Р Е Ш Е Н И Е № 27
Гр. Сливен, 14.02.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на шести февруари две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 2 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2018 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Й.Р.А., ЕГН **********,***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0804-001257/16.12.2017
г. по чл. 171 т. 2А от Закона за движението по пътищата, издадена от ВПД Началник
Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, с отнемане на СРМПС №
********* и два бр. регистрационни табели. Оспорването намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата,
като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за нищожност и незаконосъобразност на
административния акт. Във връзка с искането за прогласяване нищожността на
заповедта, жалбоподателят твърди, че издателят на същата е некомпетентен. В
акта липсвали и мотиви относно срока, за който се прилага мярката. Твърди, че
проверка му била извършена на 25.11.2017 г., при която се установило, че има
неплатени глоби, но той обяснил на полицейските служители, че ги е заплатил в
НАП. Въпреки това му било иззето СУМПС. По – късно представил доказателства, че
е заплатил глобите и тъй като бил сигурен в това, продължил да управлява МПС.
Обжалваната заповед била издадена преди влизане в сила на ЗППАМ №
17-0804-001152/25.11.2017 г. и след отпадане на основанието за издаването й.
Моли съда да прогласи нищожността на акта или да го отмени като материално и процесуално незаконосъобразен. Претендира
разноски.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. В
писмено становище от упълномощен процесуален представител се поддържа жалбата и
се моли съда да я уважи, с претенция за разноски.
В с.з. административният орган Началник група към Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 16.12.2017 г. около 21.20 часа в гр. Сливен, полицейски служители в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен спрели за проверка тов.
автомобил Форд Транзит с рег. № ……………., движещ се по ул. „Керамика“ в посока
бул. „Цар Симеон“ и установили самоличността на водача – Й.Р.А. ***. Последният
не им представил за проверка Свидетелство за управление на МПС, след което
длъжностните лица извършили проверка в системата на КАТ и констатирали, че
СУМПС на А. е отнето и иззето, както и че автомобилът не е бил представен за
годишен технически преглед. За установеното против А. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение бл. № 0344444/16.12.2017 г., в който
същото било квалифицирано като административно нарушение по чл. 150 и чл. 147
ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
На същата дата – 16.12.2017 г. ВПД Началник на Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-0804-001257 по чл. 171 т. 2А от ЗДвП, с която разпоредил
по отношение на Й.Р.А. прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца,
а именно – за 180 дни. Заповедта била връчена на А. на 20.12.2017 г. Жалбата
срещу същата е подадена до настоящия съд, чрез административния орган, на 28.12.2017
г.
СУМПС № ********* на Й.Р.А. било иззето със съставяне на АУАН №
Д140800/25.11.2017 г., на която дата А. бил спрян за проверка при управление на
МПС БМВ 320 Д с рег. № ………………. Установено било от полицейските служители, че А.
управлява без обезопасителен колан, не представя
контролен талон към СУМПС и има неплатени глоби в размер на 60 лв. Въз основа
на този акт била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 17-0804-001152 на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Сливен, с която било временно отнето СУМПС – до заплащане на дължимата глоба.
Заповедта била връчена на нейния адресат А. на 18.12.2017 г., като на
20.12.2017 г. същият заплатил дължими глоби и (съгласно отбелязване в
заповедта) СУМПС му било върнато.
Представена е и приложена по делото визираната в оспорения акт Заповед
№ 343з-86/20.01.2017 г., издадена от Директора на ОД на МВР – Сливен, с която
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен е оправомощен
да прилага принудителни административни мерки по чл. 171 т. т. 1, 2, 2а, 4, 5,
б. „а” т. 6 и т. 7 от Закона за движението по пътищата.
По делото е разпитан като свидетел Н. З., с. на Акт за установяване на
административно нарушение бл. № 0344444/16.12.2017 г., който заявява, че на
посочената в акта дата със свой колега са спрели за проверка товарния
автомобил, установили, че водачът не представя СУМПС, а само документите за
автомобила, след направена справка с работна станция за отдалечен достъп и
такава в дежурната част на полицията, установили, че СУМПС е отнето и иззето.
