РЕШЕНИЕ
№
352
гр.
Враца, 26.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 29.09.2020г. /двадесет и
девети септември две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАД № 92 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр.
София против Решение № 302/31.07.2018 г. по адм. дело № 257/2018 г. по описа на
Административен съд – Враца, в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на Е.В.П.
*** обезщетение в размер на 1 500 лева за претърпени неимуществени вреди в
периода на престоя му в *** от 06.07.2016г. до 13.09.2017г., настъпили
вследствие на ***.
В останалата
необжалвана част, с която исковата претенция е отхвърлена за периода от
18.07.2013г. до 06.07.2016г. и до пълния размер от 25 000 лв., решението е
влязло в законна сила.
В касационната жалба са изложени доводи за
неправилност на съдебното решение в атакуваната му част като постановено в
противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се от съда да
отмени обжалваното решение. Претендират се направените по делото разноски.
Ответната страна по
касационна жалба – Е.В.П., чрез процесуалния представител * И.К. ***, оспорва
жалбата като неоснователна. Моли постановеното съдебно решение като правилно и
законосъобразно да се остави в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
като счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в
сила.
Настоящият касационен
състав на Административен съд - Враца намира, че касационната жалба е предявена
от надлежна страна, за която решението в атакуваната му част е неблагоприятно,
подадена е в срок, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Производството пред
Административен съд – Враца се е развило по искова молба на Е.В.П. *** против
ГДИН – София, с която на основание чл. 284 от ЗИНЗС са претендирани
неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, произтичащи от *** в ***,
изразяващи се в лишаването на ищеца от постоянен достъп до *****************, за
периода от 08.07.2016 г. до 13.09.2017 г., както и ****** в *** и в *** от
18.07.2013г. до 13.09.2017г., които *****.
С оглед обстоятелствата,
изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е
дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените
такива, относими към предмета на спора. С цел установяване на фактите по делото
е допуснат и разпитан и свид. С.М., изтърпявал наказание „**“ заедно с ищеца.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът е приел за
основателна и доказана исковата претенция за ***, надхвърлящи обичайните,
свързани с изпълнението на наказанието, по отношение на престоя на ищеца в ***
за периода от 06.07.2016г. до 13.09.2017г. Приел е за доказани твърденията на
ищеца за ****. По отношение на другите основания на предявения иск, а именно ****,
съдът е приел същите за недоказани. Отчитайки посочените по - горе
обстоятелства и периода на търпене на вредите от около 15 месеца, както и
характера и интензитета на **** и с оглед на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
критериите за справедливост е определил обезщетение в размер на 1 500 лева за
претърпени неимуществени вреди в периода на престоя на ищеца в *** за периода
от 06.07.2016г. до 13.09.2017г., като в останалата част за периода от
18.07.2013г. до 06.07.2016г. и до пълния размер от 25 000 лв. е отхвърлил
иска като неоснователен. Предмет на касационно оспорване е атакуваното решение
в осъдителната му част.
Решението на съда в
обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно, както по отношение на
изводите за основателността на исковата претенция, така и по отношение на
определения размер на обезщетението.
Правилно и в
съответствие с приложимите материални разпоредби на ЗИНЗС решаващият съд е
ангажирал отговорността на затворническата администрация за ***, които е търпял
ответникът по касация по време на престоя му в ***, надвишаващи неизбежното
ниво на ***, присъщо на задържането и излизащи извън прага на строгост по чл. 3
от ЕКЗПЧОС. Правилно е определен и размерът на обезщетението, като същият е
съобразен изцяло с релевантните обстоятелства. В случая е съобразен периодът,
през който е търпяно нарушението, както и конкретните факти, свързани с
породените страдания и негативни преживявания, за които са налице доказателства
по делото. Определеният размер на сумата от 1 500 лв. е изцяло съобразен с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
По изложените
съображения касационната жалба се явява неоснователна, а оспореното решение в
атакуваната му част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Враца,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
302 от 31.07.2018 г., постановено по адм. дело № 257/2018 г. по описа на Административен
съд – Враца, в частта, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София е
осъдена да заплати на Е.В.П. *** сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода на
престоя му в *** от 06.07.2016г. до 13.09.2017г., настъпили вследствие на ***.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.