№ 20276
гр. София, 09.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря Д. В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110156937 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от К. А. Б. срещу В. Г. Р., с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да
премахне климатик от лицевата страна на фасадата на сграда, находяща се на адрес гр.
София, ул. „Л“ № 14 с лице към ул. „Л“ и да измаже дупката, пробита за поставянето му.
Ищецът твърди, че е собственик на апартамент в сграда, находяща се на адрес гр. София,
ул. „Л“ № 14. Сочи, че ответникът е поставил климатик на фасадата, с което нарушил
архитектурния вид и нейната цялост. Фасадата била продупчена и било монтирано външно
тяло на климатика. От дупката на стената излизали кабел и тръба и изглеждало много
неприятно. Освен това имало тавичка и тръбичка, през които се източвала водата, понякога
капели капки и се струпвали гълъби за да пият вода. За уточняваща молба от 20.12.2023 г. е
посочил, че ответникът няма разрешение от Етажната собственост за поставяне на
технически средства. Прави искане съдът да осъди ответника да премахне климатика, както
и да измаже дупките отвън и отвътре.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният
иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Ответникът твърди, че климатикът не е
поставен в близост до апартамент на ищеца, както и че други собственици от сградата също
били поставили такива. Аргументира, че поставеният климатик по никакъв начин не пречи
на ищеца. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
1
Неоснователно е релевираното от ответницата възражение за липса на активна процесуална
легитимация на ищеца, тъй като се касаело за обща част на сградата, а не за негова лична
собственост, както и че ищецът не бил представител на етажните собственици, за да
предявява иск за защита на общите части. Както е изяснено в съдебната практика /в този
смисъл Решение № 283/2012 от 07.03.2013г. на ВКС по гр.д. № 387/2012г., II г.о., ГК и
Решение № 224 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 236/2009 г., II г. о., ГК/ по реда на чл.109
ЗС е допустимо да се предяви иск за преустановяване на противоправно въздействие върху
общи части на сграда, която е в режим на етажна собственост. Целта на иска е да се
преустановят действията, чрез които един от етажните собственици пречи на останалите да
ползват общите части според тяхното предназначение. В конкретния случай фасадата на
сградата, върху която е поставено тялото на процесния климатик, е обща част по естеството
си съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС, поради което всеки от етажните собственици е активно
процесуално легитимиран по претенцията по чл. 109 ЗС за защита на своите права върху
общата част срещу неоснователно въздействие от други етажни собственици в сградата.
На следващо място съгласно указанията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение №
4/2015г. на ОСГК на ВКС, когато се претендира ответникът да бъде осъден да извърши
определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка на разходите за
материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху който размер се
определя дължимата такса, а когато оценката представлява затруднение – от съда по реда на
чл. 70, ал. 3 ГПК. В настоящата хипотеза от служебно допуснатата от съда съдебно-
оценителна експертиза се установява, че стойността на видовете работи, необходими за
премахването на външното тяло на климатика, монитрано пред фасадата на сградата, е 450
лева, която стойност се явява и цената на предявения иск за неговото премахване.
По така предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже, че притежава самостоятелен
обект в сградата, находяща се на ул. „Л“ № 14, че ответникът е осъществил противоправно
въздействие върху обща част на сградата, както и че с това свое действие ответникът пречи
на ищеца да ползва общите части съобразно тяхното предназначение или ограничава
ползването на неговия собствен имот.
В тежест на ответника е да докаже, че му е предоставено писмено съгласие на етажните
собственици за монтиране на процесния климатик.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че ищецът е собственик на апартамент в сграда находяща се в гр. София, ул.
„Л“ № 14; че ответникът е поставил външно тяло на климатик на фасадата на сграда,
находяща се на адрес гр. София, ул. „Л“ № 14 с лице към ул. „Л“, както и че по въпроса не е
прието решение на общото събрание на етажните собственици в сградата.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от приетия препис от
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 177, том I, рег. № 8011, дело № 163/2022г.,
съгласно който ищецът е собственик на апартамент № 2, находящ се на първия етаж в
сградата, находяща се в гр. София, ул. „Л“ № 14. Учреденото с този нотариален акт
2
ограничено вещно право на ползване, на което се позовава ответницата в писмената си
защита, е без правно значение. Както е изяснено в Решение № 63 от 13.02.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 361/2011 г., I г. о., ГК и цитираните в него актове, собственикът, дори да не
притежава правото на ползване като ограничено вещно право, може да защитава правото си
на собственост от всяко неоснователно действие, което го ограничава, или смущава, или е
свързано с други посегателства върху имота. На следващо място, въпреки разпределената
доказателствена тежест и дадените указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, ответницата нито
твърди, нито доказва да е получила разрешение от етажните собственици за монтирането на
външното тяло на климатика.
С оглед гореизложеното по делото безспорно се установява обстоятелството, че
ответницата е поставила външно тяло на климатик върху фасадата на процесната сграда,
както и че това нейно действие е неоснователно, тъй като не е получила разрешение за това
от останалите етажни собственици в сградата.
Нормата на чл. 109 ЗС, обаче, предвижда две кумулативни предпоставки за уважаване на
негаторния иск – действието на ответника да е неоснователно и това действие да пречи на
ищеца да упражнява своето право. От обстоятелството, че поставянето на външното тяло на
климатика е извършено без съгласието на етажните собственици следва единствено изводът,
че засягането на общата част на сградата е неоснователно, но не и че то обективно създава
пречки пред ищеца да упражнява своите права.
В конкретния случай с исковата молба /доразвита с молбата от 20.06.2024г./ ищецът е
посочил конкретни обстоятелства, поради които външното тяло му пречи, а именно защото
загрозява външния вид на сградата и изглежда неприятно, което обстоятелство ищецът
могъл да възприеме както от собствения си индивидуален обект, така и от двора на сградата,
докато се грижел за градината. Освен това имало тавичка и тръбичка, през която да се
източва водата изпускана от климатика и понякога капели капки от него или се струпвали
гълъби по него, за да пият вода от тръбичката.
Според задължителните за съдилищата указания, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение
№ 4/2015г. на ОСГК на ВКС, за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е
необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да
упражнява своето право. Обстоятелството, че това действие пречи на ищеца не се
предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от ищеца, който го твърди. Въпреки
дадените от съда с доклада по делото указания на ищеца по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не
сочи доказателства за това обстоятелство, такива доказателства и доказателствени средства
не са ангажирани от негова страна. Обективният факт, че монтирането на външно тяло на
климатик върху фасадата на сградата променя нейния външен вид, не води до извода, че то
пречи на ищеца да упражнява по някакъв начин своите права на собственик на
индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост с прилежащи идеални части
от общите части в нея. Не се установяват твърденията на ищеца, че може да възприеме
климатика от своя индивидуален обект, нито че присъствието му води до струпване на
гълъби, които по някакъв начин пречат на ищеца. Не се установяват и твърденията му, че
3
монтираното външно тяло по някакъв начин пречи на ищеца да ползва и двора, в който се
намира сградата. Не се твърди и не се установява така поставеното външно тяло и
свързването му да са довели по някакъв начин до компрометиране на конструкцията на
сградата, застрашаващо правата на ищеца. Субективната преценка на ищеца, че даден
елемент, поставен на фасадата, е неприятен на вид, сама по себе си не може да бъде
основание за уважаване на негаторния иск, защото не е свързана с обективно затрудняване в
упражняването на правото му на собственост. Още по-малко би могло да се приеме, че се
касае за създаване на съществено затруднение /по-голямо от обичайното при съжителстване
в етажна собственост/, което да обоснове прилагането от съда на санкцията по чл. 109 ЗС.
Предвид гореизложеното съдът приема, че по делото не се установява наличието на
втората кумулативна предпоставка за уважаване на негаторния иск, а именно
неоснователното действие да пречи на ищеца да упражнява своите права. Ето защо
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответницата. Същата е
сторила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, платени изцяло в брой
съгласно представения договор за правна защита и съдействие, които следва да й бъдат
присъдени.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Л“ № 14,
ет. 1, ап. 2, срещу В. Г. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Л“ № 14, ет. 3, ап. 5 и
6, иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на В. Г. Р. да премахне климатик от
лицевата страна на фасадата на сграда, находяща се на адрес гр. София, ул. „Л“ № 14 с лице
към ул. „Л“ и да измаже дупката в стената, пробита за поставянето му.
ОСЪЖДА К. А. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Л“ № 14, ет. 1, ап. 2, да
заплати на В. Г. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Л“ № 14, ет. 3, ап. 5 и 6, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 900 лева, представляваща сторените по делото
разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4