Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 28.06.2019 Град Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
районен съд Петнадесети граждански състав
На
петнадесети май
Година две хиляди и
деветнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател:
Олга Златева
Секретар
Емилия Димитрова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Олга Златева
гражданско
дело номер 4884 по описа за 2018 година.
Предявени са искове
от С.Б.Т. *** против „Н и С ТРАСПОРТИ” ООД, с. Богомилово, общ. Стара Загора –
по чл. 128 т. 2, вр. с чл. 245 ал.1 и 2 и чл. 215 от КТ.
В съдено заседание,
на основание чл. 232 от ГПК, производството по делото е прекратено по исковете
по чл. 128 т. 2, вр. с чл. 245 ал.1 и 2 КТ за дължимо трудово възнаграждение за
месеците май 2018г. – в размер на 322 лв., и юни 2018г. – в размер на 438 лв.,
ведно с дължимите лихви.
Ищецът твърди, че между
страните на основание чл. 67 ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70 от КТ бил сключен
трудов договор № 6/11.05.2018г., по силата на който ищецът изпълнявал
длъжността шофьор товарен автомобил - международни превози, при условия,
подробно уговорени в трудовия договор, и съгласно чл. 5 от същия, основното му месечно
възнаграждение било в размер на 510 лв. и следвало да се изплаща от 15-то до
20-то число на месеца, следващ месеца, за който се начислява работната заплата.
Естеството на работата на ищеца било извършване на товарни превози в чужбина,
предвид което се изисквало същият да бъде командирован. На 29.06.2018г. на
основание чл. 325, ал. 1 от КТ трудовото правоотношение между страните било
прекратено по взаимно съгласие. За времето, през което бил в трудови взаимоотношения
с ответника, ищецът извършил товарен автомобилен, международен превоз съгласно
Пътен лист серия Т №0042513 и Пътен лист серия Т №0042514 и за времето на
командировката имал право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и
командировъчни пари, при условията и в размерите, определени с Наредба.
Брутното трудово възнаграждение не можело да бъде по-малко от определеното по
чл. 228 от КТ, а съгласно чл. 15 от Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина, за покриване разходите на командированите лица в
чужбина се изплащали дневни и квартирни пари в размери и валути, съгласно
приложение № 2. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредба за командировките в страната,
на командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се
заплащали дневни пари в размер 20 лв. за всеки ден от командировката, а
съгласно разпоредбата на ал. 2, на командирования, който изпълнява служебните
си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място
без нощуване, се изплащали дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1,
като за извършените транспортни превози работодателят – ответникът, следвало да
му изплати командировъчни пари съгласно българското законодателство. За
командироването на ищеца за извършения превоз, за периода 17.05.2018г. до
06.06.2018г., съгласно Пътен лист серия Т №0042513, работодателят следвало да
му изплати сумата 920 лв. и за периода 14.06.2018г. до 28.06.2018г., съгласно
Пътен лист серия Т №0042514, работодателят следвало да му изплати сумата 580
лв., като във връзка с командироването на ищеца, ответникът следвало да му
изплати общо сумата 1 500 лв. Въпреки че трудовите правоотношения между
страните били прекратени още на 29.06.2018г., до настоящия момент
горепосочените суми не били изплатени и били дължими на ищеца. Поради което моли
съдът да осъди ответника да му заплати сумите: 920 лв., представляваща дължима
сума за командировъчни за периода от 17.05.2018г. до 06.06.2018г. за Пътен лист
серия Т №0042513, и 580 лв., представляваща дължима сума за командировъчни за
периода от 14.06.2018г. до 28.06.2018г. за Пътен лист серия Т №0042514, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното им изплащане.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявените искове се считат за
неоснователни и недоказани, и се оспорват изцяло. Твърди, че в исковата молба
неправилно било посочено, че командировъчни при извършване на курсове в чужбина
се дължат на основание чл. 15 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, в размер и валути, посочени в Приложение 2, но евентуално
такива суми се дължали на основание чл. 31 от тази наредба, която препращала
към Приложение 3, т. 27. Нямало спор, че ищецът е извършил два международни
превоза за времето, през което е работил във фирмата на ответника и за тези
курсове управителят на дружеството бил издал Заповед № 1/17.05.2018г. и Заповед
№ 2/14.06.2018г., и съгласно нормативната уредба и посочените заповеди, след
приключване на курсове ищецът бил длъжен да представи подробен отчет с акуратно
водени пътни листове и приложени разходооправдателни документи за извършените
плащания. При завръщането си и от двете командировки, ищецът бил представил
само пътни листове-некоректно попълнени, тъй като в тях не били отразени начало
и край на всеки ден от командировките, не били представени и дължимите
финансови отчети за изтеглените в чужбина суми от сметката на фирмата. На ищеца
били предоставени авансови суми, както и карта на името на фирмата, с която да
изтегли пари в чужбина. Още при започване на работа в дружеството ищецът
помолил управителя да платят месечните му вноски за май и юни към „Вива
кредит" ООД за сметка на полагащите му се командировъчни, като в
изпълнение на тази уговорка, на два пъти през посочените месеци ... И.И.- съдружник,
внесъл по 330 лв. в офиса на кредитната институция, намиращ се в гр. …… за
погасяване на дълга му. На 04.06.2018г., с дадената му фирмена карта, ищецът
изтеглил и сумата от 947,10 лв. в Република .... С оглед изложеното се счита, че предявените искове са
неоснователни и недоказани и се моли да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощника си моли исковете да се уважат, претендира разноски, представя
писмена защита. Пълномощникът на ответника моли исковете да се отхвърлят,
претендира разноски, представя писмена защита.
Съдът, като взе предвид
становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери
за установено следното:
Видно от представените по делото
писмени доказателства: трудов договор № 6/11.05.2018г., длъжностна
характеристика на длъжността „шофьор на товарен автомобил“/международни
превози/, заповед за прекратяване на трудово правоотношение на осн. чл.325, т.1
от КТ, 2 бр. пътни листове серия Т № 0042513 и серия Т № 0042514, дневен отчет
по сметка от 06.06.2018г., ведомост заплати за м.юни 2018г., заповед №
1/17.05.2018г. с приложения и заповед № 2/14.06.2018г. с приложения и заверено копие от паспорт № ********* на С.Б.Т.,
между страните бил сключен трудов договор № 6/11.05.2018г. на осн. чл.67, ал.1,
т.1 във вр. с чл.70 от КТ, по силата на който ищецът изпълнявал длъжността
шофьор товарен автомобил - международни превози и съгласно чл.5 от същия,
основното му месечно възнаграждение било в размер на 510 лв., което следвало да се изплаща от 15-то до 20-то
число на месеца, следващ месеца, за който се начислява работната заплата/и
което било междувременно заплатено/, и при работата на ищеца, представляваща
извършване на товарни превози в чужбина, той трябвало да бъде командирован от
работодателя си- ответник. На 29.06.2018г. на основание чл.325, ал.1 от КТ
трудовото правоотношение между страните било прекратено по взаимно съгласие,
като за интервала на работа, ищецът извършил товарен автомобилен международен
превоз- видно от 2 бр. Пътни листове серия Т № 0042513 и № 0042514 и за времето
на командировката имал право да получи освен брутното си трудово възнаграждение
и командировъчни пари, при условията и в размерите, определени с Наредба.
Същевременно видно от приетите първоначално и
допълнително заключения на съдебноикономическата експертиза, за м.май 2018г.
брутното трудово възнаграждение на ищеца е 331,50 лв. и за м.юни 2018г. - 485,71
лв., полагащите му се пари за командировъчни по 2 бр. пътни листове- общо
1 528,61 лв., разходите за командироване по първия пътен лист са 30 лв.
без нощувки за страната + 792,11 лв. за чужбина, по втория пътен лист 20 лв. без
нощувки за страната + 686,50 лв. за чужбина, които не са били платени от
ответника на ищеца. Съгласно ел.писмо № 50181017002 по заявка със същия номер
от 17.05.2018г. за ферибот за ... разходите са заплатени от Гопет Транс, поради
което за дните 19, 20 и 21 май 2018г. на ищеца не се дължат командировъчни. В
периода 4 - 5 юни 2018г. ищецът е изтеглил в ... с карта по сметката на
ответника сумата 947,10 лв. От служебната карта на ответника ищецът е теглил
по- горе посочените 947,10 лв. в ... на 04.06.2018г., 23 лв. в ... на
05.06.2018г. и 134 лв. също на 05.06.2018г. в Лук ойл- Стара Загора - или общо
сумата 1 104,10 лв. В резултат на което, според вещото лице, оставала
дължима от ответника на ищеца само сумата от 424,51 лв. Предвидени са били
съответните плащания по двете процесни командировъчни заповеди в левове, турски
лири и евро, но липсват по делото данни те да са били платени. Представени били
доказателства/2 бр. ПКО/ извършени две плащания за м.май и м.юни 2018г. на
вноски от по 330 лв./общо 660 лв./ на името на ищеца във „Вива кредит“- ООД,
Ст.Загора, като вносителят- ищец С.Б.Т. на тези дати е бил извън страната, като
тези техни суми аритметично покривали изцяло дължимите от ответника на ищеца командировъчни
пари, като дори остатъка от 241,49 лв. ищецът евентуално би дължал на
ответника.
Съгласно поясненията на вещото лице в о.с.з., когато имало теглена сума от
банкомат, никога не можело да се каже кой я е изтеглил с
дебитната карта. В допълнителните
2 бр. ПКО от „Вива кредит”- ООД не фигурирало името на ответника, а като вносител е било посочен само името на титуляра- ищец С.Б.Т., и имало положен подпис в смисъл на параф. Когато заплатата се плаща в брой,
срещу личен подпис по ведомост, практиката била други документи да не се съставят, защото това било доказателството. Представеното
от ответника доказателство
било изплащателна ведомост, която била ползвана при изготвяне на
заключението. Съгласно чл.6 от Закона за счетоводството, ако се приемело, че ведомостите за работни заплати са първичен
счетоводен документ, засягащ само дейността
на предприятието, задължителни реквизити били наименование и
номер на документа, посочването, че касае съответния месец,
номер е бил самият месец, датата на издаване, наименование на
предприятието/имало посочено такова/, посочени били лицата и сумите, които трябвало да получат
сумите, с име и
подпис на съставителя- това била
изплащателна ведомост и зависело как е организирана самата
отчетност на фирмата. След 1992г. всяко
предприятие, с изключение на бюджетния сектор, си съставяло своя наредба за документооборота, свои вътрешни
правила и счетоводна политика, които можели да бъдат много
различни, дори в един сектор, така че въпросът изисквал допълнителна проверка. По ЗСч било посочено кои са минимално изискуемите реквизити, но нямало някаква утвърдена единна бланка. И при двете командировки, осъществени въз основа на двете
командировъчни заповеди, нямало представени при проверката отчети- тоест нямало документи, че авансът е бил даден. Периодът на работа
на ищеца по делото при ответника бил от 11.05.2018г.
до 29.06.2018г., за който му било начислено и изплатено
възнаграждение, съгласно посоченото в трудовия договор, след връщане от командировка. Не били установени отчети за командировките, които следвало да са представени от ищеца на ответника, но вещото лице не знае причините за това. Изтеглената с карта сума съвпада с местонахождението
на ищеца по това време, понеже на 25-и май той е бил в ..., на 25 юни в Газантен.
Видно от приетото заключение на съдебно- почерковата
експертиза, ръкописните подписи, положени от името на С.Б.Т. в ПКО №
94/25.06.2018г. и № 187/25.05.2018г. не са изпълнени от това лице- ищец, а от
лицето ... И.И.- ЕГН **********.
Поради
което съдът счита за установено и доказано в хода на съдебното дирене по
несъмнен и безспорен начин, че при минимално брутно трудово възнаграждение по
чл. 228 от КТ и с оглед необходимостта от покриване разходите на
командированите лица в чужбина чрез изплащане на дневни и квартирни пари в
размери и валути, съгласно приложение № 2, предвид нормата на чл.19, ал.1 от
Наредба за командировките в страната, на командирования ищец, когато оставал да
нощува в мястото на командировката, се дължали дневни пари в размер 20 лв. за
всеки ден от командировката, а съгласно разпоредбата на ал. 2 на командирования
ищец, който изпълнявал служебните си задължения през по- голямата част от
работното време в друго населено място без нощуване, се дължали дневни пари в
размер ½ от размера по ал.1. Следователно за извършените транспортни
превози работодателят- ответникът би следвало да изплати на работника- ищец
командировъчни пари съгласно българското законодателство- по чл.15 от Наредба
за служебните командировки и специализации в чужбина, като за командироването в
периода от 17.05.2018г. до 06.06.2018г. съгласно Пътен лист серия Т № 0042513
дължимата сума била 920 лв. и за периода 14.06.2018г. до 28.06.2018г. съгласно
Пътен лист серия Т № 0042514 дължимата сума била 580 лв.- или общо 1 500
лв. Съгласно приетите заключения на съдебно- икономическата експертиза дори
общата сума е малко по- голяма/1 528,61 лв. Наред с това, по време на двете си
задгранични командирования ищецът е доказано е изтеглил от предоставената му
дебитна карта на ответника общо сумата 1 104,10 лв., същата следва да бъда
приспадната от общото задължение към него от ответника, поради което остатъкът
от 424,51 лв. се явява останалата му дължима сума от работодателя- ответник. Тъй
като, въпреки прекратяването на трудовите правоотношения между страните още на
29.06.2018г., до настоящия момент/както завеждането на иска в съда на
01.10.2018г., така и към датата на обявяването на делото за решаване на
15.05.2019г./, горепосочените суми за командировъчни не били изплатени и се
явяват дължими от ответника на ищеца, след направеното прихващане с изтеглените
1 104, 10 лв., за остатъка от 424,51 лв. ответникът следва да бъде осъден
да го заплати на ищеца, със законните последици от това- лихви и разноски.
А извършеното
плащане от името на титуляра- ищец С.Б.Т. в ПКО № 94/25.06.2018г. и №
187/25.05.2018г., който на тези дати е бил извън територията на страната, е
направено лично от лицето ... И.И.- ЕГН **********, явяващ се един от двамата
управители на ответното дружество- работодател „Н и С ТРАСПОРТИ”ООД – с.Богомилово, общ.Ст.Загора, обл.Старозагорска, но по делото липсват каквито и да са писмени и/или
гласни доказателства в подкрепа на защитната теза на ответника, че тези
плащания са били в изпълнение на устна договорка с ищеца да станат с неговите
командировъчни суми. Поради едно такова безспорно плащане се явява от правна
гледна точка извършено от частното лице- гражданин ... И.И. в полза на лицето С.Б.Т.,
не е предмет на настоящото дело и не се явява прихващане на две насрещни
парични вземания по смисъла на чл.103- 104 от ЗЗД, тъй като по него страна/платец/
не е фирмата- работодател, а един от управителите й в лично качество, като
гражданин.
С оглед изхода на
спора, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца
разноски за адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от иска, в размер
на 126 лв.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него
разноски за адвокатски хонорар и възнаграждения за вещи лица, съразмерно на
отхвърлената част от иска, общо сумата 785,52 лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на съдената
власт сумата от 50 лв., а по сметка на Старозагорския районен съд сумата от
23,80 лв., направени разноски за възнаграждение на вещо лице, съразмерно на
уважената част от иска.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Н и С ТРАСПОРТИ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Богомилово, общ. Стара Загора, ул.“Бисер“ № 8, да заплати на С.Б.Т.,
ЕГН **********,***, сумата от общо 424,51 лева, представляваща остатъка от дължими
и неплатени суми за командироване в периода от 17.05.2018г. до 06.06.2018г.
съгласно Пътен лист серия Т № 0042513 и за периода 14.06.2018г. до 28.06.2018г.
съгласно Пътен лист серия Т № 0042514, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 01.10.2018г. до окончателното й изплащане, както и 126 лева,
разноски.
ОСЪЖДА
С.Б.Т., ЕГН **********,***, да заплати на „Н и С ТРАСПОРТИ” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. Богомилово, общ. Стара Загора, ул.
“Бисер“ № 8 сумата 785,52 лева, разноски.
ОСЪЖДА
„Н и С ТРАСПОРТИ” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. Богомилово, общ. Стара Загора, ул.“Бисер“
№ 8, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдената власт, сумата от
50 лева държавна такса, а по сметка на Старозагорския районен съд сумата от 23,80
лева, разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението може да се обжалва от
страните в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
Районен съдия: