Присъда по дело №43/2021 на Районен съд - Елена
| Номер на акта: | 3 |
| Дата: | 6 октомври 2022 г. |
| Съдия: | Емил Бобев |
| Дело: | 20214130200043 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 21 април 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
по НЧХД № 43/2021 год. по описа на ЕРС
Постъпила е тъжба от С.Д.Х. с ЕГН **********, от гр. Елена, подадена
чрез пълномощник - адв. Р.В. от ВТАК, против Д.К.Н. с ЕГН **********, с
постоянен адрес в ********* за извършено от него престъпление по чл. 182,
ал.2 от НК.
В тъжбата се твърди, че в Съдебно-изпълнителна служба при Еленския
районен съд е образувано изпълнително дело № 42/2020 год. за изпълнение на
определения със съдебно решение по гр. Дело № 267/2019 го. По описа на
ЕРС режим на лични отношения между бащата Д. Н. и детето А. Д.ов К..
Твърди се също така, че в момента грижи за детето полагат родителите на
майката С. Х., която е упълномощила с нотариално заверено пълномощно
майка си Л.Д.Х. да се грижи и отглежда детето А. К. и да упражнява в пълен
обем родителските й права.
В тъжбата се излага твърдения, че детето живее на определения адрес в
гр. Елена и от този адрес винаги, когато бащата е изразил желание, е могъл да
взема детето в определените от съда дни.
С тъжбата се твърди, че последното предаване на детето е било в петък
– 09.04.2021 год. и бащата е следвало да върне детето в ******* в понеделник
на 12.04.2021 година. Въпреки задължението му да спазва определения със
съдебното решение режим на лични отношения, бащата не е върнал детето А.
К. в дома му в гр. Елена и дори към момента на подаване на тъжбата (
21.04.2021 год.) то все още е при него. Твърди се, че към тази дата (21.04.2021
год.) детето не е посещавало детска градина в гр. Елена, поради това, че
бащата го е задържал при себе си в с. К..
В тъжбата тъжителката сочи още, че последния случай не е единичен,
като бащата системно нарушава режима на лични отношения тъй като или
отива да взема детето в дни, които съдът не е определил, или го връща по-
късно или по-рано от определения за това ден. Твърди, че Н. след като е взел
детето на 09.04.2021 год., е заявил, че „няма да върне детето и не го
интересуват никакви решения“, както и че реално към момента не се знае как
е детето, с кого е и как е. Тъжителката твърди, че на 20.04.2021 год. детето А.
е успяло да се обади по телефона на дядо си, като е плачело и е искало дядо
му да отиде да го вземе, след което разговора неочаквано е бил прекъснат,
като се предполага, че са му отнели устройството. Тъжителката сочи в
тъжбата си, че с тези си действия бащата нарушава определените родителски
права в полза на другия родител.
Предвид така изложеното е подадена тъжбата, като се моли съдът след
като се убеди в истинността на твърдяното, да постанови присъда, с която да
признае Д.К.Н. с ЕГН ********** от ******** за виновен в това, че е
извършил престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК като е осуетил изпълнението
на съдебно решение относно упражняването на родителски права, определени
1
с решение по гр.дело № 267/2019 год. по описа на Районен съд – Елена, като
на 12.04.2021 год. не е върнал на определеното от съда местоживеене в гр.
Елена детето А. Д.ов К., род. Не 13.04.2017 год., като престъплението
продължава да бъде извършвано и до деня на подаване на тъжбата, като му
бъде наложено наказание предвидено в закона.
Към тъжбата са приложени писмени доказателства: 1. Копие от
пълномощно с което С.Д. Х. упълномощава Л.Д.Х.; 2. Копие от пълномощно
с което Л.Д.Х. преупълномощава адв. Р.К. В.; 3. Доказателства за внесена ДТ
за образуване на НЧХД; 4. Копие от пълномощно с което С.Д.Х.
упълномощава адв. Р.К. В..
С молба от 08.02.2022 год. адв. Р.В. в качеството й на упълномощен
процесуален представител на тъжителката С. Х. прави доказателствени
искания, а именно да бъде изискана справка от ДСИ гр. Елена по
изпълнително дело № 24/2021 год., да бъде изискан доклад от Социална
служба – гр. Елена по отношение на малолетното дете А. К., както и да бъде
допуснат до разпит един свидетел при условията на довеждане.
