№ 65
гр. Н., 26.06.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Н. в съд в публичното си заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИНА НИКОЛОВА
при секретаря Диана Славова, като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД № 76 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят „***“ ЕООД гр. Ш., представлявано от А.К.С. оспорва издаденото срещу него НП № 27-0000366/**.12.2017 г. с което е наложена на юридическото лице, представлявано от него имуществена санкция в размер на 2000лв.
Жалбоподателят сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно и издадено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят сочи, че не са били налице основания за сключване на трудов договор с лицето по повод на което е установеното нарушение, а приетите по делото доказателства – тетрадка не е инструктажна книга и не може да се ползва за доказателство, че непълнолетното лице е работило на обекта.
Освен горното, жалбоподателят сочи, че не бил установен с необходимата точност и кой е конкретния изпълнител на обекта, при когото се сочи, че е работило лицето. Жалбоподателят твърди, че това лице не е работило при него, а само е посещавало свои познати работници на обекта.
Предвид на всичко гореизложено, жалбоподателят моли съда да отмени издаденото НП.
Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ш. сочи, че в административно-наказателното производство не са допуснати нарушения, а издаденото НП отговаря на установената фактическа обстановка. Въззиваемата страна счита извършеното нарушение за доказано, а издаденото НП, като законосъобразно и правилно моли да бъде потвърдено.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално допустима.
Издаденият Акт за установяване на административно нарушение № 27-0000366/**.11.2017 г. е издаден от ст.инспектор С.Т. и е съставен в присъствието на свидетелите инж. П.С. и инж. Г.П.. В акта е описано нарушението, установено на 08.11.2017 г. в обект в гр. Н., ул. „***“ № *, където на строеж „въвеждане на мерки за енергийна ефективност на жилищна сграда в гр. Н., ул. „***“ №* с възложител „***“ гр. Н., чрез Община Н., и строител: „***“ ДЗЗД гр. Ш., изпълняван от „***“ ЕООД е установено, че работодателят „***“ ЕООД при осъществяване на дейността си не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставянето на работна сила с лицето А.К.А. с ЕГН ******……, което на 08.11.2017 г. е прието да извършва строително монтажни работи в гореописания обект в гр. Н., като сключи трудов договор в писмена форма. Лицето на 08.11.2017 г. дюбелира топлоизолационни плоскости по вътрешната страна на покривната плоча на сградата, което е видно от личната му декларация. Описани са и доказателствата за това – декларации на лицето и на техн.ръководител Д.И., както и инструктажна книга.
Посочено е, че нарушението е извършено на 08.11.2017 г., нарушени са чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 от КТ.
Акта е подписан от свидетелите, съставителя и нарушителя. Не са посочени възражения по акта.
По преписката няма приложени писмени възражения срещу
акта.
Въз основа на съставения акт е издадено НП № 27-0000366/**.12.2017
г., с който за нарушение на чл. 414, ал.3 от КТ вп. Чл. 62, ал. 1 и чл. 1, ал.2
от КТ и на основание чл. 4**, ал.5 от КТ вр.чл. 414, ал.3 от КТ е наложено на
жалбоподателя наказание глоба в размер на 2000лв.
Наказателното постановление е връчено на 31.01.2018 г.
на жалбоподателя.
Съдът намира,
че при съставянето на акта и НП №
27-0000366/**.12.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Ш.
не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на НП.
Разгледано по
същество, съдът установи следното:
Жалбоподателят „***“ ЕООД гр. Ш. се представлява от управителя от А.К.С..
На 08.11.2017 г. служителите на ИТ Ш., С.Т. и е съставен в присъствието на свидетелите инж. П.С. и инж. Г.П., заедно със св. С.Й.С., гл. специалист „АТО и ИК“ при община Н. посетили строителен обект на ул. „***“ №3 с възложител „***“ гр. Н., чрез Община Н., и строител: „***“ ДЗЗД гр. Ш., изпълняван от „***“ ЕООД и извършили проверка за спазване на трудовото законодателство при извършване на строителни дейности.