Съставили акта и отнели свидетелството за регистрация и двете регистрационни табели.
Към доказателствата по делото е приобщена Справка за нарушител/ водач,
съгласно която за нарушения на ЗДвП срещу оспорващия А. са издадени единадесет
наказателни постановления и двадесет и четири фиша.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е направено
в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес
от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден. Обжалваната заповед е издадена от Началник Сектор
“Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на териториалните
предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед №
343з-86/20.01.2017 г. материална компетентност по чл. 172 ал. 1 от Закона за
движението по пътищата. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от
закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема оспорената заповед
като валиден акт. Освен като валидна, при преценка и анализ на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните, обжалваната заповед се преценява от настоящата
съдебна инстанция и като издадена в съответствие с относимите
материалноправни норми и при спазване на всички
съществени административнопроизводствени правила.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 171 т.
2а от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП
изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки. Процесната
такава е от категорията на превантивните административни мерки, чието
предназначение е предотвратяване на противоправно
деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици. Визираната в чл. 171
т. 2а мярка на административна принуда е прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без
да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с
концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол
в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и
на собственик, чието моторно средство е управлявано от лице, непритежаващо
съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. В
настоящия случай от компетентни длъжностни лица на служба за контрол – Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен е съставен по реда на чл. 189 ал. 1 от ЗДвП Акт за установяване на административно нарушение, съгласно който Й.А.
управлява лекия автомобил като неправоспособен – с отнето и иззето СУМПС. Фактическите обстоятелства, установени в акта
се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съгласно
чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в процесния случай оспорващата страна не е ангажирала
допустими доказателствени средства, с които да обори
констатацията в настоящия АУАН досежно установената в
същия фактическа обстановка. Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля Загоров,
като дадени от незаинтересовано от изхода на делото лице и съответни на останалите
събрани по делото доказателства. Съобразно нормата на чл. 150 от ЗДвП, визирана
в цитирания акт, всяко пътно превозно средство трябва да се управлява от
правоспособен водач, т.е. водачът следва да притежава свидетелство за
управление на МПС, което е длъжен да представя при извършвани му от контролните
органи проверки. В случая СУМПС на А. е било отнето с АУАН при нарушение,
установено на 25.11.2017 г. и към датата на установяване на процесното
нарушение – 16.12.2017 г. същият е управлявал превозно средство без
свидетелство за правоуправление. Следователно, мотивите на административния орган в оспорения акт се
подкрепят от събраните доказателства. В настоящия случай с управлението на
автомобила без СУМПС, оспорващият е допуснал отклонение от нормативно
предписаното поведение на собственик на превозно средство по смисъла, въведен
от законодателя в ЗДвП и това е доказано по безспорен и несъмнен начин в хода
на настоящото съдебно производство.
На следващо място,
както
се отбеляза по – горе, чл. 189 ал. 2 от ЗДвП придава доказателствена
сила на установеното в актовете за установяване на административни нарушения по
този закон, до доказване на противното. Както в хода на административното
производство, така и в настоящото съдебно такова оспорващият А. не ангажира годни
доказателства, оборващи констатациите в акта. Тези констатации са абсолютна законова
предпоставка за образуване на административно производство по прилагане на
принудителна административна мярка по реда на глава шеста от Закона за движението
по пътищата и издаване на индивидуален административен акт по чл. 172 ал. 1,
във вр. с ал. 2 т. 3 от ЗДвП.
По изложените
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0804-001257/16.12.2017
г. по чл. 171 т. 2а от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено
по отношение на Й.А. прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, е
материално и процесуално законосъобразна и съответна на целта на закона.
Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изхода на делото с отхвърляне на жалбата, неоснователна се
явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените по делото
разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Р.А., ЕГН **********,*** срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 17-0804-001257/16.12.2017 г. по чл. 171 т.
2А от Закона за движението по пътищата, издадена от ВПД Началник Сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, с отнемане на СРМПС №
********* и два бр. регистрационни табели, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховния
административен съд на РБългария в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия: