Р Е Ш Е Н И Е
Номер 782 26.02.2013 година град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
ІІІ брачен състав
На 23.01.2013 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: НЕДЯЛКА
ВЪЛЧЕВА
Секретар: Иванка Боева
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело
номер 16722 по описа за 2012 година
намери за установено следното:
Производството е образувано по искове с правна квалификация чл.127 ал. 1 от СК,
предявен от С.Д.П. ЕГН ********** против
Н.Д.В. ЕГН **********
Съдът е сезиран с искова
молба от С. П. против Н.В.. Твърди се, че страните са имали сключен граждански брак, който е прекратен с решение
на ПРС №3853/04.11.2011г. по гр.д.№ 10222/2011г. От бракът им е родено детето Л.
П., с дата на раждане ***г. Ищецът твърди, че още докато била бременна
ответницата заявила, че детето не е от него. Това била една от причините да
няма смелост да отиде да види детето непосредствено след раждането му .
Ответницата и семейството й не му се
обадили при раждането. Многократно му заявявали, че не искат да имат нищо общ с
него и ,,да не стъпва у тях,, . Поради тази причина не потърсил детето известно
време. През месец април 2012г. заминал на мисия/ ищецът е военнослужещ/, от която се върнал на
01.10.2012г. Непосредствено след връщането си получил документи, от които разбрал ,че е бил осъден да заплаща издръжка на малолетния
си син в размер на 200лв. месечно. Общата сума, която има да заплаща по
образуваното изпълнително дело е в
размер на 2 632,62лв.Твърди
,че има голямо желание да вижда детето и
да създаде емоционална връзка с него като баща. Живее с родителите си, които
също желаят да виждат внучето си. Те са изразили съгласие да му помагат при
грижите за детето, тъй като то е на ниска възраст. Моли съда да определи режим
за лични контакти, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя на месеца,
без преспиване, както и 2 седмици през лятото, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката, като първите 3 месеца контактите се провеждат в
присъствието на майката, за да може детето дасе адаптира .
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответницата. Сочи се, че искът е неоснователен. Твърди, че
никога не е препятствала достъпа на бившия си съпруг до сина им. Причината да
не са се осъществяват контакти е липсата на интерес и загриженост у бащата към
детето. Към момента на развода той
знаел, че ищцата е в напреднала
бременност, както и термина на раждане. Когато родила, не се поинтересувал дали
детето е живо и здраво, нито какъв е
полът му. Нито той, нито неговите родители проявили интерес. Ответницата
отглеждала детето си сама ,с помощта на своите родители и брат си .
Потърсила съдействие от съда за
определяне на издръжка за детето . Едва когато му бил наложен запор върху
трудовото възнаграждение ,ответникът
разбрал, че има задължение към детето си. Не възразява детето да има
контакт с ищеца, тъй като това е в негов
интерес, но сочи, че детето не познава баща си, нито неговите родители и
близки. Отношенията между двете страни са крайно изострени и тя не е съгласна
да пребивава в неговият дом. Твърди да е била бита и обиждана и все още има страх от бившия
си съпруг . Моли, да се има предвид, че детето е бебе и ищецът не е в състояние
да полага нужните грижи, а предвид стреса, който има от търпяното домашно
насилие ,майката не желае да пребивава в дома на бащата . Посоченият в исковата
молба адрес не е жилището, в което ищецът живее. Всъщност той живеел при своите родители, а в къщата им нямало нужните санитарно-хигиенни условия и не била
пригодена за пребиваването на дете на тази възраст, дори за часове. Моли на
този етап от време ,режимът на лични отношения между бащата и детето да се
осъществяват в дома на майката, на посоченият в исковата молба адрес. Счита, че
тези контакти ще са в интерес на детето. Моли, режимът да бъде всяка втора и
четвърта неделя от месеца от 11,00ч. до 14,00ч. в присъствието на майката до
навършване на 3 годишна възраст на детето.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, Съдът намира за установено следното:
От представеното
и прието като доказателство по делото Удостоверения за раждане – лист 4 от
делото, се установява , че страните по
делото -С.Д.П. ЕГН ********** и Н.Д.В. ЕГН ********** са
родители на детето – Л. С.ОВ П. ЕГН **********.
От изготвения и приет социален доклад се
установява, че майката на детето адекватно посреща базовите му потребности ,разполага с необходимите битови условия .Препоръчително е между родителите да
се поддържат добри взаимоотношения ,за да не се прекъсва връзката
баща-дете и детето да се чувства обичано
и от двамата си родители
От разпита на св П. / с родство – майка
на ищеца/ се установява , че бракът на страните просъществувал за кратко време
, а при развода съпругата била в напреднала бременност .Семейството на ищеца не
знаели кога е родила,тъй като след развода ищцата преустановила контактите си с
тях Детето е единствено на ищеца и ответницата .На 01 04 2012г ищецът заминал
за А. и се върнал през октомври 2012г
.Извършили основен ремонт на къщата ,която обитавали в с С. обл П .Когато
ищецът се прибрал в РБългария ,решили да отидат да видят детето .Видели го в
дома на ответницата ,радвали му се ,снимали го .Една седмица след това отново
поискали да го видят ,но майката отказала .Бащата ,както и бабата и дядото по
бащина линия желаели да имат контакт с детето ,да помагат в грижите за него.След
като видял детето за първи път , ищецът настоявал да има контакт с него
.Свидетелката заявява ,че са готови всеотдайно да се грижат за детето,когато то
посещава дома им .
