Решение по дело №494/2019 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

 

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  1024

                                                      гр.Пловдив 20.08.2019г.

 

 

                          В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

                         Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                     ИВАН АНАСТАСОВ

 

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№494/2019г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

                         Обжалвано е решение №151/11.01.2019г. по гр.д.№7995/2018г. по описа на РС-Пловдив,ХIгр. от ищеца в първоинстанционното производство,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.439,вр. с чл.124,ал.1 от ГПК за признаване за установено,че ищеца не дължи сумата от общо 325,59лв.,формирана от фактури:фактура №*********/10.12.2014г. за сумата от 6,90лв.;фактура №*********/09.01.2015г. за сумата от 6,90лв.;фактура №*********/27.10.2014г. за сумата от 5,18лв. и фактура №*********/29.01.2015г. за сумата от 82,25лв.,както и сумата от 7,31лв. мораторна лихва за периода 30.03.2015г.-25.09.2017г. и сумата от 202лв. представляващи разноски по изп.д.№274/18г. по описа на ЧСИ Т.Л.Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца в първоинстанционното производство и моли същото да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се уважи,като счита,че тези суми не се дължат,а в жалбата сочи като конкретни основания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното първоинстанционно решение изтекла погасителна давност.

                         В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита решението за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

                         Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

                         Ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,като заявлението е било подадено на 16.10.2017г. и е била издадена заповед за изпълнение,като на ищцата тази заповед е била връчена лично на 24.10.2017г. и същата не е възразила по реда на чл.414 от ГПК в двуседмичния срок,поради което заповедта за изпълнение е влязла в законна сила и е бил издаден изпълнителен лист.

                         Освен събраните писмени доказателства по делото е била назначена и СИЕ,от чието заключение в първоинстанционното производство става ясно,че посочените суми,както и други такива са дължими от ищцата,поради незаплатени фактури.Ищцата се позовава единствено на погасителна давност,като счита,че извършените изпълнителни действия от ЧСИ Л. са извършени след изтичането на тригодишния давностен срок поради периодичността на плащанията на задълженията и счита,че вземанията,посочени в исковата молба не се дължат.

                         Настоящата инстанция намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

                         Действително задължението за заплащане на услуги от този вид представляват периодични плащания и по отношение на тях тече кратката тригодишна давност по смисъла на чл.111 от ЗЗД,но следва да се отбележи,че към момента на подаване на заявлението за издаване на изпълнителен лист по чл.410 от ГПК тази давност все още не е била изтекла.Ищцата счита,че тъй като не е участвала в заповедното производство,то по отношение на нея продължил да тече давностния срок,но това не е така,тъй като с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е била прекъсната давността и е започнала да тече нова такава.Следователно към момента на завеждане на изпълнителното производство давността не е била изтекла,поради което и исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и правилно е била отхвърлена от районния съд.

                        Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата страна по реда на чл.38 от ЗА и такива следва да се присъдят в минималния размер съобразно НМРАВ в размер на 200лв.

                          Като взе предвид гореизложеното,съдът

                                                                Р   Е   Ш   И:

                         ОСТАВЯ В СИЛА решение №151/11.01.2019г. по гр.д.№7995/2018г. по описа на РС-Пловдив,ХI гр.с-в.

                         ОСЪЖДА Х.А.И. с ЕГН-********** *** да заплати на „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК-**** със седалище и адрес на управление:гр.**** направените от него разноски пред въззивната инстанция в размер на 200лв./двеста лв./ за адвокатско възнаграждение.                          

                          РЕШЕНИЕТО е  окончателно.

                            Председател:                                                Членове: