№ 777
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
****363010**** по описа за **** година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.432, ал.1 от Кодекс за
застраховането (КЗ), във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Д. И. Т. с ЕГН
********** от гр.Ш, ул.“Н Б“ № 1, ет.3, ап.6, чрез адв. Я Д от АК – С, със съдебен адрес
гр.С, пл.“П“ № 3, ет.2, офис 10, сграда СБА срещу Застрахователно акционерно дружество
„***************“ АД с ЕИК ************** със седалище и адрес на управление гр.С,
район И, ж.к.“Д“, бул.“Г М.Д.“ № 1, представлявано от поне от двама изпълнителни
директори Б И.ов, Р М Т Т.
В исковата молба се твърди, че на **/**/****г. около 22.25 ч. в гр.Ш, ул.“М“ № 12
ищецът претърпял пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача Д. З. М.,
който при управление на л.а. „**********“ с рег. № Н **** КВ започнал маневра „завой
наляво“, като не се убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението и по-конкретно изпреварващият го л.а. „****“ с рег. № Р **** ВК, собственост
на ищеца. В резултат на настъпилото ПТП върху автомобила на ищеца били нанесени
значителни щети, който вследствие на първоначалния удар се блъска в паркираните вляво по
посока на движението два леки автомобила. На виновния водач бил съставен АУАН № GA
*******/**/**/****г. Към датата на настъпване на ПТП, л.а. „**********“ имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/************ с период на валидност
от **/**/****г. до **/**/****г.
Била заведена щета, по която били извършени огледи на автомобила, за което били
съставени Опис-заключение от **/**/****г. в гр.Ш и Опис-заключение от **/**/****г. в с. И
1
Б, в които подробно били описани нанесените щети върху автомобила на ищеца. До момента
не било изплатено никакво обезщетение на ищеца, въпреки извършения от него ремонт на
стойност 7 104.43 лв. с ДДС, в която сума били включени закупени части за автомобила,
както и демонтажа и монтажа им.
В заключение се иска осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 2000
лв., съставляваща частичен иск от сумата 7 104.43 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, вследствие нанесените щети върху собствения на ищеца л. а. „****“ с
рег. № Р **** ВК в резултат на настъпило ПТП на **/**/****г. по вина на водача на л.а.
„***********“ с рег. № Н **** КВ, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – **/**/****г. до окончателното изплащане на вземането, както и да
бъдат присъдени разноските в производството.
Препис от исковата молба, ведно с приложените към нея доказателства били редовно
връчени на ответното дружество, като в законоустановения срок бил депозиран писмен
отговор. В него се сочи, че исковата молба е нередовна, поради липсата на изчерпателно и
ясно изложение на всички обстоятелства, на които се основава. Липсвало пълно описание
на процесното ПТП, както и механизма на същото, непосочване скоростта на движение на
автомобилите, с което се нарушавало правото на защита на ответника и не можело да се
направи извод за поведението на ищеца, с оглед съпричиняване на ПТП от негова страна.
Оспорва се изцяло искът по основание и размер, като се моли за отхвърлянето му. Счита се,
че се нуждаят от доказване всички твърдения на ищеца, освен факта, че има валидно
сключена застраховка между ответника и другия водач. Излага се, че М. не е извършил
нарушение на правилата на ЗДвП, поради което и претенцията за обезщетение е
неоснователна. Вината на М. не била установена по съответния ред и не е доказана
безспорно. Посочва се, че не всички претендирани вреди са вледствие на процесното ПТП и
поради това не е установена причинно-следствената връзка за настъпването им. Сочи се
също, че ищецът не е ангажирал доказателства за извършена периодична поддръжка на
автомобила, като претендираните 2000 лв. били силно завишени. Твърди се, че
уврежданията на автомобила съставляват тотална щета по смисъла на чл.390 от КЗ, тъй като
след справка се установило, че пазарната цена на процесния автомобил бил около 2000 лв.
към момента на ПТП-то, което следвало да се съобрази от съда. Въвежда се и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като е следвало да се движи
с ниска скорост и внимание в тъмната част от деня в жилищна зона, като е нарушил и чл.42,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Ищецът, редовно призован не се явява лично, за него се явява адв. В П от ШАК,
редовно преупълномощен от адв. Я Д от САК. Поддържа се исковата молба, като в хода на
съдебните прения се моли за уважаване на претенцията изцяло, като се сочат доводи за това.
В представените в срок писмени бележки се доразвиват доводите и се счита, че приложима е
Наредба № 49 от 16.10.2014г., която предвиждала минимални долни граници, под които не
може да се определя застрахователното обезщетение, поради което се моли искът да бъде
уважен в пълния му размер.
2
В съдебно заседание за ответника се явява адв. Б. М. от АК-В, като моли за
отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан, а в условията на евентуалност да се
вземе предвид, че е налице висока степен на съвина от ищеца, предвид високата скорост на
движение на управлявания от него автомобил, която е над допустимата за района на ПТП.
Това довело до невъзможност на застрахования водач да съобрази поведението си с
неправомерното поведение на ищеца. Ищецът следвало да се убеди, че друг водач не е
подал сигнал за изменение на траекторията си на движение. Сочи, че освен съвина следва да
се съобрази и възможността за реализация от продажбата на останките от автомобила и тази
стойност да бъде приспадната от присъдената сума на обезщетението. Писмена защита е
депозирана извън предоставения от съда срок, поради което съда не следва да обсъжда
изложените в нея доводи.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На **/**/****г. около 23.20 ч. в гр.Ш, ул.“М“ № 12 настъпило пътно транспортно
произшествие с участието на л.а. марка „Ф********“, модел „****“ с рег. № Н **** КВ,
управляван от Д. М. и л.а. марка „****“, модел “**“ с рег. № Р **** ВК, управляван от
ищеца Д. И. Т.. От удара настъпили имуществени вреди върху л.а. „****“ и върху два
паркирани в близост автомобила - „***“ с рег. № Н **** ВА, който след удара с автомобила
на ищеца отместил и ударил паркирания до него автомобил марка „***“ с рег. № Н **** КК.
Местопроизшествието било посетено от служители на сектор „Пътна полиция“, като бил
съставен Протокол за ПТП с № ******* от **/**/****г. от младши автоконтрольор в сектор
„Пътна Полиция“. Бил съставен АУАН сер. GА № ******* от **/**/****г. против водача на
л.а. „**********“ за извършено от водача нарушение на правилата за движение по
пътищата, а именно че предприемайки маневра, виновния водач създал опасност за
участниците в движението, без да се съобразява с тях, което представлявало нарушение на
чл.25, ал.1 от ЗДвП. Издаденото в последствие Наказателно постановление № **-****-
****** от **/**/****г., издадено от Началник сектор ПП към ОДМВР срещу виновния водач
М. не било обжалвано и влязло в законна сила на **/**/****г.
Ищецът подал Претенция за изплащане на обезщетение за щети по застраховка
„Гражданска отговорност“, заведена от ответника на **/**/****г. Били съставени два описа –
заключения за нанесените върху автомобила щети. Видно от първоначалният опис-
заключение на щетите от **/**/****г. (лист 88 от делото) били увредени общо 25 елемента
от процесният автомобил. След допълнителен оглед на **/**/****г. и разкомплектоване на
автомобила били описани допълнително още 16 увредени части.
С писмо изх. № *** от **/**/****г. застрахователното дружество уведомило ищеца,
че след извършена допълнителна проверка по случая се касаело за виновно поведение от
негова страна, тъй като нарушил чл.25, ал.1 от ЗДвП, което довело до невъзможност на
техния застрахован да предотврати удара. Същите не считали, че е налице основание да
бъде ангажирана тяхната отговорност и съответно не уважили претенцията на ищеца.
3
По делото е представена от страна на ищеца Проформа – фактура № *** от
**/**/****г., издадена от „****“ ЕООД за сумата от 7 104.43 лв., представляваща стойността
на частите на процесния автомобил, които следвало да бъдат отремонтирани.
По делото са събрани гласни показания, чрез разпита на свид. Ц. Ц. – служител в
сектор Пътна полиция – Ш, посетил мястото на ПТП и изготвил Протокола за ПТП и свид.
Д. З. М. – водача на автомобил „********* ****“, застрахован в ответното дружество.
