№ 6598
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110147425 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу
Д. Г. В., с ЕГН: **********, Г. Г. В., с ЕГН: ********** и Ж. Г. В., с ЕГН
**********, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на
ответниците, че дължат на ищеца в условията на разделност в качеството им
на наследници на Е.С. В. с ЕГН: **********, починала на 24.11.2023 г. и Г. А.
В., починал на 24.04.2022 г. и в лично качество като потребители следните
суми за доставена топлинна енергия за битови нужди до топлоснабден имот,
находящ се в ***********, аб. № *******, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение от 22.11.2023 г. по ч.гр.д. № 60893/2023 г., СРС, 63 с-в, както
следва:
Д. Г. В.: сумата от 2 335,90 лева – главница, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за периода от 03.11.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 398,31 лева – обезщетение за забава за периода от
15.08.2021г. до 18.10.2023 г., сумата от 7,20 лева – цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г.,
ведно със законна лихва за периода от 03.11.2023г. до изплащане на
вземането, сумата от 1,72 лева – обезщетение за забава за периода от
15.11.2020г. до 18.10.2023 г.
Г. Г. В.: сумата от 2 335,90 лева – главница, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за периода от 03.11.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 398,30 лева – обезщетение за забава за периода от
1
15.08.2021 г. до 18.10.2023 г., сумата от 7,20 лева – цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г.,
ведно със законна лихва за периода от 03.11.2023г. до изплащане на
вземането, сумата от 1,74 лева – обезщетение за забава за периода от
15.11.2020 г. до 18.10.2023 г.
Ж. Г. В.: сумата от 2 335,90 лева – главница, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.,
ведно със законна лихва за периода от 03.11.2023г. до изплащане на
вземането, сумата от 398,31 лева – обезщетение за забава за периода от
15.08.2021г. до 18.10.2023 г., сумата от 7,20 лева – цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г.,
ведно със законна лихва за периода от 03.11.2023г. до изплащане на
вземането, сумата от 1,72 лева – обезщетение за забава за периода от
15.11.2020 г. до 18.10.2023 г.
Претендира разноски за исковото и заповедното производства, в това
число и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно
отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период
топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че
ответниците са съсобственици на топлоснабдения имот с адрес: гр.
*************, ап.46, аб.№ *******, както и наследници на починалата в
хода на заповедното производство длъжник и съсобственик на процесния
топлоснабден недвижим имот Е.С. В. с ЕГН: **********. Поради това
поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ ответниците са клиенти на
топлинна енергия при общи условия за битови нужди и поради това дължат
стойността на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. Твърди,
че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за
забава.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка;
удостоверение за наследници изх.№ РЛН22-УГ51-17821/25.11.2022 г.;
удостоверение за наследници на Г. А. В.; писмо от Столична община район
„Люлин“ с изх.№ ОИ-30-158/1105-7-13; договор между „Нелбо инженеринг“
ООД и етажна собственост, с адрес: гр. София, ж.к. Люлин, ул. 501, бл. 520,
вх. 6, А; протокол от ОС на ЕС от 25.09.2002 г. с адрес: гр. София, ж.к. Люлин,
ул. 501, вх. Б; съобщение към фактура № **********/30.06.2021 г.; съобщение
към фактура № **********/30.06.2022 г.; Договор № Д-0-68/03.06.2020 г. при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл.139в ЗЕ и общи условия за продажба на топлинна енергия за
2
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД за битови потребители.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците
Ж. В., Д. В. и Г. В. по делото, чрез упълномощени процесуални
представители, са постъпили три отделни писмени отговора на исковата
молба, но с идентично съдържание, с които предявените искове се оспорват
изцяло като неоснователни и недоказани.
На първо място релевират възражение за давност за претендираните
суми за топлинна енергия периода преди 03.11.2023 г., както и всички суми за
периода м.05.2020 г. до м.11.2020 г., тъй като вземанията за топлинна енергия
се погасяват с 3-годишна давност.
Оспорват наличието на облигационно отношение за процесния
недвижим имот, доколкото нямало доказателства ответниците да са
собственици или ползватели на процесния недвижим имот.
