№ 135
гр. Варна, 21.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Вл. Ч. Ст.
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223000600044 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор ЧАВДАРОВ.
Жалбоподател-подсъдим П. Г. СТ., редовно призован, явява се лично и с
адв. М. ИВ. П. от АК – ШУМЕН, служебен защитник, назначен в хода на
досъдебното производство.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ СТ. ИВ. Л. и МЛ. М. М., редовно
призовани, не се явяват.
Повереникът-особен представител адв. Д.Х. СТ.Б. от АК – Шумен,
редовно уведомена не се явява. Същата е подала молба, с която счита
жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение, не възразява да
се даде ход на делото без нейно участие. Молбата е актуална предвид
писмено съобщение приложено на л.88 от въззивното дело.
Вещите лица С. В. Н., редовно призована, явява се лично.
Вещите лица ЕМ. Ж. Б., редовно призована, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ.П. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
1
искания за отвод. Неявяването на частното обвинение не е пречка за хода на
делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ТОНЧЕВА
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
На основание чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК се прочитат протоколите
от разпити на свидетели и експертните заключения, за които в първата
инстанция е дадено съгласието по чл. 371, т.1 от НПК и това са протоколите
за разпит на свидетелите Г. П. Г., ИВ. П. Г., И.СТ.И., С.И.С., М.В. Г.а, Д. Д.
Ч., В.И.М., Я.И.Й., В.А.А., Н.М.Н. и М.Б.П..
Прочитат се и заключенията по шестте експертизи в досъдебното
производство – две химически експертизи, СМЕ за аутопсия № 81/20,;
КСППЕ, Допълнителна СМЕ № 71/21 и ДНКЕ № 21/ ДНК -16.
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещите лица.
В.Л.С. В. Н. - 59 годишна, неосъждана, без родство със страните.
В.Л.ЕМ. Ж. Б. – 52 годишна, неосъждана, без родство със страните.
СЪДЪТ предупреди вещите лица за наказателната отговорност по
чл.291, ал.1 от НК, същите обещават да дадат заключение по съвест и
разбиране.
На основание чл.282, ал.1 от НПК СЕ ПРОЧЕТЕ заключението по
Допълнителна комплексна съдебно психиатрично-психологична експертиза,
изготвена от вещите лица.
В.Л.С.Н. – Поддържам изготвеното заключение, което съм депозирала.
В.Л.Е.Б. – Поддържам изготвеното заключение, което съм депозирала.
Въпрос на адв. П.: Установеното състояние на подсъдимия улеснило
ли го е да не може до известна степен да контролира неговите действия във
връзка с болката, която е изпитвал и безсънието.
В.Л. Н. – Ние много обстойно сме обяснили в обсъждането на
експертизата нашето становище. Първо диагнозата я приемаме като хипотеза,
2
защото Здравната каса ни предостави само един електронен формат- само
просто с една диагноза, няма описани нито активни изследвания, нито нищо,
но въз основа на анамнеза и въз основа на тази медицинска документация
условно приемаме, че все пак той има тригеминална невралгия, от която
боледува от 2018 г., която всъщност е тежко заболяване като протичане, но
изрично той ни посочи, че след лечението, което е провеждал през 2019 г., в
края на лятото се е чувствал значително по-добре и тази болка се е появявала
значително по-рядко. Като хронична болка в психологичната част на
експертизата много подробно е обяснено, че самото заболяване тригеминална
невралгия е неврологична диагноза, тя не е наша. Ние просто тълкуваме
отношението, което има, към неговото психично и психологично състояние.
Това е довело до снижаване на фрустрационния праг, но остра болка към
момента на деянието ние не обсъждаме и изрично сме посочили, че ако той е
получил тази остра болка към самия момент на деянието, то не би могло
същото да бъде извършено по причина, че тогава цялата същност на пациента
е насочена към него самия, той не забелязва къде е, нито какво е, а камо ли да
извърши действие. Тя не е дълга болка по принцип, може да възникне за
значително кратко време, за секунди, дори и да е по-продължителна, тоест не
обсъждаме остра болка, а само влиянието на хроничната болка.
Въпрос на съда: В заключението сте посочили наличие на психичен
дистрес, с какво се характеризира това състояние?
В.Л.Б. – Това е изводимо от времето, когато той е полагал въпросните
грижи за болната си съпруга, циркадният ритъм който е нарушен, в смисъл на
това, че не е имал пълноценен сън, отделно изолацията, която е имал,
социално-битовите условия, преживяването, че не получава достатъчна
подкрепа от близките и това всъщност рефлектира и носи облика на хроничен
дистрес за него самия, субективен.
Въпрос на съда: Свързва ли се психичният дистрес и как с психичното
изчерпване?
В.Л.Б. – Това несъмнено води до понижаване прага на издръжливост и
на поносимост и в такъв случай него по-лесно го докосват наглед незначими
неща и реагира по-импулсивно или примерно по-несъответно, но без груби
нарушения на базовите годности.
Страните заявиха, че нямат въпроси към вещите лица.
СЪДЪТ намира, че следва да им бъде изплатено възнаграждение
съгласно посоченото в справките-декларации, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
3
ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ на всяко от двете вещи лица възнаграждения от по
409.50 лева за експертизата, а на Е.Б. – и 30 лева пътни разходи. Издадени
РКО – 2 бр.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания за извършване на допълнителни
следствени действия. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ.П. – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на делото по същество.
СЪДЪТ счете, че не се налага извършването на нови съдебни следствени
действия, поради което председателят на състава обяви съдебното следствие
за приключено и се пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, с присъда №
12/01.12.2021 г. по НОХД № 386/2021 г. Окръжен съд – Шумен е признал
подс. П. Г. СТ., с посочени данни, за виновен в извършването на
престъпление по чл. 116, ал.1, т.5 вр. чл.115 от НК и на основание чл.54 от НК
го е осъдил на петнадесет години лишаване от свобода при първоначален
„строг“ режим. Съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимия по
мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ считано от 17.12.2020 г.,
до влизане на присъдата в сила.
С въззивната жалба всъщност не се спори по това, че подсъдимият е
извършил престъплението, за което е обвинен, моли се да бъде приложена
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като се иска свеждане на наказанието
под най-ниският предел, като се навеждат разсъждения във връзка с възрастта
и здравословното му състояние. Не се правят никакви доказателствени
искания.
Считам, че присъдата е правилна, законосъобразна и следва да бъде
потвърдена от ВАпС и защо мисля по този начин: Няма спор по фактите,
делото е изяснено от фактическа страна. Считам, че основният съд при
определяне на наказанието е отчел смекчаващите отговорността
обстоятелства, направените от подсъдимия признания и самопризнания, както
й неговото поведение способствало за бързото приключване на делото, както
й чистото му съдебно минало. Подсъдимият е изразил пред основния съд
съжаление за извършеното от него деяние, но намирам, че то по-скоро е
декларативно и не е за това, което е сторил, а за последиците, които касаят
самия него.
Считам, че правилно съдът е приел, че в конкретния случай не са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и изключително
4
такова, поради което неоснователно е искането за приложение на
разпоредбите на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Няма отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което считам, че съдът е определил наказанието при
условията на чл.54 от НК на минимума от предвиденото в закона наказание
лишаване от свобода в размер на петнадесет години, като е определил и
първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Намирам, че убийството е било
извършено хладнокръвно, дръзко, насочено към човек в тежко здравословно
състояние, неподвижен, изпитващ болка, невъзможност самостоятелно да се
обслужва и защитава, с които обстоятелства подсъдимият е бил напълно
наясно. Освен това подсъдимият е проявил безразличие към стореното, което
се извежда от факта, че след като е удушил съпругата си не е съобщил
своевременно, а е легнал да спи, както сам е заявил. Тази демонстрация на
безкритично и безразлично отношение на подсъдимия може да бъде отчетено
единствено като отегчаващо отговорността обстоятелство.
Считам, че определеното наказание лишаване от свобода за срок от
петнадесет години е справедливо, правилно определено и законосъобразно,
ето защо пледирам пред Вас да потвърдите присъдата на ШОС.
АДВ.П. – Уважаеми Апелативни съдии, моля да уважите така
депозираната въззивна жалба срещу присъдата на ШОС, с посочените от нас
основани, като наказанието бъде сведено в размер около десет години.
Считам, че по този начин ще бъдат изпълнени целите на чл.36, ал.1 от НК и
ал.2, пр.1 на същия текст от НК. Това е така, тъй като с изготвената
допълнителна комплексна съдебно психиатрично-психологична експертиза,
изслушана в днешното съдебно заседание е видно, че подзащитният ми не е
бил в обичайното си така наречено адекватно състояние, а е бил в дистрес,
който беше обяснен от вещите лица, което е довело и до извършеното деяние
от негова страна.
Прокурорът посочи, че неговите показания са декларативни, което не е
така, това се извежда от факта, че при налагане на мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ подсъдимият сам помоли да бъде задържан, тъй като
чувства огромно чувство на вина и има намерение да посегне на живота си и
поради тази причина мярката не беше обжалвана.
Колкото до заявеното, че същият е легнал да спи след извършване на
деянието това води до единственият категоричен извод и с оглед извършената
психиатрична експертиза, че той е легнал не поради това, че не е осъзнал
какво е извършил, а поради огромната умора, която се е натрупала в него.
Фактите и обстоятелствата по делото са изяснени, които няма да
преповтарям, само единствената ми молба към Вас е да сведете така
наложеното наказание под най-ниския предел и считам, че това следва да е в
размер около десет години по преценка на съда.
Благодаря Ви.
5
ЖАЛБ.ПОДС.С. – Това не е вярно, че съм легнал да спя. Мога ли да спя
след това деяние, чаках сина си да дойде около два часа. Обадих се на жената
на негов колега, казах й така и така стана и тя дойде и провери и се обади на
сина ми. Аз поначало не спя, аз боледувам от простата и на всеки два часа
ставам.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.С. – Съжалявам много, разкайвам се за деянието, това не
трябваше да се случва, но се случи под въздействието на този нерв. Това е
страшно заболяване, за секунди те пронизва, умираш. Едва тази година
поотмина малко, пак ме боли, но ми направиха блокада, поставиха ми
инжекция и ме поотпусна малко.
Моето желание е да се намали присъдата, за мен тази присъда е
доживотна.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:25
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6