Свид. Ц. потвърждава, че лично е изготвил Протокола за ПТП и обяснява, че
описаното в протокола и изготвената схема е на основание личното му възприятие от
последиците от катастрофата, както и от обясненията на участниците в нея. Скоростта на
движение на л.а. „****“ не била установена при посещението на мястото на инцидента, тъй
като за това се изискват специални уреди и знания, с които не са разполагали към момента.
Свид. М. описва различна обстановка от установената в Протокола за ПТП, която
оборвала констатациите в АУАН и НП, с които той не бил съгласен, но не обжалвал. Същия
свидетелства, че подал мигач преди извършването на маневрата „завой наляво“, като самата
маневра била извършена директно от него със завъртане на волана наляво. Ищецът, който
той познавал бегло, управлявал колата си с бясна скорост. Свидетелят заявява: „…а той
идваше от нищото със бясна скорост…..Той идваше отгоре и там има нещо като чупка….и
той взима този завой и идва засилен, може би около 50-100 метра, не мога да преценя“.
Същият не забелязал фарове от автомобила, но дори и да го е направил, щял да продължи с
маневрата, защото другият водач нямал право да го изпреварва на паркинг.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля М., тъй като е участник в процесното
ПТП, срещу когото е реализирана административно-наказателна отговорност с влязло в
законна сила наказателно постановление за извършено нарушение при процесното ПТП,
както и е застрахован в ответното застрахователно дружество, т.е. същият е пряко
заинтересован от спора. Същевременно показанията му са в противоречие, както с
останалите писмени доказателства по делото, така и със заключението на вещото лице, че
ПТП се е случило на пътен участък, който е бил прав, с добра видимост в права посока до
100 м., без препятствия ограничаващи видимостта, с установена скорост на другия водач от
37 км./ч..
По делото е допусната и назначена съдебно-автотехническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира, като пълно, обосновано и компетентно дадено. Вещото лице
заключава, че непосредствената причина за настъпването на ПТП- то е предприетата от
водача на л.а.“**********“ маневра „завИ.е на ляво“ в момент, когато по същото време по
лявата лента зад него се е движил л.а. „****“. Лекият автомобил „**********“ пресича
траекторията на л.а. „****“ (посочен в резултат на техническа грешка като л.а.“********“ в
заключението) в опасната му зона за спиране, поради което настъпил и сблъсъкът между
двата автомобила. Сочи се, че скоростта на л.а „**** А“ е била около 37 км./ч. при
максимално разрешена в този участък 30 км./ч., но в конкретната ситуация водача на
л.а.“****“ не е имал възможност да избегне ПТП чрез аварийно спиране, дори и да не е
превишавал максимално разрешената скорост от 30 км./ч., като възможност да предотврати
4
ПТП е имал водача на л.а. „**********“ ако е бил внимателен и е изчакал преминаването на
„****“, преди да започне да завива наляво. В резултат на удара л.а.„****“ се насочил наляво
и ударил с предната си лява част задната лява странична част на паркирания л.а.“***“ с рег.
№ **** ВА, който се отмества и удря със задната си дясна част паркираният до него
л.а.“***“ с рег. № Н **** КК в неговата дясна странична част. В резултат на ударите били
установени повреди в предната дясна и лява част на автомобила на ищеца (детайлно
описани в експертизата), които били в причинно-следствена връзка с пътния инцидент.
Посочено е, че стойността на ремонта за възстановяване възлиза на 7 104 лв. с ДДС, а
действителната пазарна стойност на автомобила към **/**/****г. е 2 210 лв. Вещото лице е
категорично, че ремонтът на автомобила, с оглед действителната му стойност е
икономически нецелесъобразен. Запазените детайли, които не са засегнати от удара и биха
могли да бъдат реализирани на вторичния пазар са над 30 % от действителната пазарна
стойност на лекия автомобил, като стойността им при евентуална реализация на вторичния
пазар по цени за части за втора употреба възлиза на около 2 125 лв., а увреденото МПС би
могло да се продаде на стойност до 770 лв. с ДДС.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, с изключения показанията на свид. М., които не се
кредитират от съда, като съдът приема от правна страна следното:
По отношение допустимостта на иска: На основание чл.498, ал.3 във вр. с ал. 1 от КЗ
абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иска от увреденото лице е преди
сезирането на съда то да е отправило към застрахователя или негов представител писмена
застрахователна претенция, по която застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ,
откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение. Не е спорно по делото, че такава извънсъдебна процедура е
проведена, но плащане е отказано, поради което искът е допустим.
По отношение на иска по чл. 432, ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД: За
основателността на искът за непозволено увреждане, в тежест на ищеца е да установи с
всички доказателствени средства възникнало валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; виновно
противоправно поведение на застрахования водач, осъществено в периода на
застрахователното покритие; настъпилите вреди и причинната връзка между
противоправното деяние и вредите. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, в
тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е да
установи също и размера на претендираното застрахователно обезщетение.
Съдът е приел за обстоятелство ненуждаещо се от доказване, че е възникнало валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, сключен между собственика на лек автомобил марка „**********“ с рег.
№ Н **** КВ и ЗАД „*******************" АД, със застрахователна полица
№BG/30/************* със срок на действие от 03.08.2023г. до 02.08.2024г.
5
Спорните по делото въпроси са относно виновността на водача на
л.а.“**********“, механизма на настъпване на ПТП-то, степента на съпричиняване от ищеца
и размера на дължимото обезщетение, включително и налице ли е „тотална щета“ по
смисъла на чл.390 от КЗ.
В настоящия случай съдът приема за успешно проведено доказването от страна на
ищеца, че вина за настъпване на пътното произшествие има водача на л.а. „**********“,
като в тази връзка кредитира свидетелските показания на свид. Ц. Ц., събраните по делото
писмени доказателства, а именно Протоколът за ПТП, съставения АУАН и издаденото въз
основа на него НП, както и заключението на вещото лице по допуснатата по делото
съдебно-автотехническа експертиза, в която е описан механизма на настъпване на ПТП,
както причините и последиците му.
По отношение доказателствената сила на Протоколът за ПТП е постановена съдебна
практика, която приема, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на
правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ
документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила
относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК и със задължителна
материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред
съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. В този смисъл е
Решение № 15 от 25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506/2013г., I т.о., Решение № 98 от
25.06.2012г. на ВКС по т. д. № 750 от 2011 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. Още повече, че
водачът М. не е възразил нито срещу описания в протокола механизъм на ПТП, нито срещу
констатираните в същия вреди по автомобила на ищеца, като е подписал същия без
забележки.
Така също, както отбеляза и процесуалния представител на ответника в хода на
съдебните прения, наказателното постановление за разлика от присъдата (или решението
по чл.78а от НК, или определението на съда, с което се одобрява споразумение за решаване
на делото) има за предмет деяние, което не е престъпление, а административно нарушение,
и то не обвързва гражданския съд по силата на чл.300 от ГПК относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съдът намира
обаче, че правното значение на влязлото в сила НП не може да се отрече само на основание,
че то няма задължителна сила и нарушението не е било установено на самото
местопроизшествие, като именно ответникът носи тежестта да опровергае фактите, на които
същото е основано. В този смисъл е Решение № 60127 от 17.11.2021 г. на ВКС по т. д. №
1145/2020 г., II т. о., ТК. Ответникът не проведе успешно такова насрещно доказване.
Твърдението, че водачът на л.а.“**********“ е подал своевременно сигнал за извършваната
от него маневра „завой наляво“, не беше доказано по делото. Още повече, че съда кредитира
заключението на експертизата, която приема, че от повредите установени върху МПС-тата
може да се направи обоснован извод, че при предприемането на завоя от л.а.“**********“,
автомобилът вече е бил навлязъл в траекторията и опасната зона на л.а. „****“. Или съдът
прави извода, че ищецът предприема маневрата изпреварване преди другият участник в
6
движението. Така свид.М. не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
В кредитираното от съда заключение по САТЕ са описани подробно вредите нанесени
върху процесния л.а. „****“, които не се оспорват и от страните по делото, като съдът
приема, че е доказана и причинно – следствената връзка между имуществените вреди и
противоправното поведение на виновния за ПТП-то водач.
От това следва, че са установени всички обстоятелства, съставляващи основание на
предявената имуществена искова претенция по чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД,
ал.1 от ЗЗД.
Съдът не намира за основателно релевираното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на водача на
л.а.“****“, поради следното: Съгласно т. 7 от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
23.12.2015г. по т. д. 1/2014 г. на ОСТК, на ВКС приносът на увредения, който е обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен. В случая съгласно заключението на вещото лице
причината за настъпване на ПТП-то е предприетата маневра от водача на л.а.“**********“ и
дори и да има превишаване на максимално разрешената в района скорост от 30 км./ч. (при
движението му с 37 км./ч.), то ищецът не е имал възможност да избегне ПТП. Предвид
изложеното съдът прави обоснования извод, че с поведението си ищецът не е станал
причина за настъпването на вредоносният резултат и поради това възражението за
съпричиняване е недоказано.
По отношение размера на обезщетението: Съгласно чл.386, ал.2 от КЗ обезщетението
е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, и не
може да надхвърля застрахователната сума освен в предвидените в закона случаи – чл.386,
ал.1 от КЗ. В случая по делото се установява, че вследствие на процесното събитие е
настъпила тотална щета на автомобила по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ. Този извод се
налага от това, че стойността на разходите за необходимия ремонт към датата на настъпване
на застрахователното събитие, определена според заключението по изслушаната САТЕ
възлиза на общо 7140 лв. с ДДС. Така надвишава с повече от 70 % действителната стойност
на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие, която е посочена от
вещото лице в размер на 2210 лв. При наличие на тотална щета размерът на
застрахователното обезщетение се равнява на средната пазарна стойност на автомобила към
момента на настъпване на автомобила след приспадане на стойността на запазените части,
тъй като те нямат качеството на увредено имущество и застрахователят не дължи
обезщетение за тяхната равностойност. Съгласно наложилата се съдебна практика, целта на
приспадането е да не се допусне собственикът на увреденият автомобил да получи
едновременно както обезщетение в пълен размер, така и стойността на запазените части,
7
чрез реализацията им на вторичния пазар. Установяването на наличието на запазени части и
тяхната стойност е в тежест на застрахователя. Експертизата установява, че има запазени
части на автомобила, както следва: предни врати – 2 броя; задни врати – 2 броя; рамка
предни врати – 2 броя; рамка задни врати – 2 броя; заден капак; задна броня; задни калници
– 2 броя; задни подкалници – 2 броя; десен стоп; ляв стоп; заден ляв и десен шенкел; задна
лява и дясна полуоска – 2 броя; заден ляв и десен спирачен апарат; - 2 броя; задно обзорно
стъкло; задни седалки; алуминиеви джанти с гуми – 4 броя; задни пружини – 2 броя;
двигател (стр.13 от заключението). В заключението вещото лице посочва, че запазените
части са над 30 % от действителната пазарна стойност на лекия автомобил и възлизат на
около 2125 лв.
Доколкото стойността на запазените части в процентно отношение не може да
превишава 30 %, то в случая приложимост следва да намери остойностяването им в
процентно отношение спрямо действителната стойност на лекия автомобил и от
определената действителна стойност (2210 лв.) следва да се приспадне 30% или 663 лв. В
този смисъл Решение № 165/2013г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ІІ т.о. Това съответства и
на разпоредбата на чл.22, ал.2 от Приложение № 1 от Наредба № 24 от 08.03.2006г., във вр.
чл.20, ал.2 от Наредба № 49 от 16.102.2014г. за задължителното застраховане по застраховки
"Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за
обществен транспорт, която гласи, че при установяване на запазени части размерът на
застрахователното обезщетение не може да се определи под 75 % от размера на
действителната стойност.
По отношение на доводът на ищеца, че действителната стойност на автомобила
следва да се намали със сумата от 500 лева, каквато цена ищецът би получил при продажба
на автомобила за скраб: На първо място такъв въпрос към вещото лице при допускане на
експертизата не е формулиран от страните. В съдебно заседание вещото лице заявява, че не
може да отговори на въпроса, като евентуално цената за скраб би варирала от 300 лв. до
1000 лв. От друга страна автомобилът след произшествието е останал в собственост на
ищеца и последният може да реализира остатъчната му имуществена стойност. Поради това
този аргумент не е състоятелен.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че предявеният иск е
основателен за сумата в размер 1547 лв., представляваща разликата между действителната
стойност на автомобила към настъпване на процесното ПТП в размер 2 210 лв. и стойността
на запазените части измерени в стойностно отношение 30% към действителната стойност на
автомобила, или 663 лв., като в останалата си част до пълния предявен частичен размер от
2000 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен.
Ищецът претендира разноски, съгласно представения списък и допълнителен такъв
по чл.80 от ГПК за заплатена държавна такса в размер на 80 лв., заплатено възнаграждение
за вещо лице в размер на 245.68 лв., като се прави искане и за определяне възнаграждение
на адвоката на основание чл.38 от ЗА. Съдът определя на основание чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм.
8
ДВ, бр.88 от 04.11.2022г.) адвокатско възнаграждението в размер на 600 лв. с ДДС. Общия
размер на съдебните разходи е 925.68 лв., като на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца разноски в размер на 716.01 лв., съобразно уважената част на иска.
Ответникът от своя страна претендира разноски за заплатено възнаграждение за вещо
лице в размер на 370 лв., възнаграждение за свидетели 100 лв., както и юрисконсулско
възнаграждение. По делото има представени доказателства за реално извършени такива в
размер на 370 лв. за възнаграждение за вещо лице, както и 50 лв. заплатено възнаграждение
на свид. М.. По отношение на направеното искане за заплащане на юрисконсулско
възнаграждение, същото е неоснователно доколкото дружеството е било представлявано от
упълномощен адвокат, за което е представено пълномощно находящо се на лист 33 от
делото. Писмения отговор е изготвен и депозиран от името на адв. Б. М. от АК-В, която е
осъществила и процесуалното представителство на застрахователното дружество в
съдебното заседание. От това следва, че би се дължало адвокатско възнаграждение за един
адвокат, но доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение обаче няма представени
по делото. Предвид горното ищецът дължи на ответната страна сумата от 139.23 лв.,
представляваща реално сторените от страната разноски, определени съобразно отхвърлената
част от иска на ищеца.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД,
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „*******************“ АД с ЕИК
************** със седалище и адрес на управление гр.С, район И, ж.к.“Д“, бул.“Г М.Д.“ №
1, представлявано от поне от двама изпълнителни директори Б И.ов, Р М Т Т да заплати на
Д. И. Т. с ЕГН ********** от гр.Ш, ул.“Н Б“ № 1, ет.3, ап.6, чрез адв. Я Д от АК – С, със
съдебен адрес гр.С, пл.“П“ № 3, ет.2, офис 10, сграда СБА по банков път по сметка с IBAN
BG35 STSA9*************** находяща се в „*******“ АД с титуляр ищеца, сумата от
1547 лв. (хиляда петстотин четиридесет и седем лева), представляваща застрахователно
обезщетение по застрахователна щета № ****-*****/****-01 за претърпяна от ищеца
имуществена вреда – „тотална щета“ на лек автомобил марка „****“ модел „**“ с рег. № Р
**** ВК, настъпила в резултат на ПТП от **/**/****г., причинено от водача Д. З. М. на л.а.
„**********“ с рег. № Н **** КВ застрахован в ответното дружество, ведно със законна
лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на иска – **/**/****г. до
окончателното му изплащане, като отхвърля иска до пълния му предявен размер от 2000 лв.,
съставляваща частичен иск от сумата 7104.43 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.76, ал.1 от ГПК Застрахователно акционерно дружество
„*******************“ АД с ЕИК ************** да заплати на Д. И. Т. с ЕГН
********** сумата от 716.01 лв. (седемстотин и шестнадесет лева и една стотинки),
представляваща съдебни разноски по настоящото производство, съобразно уважената част
9
от иска, съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Д. И. Т. с ЕГН ********** да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „*******************“ АД с ЕИК **************
сумата от 139.23 лв. (сто тридесет и девет лева и двадесет и три стотинки), включваща
възнаграждение на вещото лице и свидетел, съразмерно с уважената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Шския окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
10