Депозиран е писмен отговор от подсъдимия Д.К.Н. чрез адв. В.Д. от
ВТАК – редовно упълномощен, в който се излагат доводи относно невиновно
поведение от страна на Н., като се моли същия да бъде оправдан. С отговора
са направени доказателствени искания, а именно: да бъдат допуснати до
разпит при условията на довеждане двама свидетели; да се изиска от РС
Елена гр. Дело № 267/2019 год., както и да се изиска от ДСИ при РС – Елена
изпълнително дело № 42/2020 год.. Към отговора е приложено пълномощно и
договор за правна защита и съдействие.
В съдебно заседание частният тъжител чрез упълномощеният си
повереник – адвокат Р.В. от ВТАК, поддържа повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение, като счита същото за доказано по безспорен и
категоричен начин. Излага доводи в тази насока, като предоставя на съда да
прецени вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия. Претендира разноски.
В съдебно заседание подсъдимият се представлява от адвокат В. Д. от
ВТАК – редовно упълномощен. Подсъдимия в предишно съдебно заседание
се явява, като дава обяснения по повдигнатото с тъжбата обвинение. В
обясненията си пред съда подсъдимия не се признава за виновен, като твърди,
че действително е вземал детето, което му се е обадило по месинджър и е
заявило, че не иска да стои при баба си (майката на тъжителката), като бабата
Л. му е казала по телефона да отиде и да вземе детето, при което той отишъл
и го вземал. Твърди, че след като са се прибрали в с. К. с детето, той се е
обадил на тъжителката по телефона, която в този момент се намирала в
Германия, като й заявил, че детето е при него тъй като не иска да стои при
баба си Л.. Тогава тъжителката попитала детето къде иска да стои – при баща
си или при баба си в гр. Елена, като детето отговорило, че иска да стои при
баща си и при кака си А.. Твърди, че не е върнал детето при бабата (майката
2
на тъжителката), тъй като детето не искало да ходи при нея. Твърди, че
винаги при телефонни разговори майката питала детето дали иска да ходи
при баба си в гр. Елена, като то винаги отговаряло, че не иска и тогава тя му
казвала, че щом не иска да ходи там, да стои при баща си.
Защитника на подсъдимия счита, че повдигнатото обвинение не е
доказано по безспорен и категоричен начин, като не е осъществен състава на
чл. 182, ал. 2 от НК. Сочи, че подсъдимия не е върнал детето съгласно
определения със съдебното решение ред поради обективни причини. Излага
доводи в тази насока. Молят подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Тъжителката С.Д.Х. и подсъдимия Д.К.Н. нямат сключен граждански
брак, но са живеели на семейни начала. От съвместното им съжителство на
семейни начала са родени две деца - А. Д.ова К.а (родена на 21.02.2013 год.)
и А. Д.ов К. (родена на 13.04.2017 год.). След раждането на второто дете в
отношенията между двамата настъпва неразбирателство, като С. Х. напуска
семейното жилище в с. К. заедно с малкото дете (А.) и се установява да живее
при родителите си в г. Елена, а дъщерята А. остава да живее с баща си –
подсъдими Н..
Поради неразбирателството относно упражняване на родителските
права по отношение на децата, Х. и Н. са завели гражданско дело в РС –
Елена. С протоколно определение от 16.06.2020 год. по заведеното Гр. Дело
№ 267/2019 год. по описа на РС – Елена, влязло в законна сила, съдът е
одобрил постигнатата между страните спогодба, според която
местоживеенето на малолетното дете А. Д.ов К. с ЕГН ********** се
определя при майката С.Д.Х. с ЕГН ********** на адрес гр. Елена, .....
Според одобрената от съда спогодба, родителските права спрямо малолетното
дете А. Д.ов К. се предоставят на майката С.Д.Х., като за бащата Д. Н. К. с
ЕГН **********, с адрес с. К., общ. Елена, ул. **** се определя следния
режим на лични отношения с детето, а именно: всяка втора и четвърта
седмица от месеца от 17.00 часа в петък до 17.30 часа в понеделник, както и
20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, половината
от Коледната и Великденската ваканция.
Още на 13.07.2018 год. майката С. Х. с нотариално заверено
пълномощно е упълномощила майка си Л.Д.Х. (Г.М.Х. с ЕГН **********, да
се грижи и отглежда детето А. Д.ов К. с ЕГН ********** и да упражнява
родителските права спрямо това дете в пълен обем. Пълномощното е
безсрочно.
На 09.04.2021 год. (петък от втората седмица на месеца), съобразно
определения режим на лични отношения с постигнатата по гр. дело №
267/2019 год. по описа на ЕРС, подсъдимия Д. Н. е взел детето А., като го е
отвел в дома си в с. К.. Детето е било предадено на бащата от бабата Г.М.Х.,
3
като към този момент майката С. Х. била извън страната. Съобразно
спогодбата подсъдимия Н. е трябвало да върне детето на 12.04.2021 год.
(понеделника) до 17.30 часа на адреса на местоживеенето на майката –
*******. Това обаче не се е случило, като детето не е било върнато на адреса
нито на 12.04.2021 год., нито по-късно, като на 21.04.2021 год. майката С. Х.
чрез адв. Р.В. от ВТАК е подала пред ЕРС тъжба за извършено от Н.
престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.
В хода на съдебното следствие по искане на страните бяха допуснати и
разпитани в качеството на свидетели Г.М.Х. (майка на тъжителката С. Х.) и
Н.И. Н.а (майка на подсъдимия Д. Н.). В показанията си пред съда св. Х.
твърди, че подсъдимия често нарушавал определения от съда режим на лични
отношения с детето А., като имало случай когато не е идвал да го вземе или
пък идвал да го вземе в дни извън определените. Твърди, че действително
през м. април 2021 год. Н. взел детето и не го е върнал в определения срок, а
го е върнал едва на 18.05.2021 година. Твърди, че Н. е вземал през 2021 год.
детето около рождения му ден и не го е върнал, като се е наложило да се
търси съдействието на съдебен изпълнител и едва с помощта на съдебен
изпълнител детето е било върнато принудително. Заявява, че не й е известно
дъщеря й С. да е давала разрешение и съгласие на бащата Д. Н. детето А. да
стои при него извън определения режим на лични отношения, като С. никога
не й е казвала за такова съгласие. Твърди, че след като детето е било
предадено чрез съдебен изпълнител през м. май 2021 год., майката С. била в
България и е заминала за Германия през м. ноември, след което подсъдимия
Н. отново е вземал детето и не го е върнал.
Св. Нела Н.а твърди пред съда, че е запозната с определения режим на
лични отношения на сина й Д. с малолетния му син А.. Твърди, че тъй като
детето имало рожден ден на 13.04 - вторник и ставало на четири години,
бащата и семейството решили детето да остане при бащата в с. К. и да изкара
рождения си ден със сестра си А., която живеела при баща си и да не го
връщат в понеделника. Свидетелката заявява, че са се обадили на дядото на
А. в гр. Елена и са му заявили, че искат детето да остане при баща си за
рождения си ден. Твърди също така, че подсъдимия тогава се е обадил на
тъжителката С. в нейно присъствие, като й заявил, че иска да отпразнува
рождения ден на сина им А. заедно в с. К. и тогава С. се съгласила и дала
разрешение. Свидетелката заявява, че подсъдимия и тъжителката били в
добри отношения и се разбирали и С. завявала, че след като детето иска да
остане при баща си, то нямало проблеми и можело да остане при него.
По делото по искане на процесуалния представител на тъжителката бе
изискано изготвяне на социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“
– гр. Елена.
По искане на страните съдът изиска и приложи заверени копия от
изпълнителни дела № 24/ 2021 год. и № 42/2020 год. по описа на ДСИ – гр.
Елена. Изискано бе и Гр. дело № 267/2019 год. по описа на РС – Елена, но
4
същото бе върнато поради провеждане на съдебни заседания по самото дело.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на
свидетелите Г.М.Х. и Н.И. Н.а, от обясненията на подсъдимия, от изготвения
социален доклад, както и от останалите, приложени към делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съдът намира за безспорно доказано от събраните по делото
доказателства е, че подсъдимия Д.К.Н. със своето деяние, е осъществил от
обективна страна състава на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, доколкото
на 12.04.2021 год. в гр. Елена, като родител на малолетното дете А. Д.ов К., с
ЕГН **********, не изпълнил съдебно решение по Гр.д. № 267/2019 год. по
описа на РС – Елена относно лични контакти с дете, като не върнал на
определеното от съда местоживеене в гр. Елена детето А. К., което е взел на
09.04.2021 година.
В подкрепа на този извод са събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. Обстоятелство, че подсъдимия е взел детето на 09.04.2021 год.
и не го е върнал съобразно определения режим на лични контакти в
постигната спогодба по гр. д. № 267/2019 год. на ЕРС се потвърждава от
показанията на разпитаните свидетели Г.М.Х. и Н.И. Н.а, като не се отрича и
от самия подсъдим. Не се оспорва и от процесуалния представител на
подсъдимия.
Съдът намира за недоказани твърденията на подсъдимия Н., че е
получил съгласие и разрешение от майката С. Х. детето да не бъде върнато на
определената дата 12.04.2021 година. В тази насока са и показанията на св.
Нела Н.а, която в показанията си пред съда твърди, че подсъдимия в нейно
присъствие бил разговарял по телефона със С. Н.а и тя се съгласила детето да
остане при баща си за рождения си ден на 13.04.2021 година. Съдът не
кредитира тези показания, тъй като свидетелката е майка на подсъдимия и е
пряко заинтересована от изхода на делото и имат за цел да осигурят защита
на нейния син. Процесуалния представител на тъжителката прави искане в
съдебно заседание да бъде изслушана и да даде показания тъжителката, която
да посочи дали е давала такова разрешение и съгласие, но съдът съобразно
разпоредбите на НПК не допусна такова изслушване, като освен това
защитника на подсъдимия сам изрично посочва, че в тъжбата се съдържат
такива твърдения от страна на тъжителката, а именно, че тя не е давала
съгласие и разрешение детето да остава при баща си извън определения срок
за лични отношения на бащата с детето, а именно след 12.04.2021 година.
Освен това свидетелката Гюлфие Х. заявява в показанията си, че не е и
известно и не е чувала С. Х. да е давала такова разрешение. Не е и логично
ако С. Х. е дала такова съгласие, то няколко дни след това да подава тъжба в
съда във връзка с невръщане на детето. В тази насока е и установеното
безспорно обстоятелство, че и след рождения ден на детето – 13-ти април, то
5
не е било върнато на адреса в гр. Елена, а и към момента на подаване на
тъжбата, все още се е намирало при бащата в с. К.. Ако намерението и
желанието на подсъдимия е било детето да остане при него за рождения си
ден и ако той е получил такова съгласие от майката, то е нелогично да
задържи детето и след това. Всички тези обстоятелства водят до извода, че
твърденията на подсъдимия и св. Н.а в тази насока са неверни и са с
единствена цел оневиняване на подсъдимия.
Тези изводи се подкрепят и от писмените доказателства, сдържащи се в
изпълнително дело № 42/2020 год. по описа на ДСИ при РС – Елена. Същото
е било образувано по молба на подсъдимия Н., тъй като детето не му е било
предавано съобразно определения режим на лични контакти по гр. дело №
267/2019 година. Ако се кредитират твърденията на св. Н.а, че подсъдимия и
Х. били в добри отношения и Х. е давала устно съгласие подсъдимия да взима
и да задържа детето при себе си, то не би се стигнало до търсене на
съдействие от съдия-изпълнител за принудително изпълнение от страна на Н..
В подкрепа на горните изводи са и други доказателства събрани в хода
на съдебното следствие, от които се установява, че подсъдимия многократно
е нарушавал определения режим на лични отношения, като многократно е
вземал детето и не го е връщал, като се е налагало предаването на детето да
става чрез съдия-изпълнител. Това е видно от приложените по делото
материали по изпълнително дело № 24/2021 год. по описа на ДСИ при РС –
Елена. Въпросното поведение на подсъдимия, изразяващо се в неспазване на
определения режим на лични отношения е продължило и след завеждане на
тъжбата, като многократно детето не е връщано в определените според съда
дни, като от 25.11.2021 г. до разглеждане на делото в съда изобщо не е
връщано в дома му и е задържано и живее при бащата. Това се установява от
приетите по делото писмени доказателства съдържащи се в посоченото
изпълнително дело - изготвени протоколи за принудително предаване на
детето от 18.05.2021 год. и от 26.05.2021 година.
Съдът намира за неоснователни изложените от защитника на
подсъдимия доводи, че Н. е нямал физическа възможност да върне детето на
12.04.2021 год., тъй като майката С. Х. към този момент е била извън
страната, като счита, че майката е трябвало лично да го получи. Съдът счита,
че не е налице твърдяната невъзможност за връщане на детето и това е видно
както от свидетелските показания на двете свидетелите по делото, така също
и от социалния доклад изготвен по искане на процесуалния представител на
тъжителката, както и от социалните доклади по други дела. От същите се
установява, че подсъдимия повечето пъти не е ходил лично да вземе детето А.
от дома му в Елена, а е идвала баба му (майката на Н.) заедно с настоящата му
съпруга. На 09.04.2021 год. същата невъзможност не е съществувала за
подсъдимия, тъй като е взел детето от бабата (св. Х.) без да е била майката С.
Х. в дома, но това не е препятствало вземането. Съответно това обстоятелство
не би възпрепятствало и връщането на детето на бабата – св. Х., която е
изрично упълномощена от С. Х. с нотариално заверено пълномощно да се
6
грижи за детето и да осъществява в пълен обем предоставените й родителски
права върху детето А.. Когато бащата има право да получи сина си, той може
да го получи без да се яви лично, а ако се яви лично безпрепятствено го
получава и от бабата по майчина линия, но когато трябва да го върне по
същия този начин, в изпълнение на личните отношения, се използва като
аргумент, че майката в този момент е в дома си и е извън страната. Освен това
по делото е установено безспорно, че подсъдимия не е предприел никакви
действия и не е правил никакви опити да върне детето на 12.04.2021 год. или
в следващите дни, за да се твърди, че не го е върнал, тъй като е установил, че
майката не пребивава на адреса в гр. Елена в този момент. Нито в
постигнатата спогодба между подсъдимия и тъжителката по гр. дело №
267/2019 год., нито в друг нормативен акт се съдържат задължения при така
определения режим на лични отношения на бащата с детето, последното да
бъде предавано на бащата лично от майката и да бъде връщано лично на нея.
Според спогодбата детето следва да бъде връщано на адреса в ******* и
непребиваването на майката към момента на този адрес не може да бъде
аргумент за невръщането му, при положение, че както на подсъдимия, така и
на членовете на неговото семейство е било ясно, че бабата (с. Х.) е била
упълномощена да упражнява родителските права върху детето А., и
многократно преди 12.04.2021 год. подсъдимия е вземал детето именно от св.
Х. и го е връщал именно на нея.
Предвид горното, съдът счете, че обвинението срещу Д.К.Н. за
извършено от него престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК е доказано по
безспорен и категоричен начин.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при
форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване. Н. умишлено не е върнал детето на 12.04.2021 год.
съобразно определения режим на лични отношения със същото, макар да е
знаел, че трябва да го върне на посочения адрес в гр. Елена именно на тази
дата. Причините за извършване на престъплението - ниска правна култура у
подсъдимия и неспазване на законоустановените отношения.
Предвид горното съдът призна подсъдимия Д.К.Н. за виновен в
извършването на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.
За престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК е предвидено наказание
„Пробация“ и глоба от две до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи – с
лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди
лева.
Видно от приложената по делото справка за съдимост с рег. № 222 от
28.02.2022 год., подсъдимия Н. е осъждан четири пъти с влезли в сила
присъди и споразумения. На същия са налагани различни по вид наказания, а
именно глоба, лишаване от свобода изпълнението на което отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК и пробация, като последната присъда е влязла в
7
законна сила на 14.07.2010 година. От същата е видно, че Н. е изтърпял
последното наказание „Пробация“ на 22.11.2013 година. Съгласно
разпоредбата на чл. 88а, ал. 1 от НК когато от изтърпяването на наказанието е
изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 и осъденият не е извършил ново
умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо
от предвиденото в друг закон или указ. Съгласно ал. 3 на чл. 88а при условно
осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да
тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок, а съгласно ал. 4 - когато
лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е
реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на
предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания. От
справката за съдимост на подсъдимия се установява, че по отношение на
всички наложени му наказания с предишни осъждания, са изтекли сроковете
по чл. 82, ал. 1 от НК, поради което подсъдимия Н. следва да се счита за
реабилитиран по отношение на всички осъждания.
Подсъдимия Д. Н. е пълнолетен, не е осъждан (реабилитиран е на
основание чл. 88а от НК), не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Раздел IV, Глава осма от Общата част на НК, от извършеното
престъпление не са причинени имуществени вреди и не са налице пречките,
предвидени в чл. 78а, ал. 7 от НК. С оглед на това съдът прие, че са налице
основанията на чл. 78а от НК за освобождаване на Д.К.Н. от наказателна
отговорност за извършеното престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, с налагане
на административно наказание – глоба.
При определяне на административното наказание, съдът съобразно
разпоредбите на ЗАНН обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото
извършване, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете ниската степен на
обществената опасност на подсъдимия като личност. Предвид на това и като
съобрази целите на наказанието - неговата превантивна и превъзпитателна
функция по отношение на дееца и обстоятелството, че няма данни за
имотното му състояние, съдът прие, че за извършеното деяние на Д. Н. следва
да бъде наложено наказание – глоба малко над предвидения в закона
минимум, а именно в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание на
подсъдимата е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК. Същото ще
изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към
спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупредително
върху него.
При този изход на делото, подсъдимият Д. Н. бе осъден да заплати на
тъжителката С.Д.Х. с ЕГН **********, сумата от 412.00 (четиристотин и
дванадесет) лева, представляваща направените от нея съдебни разноски за
внесена ДТ и процесуално представителство.
8
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Н. беше осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ЕРС сумата от
5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
9