Оспорват и претендираните суми за дялово разпределение с
твърденията, че кредитор се явява не „Топлофикация София“ ЕАД, а
процесното дружество за дялово разпределение, а заедно с това оспорват
наличието на облигационно отношение с фирмата за дялово разпределение,
респективно – оспорва наличието на реално изпълнение на задълженията на
ФДР по договора.
Оспорват и сумите за дялово разпределение и като погасени по давност.
Оспорват исковете за обезщетение за забава с твърденията, че ответниците не
са изпадали в забава, че ищецът не е доказал, че е публикувал фактурите за
процесния период на интернет страницата си и поради вътрешно
противоречие на разпоредбите на чл. 33, ал. 2 от Общите условия.
Оспорват доказателствената стойност на договорите между етажната
собственост и „Нелбо“ АД, протокол за ОС на ЕС, договор за извършване на
услугата дялово разпределение между „Топлофикация София“ ЕАД и „Нелбо“
АД. Оспорват, че общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД са влезли в
сила, тъй като няма доказателства да са публикувани в един централен и
местен ежедневник.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени изцяло
евентуално частично. Претендират разноски.
С определение № 51148/17.12.2024 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Нелбо“ АД. Същото е
депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение – 2 броя
изравнителни сметки и 2 броя талони за отчет, както и писмено изложение.
Представени са документи от Столична община – договор за продажба
на недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти от 15.10.1990 г.
По заповедното производство е приложено Е.С. В. с ЕГН: **********.
В съдебно заседание, проведено на 18.03.2025 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответниците чрез адв. Х. и адв. М. искат претенциите да бъдат
отхвърлени изцяло евентуално частично. Обръщат внимание, че с решение на
3
ВАС е отменена методиката за начисляване на топлинна енергия.
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява допълнително писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците Д. Г.
В., Г. Г. В. и Ж. Г. В., както и срещу тяхната майка Е.С. В. /починала в хода на
заповедното дело/ за вземанията, които са предмет на настоящото
производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал
заповед № 34918/22.11.2023 г. по ч.гр.д. № 60893/2023 г. по описа на СРС.
Последната е връчена на длъжниците.
Видно от удостоверение за наследници на Е.С. В. с ЕГН: **********
същата е починала на 24.11.2023 г. /след образуване на заповедното дело/. В
тази връзка и същата е оставила за наследници другите трима ответници Д. Г.
В. /дъщеря/, Г. Г. В. /син/ и Ж. Г. В. /син/.
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от
което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен
ежедневник.
Видно от договор за продажба на недвижим имот по реда на наредбата за
държавните имоти от 15.10.1990 г на посочената дата лицата Е.С. В. и Г. А. В.
са придобили в собственост имот – апарамент № 46, находящ се в гр.
*************.
От удостоверение за наследници на Г. А. В. се установява, че същият е
починал на 24.04.2022 г. като е оставил за наследници - Е.С. В. /съпруга/ и три
деца Д. Г. В. /дъщеря/, Г. Г. В. /син/ и Ж. Г. В.
/син/.
От процесуалните представители на ответниците не са наведени
твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в
собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, касаещи
процесния период.
От представени по делото съобщения към фактури се установява, че
титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: гр.
*************, ап. 46 е лицето Е.С. В..
За отоплителен сезон от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. е представена
справка към обща фактура с начислените прогнозни суми по месеци /която
съдът използва при преценка на възражението за давност/. Така съгласно
фактурата за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. сумите за м. 05, м. 06., м. 07
и м. 08. 2020 г. възлизат на общо 423.43 лева.
От договор между СЕС и ФДР от 30.09.2002 г. и протокол от ОС на СЕС
за избор на ФДР се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена
сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” – осъществявана
4
от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Нелбо“ ЕООД. Последната изготвя
изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2002
г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР. Поради това и е налице
въведена система за дялово разпределение през процесния период. В
протокола от ОС на СЕС лицето Е.С. В. се е подписало за апартамент № 46.
Налице е и договор /№ Д-0-72 от 09.06.2020 г./ между ищцовото
дружество и фирмата за дялово разпределение, със срок от три години –
действал 01.05.2020 г.
