Р Е Ш Е Н И Е
№ 200
гр.Русе, 07.07.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на петнадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Цветелина
Димитрова и с участието на прокурора Георги Манолов, като разгледа докладваното
от съдия Йосифов к.а.н.д. № 193 по описа на съда за 2022 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Производствено
потребителна кооперация (ППК) „Надежда – Ряхово“, със седалище в с.Ряхово,
общ.Сливо поле, обл.Русе, чрез процесуалния й представител, против решение №
237/02.03.2022 г., постановено по АНД № 1846/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 18-001645/29.07.2021 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе. С наказателното
постановление, за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ и на основание същата
разпоредба, на касатора е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1500 лева. В касационната жалба и в писмено становище, депозирано по делото, се
излагат доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска
се отмяна на решението на въззивната инстанция и постановяване на решение по
съществото на спора с което да се отмени издаденото НП. Претендират се
разноски.
Ответникът
по касационната жалба – дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, чрез процесуалния
си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
решението на Районен съд – Русе да бъде оставено в сила. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Русе дава заключение за основателност на жалбата.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Въз основа на събраните във
въззивното производство доказателства, районният съд е приел от фактическа
страна, че в резултат на извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство от служители на ДИТ - Русе на ППК "Надежда-Ряхово" с
протокол изх. № ПР 2034429/19.01.2021 г. на основание чл. 404, ал.
1, т. 1 от КТ били
дадени общо 191 бр.предписания за изплащане на начислени трудови възнаграждения
за различни периоди общо по отношение на 15- те работника.
От събраните във въззивното
производство доказателства се установява, че с т. 10 от протокол с изх.№ ПР
2034429/19.01.2021 г. спрямо
работодателя била приложена принудителна административна мярка по чл.404, ал.1,
т.1 от КТ като във връзка с направените в протокола констатации по т. 18 му
били дадени задължителни предписания, да изплати начисленото трудово
възнаграждение за месец март 2020 г., съгласно изработената от него ведомост,
на Ненка Стоянова Димитрова. За изпълнение на предписанията със същия протокол
бил даден срок – до 04.02.2021 г., удължен впоследствие по искане на касатора
до 25.02.2021 г.
Между страните не се спори, че ПАМ не
е обжалвана по административен или съдебен ред, поради което е влязла в сила с
изтичане на 14 – дневния срок по чл. 84, ал. 1 от АПК, съответно чл. 149, ал. 1
от АПК, т.е. считано от 03.02.2021 г.
На 05.04.2021 г. представляващият
кооперацията депозирал писмени обяснения, обясняващи лошото финансово състояние
и опитите да получи външно кредитиране. На 09.06.2021 г. са изискани отново писмени
обяснения за причините за неизпълнение на предписанията по протокол изх. № ПР
2034429/19.01.2021 г. (т. 1 – т. 191 вкл.) и на същата дата е връчена покана за
съставяне на АУАН за неизпълнение на посочените предписания. Съставен е и протокол
с изх.№ 2109233/16.06.2021 г., с които са дадени нови предписания, касаещи
констатации извън формирания спор, връчени на 12.07.2021 г.
В съставения
АУАН № 18-001645 от 16.06.2021 г. в отсъствието на нарушителя, връчен на
12.07.2021 г. и последвалото НП, е посочено, че на 26.02.2021 г. касаторът е
извършил нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ изразяващо се в неизпълнение на
приложена ПАМ от контролен орган на Д “ИТ“ – Русе. Приложено е известие за
доставяне на 20 бр. издадени НП, получени от касатора на 10.08.2021 г.
Въз основа на тези доказателства
районният съд приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Контролираната съдебна инстанция
приела също, че в съдебната фаза на административнонаказателното производство е
недопустим инцидентен контрол за законосъобразност на влезлия в сила и поради
това добил стабилитет индивидуален административен акт – дадените на
работодателя задължителни предписания. Приел също, че нарушението е доказано и
наказващият орган правилно е определил субекта на административното нарушение и
приложимата санкционна норма. Развил е съображения защо случаят не е маловажен
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, респ. чл. 415в от КТ и така потвърдил издаденото
НП.
Решението е неправилно.
Изцяло се споделя тезата на
контролираната инстанция, съответстваща и на константната съдебна практика, че
в настоящото производство е недопустим инцидентен контрол за законосъобразност,
включително за валидност на влезлия в сила индивидуален административен акт.
Съгласно чл. 84 от ЗАНН, в това производство се прилагат процесуалните правила
на НПК, който кодекс не предвижда подобна възможност. Следва да се отбележи, че
доколкото касаторът е бил страна в административното производство по издаване
на административния акт и е разполагал с възможността да го обжалва, косвеният
контрол за законосъобразност не може да бъде обоснован и с разпоредбата на чл. 17,
ал. 2 от ГПК. В настоящото производство инцидентният контрол би бил недопустим
и по съображения, свързани с валидността на акта, за чието неизпълнение е
наложена санкцията по чл. 415, ал. 1 от КТ, още повече, че съгласно чл. 405 КТ
подлежи на предварително изпълнение, т.е. дори да има подадена жалба, ако съдът
не е постановил спиране, ПАМ подлежат на изпълнение. Това обаче не е пречка
съдът да извърши проверка на изводите на контролираната инстанция дали е
приложен правилно материалния закон, т.е. налице ли е нарушение и доказано ли е
то.
В случая ППК „Надежда-Ряхово“ като
работодател е санкциониран за неизпълнение на предписание, касаещо изплащане на
начислено трудово възнаграждение за месец март 2020 г. на работника Ненка
Стоянова Димитрова.
Следва да се има предвид, че според
императивната разпоредба на чл.270, ал. 3 от КТ, заплащането на трудовото
възнаграждение се установява именно с писмени доказателства – чрез подпис във
ведомост или срещу разписка, респ. чрез превод по банкова сметка ***ка. Следователно,
установяването на отрицателния факт на неизпълнението на това задължение, чието
изпълнение е било наредено с влезлите в сила задължителни предписания, следва
да стане именно чрез проверка по посочените документи – по ведомостите за
заплати, респ. по банковите нареждания, удостоверяващи изплащането на трудови
възнаграждения при направено от работника или служителя писмено искане за
заплащане на възнаграждението по банкова сметка.
***ателство – извлечение от ведомост,
финална справка, успешно осчетоводяване с детайли, издадени от „Банка ДСК“ ЕАД
следва да се преценят съгласно чл. 142, ал. 2 вр. чл. 219 вр. чл. 222 от АПК,
чиито ред е приложим съгласно чл. 63в от ЗАНН при преценка на основанията по
чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
Това писмено доказателство изхожда от
трета за спора страна, съдържа в аналитичен табличен вид информация за успешното
осчетоводяване по банков път на приведените на 16.07.2020 г. аванс и трудово
възнаграждение за месец март 2020 г. на работника Ненка Стоянова Димитрова,
т.е. задължението за заплащане на трудовото възнаграждение е било изпълнено още
преди издаване на задължителните предписания. Тук следва да се отбележи, че
съдът не приема възражението на касационния ответник, че представеното писмено
доказателство е свързано със законосъобразността на даденото задължително
предписание като индивидуален административен акт и при липса на възможност за
провеждане на инцидентен съдебен контрол върху този акт доказателството се явява
неотносимо. Точно обратното, представеното доказателство за извършено плащане
намира отражение и при установяване на въпроса за изпълнението на
предписанията, доколкото с тях не може да се разпореди повторно плащане на вече
заплатени суми. С оглед на характера и вида на нарушението по чл. 415, ал.1 от КТ тези писмени доказателства сочат, че вмененото нарушение не е осъществено. В
случая липсва неизпълнение на ПАМ в указания срок, в което всъщност се изразява
изпълнителното деяние на това нарушение.
Като не е изследвал въпроса дали трудовото
възнаграждение за месец март 2020 г. в действителност е било платено на
посочения работник, респ. кога е станало това, районният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение – нарушение на задължението по чл.107, ал.2 от НПК вр.чл. 84 от ЗАНН за служебно събиране на доказателствата, необходими за
разкриване на обективната истина, в резултат на което е достигнал до неправилни
правни изводи и е постановил решението си в противоречие с материалния закон. Въззивният
съдебен акт следва да бъде отменен като неправилен, а вместо него следва да
бъде постановен друг, с който наказателното постановление бъде отменено.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН в тежест на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която има
качеството на юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, следва да бъдат присъдени
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер
на 300 лв., платени по договор за правна защита и съдействие от 10.06.2022 г.
за касационната инстанция по приложен списък.
Така мотивиран и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 237/02.03.2022 г.,
постановено по АНД № 1846/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено наказателно постановление № 18-001645/29.07.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, и вместо него постановява :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-001645/29.07.2021
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което за
нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ и на основание същата разпоредба, на
Производствено производителна кооперация „Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, със седалище в гр.София, бул."Княз Александър
Дондуков" № 3, да заплати на Производствено
производителна кооперация „Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. “Искър“ № 1,
представлявана от председателя Сашо Гочев Грозданов, сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение в
касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: