Р Е Ш Е Н И Е
№……………….
гр. София, 11.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав, в закрито заседание
на единадесети март, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова гр. дело № 2750
по описа за 2021г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е
по жалба вх. № 067348//21.09.2020г.. по регистъра на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на
КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението Е.Д. М., ЕГН ********** срещу
Разпореждане от 31.08.2020г. по изпълнително дело № 20148410409804 по описа на ЧСИ, с което е
отказал да прекрати изпълнителното
дело. Навел е твърдения, че
изпълнителното дело било образувано на
05.09.2014г., запор върху МПС бил наложен на 30.10.2014г.. Описът насрочен за
18.10.2016г. и този от 05.06.2017г. бил по акт без подпис и печат и не водели до спиране на 2 годишния срок по
чл. 433 от ГПК, изпратени били само покани за доброволно изпълнение от 2016г. и
от 2017г. Искането на взискателя от 02.11.2017г. също нямало такъв ефект и
неправилно било отказано прекратяване на делото. Претендирал е разноски.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението –Банка ДСК“ЕАД, ЕИК *****не е изразило
становище.
С мотивите си
ЧСИ е посочил, че жалбата е неоснователна. Посочил е, че изпълнително дело е от
05.09.2014г., запор върху банкови сметки на длъжника бил наложен на
09.09.2014г., на 30.10.2014г. бил наложен запор върху МПС, с разпореждания от
18.01.2016г. и от 05.06.2017г. бил насрочен опис на движими вещи в жилище на
длъжника, на 02.11.2017г. и на 20.06.2018г. взискател поискал да се извършат
изпълнителни действия, на 22.06.2018г. бил насрочен опис на движими вещи, на
12.03.2020г. бил разпореден запор върху трудово възнаграждение, на едва на
31.08.2020г. бил наложен поради обявено извънредно положение в страната поради
епидемия от Ковид 19, като между
изпълнителните действия не бил изтекъл срок от 2 години.
Съдът като обсъди доводи на страни, мотивите
на съдебния изпълнител и представените по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото са представени от ЧСИ преписи от книжа по
изпълнително дело № 20148410409804 по описа на ЧСИ Н.М., рег.
№ 841 на КЧСИ, съгласно които изпълнително дело е образувано по молба от 05.09.2014г. на Банка ДСК“ЕАД, ЕИК *****срещу Е.Д. М., ЕГН ********** за събиране на суми по
изпълнителен лист, издаден на 09.06.2014г. по дело № 19734/2014г. на СРС,
70-ти състав, както и разноските по изпълнително дело. С молбата взистателят е посочил изпълнителен способ –
събиране на вземани от трудови възнаграждения/пенсия; по банкови сметки, друго
имущество на длъжника, което се установи след справки за същото-движимо и
недвижимо, МПС. С молбата взискателят е оправомощил съдебния изпълнител на
основание на чл. 18 от ЗЧСИ да определи начина на изпълнението. С
разпореждане от 05.09.2014г. ЧСИ е
насрочил опис на движими вещи на длъжника, които се намират в жилището му в гр.
София, ж.к. *****. С Разпореждане от 09.09.2014г.
ЧСИ е наложил запор върху банкови сметки на длъжника в 8 конкретно посочени
банки. С Разпореждане от 30.10.2014г.
ЧСИ е наложил запор върху собствен на длъжника автомобил Сеат Леон, рег. № *****.
С разпореждане от 18.01.2016г. ЧСИ е
насрочил опис на движими вещи на длъжника, които се намират в жилището му в гр.
София, ж.к. *****. Същото се съдържа и в покана за доброволно изпълнение от
18.01.2016г., носеща подпис за ЧСИ. С разпореждане от 05.06.2017г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника,
които се намират в жилището му в гр. София, ж.к. *****. Същото се съдържа и в
покана за доброволно изпълнение от 05.06.2017г., носеща подпис за ЧСИ. С молба
от 02.11.2017г. взискателят е
посикал от ЧСИ да насочи изпълнението върху движимите вещи на длъжника, върху
банковите му сметки и върху трудовото му възнаграждение. Такова искане е
направено и с молба от 20.06.2018г. С
разпореждане от 22.06.2018г. ЧСИ е
насрочил опис на движими вещи на длъжника, които се намират в жилището му в гр.
София, ж.к. *****. Същото се съдържа и в покана за доброволно изпълнение от
22.06.2018г., носеща подпис за ЧСИ. С разпореждане от 12.03.2020г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника,
които се намират в жилището му в гр. София, ж.к. *****. Същото се съдържа и в
покана за доброволно изпълнение от
12.03.2020г., носеща подпис за ЧСИ. С Разпореждане от 12.03.2020г. е
разпоредено налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника в
Овергаз Мрежи“АД. Такова е постановено и на 31.08.2020г., както и за запор върху банкови сметки на длъжника.
С молба от 18.08.2020г. длъжникът е поискал
прекратяване на производството по делото на основание на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, която е отхвърлена с разпореждането от 31.08.2020г., съобщено на длъжника
на 09.09.2020г.
С оглед на така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
депозирана в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на
обжалване, платена е държавна такса и като такава е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал.2, т. 6, пр. 2 вр. с чл. 436 от ГПК
длъжникът може да обжалва в двуседмичен срок от съобщението отказа на
съдебния изпълнителя да прекрати
изпълнителното производство
Изпълнителното
производство се прекратява в посочените в чл. 433 от ГПК случаи. В хипотезата
на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, за да се прекрати изпълнителното дело следва да
се установи, че взискателят в продължение на 2 години не е искал извършването
на изпълнителни действия.
В конкретния
случай по делото не се установи период на бездействие на взискателя по
отношение на длъжника, който да е продължил повече от 2 години. Изпълнителното
дело е образувано на 05.09.2014г., като
с молбата за образуването му взискателят
е поискал да се наложи запор върху банкови сметки, трудово
възнаграждение/пенсия на длъжника, съответно да се насочи изпълнение към
установени след справка движими и недвижими вещи. Взискателят е поравомощил
съдебиня зипълнител по реда на чл. 18 от ЗЧСИ да извършва изпълнителни действия
без да има нарочно искане за същото от взискателят, поради окето и предпирети
от съдебния изпълнител действия прекъсват срока по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
Такива действия е установено че са извършвани от съдебния изпълнител регулярно,
като период от време между две последователни действия е по-кратък от две
години при съобразяване и на нарочните молби от взискателя от 02.11.2017г. и от
20.06.2018г. Действително, представените копия на разпорежданията за насрочени
описи на движими вещи не носят подпис, положен за съдебния изпълнител.
Съдържанието на тези разпореждания обаче е възпроизведено в поканите за
доброволното изпълнение от същите дати, на които са и постановени тези
разпореждания. Тези покани носят подпис на частния съдебен изпълнител, поради което
и съдът приема, че така насрочените описи са били валидно разпоредени от частния
съдебен изпълнител. При така възприето и като съобрази, че съдебният изпълнител
е насочвал съдебното изпълнение към имущество на длъжника с действия от
05.09.2014г., от 09.09.2014г., от
30.10.2014г. от 18.06.2016г., от 05.06.2017г., че взискател е поискал
конкретни изпълнителни действия на 02.11.2017г.
и на 20.06.2018г., че съдебен изпълнител е насочил изпълнение към имущество
на длъжника с разпореждания от 22.06.2018г.
и от 12.03.2020г., а и от 31.08.2020г., то съдът приема, че в
нито един момент по изпълнително дело не е имало период от 2 години в който да
не са предприемани действия по изпълнението. За този извод съдът съобрази, че
на 13.03.2020г. в Република България
беше обявено извънредно положение поради епидемия от заболяване Ковид 19, като
със Закон за мерките и действия по време на извънредното положение, обявено с
решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците /обн. ДВ, бр.
28/24.03.2020г./ процесуалните срокове по изпълнителните дела бяха спрени до
отмяната на извънредното положение и
съобразно §13 от ЗИД на Закона за здравето обн. ДВ бр. 44/13.05.2020г. –, тоест
считано от 21.05.2020г. Така предприетото на 31.08.2020г. е преди да изтекат 2
години от действието от 22.06.2018г., а и от 12.03.2020г.
При така
възприето съдът приема, че правилно
съдебният изпълнител е приел, че 2 годишния срок по чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК не
е бил изтекъл и е отхвърлил молбата на длъжника, жалбата е неоснователна и
следва да се отхвърли.
Мотивиран от
гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 067348//21.09.2020г.. по
регистъра на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, депозирана от длъжника по
изпълнението Е.Д. М., ЕГН ********** срещу Разпореждане от
31.08.2020г. по изпълнително дело №
20148410409804 по описа на ЧСИ, с което е отказал да прекрати изпълнителното дело.
Решението e е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.