№ 47
гр. Русе , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на трети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Боян Войков
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20214501000130 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по чл. 258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Профи Кредит
България“ ЕООД - София против решение от 29.01.2021 г., постановено по
гр.д. № 5281/2020 г. по описа на Районен съд Русе, в частта, с която са
отхвърлени предявените от дружеството искове против С.И.Б. за
установяване дължимост на сумите за главница над 1232.60лв. до
претендираните 4020.75лв. и договорно възнаграждение 1844.88лв. Излага
оплаквания за неправилност на решението в тези части, по изложени
съображения и иска да бъде отменено и претенциите уважени , ведно със
законна лихва от входиране на заявлението до окночателното изплащане.
Претендира разноски.
Насрещната страна С.И.Б. е подал отговор, с който заявява
становище за неоснователност на въззивната жалба и иска в тази част
решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Против решението в частта, с която е уважен иска за главница в
размер на 1232.60лв. по процесния ДПК , е подадена въззивна жалба от
С.И.Б.. Излага оплаквания за неправилност на решението, като счита, че при
установена недействителност на договора за кредит, както правилно е приел
исковият съд, предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло – в това
число и за претендираната главница, което не е сторено. Иска решението в
тази част да бъде отменено и претенцията – отхвърлена. Претендира
1
разноски.
Насрещната страна „Профи кредит България“ЕООД чрез
юрисконсулт Р.И. е подала отговор, с който заявява становище за
неоснователност на въззивната жалба и иска решението да бъде потвърдено.
Постъпила е и въззивна частна жалба от адвокат С.В., в лично
качество и като процесуален представител на С.И.Б. от гр. Русе срещу
постановеното по реда на чл. 248 ГПК по делото определение от 11.03.2021 г.,
с което е оставена без уважение молбата й за допълване на решение №
260075/29.01.2021г. в частта за разноските. Моли същото да бъде отменено и
постановено ново, с което „Профи кредит България“ЕООД да бъде осъдено
да й заплати сумата 631 лв.- адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал.2 ЗА,
вр. с чл. 78, ал.3 ГПК.
Депозиран е отговор от „Профи Кредит България“ ЕООД гр. София, в
който се изразява становище за неоснователност на частната жалба и иска
същата да бъде оставена без уважение.
С оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, Окръжния съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция,
след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, както
и с оглед оплакванията, намира, че и двете въззивни жалби са неоснователни.
Според въззивния състав, решението е правилно и следва да бъде
потвърдено в хипотезата на чл. 272 ГПК чрез препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, който след задълбочен анализ на събраните по
делото доказателства и при липсата на допуснати процесуални нарушения, е
приложил правилно материалния закон.
С оглед наведените в жалбата на „Профи Кредит България“ ЕООД
оплаквания и доводи, следва да се отбележи следното:
Не се спори от страните по делото, че между тях е възникнало
облигационно правоотношение по сключен Договор за потребителски кредит
Профи Кредит Стандарт № ********** от 24.02.2017г., по който ищецът е
кредитор, а ответникът – клиент, при подписани от страните ОУ и
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, неразделна
част от договора за потребителски кредит /ДПК/. За т. нар. „Пакет от
2
допълнителни услуги“, описан в раздел VI на договора „Параметри“, е
определена цена от 2683.44лв. от кредитора, като тази сума е разпределена на
месечни вноски в размер на 74.54лв. Изрично е сумирано общото задължение
по кредита със задължението по „Пакета от допълнителни услуги“, общо
задължение-11 466.72лв., както и общ размер на месечна вноска, включваща
сбора от задължението по кредита и задължението по „Пакета“-318.52лв.
За да приеме, че ДПК е недействителен, първоинстанционния съд
е счел, че същият не отговаря на императивните изисквания, залегнали в
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, отделно от това е недействителна клаузата за
закупуване на пакет от допълнителни услуги.
Според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично е регламентирана забраната да се
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Правилен и законосъобразен е изводът на
районния съд, че включените в допълнителния пакет услуги по същината си
представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита,
поради което не може да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на
чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Регламентираните в чл. 10а, ал. 1 ЗПК допълнителни
услуги са такива, които нямат пряко отношение към насрещните задължения
на страните по договора. В настоящия случай обаче посочените в
споразумението допълнителни услуги по своята същност касаят изпълнението
на задълженията на потребителя по договора – конкретно тези описани по т.
2, т. 3 и т. 4 от Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, респ. - на кредитодателя по отношение на описаната по т. 1
допълнителна услуга, като по отношение на нея съдът намира, че по
същността си е действие по усвояването на кредита.
Следва да се отчете и обстоятелството, че предоставянето от ищеца на
така наречените „допълнителни услуги“ накърнява общите принципи на
добросъвестността и добрите нрави, тъй като по съществото си същите не
могат да доведат до придобиване на икономическа полза за ответника, която
да е еквивалентна на заплащаната цена. Това от своя страна дава възможност
за неоснователно обогатяване на едната от страните по сделката, в случая на
3
търговеца за сметка на потребителя. Възнаграждението, което последният се
е задължил да заплати за предоставения му пакет от допълнителни услуги, е в
размер на 2683.44лв. за предоставянето /респ. възможността за
предоставянето/. Съпоставянето на тази сума с искания кредит в размер на
5000лв. сочи на извода, че същата се явява прекомерна и е налице
противоречие с принципите на справедливост и равнопоставеност на
участниците в облигационната връзка и основния правен принцип за защита
на всеки признат от правото интерес. Отделно, заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. както правилно е
отбелязъл районният съд, то е дължимо само за „възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя от
тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните договор. Няма данни ответникът да е ползвал някоя от услугите, но
това обстоятелство е и ирелевантно. На следващо място, в нарушение на
императивната разпоредбна на чл.10а, ал.4 ЗПК в процесния ДПК не са
посочени нито вида, нито размера, нито действието, за което се събират
съответните такси, като наред с това не е формирана цена за всяка от
услугите поотделно. В сключеното между страните Споразумение само са
изброени услугите. Констатира се, че нито една от тях няма стойностно
измерение, от което да се установява нейната тежест и да бъде съизмерима с
цената, която се заплаща за ползването на тези възможности. Съответно нито
една от възможностите, визирани по допълнителното споразумение не е
обвързана количествено и стойностно или във времето с вноските по
допълнителния пакет, дължими от клиента ежемесечно. Горното е основание
да се приеме, че клаузите касаещи допълнителния пакет услуги действително,
както е приел и районният съд, са в противоречие с разпоредбите на чл.10а,
ал. 2 - 4 ЗПК. Като такива те са нищожни и не могат да породят правно
действие между страните по договора.
Отделно от това, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че
този пакет услуги противоречи и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Основанието за това е, че начисляването и събирането на посочените суми по
„Пакет допълнителни услуги“ не представлява плащане за услуга, а реално
представлява прикрити разходи по кредита, с които се надхвърлят
ограниченията на закона за максимален размер на ГПР и съответно води до
4
значително и драстично увеличение на тежестта на изплащане на
задължението по договора за кредит.
Правилен и обоснован е и изводът на районния съд, че клаузите,
регламентиращи заплащането на цената на услугата по т.нар. „Допълнителен
пакет услуги“ са и неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП. При
подписването на процесните клаузи кредитополучателят плаща пълната цена
на тези услуги, но на практика получаването им зависи единствено от волята
на кредитора. Реално, независимо, че тези услуги може да не бъдат ползвани,
т.е да не бъдат предоставени, това в нито един момент няма да бъде
обвързано с неплащане или намаляване на цената на този пакет услуги.
След като заемополучателят плаща цена за получаване на услуга, която
е изцяло във волята на търговеца, то това води до неравновесие между
правата и задълженията между последния и потребителя и оттам следва извод
за неосъществяване хипотезата на чл.143, ал.1, т. 3 ЗПК. В последица от това
и следва да се приемат за нищожни, по смисъла на чл.146, ал.1 ЗЗП.
Не може да се игнорира и фактът, че процесните допълнителни клаузи
на практика представляват въвеждане на задължение на едната страна по
договора да заплати за нещо, което страната има по силата на самия закон -
правото на страните да променят срока на падежа на договора, както и
свободата им да отложат една или повече погасителни вноски, което води до
значителна неравноправност на същите.
Процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради
неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Както
правилно е установил първоинстанционният съд кредиторът единствено е
посочил като абсолютни стойности лихвения процент, годишният процент
на разходите и годишното оскъпяване на заема. Липсва ясно разписана
методика на формиране на ГПР по кредита – кои компоненти точно са
включени в него и ката се формира посочената му стойност от 49,89 %. С
оглед на това, кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК и като такова
не е в състояние да породи присъщите за този тип сделки правни последици.
Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК при недействителност на договора за
кредит, длъжникът дължи възстановяване на кредитора само чистата стойност
5
на предоставения финансов ресурс. Оплакванията във въззивната жалба са
бланкетни, касаят уговорения ГЛП, който не е бил предмет на обсъждане в
първоинстанционното решение.
По тези съображения съдът намира, че оплакванията във въззивната
жалба на са неоснователни.
Доколкото не се спори извършеното от ответника плащане общо на
сумата от 3767.40лв., правилно първоинстанционният съд е приел същата
като отнесена за погасяване на дължимото му задължение в общ размер от
5000лв. по отпуснатия кредит, без задължения по споразумението за
допълнителни услуги, като е останал дължим остатък в размер на 1232.60лв.,
до който размер искът е уважен, ведно със законната лихва, считано от
02.03.2020г. до окончателното й изплащане.
По тези съображения решението в обжалваната от „Профи Кредит
България“ ЕООД гр. София част е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Съдът намира за неоснователна и подадената от С.И.Б. въззивната
жалба срещу решението, в частта, с която е уважен предявения от
кредитора против него иск за установяване дължимост на сумата от
1232.60лв.- главница по ДПК. Неоснователни са наведените в жалбата
оплаквания, че реално получената сума от него не е посочената в договора-
5000 лв, а в по-малък размер – 2218.76лв., която сума е погасена с
извършените плащания в размер на 3767.40лв., както и, че при установената
недействителност на договора за кредит, не се дължи връщане на
договорената сума.
Видно от представения по делото ДПК Профи Кредит Стандарт №
**********, „Профи Кредит България“ ЕООД гр. София предоставя на С.И.Б.
кредит в размер на 5000лв., който следва да бъде върнат в срок от 36 месеца,
ГПР-49,89 %, ГЛП-41.17%. Клиента е избрал допълнителна опция –
рефинансиране със сумата от 905.23лв. и със сумата 1876.01лв., с които суми
са погасени други кредити на С.Б. към същата финансова институция/л.69-
71/. Именно поради това му е преведена сума в размер на остатъка от
2218.76лв. Действително предходните задължения на Б. не са достатъчно
6
индивидуализирани в договора, но доколкото той като кредитополучател е
положил подписа си на страницата на договора, съдържаща т.V
„Допълнителни възможности за клиента – в случая рефинансиране по
програма „Клуб на добрия клиент“ и там са посочени сумите 905.23лв. и
1876.01лв., то той се е съгласил с посочената клауза и е поискал с тези суми
да се погасят други негови задължения.
По частната жалба на адвокат С. В.:
Съдът намира същата за неоснователна, поради следното:
С нея се обжалва постановеното по реда на чл. 248 ГПК по делото
определение № 260533/11.03.2021 г., с което е оставена без уважение молбата
й за допълване на решение № 260075/29.01.2021 г. в частта за разноските и
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 631 лева на основание
чл.38, ал.2 ЗА, за производството пред РРС. С обжалваното определение
първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на адвоката, като
е приел, че тя като пълномощник на ответника не е представила договор за
правна помощ за производството по делото пред РРС, а единствено
пълномощно, поради което липсва основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение на соченото основание.
Настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна,
а решаващият извод на първоинстанционния съд за правилен. В конкретния
случай липсват изрични съвпадащи волеизявления на страните по
упълномощителната сделка за това, че предоставената правна помощ е
безвъзмездна, както и писмен договор, в която същата да е уговорена.
Предоставянето на безплатна адвокатска помощ не може да се изведе от
упълномощителната сделка, видно от съдържанието на представеното
пълномощно. Отделно от това, в първоинстанционното производство не е
направено искане за присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал.2 ЗА нито в хода на устните състезания, а само
присъждане на разноските по делото. Ето защо и на адвоката не се дължи
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.
По разноските:
С оглед изхода на спора, заплатените държавни такси и разноски
остават за сметка на страните така, както са направени.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260075/29.01.2021 г., постановено по
гр.д. № 5281/2020 г. по описа на Районен съд Русе,
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260533/11.03.2021 г., постановено по
гр.д. № 5281/2020 г. по описа на Районен съд Русе.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, с оглед
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8