От разпита на св В. / с родство-майка на
ищцата / ,се установява,ЧЕ СТРАНТЕ СЕ РАЗДЕЛИЛИ ,КОГАТО СЪПРУГАТА БИЛА В ПЕТИЯ
МЕСЕЦ ОТ БРЕМЕННОСТТА . По време на
бременността съпругът не проявявал никакъв интерес към състоянието на съпругата
, след раздялата не се обадил нито веднъж да попита кога ще роди ,нито после-
здраво ли е детето им.Ответницата и детето живеят в дома на родителите на
последната .Детето било на 1г и 1 месец когато бащата и бабата го видели за
първи път.Ответницата и родителите и не препятствали контакти им .Детето е
привързано силно към майката, тъй като основно тя се грижи за него , добре
реагирало и на появата на бащата .Ответницата се страхувала да посещава дома на
ищеца ,тъй като била малтретирана от него по време на съвместния им живот.Бащата
се обадил общо 2 пъти и то по повод
наложен запор на трудовото му възнаграждение .Ответницата и родителите и се
притеснявали бащата да не прояви агресия спрямо детето .
При
това положение, като има предвид всички доказателства по делото и становищата
на страните, Съдът преценява, че е във висш интерес на децата, искът да бъде уважен. Не се спори по делото,
че ищецът е баща на детето .. Съдът намира, че ищецът има самостоятелни права за
личен контакт с децата с детето Л. като
негов баща. В интерес на децата е да поддържат връзка със
своя баща и не следва да се толерира прекъсването на тази емоционална връзка
между баща и дете, поддържането на лични отношения се налага в интерес и на
децата, и на родителите. Контактът позволява на родителя да изразява своите
чувства и привързаност към детето, да полага за него непосредствени грижи, да
участва в неговото възпитание, но този контакт е необходим най-вече и за
децата, които имат естествена потребност да общуват със своите родители.
Режимът на лични отношения осуетява отчуждаването от родителя и създаването
на неправилна представа за него, при спазването на този режим развитието
на децата се извърша при условия, наподобяващи нормалните – при грижите,
подкрепата и авторитета и на двамата родители. Поддържането на лични отношения
с децата е проява на запазените родителски права и задължения. Родителят има
право да иска поддържането на личен контакт и такъв не може да му се откаже,
освен като рядко изключение, продиктувано от интересите на детето /например,
ако родителят страда от душевна болест/. Правото на родителя за лични отношения
с детето е същевременно и негово задължение. Виновното му неизпълнение,
дезинтересирането от детето е не само морално укоримо, но може да предизвика и
санкционни правни последици.Съдът взема предвид
и че детето е момче и контактът,
авторитетът и личният пример на бащата
е от съществено значение за правилното
му развитие и формирането му като Основният
въпрос, който следва да бъде разрешен е
какъв точно да бъде режимът за лични отношения. Конкретното съдържание на
мерките за лични отношения е въпрос на целесъобразност и зависи от особеностите
на случая. С оглед на конкретния случай, при който е безспорно установено, че бащата има желание да участва в отглеждането и
възпитанието на детето си. Съдът намира, че подходящ в случая е следният режим , а именно: всяка първа и трета неделя от
месеца от 10.00ч сутринта до 14.00ч в присъствие на майката или посочено от нея
лице –до навършване на 3-год възраст от детето .След навършване на 3години –
всяка първа и трета неделя от 10 до 18ч , както и 15 дни през лятото, които не
съвпадат с отпуска на майката. При определяне на режима за лични контакти между
единия от родителите и децата, за Съда е установено задължение да се произнесе
и относно предоставяне упражняването на родителските права и местоживеенето на
децата, с оглед на което и като се взема предвид настоящото фактическо
положение, упражняването на родителските права по отношение на детето Л. се
предоставя на майката ,която се грижи за него от раждането му , като се
определя местоживеене на детето при
същата.Издръжката на децата е определена с решение по гр д 3992/2012 на ПРС 4 бр
с ,поради което настоящия състав не дължи произнасяне .
С оглед на събраните доказателства
изводът на Съда е за основателност на предявения иск.
Тъй като искът се уважава, на ответницата следва да се възложи , окончателната такса по иска , която Съдът
определя в размер на 30 лв
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното
дете Л. С.ОВ П. ЕГН ********** на майката Н.Д.В. ЕГН ********** ,като определя местоживеене на детето при
майката .
ОПРЕДЕЛЯ
режим за осъществяване на лични отношения
между бащата С.Д.П. ЕГН ********** и
детето Л. С.ОВ П. ЕГН ********** , както
следва: : всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00ч до 14.00ч ,в присъствие на майката или
посочено от нея лице –до навършване на 3-год .възраст от детето .След
навършване на 3години от детето – всяка
първа и трета неделя от 10 до 18ч. ,
както и 15 дни през лятото, които не съвпадат с отпуска на майката
ОСЪЖДА Н.Д.В. ЕГН, да заплати по сметка
на ВСС сумата от 30 лв. /три десет
лева/ държавни такси.
Решението може да се обжалва с жалба
пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/Н.Вълчева
Вярно с оригинала.
И.Б.