На обекта на ул. „***“ №* с възложител „***“ гр. Н., чрез Община Н., и строител: „***“ ДЗЗД гр. Ш., строително монтажните работи се изпълнявали от „***“ ЕООД.
При посещението на обекта, проверяващите били посрещнати от св. Д.И., технически ръководител на обекта, който им показал работните места. В този ден работниците, които били от гр. Д., обл. В., работили на таванското помещение, извършвали изолационни дейности на подтаванната плоча. Проверяващите идентифицирали работниците с предварително подготвен списък, по който отмятали имената на работещите лица. При проверката едно от лицата, което носило кофи с лепило за таванското помещение си казало името Андрей и посочило грешна дата на раждане. Това породило съмнения относно лицето. Поискана му била личната карта за да бъде идентифицирано, при което то отговорило, че картата е в „буса“, с който пристигнали, но и след направен опит да бъде издирена се оказало, че я няма. Тогава св. П. лично завел лицето в РУ на МВР Н. за да бъде идентифицирано. Там се установило, че лицето се казва А.К.А. и е роден на *** г., при което към датата на проверката е нямал навършени * години. Лицето заявило пред актосъставителя Т. и свидетелите С. и П., че работи от 7 до **ч. и получава по 30лв. на ден.
Провереното лице попълнило декларация по чл. 402 от КТ, в която е посочило от кога работи, на какво работно време е и при какво заплащане.
Поискана била книга за ежедневен инструктаж на обекта, както и декларация от св. Д.И. също по чл. 402 от КТ. В инструктажната книга лицето било записано с истинското си име А.И. и се бил подписвал в нея от ** октомври, а за дните 7 и 8 и датата на проверката бил вписан с името А. И.. Лично техническият ръководител бил заявил това пред проверяващите.
Самата книга е иззета от проверяващите с протокол от 08.11.2017 г. от Д.А.И., в качеството му на технически ръководител на обекта, л. 90 от делото.
За установеното по време на проверката бил съставен констативен протокол № ПР1740574/08.11.2017 г.
На следващия ден, след проверката проверяващите и конкретно св.инж. С. отново посетили обекта в гр. Н. за да върнат инструктажната книга, но техникът не бил там.
При последващата проверка на документите в ИТ Ш., на 14 и **.11.17г. били представени документи и съставен акт на жалбоподателя.
Гореописаната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност и логическа и правна последователност и съотносимост едно спрямо друго. Съдът приема, че в действителност лицето А.К.А., което към датата на проверката е било само на навършени ** години е полагало труд на 08.11.2017 г. се доказва от подписаната от св. Д.И. декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, л. 20 от делото, който е посочил, че самият той работи като технически ръководител на обекта, а от два дни на обекта работи лицето което се представя като А.А. И., който на **.11.17 бил инструктирал с името А.К.А.. Посочено е, че лицето работи от **.10.2017 г. Декларацията е подписана на 08.11.2017 г. в 13,00ч. По делото са представени копия на страници от представената на проверяващите от св. Д.И. книга, л. 22-38, в която на **.10.2017 г. срещу името на А.К.А.,*** пазар, на длъжност „***“ и при описано съдържание на инструктажа за топлоизолационни дейности, стиропор по стени и дюбели по стени, той е инструктиран на **.10.2017 г. и е положил подпис. Със същото име и при сходно съдържание на графите лицето се е подписало и на 17.10.2017, л.23, също и на 18, 19,20, 21, 24, 25, 27, 30 и 31.10.2017 -л.24-33. Със същото име и отново при сходен по съдържание инструктаж за изпълняваните дейности, както и за „работа по стени и работа от скеле“ лицето А.К.А. е инструктирано и на 01, 02, 04, 06 и 07.11.17 срещу положен подпис, л.34-37. На 08.11.2017 г. в представеното по делото копие от книгата, л. 38 не фигурира името на А.К.А., а е записано друго име – А. А. И., за което лице се е представил и работещия А А.К.А. в деня на проверката.
Съдът намира, че показанията на св. Д.И., че това не е инструктажната книга, водена ежедневно на обекта и удостоверяваща допуснатите до работа лица се опровергава от представените писмени доказателства. По своето вътрешно-предметно съдържание представената книга е инструктажна книга, доколкото в пълна степен отговаря на изискванията на утвърдения образец по приложение № 1 към чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от **.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. По реда на водене на книгата, същата отговаря на изискванията на чл. ** от Наредба № 3/2009 г.
Съдът не кредитира с доверие показанията на св. Д.И., относно факта, че не е технически ръководител на обекта и не е водил инструктажна книга, а просто книга за предоставените на работниците материали. Неговите показания се опровергават от еднопосочните и безспорни писмени доказателства – Заповед № 11/26.09.2017 г. на управителя на „***“ ЕООД за назначаването му за технически ръководител на обект в гр. Н., ул. „***“ № *, протокол за откриване на строителна площадка от 11.10.2017 г., протокол за приемане на скеле от **.10.2017 г., длъжностна характеристика, където в т. 14 е записано задължението му като технически ръководител да осигурява и инструктаж на обекта във връзка с охраната на труда и противопожарната защита, както и копия от заповедна книга, съдържаща име и подпис на лицето Д.И. като технически ръководител на обекта.
Представените по делото копия на трудов договор №12/25.08.2017 г. с лицето С.С. на длъжност „организатор по труда“ и заповед № ../02.10.2017 г., с която са му възложени дейностите за координатор по безопасност и здраве, не променят задълженията на св. Д.И., в частност и провеждането на ежедневния инструктаж на работниците на обекта, за който е назначен като технически ръководител. Ирелевантно за направените от съда изводи, относно качеството на св. Д.И., към датата на проверката на 08.11.2017 г. и изпълняваните от него задължения като технически ръководител на проверения обект е и представеното копие от Заповед за прекратяване на трудовите правоотношения № 5/06.11.2017 г., считано от датата на издаване на заповедта – 06.11.17, л. 72, доколкото самия свидетел към датата на проверката не е заявил, че не работи към този работодател, а и по делото жалбоподателят не представя уведомление по чл. 62, ал.3 от КТ до НАП от 06.11.17г. относно прекратеното правоотношение. Освен това водената от св. Д.И. инструктажна книга е иззета от проверяващите с протокол от 08.11.2017 г. от Д.А.И., в качеството му на технически ръководител на обекта, л. 90 от делото. Същия при проверката не е посочил пред проверяващите, че вече не работи за този работодател. От извършената от проверяващите справка в НАП било установено, че уведомлението за прекратеното му трудовото правоотношение било е всъщност от 09.11.2017 г. (св. С., л.99 от делото).
Съдът намира, че направените от него изводи относно това, че лицето А.К.А. ***, е полагало труд при жалбоподателя на проверения обект от **.10.2017 и на 08.11.2017, когато е извършена проверката не се разколебава и от сочените от жалбоподателя нарушения, при везамането на декларацията по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ от работника А.К.А., конкретно на чл. **, ал.4 от Закона за закрила на детето, т.к след като била установена действителната възраст на лицето, декларацията е взета без присъствието на социален работник от ДСП и негов родител или педагог. Съдът намира, че в действителност вземането на тази декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ от непълнолетно лице, навършило 14 години и конкретно на ** години, без задължителното по чл. **, ал.4 от ЗЗДт участие на социален работник от административния орган, и конкретно от неговите представители и проверяващи е в нарушение на закона и посоченото в нея не следва да се кредитира с доверие. Останалите доказателства – писмени и гласни са напълно достатъчни и без тази декларация да обосноват извода, че лицето А.К.А., притежава качеството на „работещ“, съгласно §1, т. 2а от ДР към Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Изискването на закона за присъствие при изслушването на дете, навършило 10 години, на неговите родители, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за детето е факултативно и не води до нарушение на процедурата по вземане от административния орган на обяснения, декларация от лицето. В случая присъствието на родителя на работещото непълнолетно лице е било и обективно невъзможно, предвид на представеното по делото експертно решение на ТЕЛК за заболяването на бащата К.А.Б., л.119 от делото.
Показанията на разпитаните в полза на жалбоподателя свидетели Ц.М., Г. Е. и Е.К., че лицето А.К.А. не е работил на обекта, а е бил приятел на сина на Ц.М. и поради това се намирал на обекта се опровергава от посоченото в инструктажната книга, където на почти всички листи освен имената на тримата свидетели присъства и името на работника А., както и подписите на всички тях, л. 22-38 по делото. Всички те поради своята професионална обвързаност с жалбоподателя са заинтересовани и дадените от тях показания се опровергават от представените писмени доказателства, съдържащи собствените им подписи, поради което съдът не им дава вяра в частта относно характера на отношенията между жалбоподателя и А.К.А..
Предвид на цялостния анализ на доказателствата, съдът прие, че е безспорно установено по делото, че лицето А.К.А. на 08.11.2017 г.е работил при жалбоподателя „***“ ЕООД, така както е работил и от **.10.2017 г. до датата на проверката, с работно време от 07 до **,00ч. и при 30лв. дневно възнаграждение.
Съгласно чл. 1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, в които съгласно §1, т.1 от ДР на КТ, жалбоподателят е притежавал към датата на проверката качеството на „работодател“, а лицето А.К.А. на „работещ“, съгласно §1, т. 2а от ДР към Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Съгласно посочената разпоредба на чл. 1, ал.2 от КТ и чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, а самият трудов договор се сключва в писмена форма.
С оглед на установеното по делото относно възрастта на работещото лице А.К.А., роден на *** г. и което към датата на проверката и установеното полагане на труд – 08.11.2017 г., е бил на ** години, се налага да се разгледа въпроса, относно допустимостта за сключване на трудов договор с такова лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 301 от КТ,
минималната възраст за приемане на работа е ** години, като изрично е посочено,
че се забранява приемането на работа на лица, ненавършили ** години.
Следователно и доколкото лицето А.А. е на ** години, то същия не може да бъде
приет на работа и с него по аргумент на тази разпоредба не може да се сключи
писмен трудов договор, с който да се уредят отношенията му с жалбоподателя като
трудови по смисъла на чл. 1, ал.2 и чл. 62, ал.1 от КТ.
Съгласно
чл. 301, ал.2 от КТ е предвидено изключение за приемане на работа на лице на
възраст от ** до ** години за извършване на работи, които са леки и не са опасни
или вредни за здравето и за правилното им физическо, умствено и нравствено
развитие и чието изпълнение не би било пречка за редовно посещение на училище
или за участие в програми за професионално ориентиране или обучение. В тази
връзка следва да се спазят и задължителните разпоредби на чл.
302 от КТ, изискващи приемането на работа на такива лица след
обстоен медицински преглед и медицинско заключение, че са годни да извършват
съответната работа и тя няма да увреди здравето и да попречи на правилното им
физическо и умствено развитие, както и с разрешение на инспекцията по труда за
всеки отделен случай. С нормата на чл. 303, ал. 4 от КТ е посочено, условията и редът
за даване на разрешение за работа на лица, ненавършили ** години, както и
задълженията на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд за лицата, ненавършили 18 години,
се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на
здравеопазването. Това е Наредбата № 6
от 24.07.2006 г. за условията и реда за даване на разрешения за работа на лица,
ненавършили 18 години, където в чл. 9 са посочени условията, при които по
изключение могат да се приемат на работа лица от ** до **
години:1. извършваните работи са леки и не са опасни или вредни за здравето и
за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие; 2. изпълнени са
разпоредбите по чл. 8; 3. е осигурен
надзор от определено със заповед компетентно лице; 4. извършваните работи не се
отразят неблагоприятно на нормалното им развитие в училище. От установеното по
делото и приложените към административната преписка доказателствени материали
се установява, че жалбоподателят е приел лицето А.А. да работи като общ
работник на проверения обект, но за извършване на строителни дейности, каквито
представляват дейностите по дюбелиране (поставяне на дюбели) на топлоизолационни
материали по вътрешната страна на покривната плоча, а съгласно посоченото в
копието от инструктажната книга, на л.38 от делото е извършвана „подмяна на летви и
мембрана“, на изолацията по тавана. Тази дейност е извършвана от лицата Х. Х.,
А. А. И., Е. И.А., Б. И., И. В.и П. Н. М..
Всички
тези дейности са били извършвани според установеното по делото и от лицето А.К.А.,
който на 08.11.2018 г. е бил записан с името А. А. И. и което към тази дата е
било на ** навършени години.
Съгласно чл.
301, ал.1 от КТ,минималната възраст за приемане на работа е ** години,
като законът изрично забранява в изр.2-ро приемането на работа на лица,
ненавършили ** години. В чл. 301, ал.2 от КТ е предвидено изключение от тази
забрана, като е посочено, че могат да се приемат на работа и лица от ** до **
години за извършване на работи, които са леки и не са опасни или вредни за
здравето и за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие и чието
изпълнение не би било пречка за редовно посещение на училище или за участие в
програми за професионално ориентиране или обучение. Самото приемане на работа
на такива лица е регламентирано в чл. 302 от КТ изискващ обстоен медицински
преглед на лицето и медицинско заключение, че са годни да извършват съответната
работа и тя няма да увреди здравето и да попречи на правилното им физическо и
умствено развитие и задължително разрешение на инспекцията по труда. В чл. 304,
ал.1 от КТ са определени и видовите работи
за лицата, ненавършили 18 години, като е посочено, че изрично е забранено
извършването от непълнолетните лица на работа, която е: 1. извън техните
физически или психически възможности; 2. свързана с излагане на вредно физично,
биологично или химично въздействие, особено с токсични агенти, канцерогени,
агенти, причиняващи наследствено генетично или вътреутробно увреждане; 3.
свързана с вредности, които по какъвто и да е друг начин оказват постоянно
неблагоприятно въздействие върху здравето; 4. в условия на радиация; 5. при
изключително ниски или високи температури, шум или вибрации; 6. свързана с риск от трудови злополуки,
за които се предполага, че не могат да бъдат осъзнати или избегнати от
непълнолетния поради неговата физическа или психическа незрялост. Със
специалната Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи е прието, че за
дейностите по чл. 2 от нея при
извършване на посочените строителни и монтажни работи (СМР) работодателят е
длъжен да осигури и специфичните изисквания за осигуряване на безопасност и
здраве при изпълнението им за дейностите, посочени в приложения № 1 - 6.
Извършваните дейности от лицето А.К.А., по дюбелиране и по подмяна на летви и
мембрани на покривната изолация са дейности, попадащи в Приложения № 3 и №5.
Следователно като е приел специални изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд, законодателят е счел, че извършването на СМР и конкретно на
установените по делото дейности са такива, които са опасни или вредни за
здравето, което важи в още по – голяма степен и за работещите, ненавършили **
години. На следващо място работното време, в което е полаган труда от лицето А.К.А.,
както се установи по делото е от 07 до **,00ч. Съгласно чл. 8, ал.2 от Закона
за предучилищното и училищното образование, училищното образование е
задължително до навършване на **-годишна
възраст. Следователно полагайки труд при жалбоподателя лицето А.К.А. е било
лишено от задължителното по ЗПУО образование и с това пълноценно негово физическо,
умствено и нравствено развитие.
Всичко
гореизложено показва, че сключване на трудов договор и уреждане на отношенията
по предоставяне на работна сила от А.К.А. в полза на жалбоподателя е недопустимо от
КТ и дори е забранено по аргумент на чл. чл. 304, ал.1, вр. чл. 301 от КТ. Налице е изрична законова забрана за сключване на трудов договор с лице
навършило ** години и ненавършило ** години за извършване на строителни
дейности, каквито са установените от инспекторите от ИТ Ш.. Съгласно чл. 303 от КТ е забранено приемането дори на лица от ** до 18 години на
работи, които са тежки, опасни или вредни за здравето и за правилното им
физическо, умствено и нравствено развитие. Това с още по – голяма сила важи и
за лицата под ** години.
В този смисъл са многобройните международни актове за защита правата на децата, в т.ч и от експлоатацията на труда им – чл. 32 от Конвенцията за правата на детето, въвеждаща изискване за държавите – страни по нея да определят минимална възраст за започване на работа; чл. 2, ал.3 от Конвенция № 138 относно минималната възраст, 1973 г., съгласно който минималната възраст, определена в съответствие с ал. 1 на този член, не трябва да бъде по-ниска от възрастта, на която приключва задължителното образование, и във всеки случай - по-ниска от ** години. Поради това, че според чл. 8, ал.2 от Закона за предучилищното и училищното образование, училищното образование е задължително до навършване на **-годишна възраст, то това е и най – ниската възможна възраст (** години); Конвенция № 182 относно забраната и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детския труд и мн.др. Целта на всички тези международни актове е да не се допуска младите хора да напускат училище, за да започнат работа с цел издръжка на семействата си или за получаване на доходи в официалната или в неформалната икономика, както и да регламентират работната среда и условията на труд за работещите юноши, като им се гарантира пълноценна защита на здравето, образованието и цялостното им развитие.
Налагането
на санкция на работодателя и жалбоподател за това, че е уредил като трудови
отношенията на полагане на труд с посоченото лице А.К.А. е неправомерно, т.к такова задължение,
както се установи няма. Задължение за жалбоподателя за сключване на трудов
договор не съществува поради посочените забрани, съществуващите в чл. 301 от КТ,
в чл. 9 от Наредба № 6 от 24.07.2006 г.
за условията и реда за даване на разрешения за работа на лица, ненавършили 18
години, и в цитираните международни актове, конкретно чл. 32 от
Конвенцията за правата на детето и чл. 2, ал.3 от Конвенция № 138 относно минималната възраст, 1973 г.
Налагането на санкция за несъществуващо нарушение, каквото се явява не сключването на трудов договор с лицето А.К.А. на ** години е незаконосъобразно и води до злоупотреба с права, от органа, който следва да следи за спазването на правата, в т.ч и на работещите. Безспорно има нарушение на закона и това е по чл. 301 и чл. 8 и чл. 9 от Наредба № 6 от 24.07.2006 г. за условията и реда за даване на разрешения за работа на лица, ненавършили 18 години, на такова не е констатирано в акта и не е санкционирано с издаденото НП. Самият закон след като не налага сключването на трудов договор за извършваните от петнадесетгодишния работещ строително монтажни дейности, то не може да има и санкция за неосъществено дължимо поведение, т.к такова няма. Налагането на санкция за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ вр. чл. 1, ал.2 от КТ при липса на необходимите по закон предпоставки за сключване на трудов договор с лице, отговарящо на тези изисквания и конкретно посочени в чл. 301 и следв. и в посочената наредба прави същата преждевременна и самоцелна. Само ако бяха изпълнени изискванията на чл. 301 от КТ и следв. Би било налице основание за сключване на трудов договор при посочените от закона условия относно работата, работното време и всички останали изисквания на Наредба № 6 от 24.07.2006 г. Само така причинно следствената връзка – липса на дължимо поведение и налагането на санкция би намерило законов израз в издаваните от ИТ санкционни НП. Следва да се отбележи и това, че не всяко неизпълнение на законно задължение води до административно нарушение. Според обществената си опасност някои деяния могат да бъдат или само административни нарушения или престъпления или и двете и тогава се извършва преценката по чл. 33, ал.2 от ЗАНН, както това е сторено по АНХД № 77/2018 г., поради наличие на данни за престпъление по чл. 192а от НК.
Предвид на гореизложеното, съдът намира издаденото НП за незаконосъобразно и наложената с него по чл. 414, ал. 3 от КТ санкция от 2000 лв. да се отмени.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 27-0000366/**.12.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ш., с което на „***“ ЕООД гр. Ш., с ЕИК *********, представлявано от А.К.С., с което на основание чл. 414, ал.3 вр. чл. 62, ал.1 от КТ и вр. чл.1, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000лева (две хиляди лева).
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред Административен съд Ш. в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Районен съдия: …………………...….......…
Галина Николова