Представени от ФДР по делото са два броя иравнителни сметки и два
протокола за отчет – като се установява, че в имота има четири отоплителни
тела, но никога не е осигуряван достъп за монтаж на уреди за дялово
разпределение. Отоплителните уреди обаче фунционират и без наличието на
топлинни разпределители.
На последно място, видно от приложено на л. 31 от делото извлечение от
сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер
7007.70 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., възлизаща на 2233.56 лева /отразена към м.
06.2021 г./, две допълнителни изравнителни сметки за същия отоплителен
сезон – възлизащи на 12.50 лева и 2.23 лева /отразени към м. 08.2021 г./ и
изравнителна сметка за за отоплителен сезон от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.,
възлизаща на 4662.11 лева /отразена към м. юни 2022 г./ и две допълнителни
изравнителни сметки за същия отоплителен сезон – възлизащи на 11.32 лева и
85.98 лева /отразени към м. 10.2022 г./
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от
ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответниците за доставена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот,
за което е издадена заповед № 34918/22.11.2023 г. по ч.гр.д. № 60893/2023 г. по
описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците, които са
депозирали възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана
изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че
не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената
тежест в процеса.
5
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /два броя удостоверения за наследници – на Е.С. В. и
на Г. А. В., договор за продажба на недвижим имот по реда на наредбата за
държавните имоти от 15.10.1990 г. и копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“
ЕАД от 11.07.2016 г./ следва извод, че ответниците са съсобственици на
процесния имот – като наследници на своите родители Е.С. В. и Г. А. В.. От
своя страна потребители за процесния период са били именно Е.С. В. и Г. А.
В. /като последният е починал едва 6 дни преди края на същия, което не е
съществено/. В тази връзка между наследодателите на ответниците Е.С. В. и Г.
А. В., от една страна, и „Топлофикация София“ АД, от друга страна, е налице
валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството и одобрени от КЕВР.
Поради това и ответниците отговарят за задълженията за имота в равни
квоти като деца на своите родители. Квотите в съсобствеността се определят
съобразно чл. 5, ал. 1 от ЗН – доколкото децата наследяват в равни дялове.
6
Поради това и всеки от ответниците отговаря за по 1/3 част от задълженията
за имота, в който смисъл са формулирани претенциите и в исковата молба.
По тези съображения доводите на ответниците, че не се доказва
облигационна връзка между същите и дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че родителите на
ответниците са съсобственици на топлоснабдения имот през процесния
период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество
доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха
въведени и конкретни възражения за промени във вещноправния статут на
имота. Поради това и ответниците като деца на починали потребители
отговарят за незаплатените от тях задължения към ищеца.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото,
както се отбеляза и по-горе, от страна на ответниците, не са въведени други
конкретни възражения срещу исковата претенция, с изключение възражението
за давност. Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение
от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени
преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна
уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката
на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
Тук следва да се обсъди и доводът, наведен от ответниците в устните
състезания по делото, досежно отмяната на методиката за извършване на
дялово разпределение. В тази връзка на съда е служебно известно Решение №
7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. по описа на Върховния
административен съд, потвърдено с Решение № 1037/10.02.2025 г. по адм.
дело № 85 от 2024 г. на ВАС. По арг. от мотивите на ТР № 6/2016 г. на ОС на
ВАС обаче същото има действие само занапред. В конкретния случай
процесният период е с начало и край /30.04.2022 г./ преди да бъде постановено
решението на върховния административен съд, на което се позовават
ответниците. При това положение за процесния период подзаконовият
нормативен акт е приложим, както и съдържащата се в него методика за
дялово разпределение /така Решение № 304 от 05.08.2019 г. по в. гр. д. № 376 /
2019 г. на II състав на Окръжен съд – Перник/. Освен това наследодателите на
ответниците сами не са осигурили възможност за монтаж на индивидуални
измервателни уреди в имота, поради което и не следва да черпят права от това
си поведение.
На следващо място съдът следва да съобрази направеното по делото
възражение за погасителна давност спрямо вземанията, претендирани за
отоплителен сезон 2020 г. – 2021 г.. Предвид изричната разпоредба на 111, б.
„в“ от Закона за задълженията и договорите и задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до извод, че
приложимият давностен срок за процесните вземания е три години.
7
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
ч.гр.д. № 60893/2023 г. по описа на СРС е подадено на 03.11.2023 г. и предвид
релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия и дялово разпределение –
чл. 33, ал. 1 от ОУ, това възражение е частично основателно. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15 то число на втория
месец следващ отчетния.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
По тези искове така направеното възражение е основателно за периода
от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г. – досежно вземането за главница. Няма как да
се приеме давност до 31.10.2020 г., доколкото, както се посочи и по-горе,
съгласно ОУ на дружеството досежно задължението за м. август 2020 г.
ответникът е изпаднал в забава на 15.10.2020 г. /съответно за м. септември
2020 г. е изпаднал в забава след 15.11.2020 г./. Поради това погасени по
давност са главници на обща стойност 423.43 лева за периода от 01.05.2020 г.
до 31.08.2020 г. /изчислени от съда съобразно приложението към фактура и
извлечението от сметка/. В тази връзка и искът за главница е основателен до
сумата от 6584.27 лева за периода 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г.
Всеки от ответниците отговаря за по 1/3 част от посочената сума или за
по 2194.76 лева като за сумата от по 141.14 лева следва да бъде отхвърлен.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15-то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че от начислените за процесния имот обезщетения за забава за
периода от 15.08.2021 г. до 18.10.2023 г. в размер на 1194.92 лева погасени по
давност са обезщетения за забава на обща стойност 113.66 лева, върху
съответните главници. Остават като дължими лихви в размер на общо 1081.26
лева върху съответните главници или по 360.42 лева от всеки ответник като
за сумата от пж 37.89 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Доколкото не се доказва плащане на услугата „дялово разпределение“ от
ищеца в полза на третото лице помагач искът за дялово разпределение и искът
обезщетение за забава върху същото следва да се отхвърлят изцяло.
8
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 60893/2023 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на общо 219.59 лева, от които 164.59 лева държавна такса, 50 лева
юрисконсултско възнаграждение и 5 лева такса за съдебно удостоверение. С
оглед изхода на делото от тази сума се дължат 204.39 лева или по 68.13 лева
от ответник.
Длъжниците претендират по 400 лева всеки разноски за адвокат в това
производство. От тази сума на всеки длъжник се дължат по 27.41 лева.
По разноските в производството по гр.д. № 47425/2024 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 164.59 лева държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Видно от представените по делото платежни документи претендирани
разноски са действително извършени. С оглед изхода на делото от тези
разноски се дължи сумата от общо 246.46 лева или по 82.15 лева от всеки
ответник.
Всеки от ответниците претендира по 580 лева – възнаграждение за
адвокат. Предвид изхода на делото на всеки ответник се дължат по 39.74 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Г. В., с ЕГН: ********** и
адрес: *********** ДЪЛЖИ в качеството си на наследник на Е.С. В. с ЕГН:
**********, починала на 24.11.2023 г. и Г. А. В., починал на 24.04.2022 г. и в
лично качество като потребител на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б следните суми, съответни на 1/3 част от общите задължения: 1/сумата от
2194.76 лева – главница, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 46, находящ се в гр.
София, ж.к. ************, за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл, и
сумата от 360.42 лева – обезщетение за забава за периода от 15.08.2021 г. до
18.10.2023 г. върху съответните главници, както и законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ
по ч.гр.д. № 60893/2023 г. на СРС – 0 3.11.2023 г. до окончателното плащане на
9
сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 60893/2023 г. на СРС, КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди: 1/ за сумата от 141.14 лева
– главница, представляваща разликата до пълния размер на претендираната
стойност на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот –
апартамент № 46, находящ се в гр. София, ж.к. ************ относима към
периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г..вкл, и за сумата от 37.89 лева –
разликата до пълния размер на претендираната стойност за обезщетение за
забава за периода от 15.08.2021 г. до 18.10.2023 г. върху съответните главници,
както и 2/ изцяло за сумата от 7.20 лева – главница за извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022 г. и за сумата от
1.72 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 15.11.2020 г. до 18.10.2023 г., поради неоснователност на
претенциите в отхвърлената част.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Г. В., с ЕГН: ********** и
адрес: *********** ДЪЛЖИ в качеството си на наследник на Е.С. В. с ЕГН:
**********, починала на 24.11.2023 г. и Г. А. В., починал на 24.04.2022 г. и в
лично качество като потребител, на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б следните суми, съответни на 1/3 част от общите задължения: 1/сумата от
2194.76 лева – главница, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 46, находящ се в гр.
София, ж.к. ************, за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл, и
сумата от 360.42 лева – обезщетение за забава за периода от 15.08.2021 г. до
18.10.2023 г. върху съответните главници, както и законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ
по ч.гр.д. № 60893/2023 г. на СРС – 03.11.2023 г. до окончателното плащане на
сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 60893/2023 г. на СРС, КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди: 1/ за сумата от 141.14 лева
– главница, представляваща разликата до пълния размер на претендираната
стойност на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот –
апартамент № 46, находящ се в гр. София, ж.к. ************ относима към
периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г..вкл, и за сумата от 37.89 лева –
разликата до пълния размер на претендираната стойност за обезщетение за
забава за периода от 15.08.2021 г. до 18.10.2023 г. върху съответните главници,
както и 2/ изцяло за сумата от 7.20 лева – главница за извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022 г. и за сумата от
1.74 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 15.11.2020 г. до 18.10.2023 г., поради неоснователност на
претенциите в отхвърлената част.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж. Г. В., с ЕГН ********** и
адрес: *********** ДЪЛЖИ в качеството си на наследник на Е.С. В. с ЕГН:
**********, починала на 24.11.2023 г. и Г. А. В., починал на 24.04.2022 г. и в
лично качество като потребител на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
10
23Б следните суми, съответни на 1/3 част от общите задължения: 1/сумата от
2194.76 лева – главница, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 46, находящ се в гр.
София, ж.к. ************, за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл, и
сумата от 360.42 лева – обезщетение за забава за периода от 15.08.2021 г. до
18.10.2023 г. върху съответните главници, както и законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ
по ч.гр.д. № 60893/2023 г. на СРС – 0 3.11.2023 г. до окончателното плащане на
сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 60893/2023 г. на СРС, КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди: 1/ за сумата от 141.14 лева
– главница, представляваща разликата до пълния размер на претендираната
стойност на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот –
апартамент № 46, находящ се в гр. София, ж.к. ************ относима към
периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г..вкл, и за сумата от 37.89 лева –
разликата до пълния размер на претендираната стойност за обезщетение за
забава за периода от 15.08.2021 г. до 18.10.2023 г. върху съответните главници,
както и 2/ изцяло за сумата от 7.20 лева – главница за извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022 г. и за сумата от
1.72 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 15.11.2020 г. до 18.10.2023 г., поради неоснователност на
претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА Д. Г. В., с ЕГН: ********** и адрес: *********** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б сумата от общо 68.13 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 60893/2023 г. на СРС и сумата от общо 82.15
лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
47425/2024 г. на СРС – съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. Г. В., с ЕГН: ********** и адрес: *********** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б сумата от общо 68.13 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 60893/2023 г. на СРС и сумата от общо 82.15
лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
47425/2024 г. на СРС – съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ж. Г. В., с ЕГН ********** и адрес: *********** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б, сумата от общо 68.13 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 60893/2023 г. на СРС и сумата от общо 82.15
лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
47425/2024 г. на СРС – съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Д. Г. В., с ЕГН: ********** и
11
адрес: ***********, сумата от общо 27.41 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 60893/2023 г. на СРС и сумата от общо 39.74
лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
47425/2024 г. на СРС – съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Г. Г. В., с ЕГН: ********** и
адрес: ***********, сумата от общо 27.41 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 60893/2023 г. на СРС и сумата от общо 39.74
лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
47425/2024 г. на СРС – съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Ж. Г. В., с ЕГН ********** и
адрес: ***********, сумата от общо 27.41 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 60893/2023 г. на СРС и сумата от общо 39.74
лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
47425/2024 г. на СРС – съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Нелбо“ ЕООД.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 60893 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12