2016
г. – в размер на 133 189.98 лв.
Изчислени са разходи за гориво за
извършените превози на пътници при средни цени на горива за съответния месец и
разход на гориво от 6 на сто. За 2015 г. са определени разходи за 7 835.54
лв., а за 2016 г. – 22 323.46 лв.
За ревизираното лице са определени
получени доходи от превоз на пътници за 2015 г. общо за 21 501.46 лв. и за
2016 г. – 110 957.52 лв.
С оглед направения анализ, ревизията
определя данъчна основа за облагане с данък върху доходи по реда на чл.122 от ДОПК въз основа на установените недекларирани доходи, след приспадане на
дължимите ЗОВ. Върху така изчислената годишна данъчна основа са определени и
задълженията на лицето по години, както следва: - за 2015 г. – установена е
годишна данъчна основа на доходите от превоз на пътници по реда на чл.122 от ДОПК в размер на
15 954.09 лв., определена като разлика между облагаемия доход от
21 501.46 лв. и ЗОВ за 5 547.37 лв. и дължим данък по чл.48 от ЗДДФЛ в
размер на 2 393.00 лв.; - за 2016 г. - установена е годишна данъчна основа
на доходите от превоз на пътници по реда
на чл.122 от ДОПК в размер на 102 907.92 лв., определена като разлика
между облагаемия доход от 110 957.52 лв. и ЗОВ за 8 049.60 лв. и дължим
данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 15 436.00 лв.
II.
По Кодекса за
социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.
За ревизирания период от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. органите по приходите са
установили обстоятелствата по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК – данни за укрити
приходи/доходи. Приложили са разпоредбата на чл.124а от с.к. при установяване
на задълженията за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО при определяне на
осигурителния доход на самоосигуряващото се лице и съответните
задължения за ЗОВ.
След извършен анализ на относимите обстоятелства по чл.122 ал.2 от ДОПК органът по
приходите е установил облагаем доход на лицето, както следва:
-
За
2015 г. – в размер на 21 501.46 лв.;
-
За
2016 г. – 110 957.52 лв.
Ревизиращият екип е установил, че тези
доходи за ревизираното лице са от стопанска дейност като търговец, който има
регистрация, но е прекратил дейността си на 01.01.2012
г. Прието е също така, че Ф.Т. е извършвал трудова дейност, от която са
реализирани доходи и на основание чл.124а от ДОПК следва да се установят
задълженията му за ЗОВ в качеството му на самоосигуряващо
се лице, върху дохода, определен по реда на чл.122 – 124 от с. к.
По реда на чл.122 ал.2 от ДОПК се
определят недекларирани доходи, като в конкретния случай е определен укрит доход.
Съгласно разпоредбата на чл.123 от с.к., намираща се в глава „Установяване на
недекларирани печалби или доходи“, в случаите по чл.122 ал.1, при определяне на
основата по чл.122 ал.2, се смята до доказване на противното, че е налице
подлежаща на облагане с данъци печалба или доход. Нормата на чл.124а от ДОПК
препраща към реда по чл.122 и във връзка с дължимостта
на ЗОВ, а не само на данъците. Предвид изложеното в частта по ЗДДФЛ, органът по
приходите е приел, че е налице основание за допълнително определяне на
задължения за ЗОВ, поради което, и е определил същите в размерите както следва:
-
вноски
за ДОО за 2015 г. в размер на 2 752.18 лв. и лихви - 500.07 лв. и за 2016 г. в
размер на 3 993.60 лв. и лихви - 299.00 лв.;
-
вноски
за ЗО за 2015 г. в размер на 1 720.12 лв. и лихви – 312.57 лв. и за 2016 г. в
размер на 2 496.00 л. и лихви – 195.33 лв.;
-
вноски
за ДЗПО-УПФ за 2015 г. в размер на 1 075.07 лв. и лихви – 195.33 лв. и за 2016
г. в размер на 1 560.00 лв. и лихви – 116.80 лв.
За да потвърди РА, решаващият орган
изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е посочил подробно
нормативната уредба, регулираща този вид отношения.
В с.з. на 31.10.2018 г. е изслушана и
приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/,
за изготвянето на която, вещото лице е извършило проверка в офиси на „Изи пей“ и „Мъниграм“ в гр.
Кърджали, както и е получило допълнителна информация от „Изи
пей“ АД и „Фактор И.Н.“ АД. При проверката е констатирано, че Ф.К.Т. не
фигурира като получател на парични преводи през системата „изи
пей“ в периода 2015 - 2016 г. Що се отнася до второто дружество, установено е,
че то съдържа само обща информация, а пълна информация за паричните преводи
от/към България може да се получи единствено от „Мъниграм
интернешънъл лимитед“
Англия.
В с.з. на 03.12.2018 г. е изслушана и
приета без възражения и допълнителна ССчЕ със задача проверка
в банка „ДСК“ ЕАД, като се установи и посочи какви суми са превеждани от
Холандия и от кого там, на жалбоподателя. Тази експертиза е установила, че
данните по движението на сметките в „Райфайзенбанк“ ЕАД са идентични с тези, установени
по административната преписка в хода на ревизията.
Банковите
сметки в „ПИБ“ АД и в „ОББ“ АД са
закрити преди ревизирания период. Крайният извод на вещото лице е, че няма
извършени преводи от Холандия в полза на РЛ.
В с.з. на 22.01.2019 г. е изслушана и
приета без възражения от страните и съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, за
изготвянето на която, вещото лице е използвало всички приложени по делото
документи. Използваните данни от експерта са представени в табличен вид в
заключението, както и са дадени пояснения и използваната информация. Изводите
на експерта са следните: - 1. Приходите за 2015 са общо 29 337.00 лв.,
определени по материали по делото, от извършени превози на общо 150 бр. пътници
през ГКПП на страната, съгласно представена справка от ОД на МВР по средна цена
на услугата 100 €; 2. Приходите за 2016
г. са общо в размер на 133 189.98 лв., определени от материалите по
делото, от извършени превози на общо 681 бр. пътници през ГКПП на страната,
съгласно представена справка от ОД на МВР по средна цена на услугата 100 €; 3.
Общо приходи за 2015 и 2016 г. – 162 526.98 лв.; 4. Разходите за 2015 и
2016 г. включват гориво, консумативи и пътни такси – общо 45 552.75 лв.;
5. Вещото лице е посочило, че не може да определи размер на трудово
възнаграждение на шофьорите, тъй като това не е въпрос на техническата
експертиза, а са договорни отношения между лицата. Посочено е , че м
материалите по делото има данни за заплата на курс 250 € за шофьор, при което
експертът е направил изчисления, че за 118 курса , при заплащане по 250 €, се
получава сумата от 57 696.10 лв. Експертът е посочил печалба за двете
години в два варианта – с включени разходи за заплати, без ЗОВ – печалбата за
двете години е 59 278.13 лв.; без включени разходи за заплати, със ЗОВ –
116 974.23 лв.
В с.з. на 26.09.2018 г- е разпитано
като свидетел лицето Е.С., от чийто показания се установява, че познава
жалбоподателя от 4-5 години и е купил от него на изплащане автомобил –
„Фолксваген транспортер Каравел“
с рег. № ***, който изплатил през 2016 г. Управлявал е автомобила през 2015 г.,
работил с него в Белгия и пътувал често между България и Белгия. При него
пътували и други хора в кабината. Твърди, че е карал негова собствена кола.
В хода на съдебното производство не са
представени други доказателства.
При
така установеното от фактическа страна в частта по ДОПК и ЗДДФЛ, съдът формира
следните правни изводи:
По отношение основанието за ревизия по
чл.122 от ДОПК:
На първо място, съгласно чл.160 ал.2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт
в оспорената му част включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и
в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално - правните
разпоредби по издаването му.
Обжалваният акт е издаден от компетентен
орган по смисъла на чл.119 ал.2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав приема, че
ревизионният акт е надлежно подписан от компетентни длъжностни лица по смисъла
на чл.119 ал.2 от ДОПК.
Издаден е в предвидената форма, съгласно
чл.120 ал.1 от ДОПК и съдържа изискуемите реквизити по чл.120 ал.2 от ДОПК. Не
са допуснати съществени процесуални нарушения в ревизионното производство,
които да са самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт и предвид
разпоредбата на чл.160 ал.4 във връзка с ал.1 от ДОПК и задължението на съда да
реши делото по същество, като установи размера на данъчните задължения, без
възможност за връщане на преписката за отстраняване на процесуални нарушения.
На второ място, органите по приходите са
приложили принципите на обективност и служебно начало, заложени в чл.3 и чл.5
от ДОПК, тъй като всички протоколи от извършени насрещни проверки на задължени
лица, на трети лица и институции, искания за представяне на доказателства и
писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и
представляват годни доказателствени средства, и сочат на липса на преднамереност
в действията на органите по приходите.
Отделно от това, видно от така изготвените протоколи, органите на
данъчната администрация са положили максимални усилия за установяване на
фактите и обстоятелствата за определяне на данъчните задължения на лицето, като
са извършили проверки във всички информационни масиви /НАП, МДТ, ОД на МВР/
относно собствеността на МПС-тата, с които е
извършван превоза, както и са извършили насрещни проверки на лицата, които са
пътували, за което свидетелстват и представените по административната преписка
обяснения в приложеният към РД (част от т.2 и част от т.3). Самият факт, че
част от лицата изобщо не са открити, друга част са отказали да дават обяснения,
трети са категорични, че не желаят да свидетелстват, и само една част е дала обяснения, че е заплатила само
транспортни разходи, съответно, до Германия, Холандия, Белгия, както и твърденията на жалбоподателя, че не е
управлявал той автомобилите, съобразно подадените от ОД на МВР – Кърджали
справки, тъй като същите били продадени, но не е прехвърлена собствеността,
обосновават извода за наличието на укрити приходи. В подкрепа на горното е и
обстоятелството, че при насрещната проверка на Д.Ю.И. е установено, че лицето е
било наето от Т. за шофьор на бус за три курса по
маршрут България –Германия – Холандия – Белгия, за което му е платена сума от
250 €. Или иначе казано, дори и като посредник Т. е реализирал доходи от тази
си дейност, които не е декларирал. Наред с това, следва да се отбележи, че Ф.Т.,
сам в жалбата си до настоящата инстанция, твърди, че е осъществявал
посредническа и комисионерска дейност при закупуване на автомобили за трети
лица, но липсват доказателства за упълномощаване за подобни действия,
представени, както в хода на ревизионното производство, така и в настоящото
съдебно такова.
На трето място, с оглед направените в хода на
ревизионното производство констатации, а именно – реализирани доходи от
превоз на пътници до държави в Западна Европа, продажба на автомобил, липсата
на декларирани доходи, както и непредставяне на декларация по чл.124 ал.3 от ДОПК, органите на приходната администрация са приели, че в случая е проявен съставът,
предвиден в хипотезата на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, а именно: - налице са данни
за укрити приходи или доходи.
При това положение, и във връзка с правилното
разрешаване на текущия административноправен спор, в
случая, ще следва да се съобразят следните нормативни текстове:
Съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на ревизионния акт. Данъчната основа правилно е
определена по реда на чл.122 ал.1 и ал.2 от ДОПК, а не по общия ред. Няма
нарушение на процедурата по чл.124 от ДОПК. На данъчно задълженото лице е
изпратено уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК.
Доходите за 2015 г. и 2016 г. са от извършен превоз на пътници до Германия,
Холандия и Белгия.
Според разпоредбата на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК -
Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на
данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато са налице данни за
укрити приходи или доходи а ревизирания период.
Съответно, според чл.123 ал.1 от ДОПК - В случаите по
чл.122 ал.1 при определяне на основата по реда на чл.122 ал.2 се смята до
доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или
доход, когато:
1. стойността на имуществото на лицето явно съществено
превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него;
2. направените разходи от лицето и от свързаните с
него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и
съществено превишават размера на декларираните получени средства.
В случая, следва да се съобрази и разпоредбата на
чл.124 ал.2 от ДОПК - В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена
ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е
подкрепено със събраните доказателства.
Ето защо, съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че неправилно ревизията е извършена по особения
ред на ДОПК.
По
отношение основателността на жалбата в частта по ЗДДФЛ.
Според чл.6 ал.1 от ЗДДФЛ - местните физически лица са
носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в
Република България и в чужбина.
В чл.12 ал.1 от ЗДДФЛ са изброени подлежащите на
облагане доходи – “Облагаеми по този закон са доходите от всички източници,
придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на
доходите, които са необлагаеми по силата на закон”, а съгласно чл.17 от с.
з. общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл.25,
30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения.
В случая, след извършена проверка за установяване на
факти и обстоятелства, е констатирано, че са налице и основанията на т.2 от
ал.2 на чл.122 от ДОПК, а именно: - данни за укрити приходи или доходи.
Като последица от определената по реда
на чл.122 от ДОПК основа за облагане с преки данъци при условията на чл.124а от ДОПК ревизиращите са определили окончателния размер на осигурителния доход за
тези периоди, съгласно реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК и следващите се от
това задължения за внасяне на
допълнителни осигурителни вноски за периоди 2015 и 2016 г., като са приели, че
лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими и задължителни осигурителни
вноски.
Относно наличието на предпоставките по
чл.124а от ДОПК, в случая е необходимо да се отбележи следното:
С влизането в сила на Закона за
изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр. 14 от
15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011 г./, разпоредбите на чл.122 – 124 от ДОПК
се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски,
поради което ревизиращият орган правилно е приложил разпоредбата на чл.124а от ДОПК и е преминал към установяване на окончателния размер на осигурителния
доход, в който е включен и доходът с неустановен произход за съответните
ревизирани периоди и облагаемата основа на лицето. В случая, и доколкото
анализът на събраните доказателства не дава основания за формиране на друг
извод, органът по приходите правилно е приел, че доходите на лицето са от
трудова дейност, за която са дължими ЗОВ.
Правният извод е, че в случая е проявен
съставът, предвиден в хипотезите на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, във връзка с
чл.123 от ДОПК, което предопределя определяне на основата за облагане с
процесния пряк данък по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, а оттам и определяне на
окончателния размер на осигурителния доход, и следващите се осигурителни
вноски, в хипотезата на чл.124а от ДОПК.
По съществото на спора следва да се посочи, че
всъщност той се концентрира в една посока – че неправилно е определена
данъчната основа за облагане с данък доходите на физическите лица, респ.
размерът на осигурителния доход, за всяка една от процесните години,
доколкото неправилно от страна ревизиращите органи не са кредитирани обясненията
на лицето, че не то е осъществявало пътуванията до Германия, Холандия и Белгия,
както и налични парични средства в брой и в банкови сметки в началото на
ревизирания период.
В хода на ревизионното производство на
лицето е направена съпоставка за съответствие между стойностите на имуществото
на ЗЛ и направените от него разходи и декларираните и/или получени от него
доходи за ревизираните периоди, които са представени в табличен вид на стр.29 и
30 от РД (л.59, т.1), но задължения за доходи като ФЛ не са установени и същите
не са предмет на оспорване. Само за сведение следва да се отбележи обаче, че
така направения паричен поток за двете процесни
години е неправилен, защото на практика, при така конструираната схема се
облагат доходи от предходни години, за които няма информация дали са обложени
или не. Отделно от това, в приходната част на паричния поток не са включени
изтеглените от банковите сметки суми, както и в разходната част, не са включени
внесените по банковите сметки суми.
Или иначе казано, спорът всъщност,
съобразно изложеното в самата жалба се концентрира изключително и само относно
правилното приложение на материалния закон.
Първият спорен момент по делото е квалифицирането от
приходната администрация на дейността на Т. по повод множество превози на
пътници със собствени МПС и продажбата на тази услуга, като основна, независима
икономическа дейност по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗДДС и противоположното
становище на жалбоподателя по този въпрос. Така според цитирания текст,
независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица,
предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското
стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен
съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка
дейност, осъществявана редовно или по
занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и
нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
В този смисъл, органите по приходите са формирали
извод, че осъществените от Ф.Т. услуги са търговски по смисъла на ТЗ и основата
за облагане следва да се формира по реда и механизма, предвиден за ЕТ.
За разрешаването на този спор е необходимо да се
подложат на анализ фактите във връзка с извършените превози, обема /броя/ и
начина на осъществяването им от Т., броя
на лицата, които са ги ползвали, и размера на заплатената услуга, а и други
такива, от които реализира доходи, като цяло, а не във връзка единствено и
само със спорните такива.
За да отговори на този спорен въпрос по делото, който
е от значение за правилното определяне на задълженията по ЗДДФЛ /доколко, ако
се приеме становището на приходната администрация, то тази дейност следва да
се квалифицира и като търговска дейност по смисъла на чл.1, ал.1, т.5 от ТЗ,
ведно с произтичащите от това последици за облагането с пряк данък/, поради
което и ще бъде разгледан на първо място. Съдът установи следното от
фактическа: - В хода на ревизията е констатирано, че Ф.Т., през ревизирания
период – 2015 и 2016 г. е извършвал превоз на пътници със собствен транспорт от
България до Германия – Холандия и Белгия срещу сумата от 100 € на човек, като
доходите от тази дейност не са били декларирани от него.
Не се спори по делото, че РЛ притежава голям брой
автомобили, както и, че за голяма част от тях са представени договори за покупко-продажба
на МПС, сключени, както само от самия Ф.Т., така и съвместно със съпругата му ***
Т..
Не се спори и, че са безспорно установени голям брой
излизания и влизания на територията на Р България, установено от справките на
ОД на МВР – Кърджали на автомобили, собственост на ревизираното лице.
Не се спори, че от страна на приходната администрация
са установени голям брой лица, пътували с транспорт на Т. извън страната до
посочените по-горе държави, което се удостоверява от приложените по административната
преписка протоколи за извършени насрещни проверки на лицата, от които една част
са признали, че са заплатили 100 € на Т., за да бъдат закарани до сочените
страни. Не се спори, че други от лицата не са дали изобщо обяснения, а трети –
изобщо не са открити на адресите.
При така събраните писмени и гласни
доказателства, на въпроса дали е осъществявал Ф.Т. независима икономическа
дейност по смисъла на ЗДДС, следва да се отговори и съобрази следното:.
Относимо към тази част
на спора е и обстоятелството, че Т. твърди, че автомобилите са били управлявани
от други лица, на които той ги е продал на изплащане и те са излизали и влизали
в страната многократно, като в подкрепа на горното твърдение е разпитано като
свидетел лицето Е.С..
По отношение на последното твърдения
съдът следва да отбележи, че намира за неоснователно твърдението на
жалбоподателя, че част от автомобилите от процесните справки на ОД на МВР –
Кърджали са продадени, като собствеността се прехвърля след окончателното им
изплащане, а органът по приходите неправилно е приел, че лично той е управлявал
МПС-тата, посочени в тях, като не е изследвал
въпросът с управлението на същите. Това е така, тъй като с Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (действаща
редакция, изм. - ДВ, бр. 67 от 2012 г.)
/Наредбата/ се определят начините на регистрация на ППС, като в чл.12, чл.12а,
чл.12б, чл.12в и чл.13 от същата, са посочени необходимите документи за
първоначална регистрация на ППС. В чл.14 ал.1 от същата наредба (действаща
редакция, ДВ, бр. 45 от 2014 г., в сила
от 30.05.2014 г.), промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните
за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация,
смяна на регистрационния номер и продължаване срока на валидност при временна
регистрация, като в чл.15 ал.1 пък, са посочени изисканите докуменит,
необходими за пререгистрацията.
Съгласно чл.3 ал.1 от Наредбата
(действаща редакция, ДВ, бр.45 от 2014 г., в сила от 30.05.2014 г.), моторните
превозни средства и ремаркетата се регистрират в 14-дневен срок от придобиване
на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния
митнически орган. Според чл.4 ал.1, собственикът е длъжен да представи
превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване
на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията;
според ал.2, когато превозното средство е собственост на две и повече лица,
действията по ал.1 могат да се извършат по искане от един от съсобствениците
при писмено упълномощаване от останалите, а според ал.3, физическо или
юридическо лице, което използва превозното средство по силата на правно
основание, различно от правото на собственост, се вписва в свидетелството за
регистрация като ползвател на превозното средство по искане на собственика.
Отделно от това, при напускане на
страната с чуждо МПС, е необходимо нотариално заверено пълномощно от
собственика на автомобила. Пълномощното за управление на МПС е способ, с който
се дават права по силата на пълномощие от собственика на МПС-то на
упълномощеното лице, с които права той може да управлява МПС-то
необезпокоявано. Законово изискване за такова пълномощно за управление на МПС
няма. Но са възможни реални варианти, предвид текстовете на Наказателния кодекс
касаещи престъпленията кражба, обсебване и присвояване. Освен това
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ се прави от собственика на
автомобила, но на негово име. Гражданската отговорност обаче е лична
застраховка, а не имуществена.
В случай на ПТП, предизвикано от
управлявал несобственик е напълно възможна хипотезата на отказ на
застрахователите да заплатят евентуални деликтни
претенции от трето пострадало лице. Трета възможна хипотеза е МПС-то да бъде
заснето посредством техника за видеоконтрол от органите на КАТ. В такъв случай
за виновен отново се счита до доказване на противното собственика на МПС-то.
Как той би могъл да докаже, че не е шофирал той, а е шофирал някой друг? – по
силата на копие от пълномощното. Четвърта е хипотезата на тежък пътен инцидент,
причинен от управляващия, и бягство и укриване на същия – в този случай
органите на реда отново ще търсят собственика, който може да спи спокойно и
нищо да не подозира. С други думи, пълномощно за управление на МПС не е
необходимо по закон, но липсата му би могла да доведе до много сериозни
проблеми, както за този, който управлява без такова пълномощно, както и за
собственика на автомобила, още повече, ако този автомобил напусне страната.
Очевидно е обаче, че в случая липсва и
пълномощно, дадено от Ф.Т. на някои от така нар. „нови собственици“ на
автомобилите, като в този случай следва да се посочи, че съдът кредитира
показанията на свид. С. дотолкова, доколкото същите,
предвид и изложеното по-горе, не променят изводите на приходната администрация,
че пътуванията извън страната са осъществявани именно от Ф.Т..
На следващо място от събраните писмени
доказателства и от дадените обяснения от третите лица в хода на ревизионното
производство (*** Ю.И. – л.684, т.3; *** – л.693-гръб, т.3; *** – л.698, т.3; ***
– л.707, т.3; *** П. – л.701, т.3; *** – л.720, т.3; *** – л.731, т.3 и др.), се
установява, че именно Ф.Т. е осъществявал транспорта, макар и чрез наемане на други
лица – шофьори, предвид и конкретното споменаване на микробусите в обясненията,
или иначе казано РЛ активно е участвало в тази си дейност, независимо дали чрез
личен или нает труд, но при собствени МПС.
Така изложеното и възприето от съда от
фактическа страна, налага извода, че извършваната от лицето дейност – перманентно
извършвана услуга по превоз на пътници със собствени МПС, във връзка с която, не
са представени документи нито за извършени разходи, нито за получени приходи от
тази услуга, попада в обхвата на понятието търговска дейност по смисъла на
чл.1 ал.1 т.5 от ТЗ, според който текст: “Търговец по смисъла на този закон е
всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва комисионни, спедиционни и превозни сделки, респ. на независима икономическа дейност по
смисъла на чл.3 ал.2 от ЗДДС
Не може да се сподели тезата на жалбоподателя,
че същият е извършвал посредническа и комисионерска дейност при закупуване на
автомобили на трети лица, тъй като липсват доказателства в тази насока – пълномощни,
дадени парични средства и пр., както и, че инцидентно е извършвал услугата по
транспорт, за което пътуващите са му предоставяли суми само за гориво, като
това за него не са приходи, а намаляване на разходите за пътуване, и не може да
се приеме че лицето осъществява търговска дейност, респ. независима
икономическа дейност, предвид посочената инцидентност от него.
Видно от събраните в ревизионното
производство доказателства – множеството насрещни проверки на лицата, които са
установени като пътували по маршрут България – Германия – Холандия – Белгия,
показанията на Д.И., както и справките на ОД на МВР – Кърджали, тези твърдения
на напълно се опровергават.
Понятието „търговец” е дефинирано в чл.1 от ТЗ – всяко
физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от сделките по
ал.1, т.1 – 15, или образува предприятие, което по обем и предмет изисква
неговите дела да се водят по търговски начин. Предвид фактите по делото /начина
на извършване на услугата, състояща се от множество курсове по посочения
по-горе маршрут, в резултат на което се е стигнало до получаване на приходи от
множество лица, в резултат продажбата на услугата/ множеството превози на
пътници със собствени МПС, съставлява търговска дейност по чл.1 ал.1 т.5 от ТЗ
– превозни сделки. Според
чл.286 ал.2 от ТЗ, търговски са сделките по чл.1 ал.1 независимо от качеството
на лицата, които ги извършват, като в техния обхват са и сделките свързани с комисионни,
спедиционни и превозни сделки.
Дефинирането на едно физическо лице като търговец не
следва от това дали реализира на практика печалба от тази си дейност /това
следва и от директното тълкуване на нормата на чл.1 ал.1 от ТЗ/, а от това
дали извършваната от него дейност по естеството си е търговска.
По изложените съображения и отново съобразно броят на
осъществените сделки по превоз на пътници със собствени МПС от страна на Ф.Т. /и
в качеството му на превозвач/, извършва действията по продажба на превозни
услуги; периодът през който е осъществявана тази дейност, водят до еднозначен
извод и, че в случая се касае и до независима икономическа дейност по смисъла
на чл.3 ал.2 изр. второ от ЗДДС – дейност по експлоатацията на материално
имущество с цел получаване на редовен доход от него, респ. до дейност която
следва да бъде квалифицирана и като търговска по смисъла на чл.1 т.1 т.5 от ТЗ.
При така възприетото от съда на втория спорен момент
по делото – относно законосъобразността на допълнително вмените задължения за
данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ, следва да се отговори по следния начин.
Безспорно като местно физическо лице по смисъла на
чл.4 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ, Ф.Т. е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание
чл.3 т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през отделните данъчни
(календарни) години, попадащи в обхвата на ревизията.
В хода на ревизията е установено, че лицето няма
регистрация по ТЗ; няма участие като ФЛ в търговски дружества, кооперации и
юридически лица с нестопанска цел; няма обща регистрация по ДОПК с ЕИК по булстат, както и регистрация по ЗДДС. РЛ не е осигурител и
не е самоосигуряващо се лице за периода 2015 – 2016
г.; няма декларирани действащи трудови договори, както и данни за изплатени
суми и удържан данък по чл.57 и чл.73 от ЗДДФЛ.
За 2015 г. и за 2016 г. лицето не е подавало ГДД по
чл. 50 от ЗДДФЛ.
С РА допълнително установените данъчни задължения за
данък върху дохода са определени във връзка с установените продажби на услуги
– превозни такива, като данъчната основа е посочено да е формира по реда на
чл.28 от ЗДДФЛ за доход, чийто размер е определен по правилото на чл.26 от ЗДДФЛ.
Прието, че се касае за доход от стопанска дейност като ЕТ, а съгласно чл.48
ал.2 от ЗДДФЛ, размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите огт стопанска дейност като ЕТ се определя, като годишната
данъчна основа по чл.28 ал.2 се умножи по данъчна ставка 15 на сто.
В конкретния случай според съдебния
състав, правилно органът по приходите е приел, че се касае за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и
приложими са разпоредбите на гл. V раздел ІІ от ЗДДФЛ, предвид на възприетото по-горе
в това изложение, че в случая осъществената от Т. дейност по повод извършването
на превоза на пътници със собственици МПС, попада в обхвата на чл.1 ал.1 т.5 от ТЗ, т.е.
касае се за осъществена от лицето търговска дейност.
В този смисъл и подлежащият на облагане
доход и данъчната основа е следвало да бъдат определени именно по реда на чл.28,
ал.2 във връзка с чл.26 и следв. от ЗДДФЛ.
Това е така и в случаите, когато
физическото лице не е регистрирано като едноличен търговец – аргумент от чл.26,
ал.7 ЗДДФЛ. От значение е самата дейност да може да може да бъде квалифицирна като търговска, а случаят касае значителен
брой превоз на пътници по маршрут България – Германия – Холандия - Белгия в
кратък период от време със собствени МПС, което доказва, че се касае за
търговска дейност, насочена към реализиране на печалба.
Съгласно чл.26 ал.1 ЗДДФЛ, облагаемият
доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на
ЗКПО данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на
предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от
търговския регистър. Съответно данъчната основа се определя по реда на чл.28
ал.2 от ЗДДФЛ.
Материално-правното основание за
облагане на доходи от продажба на превозни услуги, която може да бъде
определена като търговска дейност е нормата на чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ, която
гласи: „Размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от
стопанска дейност като едноличен търговец, както и за доходите от стопанска
дейност по чл. 29а, се определя, като годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 2
се умножи по данъчна ставка 15 на сто.“.
В конкретния казус това означава
най-общо, че правилно е прието наличието на облагаем доход по смисъла на чл.28
от ЗДДФЛ, данъчната основан за който се формира по реда на чл.26 от ЗДДФЛ,
участваща при формирането на общата данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и дължим
данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ.
Всъщност при конкретно възприетото от
съда /а и от самите органи по приходите, като се съобрази РА в частта за
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ/, в случая Т. е реализирал облагаемия
доход, от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на
Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец /във връзка с
тази си дейност/, по смисъла на чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ, резултатът от която, за
нуждите на данъчното облагане подлежи на определяне по реда на чл.26 от ЗДДФЛ,
респ. данъчната основа – по реда на чл.28 ал.2 от ЗДДФЛ, но който доход подлежи
на облагане с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ.
Изложеното по-горе прави излишно обсъждането на
приетите по делото основно и допълнително заключение по допуснатата ССчЕ, които касаят движение по банкови сметки, за което
съдът се произнесе по-горе, още повече, че по отношение на задължения по ал.1
на чл.48 от ЗДДФЛ се каза, че липсват установявания на задължения. Що се отнася
до СТЕ, видно от същата, направени са изчисления на печалбата на РЛ от
извършваната от него дейност, съобразно разходите за гориво за 2015 и 2016 г.
съобразно данни от информационния сайт – www.bgfuelo.net, видовете гориво за всеки един
автомобил, неговият разход, разстояние между градовете, цени на превоз от
различните градове в процесните държави, при което се посочи изчислената от
вещото лице печалба за двете години при условията, посочени от него, при което
се установява, че резултатът е значително по-голям от този, установен с РА.
Съдът кредитира заключението, като коректно и
безпристрастно изготвено, но предвид разпоредбата на чл.160, ал.5 от ДОПК,
съдът, със съдебното решение не може да измени акта във вреда на жалбоподателя.
Що се отнася до установения данък върху
данъчната основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 5.00 лв., съдът
намира изводите на приходната администрация за правилни и законосъобразни. Това
е така тъй като за автомобил „Фолксваген Каравел“ с
рег. № *** е установено, че същият е закупен съгласно договор от 20.10.2016 г.
и продаден на 02.04.2016 г. от Ф.Т. и съпругата му *** Т., в режим на СИО, при
което е реализиран доход от тази продажба, а доходът от продажба на МПС е
облагаем по реда на чл.33 от ЗДДФЛ, тъй като за него не са приложими
разпоредбите на чл.13 ал.1 т.2 б.“а“ от с.з.
Чл.13 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДДФЛ гласи, че
не са облагаеми доходите от продажба или замяна на движимо имущество, с изключение
на пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства, ако периодът между
датата на придобиването и датата на продажбата или замяната е по-малък от една
година, а съгласно чл.33 ал.2 т.1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход е положителната
разлика между продажната цена и цената на придобиване при продажба или замяна
на пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства.
Ето защо, съдът намира, че правилно е
определено задължението за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 5.00 лв.,
предвид факта, че разликата между продажната цена и цената на придобиване е 100
лв., а за Ф.Т. е 50.00 лв., предвид, че автомобилът е СИО.
С оглед изложеното по-горе, съдът
намира жалбата в частта за определени задължения за годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ за ЕТ за неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена, а РА, в
тази му част, да бъде потвърден.
Относно констатациите в частта по
КСО и ЗЗО.
Съгласно чл.124а от ДОПК „Установяване
на задължения за задължителни осигурителни вноски при особени случаи”,
разпоредбите на чл.122 - 124 от същия кодекс се прилагат съответно за
установяване на задължителните осигурителни вноски.
При тълкуването на закона в тази част от ВАС и
приемането на чл.124а от ДОПК за процесуално правно норма, респ. за
приложимостта на този ред за определяне на основата за изчисляване на
дължимите осигурителни плащания и за периоди отпреди влизането й в сила, настоящият
състав на съда счита РА и в тази чу част за правилен и законосъобразен.
Т.е. осигурителният доход, върху който жалбоподателят
дължи ЗОВ за ревизирания период
правилно е определен по реда на чл.124а от ДОПК, а размерът на
задължителните осигурителни вноски е установен съгласно приложимите за случая
разпоредби на КСО и ЗЗО. Осигурителните вноски за самоосигуряващите
се лица са за тяхна cметка и се дължат авансово върху месечен
осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода,
определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за
съответната година. Тези лица определят окончателния размер на осигурителния
си доход на основание разпоредбите на
чл.6 ал.8 от КСО и чл.40 ал.1 т.2
от ЗЗО.
В случая, при определяне на окончателния размер на осигурителния
доход и дължимите осигурителни
вноски на жалбоподателя, е взето предвид
обстоятелството, че ЗЛ не е подавало данни с декларации обр.1 и обр.6 и, че вноски за ДОО,
ДЗПО-УПФ и ЗО не са правени.
Задълженията на Ф.К.т., в качеството му на самоосигуряващо се лице за осигурителни
вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗОса определени
по реда на
чл.6 ал.7 и ал.8, чл.157 ал.6 от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО, съобразно действащите за периода размери на вноските. Взет е предвид максималният месечен размер на осигурителния доход на самоосигуряващото
се лице, съгласно ЗБДОО за съответните
години, и доходите с неустановен
произход за 2015 и 2016 г.
Т. е. и по отношение на допълнително установените
задължения за внасяне на задължителни осигурителни вноски следва да се
констатира, че жалбоподателят не е опровергал нормативно установената
материална доказателствена сила на ревизионния акт, придадена му от
разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК. Обратно, в случая органите на приходната
администрация, установиха по безсъмнен
начин проявлението на фактите
и обстоятелствата, от който
черпят правомощието си да
определят допълнителни задължения
за осигурителни вноски по реда на чл.124а от ДОПК, и констатациите им са обосновани със събраните в хода на ревизионното
производство доказателства, а направените
въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон.
На основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО за дължимите и невнесени в законоустановените
срокове осигурителни вноски е изчислена лихва, която съдът намира за правилно
определена.
Крайният извод на този състав на съда е,
че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а РА, като
правилен и законосъобразен – потвърден.
При този изход на спора и предвид
претенциите на ответника за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват и същите се констатираха в размер на 1 562.27 (хиляда
петстотин шестдесет и два и 0.27) лв., съобразно чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1/009.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Административен съд –
Пловдив, Х състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.К.Т.,
с ЕГН **********,***, срещу Ревизионен акт (РА) с № Р-16000917003090-091-001 от
14.11.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив,
потвърден с Решение № 108 от 06.03.2018 г. на директора на дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно
управление (ЦУ) на НАП, с който на жалбоподателя са установени задължения както
следва: - годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ
за 2015 г. в размер на 2 393.00 лв. и лихви – 393.59 лв.; годишен данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. в размер на 15 436.00 лв. и лихви – 973.40 лв.;
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г. 5.00 лв. и
лихви – 0.32 лв.; вноски за ДОО за 2015 г. в размер на 2 752.18 лв. и
лихви 500.07 лв. и за 2016 г. в размер на 3 993.60 лв. и лихви - 299.00
лв.; вноски за ЗО за 2015 г. в размер на 1 720.12 лв. и лихви – 312.57 лв.
и за 2016 г. в размер на 2 496.00 лв. и лихви – 195.33 лв.; вноски за
ДЗПО-УПФ за 2015 г. в размер на 1 075.07 лв. и лихви – 195.33 лв. и за 2016
г. в размер на 1 560.00 лв. и лихви – 116.80 лв.
ОСЪЖДА
Ф.К.Т., с ЕГН **********,***, да заплати на дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на
НАП, сумата от 1 562.27 (хиляда петстотин шестдесет и два и 0.27) лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: