Решение по дело №2296/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 425
Дата: 28 юли 2021 г. (в сила от 19 август 2021 г.)
Съдия: Ивелина Димова
Дело: 20213110202296
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 425
гр. Варна , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ в публично заседание на първи юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110202296 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Медишоп“ ООД-гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 000035-34/26.05.2021г. на началника на директора на
РИОСВ –Варна, с което на дружеството било наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 1000,00 лева, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.34и, ал.24 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Санкционираното дружество не оспорва извършването на
констатираното нарушение, но счита, че са налице смекчаващи
обстоятелства, като изтъква, че е подало годишен отчет, макар и след
установения за това срок. В тази връзка привежда доводи за маловажност на
случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено,
не изпраща представител. Депозира писмена молба, в която заявява, че
поддържа жалбата и привежда допълнителни доводи, че не е било уведомено
1
за действията, които следва да предприеме за изпълнение на съответните
изисквания.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита нарушението за установено по несъмнен
начин. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо
лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало
аптека, находяща се в гр.Добрич, ул.“Христо Ботев“ №77А. В аптеката била
монтирана климатична система КОВЕ KMF-H60 A5/AR. Поради това същото
се явявало оператор на стационарно климатично оборудване, съдържащо над
3кг. флуорсъдържащи парникови газове (3,3кг.). В периода от 01.01.21г. до
15.02.2021г. дружеството не представило в РИОСВ-Варна информация за
експлоатираното оборудване, зависещо от флуорсъдържащи парникови
газове, под формата на годишен отчет за периода от 01 януари до 31 декември
на 2020г.
На 01.04.2021г. от АНН. Р. ДР.-главен експерт при РИОСВ-Варна била
извършена вътрешна проверка на водения в Инспекцията входящ дневник, в
хода на която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези
констатации на 12.05.2021г. проверяващата съставила акт за установяване на
административно нарушение на „Медишоп“ ООД за това, че в срок до 15.02.
на текущата година не е представило годишен отчет за експлоатираното
оборудване, зависещо от флуорсъдържащи парникови газове. Актът бил
съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил
предявен и връчен без възражения. Писмени такива не били депозирани и в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 26.05.2021г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на
„Медишоп“ ООД било наложено административно наказание имуществена
2
санкция в размер на 1000,00 лв., за нарушение на чл.34и, ал.24 от Закона за
чистотата на атмосферния въздух, вр. чл. 17 ал.2 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 35
ал.1 и чл. 36 от Наредба № 1 за реда и начина на обучение и издаване на
документи за правоспособност на лицата, извършващи дейности с
оборудване, съдържащо флуоросъдържащи парникови газове, както и за
документирането и отчитането на емисии на флуоросъдържащи парникови
газове.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля АНН.
Р. ДР., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като по
делото не е установено наличие на основания за съмнение в тяхната
достоверност. Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено
значение за изясняването на делото са копия от Констативен протокол
№013748/01.04.21г., Списък на дружествата, непредставили годишни отчети
за ФПГ, Годишен отчет от „Медишоп“ ООД и др. Съдържащата се в
посочените документи информация кореспондира изцяло на показанията на
свидетеля и подкрепя извода за тяхната достоверност, като позволяват
изложената фактическа обстановка да бъде установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Процесното наказание е наложено на основание чл.34и, ал.24 от Закона
за чистотата на атмосферния въздух, предвиждащ санкция за лице, което не
представи в срок информация за веществата, които нарушават озоновия слой,
и/или за флуорсъдържащите парникови газове, както и за продуктите и
оборудването, които съдържат или зависят от тези вещества, съгласно
изискванията на наредбите по чл. 17, ал. 1, 2 и/или 3. Нормата на чл. 17 ал.2,
3
т.1 от ЗЧАВ предвижда мерките по прилагане на Регламент (ЕС) № 517/2014
на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за
флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) №
842/2006 (ОВ, L 150/195 от 20 май 2014 г.) по отношение на стационарното
хладилно и климатично оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови
газове, да бъдат установени с наредба на министъра на околната среда и
водите и на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на това
нормативно изискване е приета Наредба № 1 от 17.02.2017 г. за реда и начина
за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица,
извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови
газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на
флуорсъдържащи парникови газове. Разпоредбата на чл. 35 ал.1 т.1 от
Наредбата предвижда, че годишния отчет по приложение № 9 от Наредбата
(„информацията по приложение №9“, в редакцията, действала при
извършване на нарушението) се изготвя от операторите на стационарно
хладилно и климатично оборудване, стационарни термопомпи, двигатели с
цикъл на Ренкин с органичен работен агент, съдържащи 5 тона CO2
еквивалент, 3 килограма или повече флуорсъдържащи парникови газове;
информацията се изготвя за по-малката стойност в килограми от 5 тона CO2
еквивалент или 3 килограма на съдържащите се в оборудването
флуорсъдържащи парникови газове. По силата на чл. 36 от Наредбата
отчетите по чл. 31, чл. 32, ал. 1, чл. 33, ал. 1, чл. 34 и чл. 35, ал. 1 следва да се
предоставят на регионалните инспекции по околната среда и водите
(РИОСВ), на чиято територия се намират флуорсъдържащите парникови
газове, до 15 февруари на текущата година и се отнасят за периода от 1
януари до 31 декември на предходната година.
Понятието „оператор“ е дефинирано в § 1 т. 10 от ДР на Наредбата като
физическо или юридическо лице по смисъла на чл. 2, т. 8 от Регламент (ЕС)
№ 517/2014, включително лицето – собственик на инсталацията, попадаща в
обхвата на Регламент (ЕС) № 517/2014. Разпоредбата на чл. 2 т.8 от
Регламент (ЕС) № 517/2014 също сочи, че „оператор“ означава физическо или
юридическо лице, упражняващо фактическа власт над техническото
функциониране на продуктите и оборудването, попадащи в обхвата на
регламента.
4
Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от дружеството-
жалбоподател, че същото има качеството „оператор“ на стационарно
климатично оборудване, съдържащо над 3 кг. флуорсъдържащи парникови
газове, а именно 3,3 кг. (като ползвател на аптеката, оборудвана с процесната
климатична система), поради което е било длъжно в срока по чл. 36 от
Наредбата да представи пред РИОСВ –Варна информацията, съдържаща се в
приложение № 9 от наредбата под форма на годишен отчет. Като не е
изпълнило това задължение, дружеството действително е осъществило
неизпълнение на административно задължение, установено с нормата на
чл.34и, ал.24 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, за което
правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно
постановление.
Предвиденото за това нарушение наказание е наложено в минималния
размер, предвиден в закона, при което и с оглед разпоредбата на чл.27, ал.5
от ЗАНН липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си
по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № РД-
8/10.01.2011г. на министъра на околната среда и водите. Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да
организира адекватно защитата си. Правилно е определена и датата на
извършване на нарушението, а именно първия работен ден след изтичане на
законоустановения срок за изпълнение на задължението. Доколкото
нарушението се изразява в бездействие, мястото на извършване на
нарушението е определено надлежно и това е гр.Варна, където е следвало да
бъдат извършени дължимите действия, съобразно чл. 36 от Наредбата
(гр.Добрич, на чиято територия се намират флуорсъдържащите парникови
5
газове, попада в района на компетентност на РИОСВ-Варна). В ДВ, бр. 99 от
2020 г. е публикувано изменение на Наредбата, съобразно което чл. 36 от
Наредбата се отменя. Изменението обаче ще влезе в сила на 01.01.2023г., т.е.
нормата е все още действаща и правните субекти следва да съобразяват
поведението си с нея.
След извършването на нарушението е последвало изменение и на чл. 35
ал.1 т.1 от Наредбата, но се касае по-скоро за терминологично уточнение,
което не е свързано с по-благоприятни последици за нарушителя, при което
не следва да се обсъжда приложимостта на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Предвид всичко изложено съдът приема, че наказващият орган правилно
е констатирал наличието на процесното административно нарушение;
надлежно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба,
като е наложил законосъобразно наказание, при спазване на изискванията на
ЗАНН.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от
обичайните нарушения от този вид. Касае се за формално нарушение,
несвързано с настъпването на конкретни вредни последици, чиято тежест да
бъде преценена. Поради това за формирането на извода за маловажност на
случая е необходимо наличието на някакви особени извинителни
обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с които тежестта
на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната. В случая няма
данни за наличие на подобни обстоятелства, което изключва приложението
на цитираната разпоредба. Доколкото отговорността на юридическите лица е
обективна (безвиновна), непознаването от страна на дадено физическо лице
на нормативните изисквания не представлява извинение за извършване на
административно нарушение, нито обуславят по-малката тежест на
нарушението в сравнение с обичайните деяния от този вид. Представянето на
съответния отчет след установяването на нарушението е отчетено при
определянето на наказанието, като само по себе си не е от естество да
обуслови отмяната на наказателното постановление поради маловажност на
случая. Извод за наличие на процесното нарушение и за неговата
немаловажност е направен по аналогични случаи и от ВАдмС, като в такъв
6
смисъл са Решение № 580 от 13.05.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
5/2020 г., Решение № 756 от 23.06.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
932/2020 г. и др.
При така установеното искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. Наказателното постановление следва
да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без
уважение.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на РИОСВ-
Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
юрисконсултът е участвал в едно съдебно заседание, като също така случаят
не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът
намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в
закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Потвърждава изцяло Наказателно постановление № 000035-
34/26.05.2021г. на началника на директора на РИОСВ –Варна, с което на
„Медишоп“ ООД- гр.Варна, ***, на основание на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.34и, ал.24 от Закона за чистотата на атмосферния въздух е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000.00
лева, като законосъобразно.
7
ОСЪЖДА „Медишоп“ ООД- гр.Варна, *** да заплати на РИОСВ-Варна
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8