№ 7413
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110145045 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от ************със седалище и адрес
на управление ************,представлявано от ************ А.,против М.
Й. Ц.,ЕГН **********,с адрес ************,за признаване за установено,че
съществува вземане на ищеца в размер от 1653,97 лева главница за топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,252,80 лева мораторна лихва за
периода 15.09.2019 г. до 09.09.2021 г.,35,84 лева сума за дялово
разпределение за периода м.08.2018 г. до м.04.2020 г.,7,09 лева лихва за
забава върху сума за дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. до
09.09.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за
недвижим имот,находящ се в ************,при което ответникът се явява
задължен да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока по
общите условия. Поддържа се,че за процесния период м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. ответникът е допуснал неизпълнение на своите договорни
задължения и незаплатената цена на доставена топлинна енергия възлиза на
1653,97 лева,която съответства на реално доставено количество топлинна
енергия. Предвид обстоятелството,че цената не е заплатена в срок,ищецът
претендира сумата от 252,80 лева мораторна лихва. С исковата молба са
претендирани и сумите от 35,84 лева за дялово разпределение и 7,09 лева за
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение. Исковата претенция се
основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
1
производство,но предвид връчването на заповедта за изпълнение по реда на
чл.47 от ГПК е налице интерес от предявяване на установителния иск.
Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи предявените
искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
чрез назначения му особен представител със становище за допустимост,но
неоснователност на исковете – твърди се,че не е доказано ответникът да е
потребител на топлинна енергия,не е доказано съществуване на договорно
правоотношение,не е доказано в имота да е ползвана топлинна енергия,при
условията на евентуалност е формулирано възражение за давност. Ответникът
моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач ************ намира исковете за основателни.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК ************ претендира
издаването на заповед за изпълнение против М. Й. Ц. за сумите от 1653,97
лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020
г.,252,80 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за
периода 15.09.2019 г. до 09.09.2021 г.,35,84 лева сума за дялово
разпределение за периода м.08.2018 г. до м.04.2020 г.,7,09 лева мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 54972/2021 г. по описа на СРС,42 състав.
Приети са общи условия на ************ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Видно от договор,сключен между ************ и
************,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което ************ се съгласява да извършва дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а
************ приема да заплаща възнаграждение за извършената услуга по
дялово разпределение.
С нотариален акт от 15.04.1999 г. М. Й. Ц. се легитимира като
собственик на ************ ************ на ************,със застроена
площ от 47,46 кв.м.
Съгласно договор № ************/20.09.2002 г.,сключен между
************ и етажните собственици в ************страните са
постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което
дружеството изпълнител приема да извършва дейност по дялово
разпределение на топлинна енергия,а възложителите се съгласяват да
поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение
на прието решение от общото събрание на етажните собственици.
Представени са по делото фактури от 31.07.2019 г. и 31.07.2020
г.,издадени от ************ с получател М. Й. Ц..
2
Установява се от представените протоколи,че не е осигурен достъп за
отчитане показанията на водомер и индивидуални разпределители.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява,че общият топломер се отчита по електронен път на
първо число всеки месец,след което се приспадат технологичните
разходи,топломерът е преминавал периодична метрологична проверка със
заключение за съответствие,което означава,че е годно средство за търговско
измерване,дяловото разпределение е реализирано при спазване на
нормативната уредба,главницата,без да са включени задължения извън
процесния период възлиза на 1619,41 лева.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза към
22.03.2023 г. няма данни за реализирани плащания на парични суми за
процесния период,изравнителните сметки са въведени и с тях не са
прихващани задължения извън процесния период,главницата за топлинна
енергия възлиза на 1621,33 лева,а сумата за дялово разпределение е в размер
от 35,84 лева,мораторната лихва е в размер съответно от 257,14 лева върху
главница за топлинна енергия и 7,62 лева върху сума за дялово
разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че
този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство –
подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в
претендирания размер. Регламентирането на иска като положителен
установителен иск означава,че е възложено в тежест на ищеца доказването
наличието на материалноправни предпоставки за уважаване на иска – ищецът
следва да докаже съществуването на договорно правоотношение,да установи
уговорените права и задължения,да докаже доставеното количество топлинна
енергия и да установи цената на същата. Законът регламентира фикция,че
искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата
молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за
предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на 23.09.2021 г.
Софийският районен съд приема,че е доказано,че между страните
съществува договорно правоотношение – дружеството ищец доставя и
продава топлинна енергия,каквато е доставена и в сградата,където се намира
топлоснабденият имот,а ответникът Ц. е клиент на топлинна енергия като
собственик на имота,в която насока съдът взе предвид представения
нотариален акт. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот,а по отношение на топлоснабдените имоти към влизане
в сила на ЗЕ законът не поставя изискване за наличието на сключен писмен
договор,а е достатъчно доказване притежавано право на собственост или
вещно право на ползване,при което договорното правоотношение възниква
със собственика,респективно с ползвателя. Предвид това,че според
3
представения към исковата молба нотариален акт ответникът Ц. се
легитимира като собственик на топлоснабдения недвижим имот,съдът
счита,че ответникът е клиент на топлинна енергия и се явява пасивно
легитимиран да заплаща стойността на доставена топлинна енергия.
Разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ предвижда,че правата и задълженията на
страните се уреждат според общите условия на доставчика,а страните не
твърдят да са уговорили индивидуални условия,поради което приложение
намират общите условия. Доказването факта на изпълнение на задължението
за заплащане на доставена топлинна енергия е възложено в тежест на
ответника,а в хода на производството не са представени доказателства да е
заплатена цената или част от същата. Анализът на представените по делото
доказателства позволява да бъде възприето,че в сградата,където се намира
топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение,което
означава,че собственикът на отделен имот заплаща стойността на топлинна
енергия,определена от дялово разпределение. Софийският районен съд
счита,че исковата претенция за заплащане на главница за топлинна енергия е
доказана по основание,а по размер – за сумата от 1619,41 лева,отчитайки
заключението по съдебно-техническата експертиза,което определя стойността
на доставена топлинна енергия за процесния период,без да са включени
задължения извън него. С оглед обстоятелството,че технологичните разходи
са приспадани за сметка на доставчика,съдът приема,че стойността на
топлинна енергия съответства на реално доставена такава. В конкретния
случай от представените по делото доказателства се установява,че до имота
не е осигурен достъп за отчитане показанията на водомер и индивидуален
разпределител,но в такава хипотеза нормативната уредба предвижда,че се
начислява топлинна енергия по максимален специфичен разход,поради което
съдът намира,че исковата претенция е основателна до размера от 1619,41
лева. Съдът приема,че е доказан и искът за заплащане на сумата от 35,84 лева
за дялово разпределение при съобразяване клаузата на чл.36 от общите
условия,както и на заключението по съдебно-счетоводната експертиза.
Цитираната клауза на общите условия предвижда задължение за купувача на
топлинна енергия да заплаща сумата за дялово разпределение на
доставчика,който от своя страна извършва плащане към дружеството,което
осъществява дялово разпределение,поради което при липса на проведено
доказване ответникът Ц. да е изпълнил своето договорно задължение да
заплати сумата за дялово разпределение искът за сумата от дялово
разпределение е основателен в пълния претендиран размер. Изводът на
съда,че са доказани по основание исковете за топлинна енергия и за сума за
дялово разпределение налагат да бъде разгледано своевременно формулирано
в писмения отговор възражение за погасителна давност. Погасителната
давност е уредена в полза на длъжника,който може да се позове на
давност,ако в определен период от време,считано от настъпване изискуемост
на вземането кредиторът бездейства и не предприема действия по
реализиране на вземането. Приложимата погасителна давност за вземания за
доставка и продажба на топлинна енергия е тригодишната давност съгласно
приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г.
В настоящия случай ищецът е предприел действия по реализиране на
вземането с предявяване на иска,който се счита предявен на 23.09.2021 г.
Съдът счита,че при съобразяване предявяване на исковата претенция
4
погасени по давност са главниците за топлинна енергия,начислени за периода
м.05.2018 г. до м.07.2018 г.,както и сумата за дялово разпределение за
м.08.2018 г. За да приеме,че са погасени по давност главниците за топлинна
енергия за периода м.05-м.07.2018 г.,съдът взе предвид,че задълженията за
заплащане цена на топлинна енергия са срочни и регламентираният срок за
плащане е 45 дни,считано от изтичане месеца на доставката – чл.33 от общите
условия. С оглед това,че срокът за плащане на задължението за м.08.2018 г. е
от 01.09.-15.10.2018 г.,съдът приема,че искът е предявен преди да са
изминали три години от изтичане на срока за плащане,поради което това
задължение,както и всички по-нови задължения не се явяват погасени по
давност. Съдът,отчитайки обстоятелството,че не е уговорен срок за
изпълнение на задължението за заплащане на сума за дялово разпределение и
при съобразяване на разпоредбата на чл.114 от ЗЗД,според която в този
случай изискуемост настъпва от възникване на задължението,приема,че
възражението за давност е основателно за сумата за дялово разпределение за
м.08.2018 г. Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че исковата
претенция за главница за топлинна енергия подлежи на уважаване за сумата
от 1501,89 лева,а за сумата за дялово разпределение за 34,17 лева,а за
разликата до пълните предявени размери исковете подлежат на отхвърляне.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парична сума не е заплатена,при което кредиторът има право да
претендира от длъжника обезщетение за периода на забава. Когато
задължението има падеж или срок за изпълнение,считано от датата,следваща
падежната дата или датата,следваща последния ден от срока,длъжникът
изпада в забава и отговаря пред кредитора за заплащане на лихва за забава,а
ако задължението няма срок,за да бъде поставен в забава длъжникът е
необходимо кредиторът да го покани да изпълни. В конкретния случай съдът
счита,че задълженията за заплащане на главница за топлинна енергия са
възникнали като срочни – според чл.33 от общите условия на доставчика
цената на топлинна енергия следва да бъде заплатена в срок от 45
дни,считано от изтичане периода на доставка,т.е. ако задължението не бъде
заплатено в този срок за периода,последващ срока за плащане,клиентът на
топлинна енергия се намира в забава и дължи на кредитора заплащане на
мораторна лихва. Софийският районен съд приема,че искът за заплащане на
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия подлежи на уважаване
за сумата от 233,44 лева,определена по реда на чл.162 от ГПК,а за разликата
до пълния претендиран размер от 252,80 лева подлежи на отхвърляне. За да
приеме,че исковата претенция за мораторна лихва е основателна за сумата от
233,44 лева,съдът взе предвид,че върху погасената по давност главница за
периода м.05.-м.07.2018 г. е недължима и мораторна лихва. Софийският
районен съд намира,че исковата претенция за заплащане на мораторна лихва
върху сума за дялово разпределение подлежи на отхвърляне. Задължението за
заплащане на сума за дялово разпределение няма срок за
изпълнение,респективно,за да бъде поставен длъжникът в забава е
необходимо да бъде отправена покана,а ищецът не доказва да е поканил
ответника,поради което и искът за заплащане на мораторна лихва върху сума
за дялово разпределение подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
5
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 80,09 лева за заповедното производство и
в размер от 1299,75 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на М. Й. Ц.,ЕГН **********,с адрес ************,че съществува
вземане на ************със седалище и адрес на управление
************,представлявано от ************ А.,в размер от 1501,89 лева (
хиляда петстотин и един лева осемдесет и девет стотинки ) главница за
топлинна енергия за периода м.08.2018 г. до м.04.2020 г.,34,17 лева ( тридесет
и четири лева и седемнадесет стотинки ) сума за дялово разпределение за
периода м.09.2018 г. до м.04.2020 г., 233,44 лева ( двеста тридесет и три лева
четиридесет и четири стотинки ) мораторна лихва върху главница за топлинна
енергия за периода 15.09.2019 г. до 09.09.2021 г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на иска – на 23.09.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 54972/2021 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля исковете в частта за разликата над 1501,89 лева до пълния
претендиран размер от 1653,97 лева главница за топлинна енергия,в частта за
разликата над 34,17 лева до пълния претендиран размер от 35,84 лева сума за
дялово разпределение,в частта за разликата над 233,44 лева до пълния
претендиран размер от 252,80 лева мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия,за сумата от 7,09 лева мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение.
ОСЪЖДА М. Й. Ц.,ЕГН **********,с адрес ************ да заплати
на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на ************със
седалище и адрес на управление ************,представлявано от
************ А. сумата от 80,09 лева ( осемдесет лева и девет стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и сумата от 1299,75 лева ( хиляда двеста
деветдесет и девет лева седемдесет и пет стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
************.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6