РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Велико Търново, 05.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, в публично заседание на четиринадесети февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА
ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
с участието на секретаря – М.Н.и
прокурора от ВТОП – Светлана Иванова
разгледа
докладваното от съдия Дабкова касационно
а.н.дело № 10 021/2020 година по описа на съда. При това, за да се
произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч. 2-ро от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
На касационна проверка
е подложено Решение № 103/15.11.2019г., постановено по НАХД № 269/2019г., с
което състав на Районен съд – Свищов е потвърдил като законосъобразно
Наказателно постановление /НП/ № 106/26.07.2019 г., издадено от председателя на
Комисията за регулиране на съобщенията – София /КРС/, с което на дружеството „БТК“
ЕАД с ЕИК ********* за нарушение на чл. 335 от Закона за електронните съобщения
/ЗЕС/, вр. чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/13.03.2008 г. за универсална
услуга по ЗЕС /Наредба № 6/ и на основание чл. 53, ал. 1, вр. чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 335, вр. чл. 336 от ЗЕС, вр. чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 му
е наложена имуществена санкция в размер на 5 000,00 лв.
Така постановеното Решение е обжалвано в законния срок, с касационна
жалба, подадена от името на наказаното дружество чрез упълномощения адвокат. В същата
се навеждат доводи за неправилност на решението на РС поради нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
несъответствие с целта на закона и необоснованост. Заявяват се твърдения, че
„БТК“ ЕАД не е извършило твърдяното нарушение, като се подчертава, че РС е
пренебрегнал факта, че дружеството е изпратило уведомление на абоната за
ограничаване на услугата поради забава за плащане на дължимите суми за ползване
на услугата. Поддържа се, че наказващият орган не е спазил нормата на чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН, както и че са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН при съставянето на АУАН и НП. Позовава се на съдебна
практика по дела на различни районни и административни съдилища. В случай, че
посочените съображения не се приемат като достатъчни основания за отмяна на
оспореното решение, касаторът има алтернативно искане за редуциране на
наложената санкция до законовия минимум от 500 лева, тъй като счита, че
основанието и размерът й не са обосновани. В о.с.з. не изпраща представител. По
делото са депозирани писмени бележки, с които касационната жалба се поддържа по
аргументите, изложени в нея.
Ответникът по касационната жалба – Комисия за регулиране на
съобщенията, не се представлява и не взема становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице
основания за отмяна на съдебния акт, както и такива за намаляване размера на
имуществената санкция. Предлага решението на въззивния съд да бъде оставено в
сила.
Оплакванията в касационната жалба ВТАС квалифицира като
такива за неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуални
правила, т.к. необосноваността на съдебния акт и несъответствието му с целта на
закона не са касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН. Предвид това съдът извърши проверка за наличие на касационни основания по
чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. чл. 348, ал. 2 и ал. 3 от НПК. На
основание чл. 218, ал. 2 от АПК в качеството си на касационна инстанция съдът
служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон.
Като прецени оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата
по делото, съобрази доводите на страните, съдържанието и реквизитите на контролирания
съдебен акт, съдът приема за установено следното:
Касаторът има качеството на страна, участвала в
производството пред РС, за която съдебното Решение е неблагоприятно. Предвид
това, касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и против съдебен
акт, подлежащ на касация, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради
следните съображения:
Процесното НП е издадено срещу „БТК“ ЕАД след извършена от
служители на КРС документална проверка в дружеството на 12.04.2019 г., осъществена
след подаден сигнал от Ат.Ат.от гр. Свищов, че стационарният му телефон не
работи от 06.12.2018г., включително след два неуспешни ремонта. Проверяващите
са установили, че между абоната и доставчика е сключен Договор за електронни
съобщителни услуги. С Допълнително споразумение от 28.12.2016 г. е продължен
срокът на договора за предоставяне на фиксирана гласова услуга от телефонен
номер ********* на адрес гр. Свищов, ул. „Хемус“ № 3А, поради което към момента
на проверката услугата следва да се предоставя безсрочно. За резултатите от
проверката е изготвен Констативен протокол № ВТ-ЙЙ-013/12.04.2019 г., в който е
посочено, че е възможно клиентът да е имал проблем с изходящите избирания през
периода от 09.12.2018 г. до 30.01.2019 г. и на 27.03.2019 г. Установено е още
забавяне на плащането от страна на абоната на месечна сметка № ********** с
краен срок за плащане 19.01.2019 г. и месечна сметка № ********** с краен срок
за плащане 19.02.2019 г. На основание т. 43.1 от Общите условия е указано, че „БТК“
ЕАД има право да изключва постовете на неизправните абонати след изтичане на
срока, в който е трябвало да се извърши плащането на ползваните услуги. За
това, че за периода 09.12.2018 г. – 29.01.2019 г. „БТК“ ЕАД не е осигурило на Ат.Ат.–
краен потребител на универсална услуга, предоставяна чрез телефонен пост с
номер *********, 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата възможност за приемане
и осъществяване на национални и международни повиквания от/към географски и негеографски номера на
адрес на ползване на услугата – гр. Свищов, ул. „Хемус“ № 37А, на „БТК“ ЕАД е
съставен АУАН № ВТ-119/07.06.2019 г. за нарушение на чл. 335 от ЗЕС, вр. чл. 4,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 6, въз основан на който е издадено НП № 106/26.07.2019
г. от председателя на КРС.
РС е установил фактическа обстановка, съответна на посочената
в НП, за което е мотивиран от непротиворечивата доказателствена съвкупност, в
т.ч. е кредитирал показанията на свидетелите очевидци. Приел е наличие на
формална и процесуална законосъобразност на АУАН и НП, включително спазване на
изискванията по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН при съставянето им. Установил е, че са
издадени от компетентни за това органи. От правна страна е приел, че деянието е
съставомерно по чл. 335, вр. чл. 336 от ЗЕС, вр. чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 6, а индивидуализацията на наказанието – справедлива. Изложил е подробни
мотиви, като е отговорил на всички повдигнати възражения. В заключение е
потвърдил НП като законосъобразно.
Настоящият съдебен състав възприема като вярна установената
от районния съд фактическа обстановка. Констатациите на РС съответстват на
доказателствата по делото – писмени и гласни доказателствени средства, събрани
по предвидения процесуален ред на НПК. Изводите са подчинени на логиката и
причинните връзки между явленията. Решаващият извод на въззивния съд е правно
издържан и се споделя изцяло от касационната инстанция. Поради изложеното,
изводите на РС по фактите и правото не
следва да се преповтарят, по аргумент от чл. 221, ал. 2, изреч. последно от АПК,
вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Не се установява отменително основание по чл. 348, ал.
1, т. 2 от НПК, доколкото не са допуснати нарушения на процесуални правила и
съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващите
изводи са формирани след като са обсъдени значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. Във фазата
на съдебното обжалване санкционираното дружество не е оборило фактическите
установявания в административнонаказателното производство, правилно кредитирани
от районния съд при постановяването на обжалваното решение. Напротив, в делото
на л.29 е приложена Справка от ИС на БТК, която сочи неизгодния за дружеството
факт, че няма генериран изходящ трафик за периода от 09.12.2018г. до
30.01.2019г., както и за два неуспешни ремонта в този период. Делото пред
въззивната инстанция е приключено и решението е постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност, като за проведеното открито заседание
е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното
решение да е нарушена тайната на съвещанието.
При
осъществената проверка, касационната инстанция установи, че РС е приложил
правилно материалния закон към безспорно установените факти. По същество
извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна
страна признаците на административното нарушение, изразяващо се в неспазване на
чл. 335 от ЗЕС, вр. чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6. Приложимите законови
разпоредби задължават предприятията, предоставящи универсална далекосъобщителна
услуга, да осигуряват на крайните потребители 24 часа в денонощието, 7 дни в
седмицата възможности за приемане и осъществяване на национални и международни
повиквания от/към географски и негеографски номера, както и приемане/предаване
на факсимилни съобщения. Извършеното деяние, реализирано при форма на
изпълнение – бездействие, осъществява фактическия състав на визираната в
наказателното постановление норма и е основание за реализирането на
административнонаказателната отговорност, установена в чл. 335, вр. чл. 336 от ЗЕС. Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за
извършеното нарушение наказание „имуществена санкция“, чийто размер е адекватно
индивидуализиран предвид доказателствата за многократност и повторност на
нарушението от страна на „БТК“ ЕАД. Няма причини да бъде уважено алтернативното
искане за редуциране на размера на имуществената санкция. Правилно е преценено,
че не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в случая не
се касае за деяние, което разкрива по-ниска степен на обществена опасност от
други административни нарушения от същия вид. Като е достигнал до извод за
законосъобразност на обжалваното пред него наказателно постановление, съдът е
постановил решението си при правилно приложение на закона.
При тези
данни настоящата инстанция не намери основания за касиране на решението на въззивния
съд. Като е потвърдил издаденото НП, РС е постановил валиден, допустим и правилен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила от касационната инстанция.
Мотивиран така и на основание чл. 221,
ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение 2-ро от ЗАНН, съдът в настоящия касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 103/15.11.2019г.,
постановено по НАХД № 269/2019г. по описа на Районен съд – Свищов.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: