Решение по дело №1786/2018 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. Карлово, 24.07.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                             трети граждански състав

на втори юли                                             две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1786 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 99 от ЗЗД и чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като производството се разглежда по реда на член 422, ал. 1 от ГПК.

Ищецът А.З.С.Н.В.“ ЕАД чрез процесуалния си представител твърди, че на 21.06.2016 г. между „А.Ф.“ ООД, като кредитор и Н.Г.Д. като кредитополучател бил сключен договор за кредит „Бяла карта“ с № *****, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора за кредит кредитополучателят удостоверил, че получил и бил запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и общите условия, приложими към него, както и че получил от кредитодателя стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.

Съгласно сключения договор за кредит, кредиторът се задължил да предостави на кредитополучаггеля револвиращ кредит в максимален размер на 200 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта А.Ф./iCardCard/Visa, a кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Съгласно договореното от страните, в случай, че кредитополучателят извършил транзакции, които надвишавали размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличавали максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят предоставил на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта с № *****, издадена от „И.Ф.“ АД (картоиздател) ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлявало изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Страните подписали и приложение № 2 към договора за кредит - условия за ползване на международна платежна карта А.F./iCardCard/Visa, които съдържали и тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта А.F./iCardCard/Visa.

Съгласно договореното от страните, кредитополучателят получавал от Кредитодателя месечно извлечение за извършените с картата транзакции, което било достъпно на персоналната страница (личен акаунт) на кредитополучателя на следната интернет страница: www.bialakarta.bg, който кредитополучателят се задължил да си създаде в срок от два дни от подписване на договора за кредит. Страните се съгласили, че кореспонденцията във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата ще се осъществява на личния акаунт на кредитополучателя, който се задължил да архивира получените документи на свой дълготраен носител за срок, достатъчен за целите на информацията. Така, кредитополучателят изразил съгласие да получава на личния си акаунт всички съобщения във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата, като например: стандартен европейски формуляр, общи условия към договора за кредит, информация за извършени транзакции, месечни извлечения за транзакциите, извършвани с картата, съобщения за блокиране на картата, съобщения за намаляване на кредитния лимит по картата и др.

Кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредит при следните условия:

- вид на предоставения заем - револвиращ потребителски кредит;

- фиксиран годишен лихвен процент по заема - 43,2 %. Върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължал дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, като лихвата се изчислявала всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчисляването ѝ се приемало, че календарният месец е с продължителност 30 дни;

- годишен процент на разходите (ГПР) на заема: 45,9 %;

- обща сума, дължима от кредитополучателя съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - сборът от усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата, съгласно тарифата.

- заплащане на текущото задължение, дължимо за предходен месец, (представляващо сбор от усвоена и непогасена главница на текущия месец, усвоена и непогасена главница, начислена и непогасена договорна лихва върху главницата и неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че такива са начислени през текущия месец) - до всяко 2-ро число на месеца.

Кредитополучателят усвоил заемни суми по дати, както следва: 200 лв. на 27.07.2016 г.; 9.88 лв. на 05.01.2017 г.; 200 лв. на 27.01.2017 г., или обща сума в размер на 409.88 лв. Страните се договорили, че върху усвоената сума по кредита, кредитополучателят дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, която се начислявала ежедневно.

На посочените по-горе основания и поради забава при заплащането на текущото задължение на кредитополучателя била начислена договорна лихва в размер на 72.43 лв., за периода от 28.07.2016 г. до 6.06.2017 г.

В случай, че кредитополучателят не заплатил текущото си задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор, страните договорили задължение на кредитополучателят да представи на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се подписвал договор за поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниквало при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя, същия дължал на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която била включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението, на шесто число на месеца, в който не било погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. На посоченото основание, на кредитополучателя била начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 176.76 лв., за периода от 9.09.2016 г. до 6.06.2017 г.

Разпоредбите на договора за кредит предвиждали, че в случай, че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същия е длъжен да предостави на кредитодателя както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в тридневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, кредитополучателят дължал на кредитодателя разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите. В настоящия случай, на кредитополучателя била начислена такса разходи за събиране в размер на 272.50 лв. за периода от 9.09.2016 г. до 6.06.2017 г.

Съгласно клаузите на сключения договор, в случай, че кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за кредит ставало автоматично предсрочно изискуемо, като страните се съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия и кредитодателят не бил длъжен да уведомява кредитополучателя за това обстоятелство. В случая предсрочната изискуемост настъпила автоматично на 6.08.2017 г., като считано от тази дата кредитополучателят дължал заплащането на законна лихва за забава за всеки ден забава върху общия размер на задължението си.

На длъжника била начислена лихва за забава в размер на 29.84 лв. за периода от 6.08.2017 г. (датата, на която вземането станало автоматично предсрочно изискуемо) до датата на подаване на заявление в съда.

Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се съгласил, че след настъпване на предсрочна изискуемост,дължи на кредитодателя еднократно заплащане на такса в размер на 120 (сто и двадесет) лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществявал и администрирал дейността по извънсъдебно събиране на задължението на Кредитополучателя.

Така общият размер на всички плащания, договорени от страните при подписването на договора за кредит, който кредитополучателят се задължил да върне на кредитодателя били сбор от: усвоения размер на кредита, ведно с начислената договорна лихва, лихва за забава, неустойка за неизпълнение на задълженията по договора, за който същата се дължала съгласно условията на договора, и разходи за събиране, дължими съгласно договора и Общите условия.

Длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем към ищеца. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 564.00 лв., с която били погасени както следвало: такса разходи за събиране: 192.50 лв., неустойка: 119.58 лв. договорна лихва: 41.24 лв., главница: 210.68 лв.

На 12.12.2017 г. било подписано Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 07.11.2014 г. между „А.Ф.“ ООД, ЕИК ******* и „А.з.с.н.в.“ ООД, ЕИК *******, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта“ № ***** от дата 21.06.2016 г., сключен между „А.Ф.“ ООД и Н.Г.Д. било прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в.“ АД (сега „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *******) била правоприемник н. „А.з.с.н.в.“ ООД, ЕИК *******. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна на „А.Ф.“ ООД с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-АФ/***** от дата 15.12.2017 г., изпратено с известие за доставяне, получено лично на дата 28.12.2017 г.

В тази връзка з. „А.з.с.н.в.“ ЕАД възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 1548/2018г. била издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта е депозирано възражение в срок.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Н.Г.Д. дължи н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД:

сумата  от 199.20 лева (сто деветдесет и девет лева и 20 стотинки) – главница, представляваща дължима сума по договор за кредит „Бяла карта“ с № ***** от 21.06.2016 г.;

сумата от 31.19 лева (тридесет и един лева и 19 стотинки), представляваща договорна  лихва за периода 28.01.2017 г. до 06.06.2017 г.;

сумата 57.18 лева (петдесет и седем лева и 18 стотинки) – неустойка за периода от 06.04.2017 г. до 06.06.2017 г.;

сумата 80.00 (осемдесет) лева – такса разходи за събиране за периода от 06.05.2017 г. до 06.06.2017 г.

сумата 120.00 (сто и двадесет) лева – такса разходи за дейност на служител.

сумата 29.84 лева (двадесет и девет лева и 84 стотинки) – обезщетение за забава,  считано от 06.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда 31.10.2018 г.,

ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 01.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,

за които суми е издадена Заповед № 854 от 05.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1548/2018 г. по описа на Районен съд К..

Претендира за разноските в исковото и заповедното производство.

Ответницата Н.Г.Д. с ЕГН **********, с адрес: *** оспорва иска. В исковата молба се твърдяло, че ответницата била уведомена от ищеца на основание чл.99 ал.3 ЗЗД, че следвало да изплаща задълженията си по сключения договор за кредит „Бяла Карта“ на ищеца, поради сключен договор за продажба вземането от страна на „А.Ф.“ ООД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-АФ/***** от 15.12.2017 г., изпратено с известие за доставяне, получено лично на дата 28.12.2017 г. Приложени били и копия от уведомителното писмо и обратната разписка.

Оспорва обстоятелствата, че е била уведомена за извършената цесия на основание чл.99 ал.3 ЗЗД с посоченото уведомително писмо, че лично е подписала обратната разписка и че лично е написала трите си имена и годината, посочена в приложената обратна разписка. Твърдяло се, че обратната разписка била „получена от ищеца“ на 28.12.2017 г., а в приложеното известие била посочена година „07“, т.е. различна година, а на пощенското клеймо била посочена дата-12.01.2018 г. Твърди, че ответницата не е била уведомена за извършената цесия съгласно чл.99 ал. 3 от ЗЗД.

С оглед на горното и съобразно императивното разпореждане на чл. 99 ал.4 ЗЗД, че цесията има действие спрямо длъжника от деня когато му бъде съобщено от предишния кредитор, и след като ответницата не била уведомена за извършената цесия счита, че последната няма никакво задължение да извършва плащане спрямо ищеца, а искът е неоснователен и като такъв следвало да се отхвърли.

МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 21.06.2016 г. бил сключен договор за кредит „Бяла карта“ между  „А.Ф.“ ООД като кредитор и ответницата по делото като кредитополучател, по силата на който кредиторът предоставил на ответницата револвиращ кредит в максимален размер на 200 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез междунарозна кредитна карта А.Ф./iCardCard/Visa,а ответницата като кредитор се задължила да го ползва и върне съгласно условията на договора. Не се спори, че при сключване на договора и съгласно чл. 2, ал.2, кредиторът предоставил на ответницата платежен инструмент – кобрандирана кредитна карта с № ***** , ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН-код, 3установено с представеното приложение № 1 и общи условия.

Съгласно чл. 3, кредитополучателят има право да усвоява суми по главницата до размера на кредитния лимит по всяко време и се задължава да заплаща текущото си задължение до 2-ро число на текущия месец.

В чл. 4, ал.1 от договора са уговорени условията, при които кредитът е предоставен:

- срок да кредита: 6 години;

- фиксиран годишен лихвен процент по заема - 43,2 %. Върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължал дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, като лихвата се изчислявала всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчисляването ѝ се приемало, че календарният месец е с продължителност 30 дни;

- годишен процент на разходите (ГПР) на заема: 45,9 %;

- обща сума, дължима от кредитополучателя съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - сборът от усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата, съгласно тарифата.

- заплащане на текущото задължение, дължимо за предходен месец, (представляващо сбор от усвоена и непогасена главница на текущия месец, усвоена и непогасена главница, начислена и непогасена договорна лихва върху главницата и неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че такива са начислени през текущия месец) - до всяко 2-ро число на месеца.

В чл. 8 страните са уговорили, че кредитополучателят дължи договорна лихва върху усвоената сума по кредита, която се начислява ежедневно. В ал. 2 е уговорено задължението на кредитополучателя да върне усвоената част от кредита, ведно с начислената договорна лихва, законна лихва за забава, неустойка за неизпълнение на договорни задължения и разходи за събиране по чл. 22, ал.4 и ал.5 от договора, в случай, че такива са начислени.

В чл. 15 и чл. 16 било уговорено задължение на кредитополучателя да представи на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се подписвал договор за поръчителство със срок от 30 дни, което възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя, е уговорено начисляване на неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница (чл.21), включена в текущото задължение за настоящия месец. Уговорено е, че неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението, на шесто число на месеца, в който не било погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение.

В случай, че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същия е длъжен да предостави на кредитодателя както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в тридневния срок до предоставяне на обезпечението (чл.22, ал.4). При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, кредитополучателят дължал на кредитодателя разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите.

В чл. 22, ал.1 е уговорено, че ако кредитополучателят изпадне в забава за плащане на което и да е свое задължение за период за повече от 10 дни или не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то кредиторът има право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, като начина на обявяването става по реда, уговорен в чл. 28 от договора. В посочената разпоредба е уредено, че всички съобщения, писма, покани и други документи се считат узнати от другата страна, ако бъдат доставени на адресите за кореспонденция, изпратени чрез електронна поща, чрез СМС на предоставените телефони, както и на личния акаунт на кредитополучателя.

В чл. 18, т.3 е уговорено, че кредиторът има право по всяко време да прехвърли правата си по Договора за кредит на трето лице, включително да заложи вземането в полза на трето лице по реда на Закона за особените залози, като в последния случай уведомяването на Кредитополучателя се извършва съгласно някой от начините по чл. 28 от договора.

 На 07.11.2014 г. между кредитора и ищеца бил сключен рамков договор за цесия, като с приложение № 1 към Договор за кредит „Бяла карта“ с КИД ***** от 21.06.2016 г. вземанията на „А.Ф.“ ООД към ответницата били прехвърлени на ищеца с всички изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

По делото е представено уведомление за цесия, изходящо от кредитора (чрез пълномощник – ищеца по делото), пълномощно от кредитора, с което на ищеца са делегирани права да уведомява длъжниците за извършена цесия, както и известие за доставяне, с което се твърди, че уведомлението за цесия е връчено на ответницата.

От неоспорената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответницата е усвоила суми по договора както следва: на 27.07.2016 г. – 200 лева; на 05.01.2017 г. – 9.88 лева; на 27.01.2017 г. – 200 лева. Същата е погасила суми по договора в общ размер на 564 лева в периода от 12.09.2016 г. но 06.04.2017 г. Към датата на изготвяне на заключението, вещото лице установява, че общият размер за задълженията на ответницата по договор за кредит е 487.58 лева, от която сума: главница – 199.20 лева; договорна лихва по чл. 4, ал.1, т.2 – 31.20 лева; неустойка по чл. 21 – 57.18 лева; разход за събиране по чл. 22, ал.4 – 80 лева; разход за събиране по чл. 22, ал.5 – 120 лева. Лихвата за забавено плащане по чл. 22, ал.3 е в размер на 28.39 лева.

От заключението на неоспорената съдебно-почеркова експертиза се установява, че почеркът в известие за доставяне с баркод  PSSDTS007PM8X, в частта, в която са изписани имената „Н.Г.Д.“ не е изпълнен от ответницата. Подписът на ред „подпис на получателя в същото известие“ е несравним по транскрипция, общи признаци, структурен строеж с образците от подписи на ответницата, поради което не може да се отговори на въпроса дали е изпълнен от нея.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

Не се спори и се доказа по несъмнен начин посредством представения договор за потребителски кредит, че ответникът като кредитополучател е получил от „А.Ф.“ ООД сумата от 200 лева под формата на револвиращ кредит, която сума е предоставена чрез платежен инструмент – кредитна карта. Не са ангажирани доказателства, ответникът да е погасил изцяло задължението си в уговорените срокове към първоначалния кредитор.

Искът е предявен за цялото вземане, като ищецът го основава на настъпилата предсрочна изискуемост и счита, че същата е настъпила автоматично. Такава първоначалният кредитор не е обявявал по уредения в чл. 22 и 28 от договора ред. Няма изпратено уведомление на длъжника, не е посочена датата на настъпване на предсрочната изискуемост, размерът на цялото задължение – отделно и по пера. На цедента са делегирани единствено права за уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия. Това безспорно е сторено, но преди за цесионера да възникне правото да потърси изцяло вземането си по договора за кредит в пълен размер.

Съгласно константната практика на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК за вземане по договор за кредит, за което се твърди предсрочна изискуемост на кредита, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение, доколкото съобразно т. 11.б от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е недопустимо в исковото производство по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение (в този см. решение № 129/09.11.2015г. по т.д. №1977/2014г. , II т.о. на ВКС, решение №161/08.02.2016г по т.д. №1153/2014г., II т.о. на ВКС, решение №77/10.05.2016г. по т.д. №3247/2014г., II т.о. на ВКС и др.).

В случая неприложима е постановката на т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото, твърденията на ищеца, че е налице клауза за автоматично настъпване на предсрочната изискуемост, това твърдение се опровергава от представения договор, където в чл. 22 изрично е уговорено кредиторът да обяви предсрочната изискуемост по установения в чл. 28 ред. Доказателства това да е сторено не са ангажирани. Поради изложеното, искът следва да се отхвърли на това основание.

В настоящия случай заявлението по чл.410 ГПК е подадено с позоваване на настъпила предсрочна изискуемост за цялото вземане, т.е. с твърдение за настъпил към подаване на заявлението падеж за всички вноски и съпътстващи ги плащания, а производството по чл.422 ал.1 ГПК следва да има идентичен предмет с предмета на заявлението. Следователно, преценими като предмет на иска са всички вноски, но само поради настъпил към момента на заявлението падеж, като последица на предсрочната изискуемост. Отричането на предсрочната изискуемост изключва като допустим предмет на производството тези вноски, не е настъпила към подаване на заявлението. Последното не съдържа подобно позоваване, следователно и не е с такъв предмет. Разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК не може да се приложи, когато страната са основава на факти, които не са релевантни за спорното право, очертано със заявлението по чл. 410 от ГПК, респективно – исковата молба.

По изложените мотиви искът сле9два да се отхвърли като неоснователен.

За пълнота на изложението следва съдът да посочи, че доводът на ответницата за незаконност на извършената цесия се явява неоснователен. Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в клаузата на чл.18 от договора, според която кредиторът има право да прехвърля, изцяло или частично, правата си по договора без съгласието на клиента като впоследствие информира същия. Във постоянната практика на ВКС безпротиворечиво се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК, независимо дали е достигнало до длъжника чрез оспореното известие за доставяне. В тази хипотеза са основателността или неоснователността на иска значение би имало само евентуално твърдение (и доказване) от страна на длъжника- ответник, че е платил на предходния кредитор, преди до него да достигне уведомлението за продажба на вземане. В настоящия случай ответницата не въвежда такива твърдения и не сочи доказателства да е платила на предходния кредитор.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

Ответницата претендира разноски и съдът следва да осъди ищеца да й заплати сторените такива в размер на 380 лева за адвокатско възнаграждение и 150 лева за възнаграждение на вещо лице.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р        Е       Ш      И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Л., ет. *, офис *, законен представител – Н.Т.С.и М.Д.Д. за признаване за установено по отношение на Н.Г.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, че Н.Г.Д. дължи н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД: сумата  от 199.20 лева (сто деветдесет и девет лева и 20 стотинки) – главница, представляваща дължима сума по договор за кредит „Бяла карта“ с № ***** от 21.06.2016 г.; сумата от 31.19 лева (тридесет и един лева и 19 стотинки), представляваща договорна  лихва за периода 28.01.2017 г. до 06.06.2017 г.; сумата 57.18 лева (петдесет и седем лева и 18 стотинки) – неустойка за периода от 06.04.2017 г. до 06.06.2017 г.; сумата 80.00 (осемдесет) лева – такса разходи за събиране за периода от 06.05.2017 г. до 06.06.2017 г.; сумата 120.00 (сто и двадесет) лева – такса разходи за дейност на служител; сумата 29.84 лева (двадесет и девет лева и 84 стотинки) – обезщетение за забава,  считано от 06.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда 31.10.2018 г., ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 01.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 854 от 05.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1548/2018 г. по описа на Районен съд К., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Л., ет. *, офис *, законен представител – Н.Т.С.и М.Д.Д.да заплати на Н.Г.Д. с ЕГН **********, с адрес: *** направените по делото разноски в размер на 530 (петстотин и тридесет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МТ