Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 620132 20.04.2022 г. Град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На деветнадесети април две
хиляди и двадесет и първа година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. Галя БЕЛЕВА
2. мл.с. Александър МУРТЕВ
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като
разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 2620 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по повод две въззивни жалби, срещу Решение №1707/21.07.2020г., постановено по
гр.д.№ 9487/2018г. по описа на Районен съд- Бургас.
С
посоченото решение Н.Б.Б., ЕГН **********, адрес: ***, е осъден да заплати на
„Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. Сливница № 39, ет. 3, представлявано от Димитър Николаев П., сума в
размер на 800 лева, представляващи обезщетение за претърпените от „Креатизмо“
ЕООД неимуществени вреди от накърняване доброто име на дружеството в резултат
на изпратен от лице, на което Б. възложил работа, имейл на 10.07.2018 г., ведно
със законната лихва за забавено плащане върху главницата, считано от 21.12.2018
г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 1500 лева.
Отхвърлени
са исковете на „Креатизмо“ ЕООД, срещу Н.Б.Б., за осъждане на ответника да
плати на ищеца сумата от 2000 лева, дължима на отпаднало основание – развален
договор за изработка между страните, както и за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 500 лева обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от имейл на ответника до трето лице от 25.06.2018 г.
Н.Б.Б.,
ЕГН **********, е осъден да заплати на Н.Д.П., ЕГН **********, адрес: ***, сума
в размер на 300 лева, представляващи обезщетение за претърпените от П.
неимуществени вреди от накърняване на доброто му име, причинени от имейл на
ответника до трето лице от 25.06.2018 г., както и сумата от 300 лева
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на изпратен от лице, на което Б.
е възложил работа, имейл на 10.07.2018 г., ведно със законната лихва за
забавено плащане върху главниците, считано от 21.12.2018 г. до окончателното им
изплащане, като е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на изпратен имейл от лице, на което Б. е възложил работа, за разликата
над присъдената сума до пълния претендиран размер от 700 лева.
Н.Б.Б. е
осъден да заплати на „Креатизмо“ ЕООД и Н.Д.П., сума в размер на 260,40
лева съдебно-деловодни разноски
съразмерно на уважената част от исковете.
Първата въззивна жалба- вх.№ 260553/13.08.2020г. по описа на БРС, е подадена от адв. Д.З. като
пълномощник на ищците „Креатизмо“ ЕООД и Н.Д.П..
С нея въззивникът - ищец „Креатизмо“
ЕООД обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска му срещу ответника за
заплащане на обезщетение от 500 лв. за неимуществени вреди от изпратен до трето
лице имейл, както и за отхвърлената част от иска му за обезщетение за
неимуществени вреди от накърняване доброто име на дружеството /представляваща
разликата над присъденото обезщетение от 800 лв. до пълния претендиран размер
от 1500 лв./, както и в частта, с която е отхвърлен иска му за заплащане на
сумата от 2000 лв., дължима на отпаднало основание – развален договор за
изработка.
Въззивникът - ищец Н.Д.П., оспорва
решението в частта, с която е отхвърлен иска му за осъждане на ответника да
заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над
присъденото обезщетение в размер на 300 лв. до пълния претендиран размер от 700
лв.
В жалбата са изложени оплаквания, че
решението в атакуваните части е неправилно, постановено при нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Развити са подробни съображения.
Въззивниците- ищци молят обжалваното решение да
бъде отменено в атакуваните части и исковете им да бъдат уважени изцяло. Претендират
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответната страна.
Втората въззивна жалба - вх.№ 262409/03.09.2020г. по
описа на БРС, е подадена от адв. Радослав Парушев като пълномощник на ответника
Н.Б.Б.. С нея решението е обжалвано в осъдителните части, като жалбоподателят
го намира за неправилно. Изложено е становище за неправилно приложение на
материалния закон. Развити са подробни съображения.
Иска от съда решението да бъде отменено в обжалваната
от него част. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
адв. Даниела Зарева като пълномощник на
„Креатизмо“ ЕООД и Н.Д.П., с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Изложени са конкретни доводи. Молят въззивната жалба да бъде оставена без
уважение. Претендират разноски.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен
съд приема следното:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а обжалващите имат правен интерес да
оспорят решението в атакуваните от тях части. Жалбите /след отстраняване
констатираните от БОС нередовности на първата от тях/ са редовни- отговарят на
изискванията на чл.260 и 261 ГПК и са допустими, поради което делото следва да
се разгледа по същество.
Като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Бургаският окръжен
съд приема от фактическа и правна страна следното:
Ищците- „Креатизмо“ ЕООД и Н.Д.П. твърдят, че първият
ищец е изпълнител по договор за изработка от 17.04.2018г., сключен с „Кроноплюс
лимитед“, дружество от група „Кроношпан“. Възложено му било изпълнението,
цялостния редизайн и интеграция в Интернет на посочения в исковата молба
уебсайт. Вторият ищец подписал договора в качеството на пълномощник на
управителя на ищцовото дружество, като същият организирал и провел всички
дейности във връзка с изготвянето на офертата за кандидатстване за подписването
на договора, самото подписване, изпълнението на договора и финализирането на
работата по него. Чрез него се осъществявала и комуникацията в хода на
изпълнение на договора. Оперативната комуникация с възложителя и специфичните
детайли по изпълнението били осъществявани от друг служител от друго дружество
на групата- Александър Йорданов, понастоящем негов управител /“Кронодизайн“
ЕООД, понастоящем „Инлинк“ ЕООД/. Йорданов предавал на П. съгласуваните и
одобрени от възложителя конкретни дейности, които трябвало да бъдат извършени
по обновяването на сайта. На него били предавани и обсъждани постигнатите
резултати. В исковата молба е посочено, че подписването на договора за
изработка е било важно за ищцовото дружество, а и понастоящем, не само с оглед
бъдещите приходи от договора, а и поради това, че процесният сайт представлява
онлайн платформата за продажби на дружествата от групата „Кроношпан“ , които са
важни клиенти, като получените добри референции от тях са от изключителен плюс
в портфолиото на първия ищец. С цел изготвянето на добра оферта за спечелването
на договора, вторият ищец се свързал с ответника, който бил бивш служител в
Маркетинговия отдел на „Кроношпан България“ ЕООД. Идеята била, използвайки
знанията и опита на ответника за изискванията на дружествата от групата и
цялостните й стандарти за работа, да се подготви оферта, която в най- голяма
степен да отговаря на вижданията на клиента за неговия интернет сайт за
продажби и така да спечели подписването на договора. С тази цел ответникът бил
включен в екипа за работа по този проект. Освен в изготвянето на офертата,
ответникът поискал да участва и в работата по изпълнение на договора след
неговото сключване, срещу заплащане. Вторият ищец приел, тъй като имал
впечатление от работата на ответника по други проекти. Комуникацията между
двамата- П. и Б., се осъществявала основно чрез писма, изпратени на електронна
поща, скайп комуникация и чрез специална платформа за обмяна на проекти и
разработки на компютърни програми.
С имейл от 27.03.2018г. било уговорено, че
възнаграждението си ответникът ще получи както следва: 1000 лв. за помощта при
подготовката на офертата /“Кроно първи етап“/, ако договор бъде сключен и след
като бъде подписан; 25 лв/ч след подписването на договора с оглед неговото
изпълнение на база реално изработени работни часове. На 31.05.2018г. на
ответника била заплатена сумата от 1000 лв. като плащане по договора между него
и първия ответник, а на 25.06.2018г. по сметката на ответника били преведени
още 1000 лв. като плащане по същия договор.
До 10.07.2018г. отношенията между страните се
развивали нормално. На посочената дата А.Й.уведомил Н.П. по телефона, че
ответникът и негов адвокат са изпратили имейли до един от управителите на „Кроношпан България“ ЕООД- Н. Б.. В тези
имейли се съдържали обвинения, че ищецът П. е некоректен, ответникът Б. е този,
който изпълнява възложеното, но не му е платено, че ищците са откраднали
работата на ответника и са нарушили авторските му права. Съдържало се и предложение
ответникът да продължи работата самостоятелно, без ищците, които според
ответника били само посредници, или възложителят да не приема резултатите от
работата, които били с неуредени авторски права. В писмото от адвоката на
ответника се твърдяло, че ако отношенията по договора за изработка с първия
ищец бъдат запазени, без проблемите на Б. да бъдат решени, то възложителят ще
ползва „пиратски продукт“, тъй като ищцовото дружество осъществява
„интелектуално пиратство по смисъла на ЗАПСП и Наказателния кодекс на РБ“, а
правата върху предоставените дизайни принадлежат на Б.. Сочи се, че тези
твърдения спрямо ищците били неверни, но наложили изясняването на ситуацията
във връзка с изпълнението на договора както с цел предотвратяване на бъдещи
проблеми, така и за потвърждаване на
доверието в изпълнителите по договора. На 12.07.2018г. била проведена среща
между „Кроношпан“ и П.. Представени били доказателства, че ищцовото дружество е
било коректно при изплащане на възнагражденията на ответника. Направен бил
анализ относно наличието и евентуалното нарушаване на авторските права относно
представените дизайни, подписан бил специален анекс към договора за изработка,
уреждащ авторските права върху предоставените дизайни, програми и визуализация.
Така било възстановено доверието в ищците и възможността им да изпълнят
възложеното по договора без това да доведе до последващи спорове за авторски и
други права на трети лица, а работата по договора продължила. Към датата на
подаването на исковата молба изпълнението на договора за изработка / редизайн
на уебсайт все още не била приключена.
След срещата
Кроношпан и с оглед създалата се ситуация, на 12.07.2018г. ищецът П.
като управляващ директор на ищцовото дружество, изпратил имейл на ответника, с
който развалил сключения между тях договор поради неизпълнение на възложените
задължения, некоректно и непрофесионално отношение на ответника към ищците и
техните клиенти. Ответникът бил поканен да възстанови на дружеството получените
2000 лв. В тридневен срок от получаването на писмото. Въпреки, че писмото било
получено, ответникът не платил сумата.
Ищците намират, че ответникът и упълномощени от него
лица са извършили вредоносно деяние- изразяващо се в уронване доброто име,
търговската репутация и авторитета на ищцовото дружество, както и на втория
ищец в качеството му на пълномощник на управителя и основно лице за контакти с
всички клиенти и партньори, включително с тези от групата “Кроношпан”,
чрез излагането на неверни твърдения за
извършване на престъпление. Неверни, според ищците, са следните твърдения в
имейлите на ответника и пълномощника му:
- че ищцовото дружество не е било коректно към
ответника и положения от него труд не бил възмезден /напротив, второто плащане
било получено преди да е станало изискуемо- преди ответникът да започне
работата, която е следвало да се отчита по часове, както и без да е представил
справка за отработените часове труд по проекта/;
- че предложението за спечелването на конкурса е било
изцяло изработено от ответника /вярно било, че последният е участвал при
изготвянето на офертата, но използвал информация и ресурси, включително
интернет- пространство, предоставени му от ищцовото дружество със съдействието
на втория ищец, както и че ответникът е бил само едно от ангажираните по
проекта лица, като основната работа била изпълнявана от ищците, включително с
ангажираните по постоянен договор от тях лица/;
- че 98% от дизайните са били изработени от ответника
и че до дни ще завърши и останалите / вярно било, че до прекратяването на
договора ответникът постоянно бил в забава за предаване на възложената му
работа/;
- всички
твърдения в писмото на адв. П., изпратено на 10.07.2018г. до управителя на
„Кроношпан България“ ЕООД- че за използването на разработките, направени от
ответника се изисква каквото и да било съгласие; още по-малко било налице използване на чужди авторски права /не бил
ясен приносът му в дизайните, разработени от екипа; ползвани били ресурси на
дружеството- ищец; до развалянето на договора в полза на ответника не било
възникнало авторско право или друго право, чието нарушение да може да бъде
квалифицирано като „интелектуално пиратство по смисъла на ЗАПСП и НК“/;
Вредите, възникнали за ищците от противоправните
действия на ответника и лицето, на което последният възложил извършването на
определена работа /адв. П./ били следните:
Имуществени:
- 2000 лв., претърпени от ищцовото дружество,
вследствие заплащането на сума по договор, който не бил изпълнен от ищеца,
ведно с лихвата за забава; /искът за 500 лв. неустойка е оттеглен в първото по
делото заседание пред първата инстанция и в тази му част производството е
прекратено с влязло в сила определение/;
Неимуществени:
-
2000 лв. за „Креатизмо“
ЕООД за: поставените под съмнение добро име и репутация на ищцовото дружество,
както и възможността му да изпълни договора, извършени с писмата от
25.06.2018г. и от 10.07.2018г., които твърдения са станали известни на
дружествата от групата „Кроношпан“, както и на трети лица „Клас“ ООД- като
страна по договор, по който е допусната забава в изпълнението; „Инлинк“ ЕООД,
други партньори и контрагенти на ищцовото дружество; обезщетението се
претендира и за накърняване на работодателския авторитет на ищцовото дружество
и доверието в него от страна на ангажираните от „Креатизмо“ ЕООД за
изпълнението на договора лица;
-
1000 лв.-
обезщетение за ищеца П., за претърпените от него разочарования от случващото
се, тъй като той бил човекът , потърсил съдействието от ответника, той участвал в срещите с „Кроношпан“ и „Клас“ ООД
и давал обяснения, както и изпитвал страх, че всички, за което е работил през
годините, ще бъде провалено от ответника. В резултат на това ищецът П. изпаднал
в състояние на тревожно разстройство, безсъние и притеснения. Изпитвания гняв
към ответника и чувство на безпомощност да се справи сам със ситуацията, както
и неоснователните твърдения, довели до пристъпи на сърцебиене, затруднено
дишане, главоболие и лоша концентрация, а гореизложеното се отразило както на
нормалния му работен ритъм, така и на
отношенията му с близки и приятели. Започнал да страни от близките и
приятелите си и да се затваря в себе си. Наложило се да потърси помощ от
психолог, при който провеждал лечение и сеанси.
При условията на евентуалност, първоначално е предявен
иск срещу ответника за осъждането му да плати на ищцовото дружество сумата от
2000 лв., получена на отпаднало основание.
С
уточняваща молба /л.78 и следващите/ ищцовото дружество е посочило, че
претенцията за неоснователно обогатяване е поради неизпълнение на договора от
страна на ответника, поради което същият бил прекратен от ищцовото дружество,
вследствие на което ответникът дължи на ищцовото дружество връщане на
получените като предплата суми.
С поредна молба във връзка с указания на съда за
уточняване на предмета на делото /л.81-82/ ищците са заявили, че претендираните
от „Креатизмо“ ЕООД неимуществени вреди са общо в размер на 2000 лв., от които
500 лв., причинени от писмата на ответника и 1500 лв. - от тези на неговия
адвокат. Уточнява се също, че претендираните от ищеца П. неимуществени вреди в
размер на 1000 лв. са 300 лв. за вредите, настъпили вследствие писмата на
ответника, а 700 лв.- тези за писмата на неговия адвокат.
Правната квалификация на предявените
осъдителни искове е следната:
1.
Иск с правно
основание чл.45 ЗЗД, предявен от „Креатизмо” ЕООД против Н.Б. за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 500 лв., ведно с акцесорна претенция по чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава;
2.
Иск с правно
основание чл.49 ЗЗД, предявен от „Креатизмо” ЕООД против Н.Б. за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1500 лв., ведно с акцесорна претенция по чл.86 ЗЗД;
3.
Иск с правно
основание чл.45 ЗЗД, предявен от Н.П. против Н.Б. за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 300 лв., ведно с акцесорна претенция по чл.86 ЗЗД;
4.
Иск с правно
основание чл.49 ЗЗД, предявен от Н.П. против Н.Б. за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 700 лв., ведно с акцесорна претенция по чл.86 ЗЗД;
5.
Иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД във връзка с чл.88, ал.1 ЗЗД, предявен от
„Креатизмо” ЕООД против Н.Б. за сумата от 2000 лв., с която, след развалянето
на договора между страните, ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото
дружество, ведно с акцесорна претенция
по чл.86 ЗЗД. В тази връзка следва да се посочи, че при едни и същи фактически
твърдения за правопораждащите претенцията факти, обективно е невъзможно да
бъдат предявени при условията на евентуалност два отделни иска /за вреди от
деликт и за неоснователно обогатяване/, поради което правната квалификация се
определя от съда, независимо от различните правни квалификации, дадени от
ищците.
Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства.
Ответникът, чрез пълномощника си адв.Парушев, е
представил в законоустановения срок отговор на исковата молба, с който е оспорил
исковете като неоснователни, поради което счита, че следва да бъдат отхвърлени.
Заявява, че противоправното поведение /вредоносното
деяние/, което се описва в исковата молба, ответникът да е извършил след
неизправно поведение на „Креатизмо” ЕООД по съществуващото между тях договорно
правоотношение, се състои в опита на ответника да потърси от „Креатизмо” ЕООД
своите права- да му се плати неплатено, но дължимо възнаграждение. В опита си
да се защити, ответникът упражнил конституционно гарантираното си право на
адвокатска защита и наел адвокат, който в това си качество е предприел действия
от името на ответника. Последният се свързал с трето лице- евентуален ползвател
на създадени от ответника произведения и му разяснил правните последствия от
неразрешено използване на произведения. Невярно било твърдението в исковата
молба, че ответникът или неговия адвокат
са излагали пред когото и да било твърдения, че ищецът П. е извършил
престъпление. Намира, че с действията си адвокатът се е придържал към
конституционно установените параметри на професията си, не е нарушил Закона за
адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката и нито лично, нито от името на
ответника е причинил непозволено увреждане на някой от ищците. Приемането на
обратното според ищцовата страна означава, че при правен спор между две страни
едната бива увреждана само от това, че другата предявява претенцията си към
трето лице. Ето защо счита, че в претенциите на ищците липсва юридическа и
житейска логика. Липсвала и причинно- следствена връзка между поведението на ответника и пълномощника
му и вредите, които ищците твърдят, че са претърпели.
Не оспорва наличието на неформален договор между
„Креатизмо” ЕООД и ответника, но счита, че неговото изпълнение не е предмет на
делото. Също за неотносими намира доводите в исковата молба относно това дали
се ползват със защита по ЗАПСП идеите и концепциите, кое е обект на авторско
право, кой от чий екип е бил част и с чии ресурси е работил.
Намира за неоснователен иска за обезщетение за
неимуществени вреди, предявен от ищцовото дружество за неоснователен поради
това, че според действащото законодателство и съдебна практика юридическите
лица не изпитват болка поради липса на физическо тяло и не страдат, поради
липса на психика и съзнание като цяло.
Неоснователен според ответника е искът за обезщетение
за неимуществени вреди, предявен от втория ищец, поради липса на причинно-
следствена връзка между поведението на ответника и твърдените от ищеца вреди.
Наред с това намира твърдените от П. душевни страдания силно преувеличени-
нямало данни ищецът да има психически заболявания, от което следвало, че е
психически здрав, а една здрава човешка психика нямало как да реагира на
поведението на ответника по посочения в исковата молба начин. Нямало
доказателства, че ищецът станал досаден и неприятен за близките си, а ако това
действително е било така, причините следвало да се търсят в конкретните негови
отношения с близките и приятелите му, които са извън предмета на делото.
По иска за имуществени вреди, предявен от ищцовото
дружество се сочи, че платеното по договор не може да бъде прието за вреди,
резултат от деликт, а вредите от договорна отговорност следва да се търсят в
друг съдебен процес.
Ответната страна не ангажира доказателства.
Районният съд е приел писмени доказателства и е
разпитал като свидетел жената, с която ищецът П. живее на съпружески начала.
По иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв.,
причинени на „Креатизмо” ЕООД вследствие изпратен от ответника имейл, районният
съд е приел следното:
Възражението на ответника, че юридическите лица не могат да търпят неимуществени вреди е
неоснователно, понеже текстовете
на ЗЗД не изключват изрично търговските дружества от субектите, които имат
право да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Доброто име и търговската репутация
не са абстрактни понятия, а са
съществени активи на всяко едно юридическо лице, имащи особено голямо значение
за развитието на бизнеса в съвременния конкурентен пазар, а негативните
последици от накърняване на търговската репутация винаги имат комплексен
характер и засягат отношенията с клиенти или партньори, а може да имат и материално
отражение. В по-новата
практика на ВКС също се
приема, че юридическите лица са легитимирани да претендират неимуществени
вреди.
След анализ на съдържанието
на имейла на ответника до
представител на „Кроношпан” на 25.06.2018 г., районният съд е приел, че с него била
засегната репутацията на ищеца
П. /чрез изнесените твърдения за отношенията между физическите лица П. и Б./, но не било компрометирано
доброто име на дружеството,
понеже не било
коментирано негативно дружеството, чийто представител е П.. Затова съдът е приел, че този иск спрямо ищцовото дружество
е неоснователен, поради което го е отхвърлил.
По
претенцията по чл.49 ЗЗД в размер на 1500 лв.- за
неимуществени вреди от накърняване доброто име на „Креатизмо“
ЕООД от имейл на
ангажиран от ответника адвокат, районният съд е приел следното:
Не се спори, че П. е
автор на имейла от 10.07.2018 г., адресиран до представител на „Кроношпан“, както и че е действал по
поръчение на Б.. Твърденията на
П. са, че „Креатизмо използва дизайните на Б. без негово съгласие“, като така
„осъществява интелектуално пиратство по смисъла на ЗАПСП и НК“, че
предоставеният от „Креатизмо“ на Кроношпан продукт е „пиратски“. Отправени са заплахи към
получателя на писмото, че при използване на дизайна, правата върху който
принадлежат на Б., ще бъде реализирана отговорността на Кроношпан, като е
предложено Б. сам да продължи работата по сайта.
Районният съд е приел, че цитираните
изявления са с клеветническо съдържание, целящо изграждане на превратни,
негативни представи за дружеството – ищец, че „Креатизмо“ използва пиратски
продукт в изработката на сайта, вместо сам да изпълни същия, което е наказуемо
съгласно законите в страната
и би довело до лоши последици и за Кроношпан. Целта му била Б. сам да
продължи с изработката на сайта, а възложителят на същия да се откаже от
услугите на „Креатизмо“. Приел
е, че изнасянето на тези твърдения с негативно съдържание засяга публичния
образ на дружеството и уронва престижа му, както и че така изнесената информация надхвърля правото на адвокатска защита,
доколкото с писмото са
насадени негативни представи за ищеца у представителя на
дружеството – възложител за направата на сайта, както и носи клеветническо
съдържание, съдържащо внушение за извършено престъпление.
Затова районният съд е
приел, че това представлява противоправно поведение, за което
пострадалият следва да получи морално удовлетворение чрез присъждане на парично
обезщетение. Източник на деликта се явяват клеветническите твърдения,
упоменати в исковата молба, а
по делото не било установено твърденията в писмото да
отговарят на истината. На
основание чл. 49 ЗЗД ответникът,
в качеството на възложител на работата носи отговорност за действията на
упълномощения от него адвокат. По
изложените съображения обезщетението е определено в
размер от 800 лева, а за
разликата до претендираните 1500
лева искът е отхвърлен с
мотиви, че
пораженията върху доброто име на дружеството са били краткосрочни- имейлът не предизвикал
прекратяване на договора с Кроношпан, а към момента на подаване на исковата молба работата по
изработката на сайта продължавала.
По отношение на
претенциите на ищеца – физическо лице за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от
накърняване доброто му име, от които 300 лева за вреди, причинени от имейл на ответника до трето лице (иск
по чл. 45 ЗЗД), и 700 лева за вреди от имейл на ангажиран от
ответника адвокат (иск по чл. 49 ЗЗД) районният съд е приел следното:
В писмото от 25.06.2018
г., чийто автор бил
ответника, било посочено,
че „Н.П. от
Креатизмо“ не бил
изпълнил свои ангажименти като плащане, филтрирана била важна информация за проекта, че липсала адекватна
колаборация помежду им. С тези твърдения била засегната репутацията на П., изказана била негативна
оценка за действията му,
поради което същите са счетени от районния съд за годни да накърнят
достойнството му, тъй като било
изразено мнение, че същият не действа адекватно по възложения от
Кроношпан проект по изработка на сайта. Като съвкупност от изрази, насочени в негативен смисъл към
ищеца, изложеното
предизвиквало
еднозначна отрицателна оценка за ищеца и го злепоставяло. Съдът
е посочил, че практиката на ВКС е еднозначна, че няма съществено значение дали всяка отделна дума сама по себе си е
обидна, а е важно
какво е изразено, какъв е смисълът на цялото изречение. Затова е приел, че в случая изразите,
съставящи цитираното изречение, са наситени с обидно значение, като прибавят
допълнителен щрих в компрометирането на ищеца. В останалата част от писмото не бил вложен обиден или
негативен смисъл в израза.
По отношение на иска по чл. 49 ЗЗД районният съд е приел, че П., в качеството си на пълномощник на
ответника е съставил и изпратил на 10.07.2018 г. имейл до представител на
Кроношпан, както и че е действал по поръчение на Б.. В писмото, относно П. било посочено, че е „недобросъвестен“,
което несъмнено сривало
авторитета на лицето пред представителя на дружеството, за което работи.
След преценка на показанията
на свидетелката
Русанова, съдът е констатирал наличието на причинно- следствена връзка
между изпратените имейли и силното негативно емоционално въздействие на същите
у ищеца. Установено било, че след
получаването на писмата, представителите
на дружеството – възложител са поискали срещи с П., на които да изясни дали
изнесеното е истина, поради
което той бил силно разстроен и притеснен дали ще може да довърши
проекта по изработка на сайта. Започнал да пие успокоителни лекарства, посетил
психолог. Не можел да спи, станал изнервен, което предизвикало и семейни
проблеми.
Предвид изложеното
районният съд е приел, че имейлите са се отразили неблагоприятно
върху здравословното състояние на ищеца П.. Претърпените от ищеца вреди от имейла на ответника са определени на 300
лева, колкото е целия размер на
претенцията. По отношение на претенцията за обезщетяване на вреди от имейла на
пълномощника П. съдът е приел, че същата е
основателна до
размер от 300 лева, а за разликата до претендираните 700 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Относно иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
предявен от „Креатизмо“ ЕООД,
районният съд е приел следното:
Между дружеството – ищец и ответника бил сключен договор за изработка с предмет консултация и
изработка на дизайн и структура на интернет сайт, като в изпълнение на него „Креатизмо“ ЕООД предало на Б. сумата от общо 2000 лева. Дружеството, чрез представителя
си Н.П.,
отправило до Б.
изявление за разваляне на договора чрез имейл на 12.07.2018 г., чието получаването не било спорно. С този имейл Б. бил поканен
да възстанови на дружеството дадената в изпълнение на договора сума в размер на
2000 лева.
Районният съд е посочил
още, че според чл. 87, ал. 1 ЗЗД договорът се разваля от изправната
страна с извънсъдебно едностранно изявление до длъжника, като упражняването на
това право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в
подходящ срок, както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай
на неизпълнение в дадения срок. Прекратителното действие настъпва от момента на
получаване на предупреждение и след изтичане на дадения срок за изпълнение. Съгласно
задължителната практика, обективирана в ППВС № 1/1979 г., на отпаднало
основание може да се претендира връщане на платената сума въз основа на
договор, развален поради неизпълнение.
Понеже договорът не бил сключен в писмен вид,
неясни били
точните уговорки между страните, касаещи видовете дейности, които Б. следвало
да извърши и възнаграждението за всяка от тях. От водената имейл кореспонденция се установявало, че частично изпълнение на възложените му
дейности, което се потвърждавало от
изпратено от П. писмо до Александър Йорданов. Поради липсата на доказателства
за цената на реално извършените от ответника работи, съдът е приел, че не е възможно да определи
размера на сумата, която подлежи на връщане от него, като разлика между
платената сума и стойността на извършените работи по сайта. Цитирал е съдебна практика /решение по гр. д. № 283/2009 г.,
ІІІ г.о. на ВКС/ съгласно която, когато
изпълнението по двустранен договор вече е било предприето, на изпълнителя се
дължи заплащане освен на извършената работа, още и на направените от него
разходи, но също и на печалбата, която той би получил от изпълнението на същата
работа. Позовавайки се на
друга съдебна практика, районният съд е приел, че недостатъците на
престирания резултат – предмет на изработката, не погасяват задължението за
заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които
следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД. Затова
е приел, че искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт в
рамките на правомощията на въззивната инстанция по чл.269 ГПК, Бургаският
окръжен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съдебният акт
е постановен по допустими искове от надлежен състав в изискуемата от закона
форма. Същото отговаря на изискванията за съдържание по чл.236 ГПК, мотивите на
съда са ясни и разбираеми.
Ето защо спорът следва да бъде разгледан по същество.
От фактическа страна по делото се установява следното:
Ищецът П. е пълномощник на управителя на „Креатизмо“
ЕООД и в качеството си на такъв, сключил с ответника неформален договор за
услуга и изработка, по който дружеството- ищец е възложител, а ответникът-
изпълнител. Не се спори, а и видно от приложената имейл кореспонденция, че ответникът,
предвид предишния си опит в „Кроношпан България“ ЕООД, е консултирал ищцовото
дружество във връзка с изготвяне на оферта и сключване на договор с „Кроноплюс
лимитед“, с предмет цялостен редизайн на уебсайт и интеграцията му в Интернет. От
разменената между страните електронна кореспонденция се установяват някои от
уговорките на страните- за дейностите, в които е участвал ответникът и за
възнаграждението му. С имейли от 27.03.2018г. /л.28-29 от делото на РС/ е постигнато
съгласие, че ответникът ще получи възнаграждението си по договора както следва:
1000 лв. за работата си при подготовката на офертата /“Кроно първи етап“/,
включваща предложение за начална страница, предложение за продуктова страница и
стратегия за “взимане“ на проекта; 25 лв/ч за 270 часа реално изработени
работни часове /“Кроно втори етап“/, включваща дизайн и UI/UX, както и
анализ до форма за предаване.
Безспорно е също, че на 17.04.2018г. между „Кроноплюс
лимитед“ в качеството на възложител и „Креатизмо“ ЕООД в качеството на
изпълнител е сключен договор за изработка, с предмет редизайн на уебсайт и
интеграцията му в Интернет, като същият е приложен по делото /л.18-24/.
Не се спори също, че на 31.05.2018г. „Креатизмо“
ЕООД е заплатило на ответника сумата от
1000 лв. /преводно нареждане на л.30/. Предвид изявленията на страните в
имейлите им от м.март 2018г., както и от имейла на ищеца П. до А.Й./л.27/,
въззивната инстанция приема, че този превод е за вече извършената от ищеца
работа по изготвянето на офертата /“Кроно първи етап“/- консултации за дизайна
и структурата, предложение за първа и продуктова страница.
На 25.06.2018г. по сметката на ответника били
преведени още 1000 лв. като плащане по същия договор. Не е посочено в исковата
молба, нито в платежния документ дали се касае за авансово плащане, а и
ответникът не излага каквито и да било твърдения във връзка с изпълнението на
договора за изработка /и по- конкретно „Кроно втори етап“/, като намира това за
ирелевантно за предмета на делото. Тъй като доказателствената тежест за
изпълнението на договора за изработка между „Креатизмо“ ЕООД и ответника лежи върху последния, който не е
ангажирал никакви доказателства в тази насока /няма и подобни твърдения в
отговора на исковата молба/, предвид събраните по делото доказателства въззивният
съд приема, че ответникът не е изпълнил задълженията си по втория етап от
договора.
По делото не се спори, че на 25.06.2018г. ответникът е
изпратил на Н.Б. /един от управителите на „Кроношпан България” ЕООД/ имейл
/л.32/. В него е посочено, че началото на годината /2018г./ Н.П. от Креатизмо
потърсил ответника с предложение да направи редизайн на сайта, с което Б. се
съгласил. Посочено е, че ответникът е направил предложението, с което спечелили
организирания по този повод конкурс, в резултат на което се стигнало до сделка.
Посочено е, че всичко вървяло до момента, в който ответникът трябвало да получи
заплащането за работата си. Посочено е още, че въпреки упоритата работа на
ответника за проекта, повече от няколко месеца той не получил такова. В имейла
се твърди, че цялата работа по проекта, извън срещите на които ответникът не
присъствал, а именно- анализ, концепция, диаграми, реални дизайни, солидно
предпроектно проучване, направени до този момент, била извършена от ответника.
Сочи се, че „посредникът” не изпълнил ангажиментите си: плащане, филтрирал
важна информация за проекта, липсвала адекватна колаборация между тях, поради
което ответникът бил принуден да прекрати работа с него. В противен случай
ответникът щял да изпадне в ситуация да не получи заплащане или
нерегламентирано да бъдат задържани вече извършени плащания от страна на
„Кроношпан”, което ответникът но можел да си позволи. Посочено е, че момента /на
изпращането на имейла/ били разработени 98% от дизайните, а половината вече
били представени. Посочено е също, че при желание на Б. ответникът може да
продължи работата самостоятелно. Твърди се, че от гледна точка на дизайна
ответникът има не повече от две седмици работа, в по- голямата си част
спецификация за дивелоперите, анимация на елементите и респонсив екраните.
На 10.07.2018г., упълномощеният от ответника адвокат- Р.П.,
също изпратил имейл до Н. Б. /л.33/. В него се сочи, че представляваното от Б.
дружество се оказвало замесено в потенциален юридически проблем. Посочено е, че
между компанията на Б. и дружество „Креатизмо”, представлявано от Н.П. е
сключен договор за изработка на уебсайт. За да изпълни договора си с компанията
на Б., П. наел Б. да изработи определени дизайни, представляващи обект на
авторско право по смисъла на ЗАПСП. Поради недобросъвестност на П., „Креатизмо”
платило на Б. само част от уговореното възнаграждение, с което нарушило
съществуващата между тях уговорка. Б. спрял да работи за „Креатизмо”, но
последното дружество не спряло да работи за Кроношпан, използвайки дизайните на
Б. без негово съгласие. В имейла е посочено още, че въпреки, че получателят на
писмото е запознат със случая е отговорил, че този конфликт не го касае, понеже
дружеството е изпълнило задълженията си до момента към „Креатизмо”. Посочено е,
че оттук започват и проблемите, като по- надолу е изложено професионалното
мнение на пълномощника на ответника : „Използвайки дизайните на Б. без неговото
съгласие, Креатизмо осъществява интелектуално пиратство, по смисъла на ЗАПСП и
на наказателния кодекс на РБ. В случай, че Кроношпан, в крайна сметка, използва
така предоставения от Креатизмо пиратски продукт, вашите дружества и
физическите лица, които ги представляват, ще се окажат извършители на същите
деяния. Фактът, че имате уредени отношения с Креатизмо и юридически ирелевантен
и не Ви освобождава от отговорност….Следим отблизо ситуацията и, разбира си,
имаме алтернативни решения, които да Ви предложим: 1/ Убедете Креатизмо да се
издължи адекватно спрямо г-н Б., или; 2/ Уредете отделно, от името на
Кроношпан, отношенията си с г-н Б., или; 3/ Не използвайте по какъвто и да е
начин произведенията на дизайна, правата върху които принадлежат на г-н Б.,
независимо кой Ви ги е предоставил и какви отношения имате с лицето, което ви
ги е предоставило. В противен случай съм упълномощен да предприема необходимите
процесуални действия с цел реализиране на Вашата отговорност”.
Не се спори, че незабавно след последния имейл, от ищеца
П. са били поискани обяснения за извършените плащания към ответника- така имейл
от на л.27 с дата 11.07.2018г., с автор ищецът П. и адресат А.Й./чрез който се
осъществявала комуникацията между ищцовото дружество и „Кроношпан”/. Сключен
бил и анекс към договора за изработка от 17.04.2018г. с „Кроноплюс лимитед”, с
предмет авторските права върху изготвените документи, проекти и други резултати
от изпълнението на договора, които могат да бъдат обект на авторско право.
Изпълнителят /ищцовото дружество/ декларирало и гарантирало, че трети лица не
притежават права върху изготвените документи, проекти и други резултати от
изпълнението на договора. Поети са и други задължения към възложителя,
включително, че дружеството – ищец ще заплати на „Кроноплюс лимитед”
обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи вследствие окончателно
признато нарушение на авторски права на трети лица.
С имейл от 12.07.2018г. ищецът П. като пълномощник на
управителя на „Креатизмо“ ЕООД е развалил договора за изработка поради
неизпълнение от страна на ответника, както и поради непрофесионално отношение
на ответника към двамата ищци и клиентите им. Отправена е покана до ответника
да върне на ищеца платените 2000 лв. в тридневен срок от получаването на
поканата. Не се спори, че плащане от страна на ответника към ищцовото дружество
във връзка с тази покана няма.
Видно от показанията на св. Русанова- която живее с
ищеца на съпружески начала, след случилото се и проблемите с ответника Б., Н.П.
не бил спокоен, не можел да спи, бил уморен. Същевременно бил силно обиден, тъй
като работил дълго време за доброто име на фирмата, а някакво друго лице
сривало авторитета му чрез разпространена лъжлива информация пред много важни
за кариерата му хора, с които работел по сайта. Ищецът очаквал важна среща,
работел много, не се прибирал, оттам имали семейни проблеми. Станал избухлив и
нервен, пиел успокоителни, ходил на психолог. Това негово състояние продължило
няколко месеца. След като от фирмата, която му възложила работата по сайта
разбрали, че това, което ответникът Б. излъгал не е вярно, П. продължил да
работи по сайта.
Пред въззивната инстанция е разпитан св.Йоновски-
приятел на ищеца П. и пълномощник на „Клас” ООД, чийто представител бил баща
му. От неговите показания се изяснява, че ищецът сподели за проблемите си с
ответника Б. и по- конкретно, че е бил злепоставен от последния при съвместната
им работа по проекта на „Кроношпан”. Бил видимо много притеснен, отказвал да
излизат, посещавал психиатър. Сключеният между ищцовото дружество и „Клас” ООД
договор за изработка на уеб страница от 8.03.2018г. с краен срок за изпълнение
15.09.2018г. /л.36- 39/ не бил изпълнен от ищеца, като в крайна сметка бил
прекратен. Въпреки претенцията им за неустойка /л.40/, свидетелят убедил
управляващите дружеството „Клас” ООД, да не търсят правата си, предвид големите
проблеми на ищеца, които го възпрепятствали да изпълни договора.
В първата инстанция е прието като доказателство
писмено становище на И.П./л.41-43/- специалист по клинична психология и
психосоматика, съгласно което на 19.07.2018г. ищецът П. отишъл за първи път на
консултация със сериозна симптоматика на тревожно разстройство- неколкократни
епизоди на силно безпокойство, сърцебиене, затруднено дишане, разстройство на
съня, главоболие, тревожност, лоша концентрация на вниманието, тревожни мисли,
свързани с бъдещето на фирмата му. По данни на П. причината за това били
проблемите, създадени за бизнеса му от ответника Б., довели и до забавяне на
плащането по проекта, което го правело още по- тревожен. Наложило се да
представя документи и да доказва авторството си по проекта, включително да участва
в среща по този повод.
След анализ поотделно и съвкупност на посочените по-
горе доказателства, въззивната инстанция приема следното:
1.
По исковете на
„Креатизмо” ЕООД за обезщетение за неимуществени вреди- 500 лв. за деянието на
ответника и 1500 лв. за деянието на пълномощника на ответника.
Неоснователно е становището на въззивника- ответник,
че юридическите лица не са активно легитимирани да претендират обезщетение за
неимуществени вреди.
Вярно е, че същите, за разлика от физическите лица
нямат физическо тяло, поради което не изпитват болка и не страдат, поради липса
на психика и съзнание.
Следва да се подчертае обаче, че процесните претенции
не касаят обезщетение вследствие претърпени физически болки и душевни страдания
на дружеството- ищец, а уронване доброто име и търговската репутация на
дружеството. Това са блага, които са част от предприятието на търговеца-
юридическо лице /елемент от фактическите отношения/, чието неблагоприятно засягане
пряко рефлектира върху стойността на активите му, респективно- върху
съществуването му.
Ето защо, предвид липсата на изрично ограничение в
разпоредбата на чл.45 ЗЗД, респективно чл.49 ЗЗД, в насока, че само физическите
лица, могат да търсят обезщетение за вреди, причинени от деликт, няма основание
да се приеме обратното. Вярно е, че в по- старата съдебна практика и правна
теория беше застъпено становището, изложено от ответника, но предвид коренно
променените обществено- икономически условия, са налице предпоставки за
развитие на правото по този въпрос, като правилно районният съд е посочил, че в
по-новата съдебна практика се възприема, че юридическите лица могат да търпят
неимуществени вреди, както и да претендират обезщетение за репарирането им. С
оглед оплакването в жалбата, че съдът не е цитирал такава практика, въззивната
инстанция следва да посочи следните съдебни актове: Решение №206 от
26.03.2019г. по гр.д.№4762/17г. на ВКС, Трето гр.отд.; Решение № 274 от
18.03.2019г. по гр.д.№5120/17г. на ВКС, Четвърто гр.отд. , Решение №29 от
10.03.2020г. по гр.д.№1690/2019г. на Четвърто гр.отд. на ВКС. Настоящият
въззивен състав споделя изцяло аргументите, изложени в тези решения, поради
което не е необходимо да ги преповтаря в настоящото изложение.
В случая се установяват твърденията на ищцовото
дружество за претърпените неимуществени вреди върху доброто име и търговската
репутация на „Креатизмо” ЕООД. Неверните твърдения на ответника и неговия
пълномощник, като лице, на което ответникът е възложил работа по защита на
претендирани авторски права, изложени в двата имейла до представител на групата
„Кроношпан”, без съмнение са довели до накърняване доверието в способността на
ищцовото дружество да завърши успешно проекта, свидетелство за което са
исканите обяснения от ищеца П. като пълномощник на дружеството, както и подписания
анекс към договора за изработка, касаещ именно авторските права върху процесния
уебсайт.
Твърденията, както на ответника /че е извършил сам
цялата работа по проекта, както и че не е получил никакво заплащане/, така и на
неговия пълномощник /че „Креатизмо” няма авторски права, поради което
ползването на предоставения от това дружество продукт на Кроношпан е пиратско и
представлява престъпление по НК, вследствие на което може да възникне
отговорност и за възложителя на проекта Кроношпан/ са неверни, тъй като не се доказа ответникът
да е изпълнил каквато и да било работа по втората част от проекта, касаеща
изработката на конкретните дизайни и пр. Ответникът дори не е въвел подобни
твърдения в предмета на делото, още по- малко липсват доказателства за
приемането на работата от възложителя „Креатизмо” ЕООД, които да установяват
изпълнението. По тази причина не следва да се обсъждат подробно доводите на
ищците дали върху „изработеното” от ответника, са него са възникнали авторски
права или права върху дизайн, по смисъла на ЗАПСП и ЗПД. Само за пълнота на изложението, съдът намира
за основателни доводите на ищцовата страна, че идеите и концепциите за
спечелването на конкурса за сключване на договора за изработка с „Кроноплюс
лимитед”, за които ответникът несъмнено има принос предвид участието му в
първия етап от проекта, не са обект на авторски права- така чл.4, т.2 от ЗАПСП.
Деянието на ответника и неговия пълномощник е
противоправно- тъй като с изложените неверни твърдения в двата имейла са
нарушени както общата забрана за нелоялна конкуренция /чл.29 ЗЗК /, така и на
забраната за увреждането на
доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки
или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и
чрез представяне на факти в изопачен вид /така чл.30 ЗЗК/. Тези твърдения са
достигнали до знанието на възложителя и представители на други дружества от
групата „Кроношпан”, поради които били изискани обяснения и допълнителни
гаранции от ищците за изпълнението на договора за изработка от 17.04.2018г.
Основателно е оплакването в жалбата на въззивника- ищец, че двата имейла
засягат името и репутацията не само на пълномощника на ищцовото дружество П.,
но и на самото дружество, тъй като то е възложителят и съответно задълженото
лице за плащане на възнаграждението, по договора с ответника.
Вината на ответника за неверните твърдения в личния му
имейл се предполага на основание чл.45, ал.2 ЗЗД, а оборване на тази презумпция
не е проведено от ответника. Отговорността по чл.49 ЗЗД на ответника за
действията на пълномощника му е безвиновна, обективна и възниква с
осъществяването на противоправното деяние- твърдението в имейла, че ищцовото
дружество ползва пиратски продукт в нарушение на ЗАПСП и НК и достигането му до
адресата.
Несъстоятелна е тезата на пълномощника на ответника,
че с неговия имейл се осъществява правото на защита на ответника, като
въззивната инстанция напълно споделя доводите на първоинстанционния съдебен
състав по този въпрос и препраща към тях на основание чл.272 ГПК поради което
не следва да ги преповтаря в настоящата част на изложението.
Установява се и причинната връзка между изпратените от
ответника и пълномощника му имейли до г-н Б. и вредоносния резултат - уронването
на доброто име и репутацията на дружеството, довели до необходимост да се
установява неверността на твърденията им пред възложителя на договора, както и
да бъде сключен допълнителен анекс, касаещ авторските права.
Ето защо въззивната инстанция намира, че са доказани
всички елементи от фактическия състав на исковете по чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД, на
ищеца „Креатизмо” ЕООД.
Ето защо въззивната инстанция намира, че исковете на
„Креатизмо” ЕООД за заплащане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане са
доказани по основание.
Настоящият съдебен състав намира, че в съответствие с
изискването на чл.52 ЗЗД, справедливият размер на обезщетението за изложените
неверни твърдения от ответника, че не е получил никакво плащане по договора с
ищцовото дружество, е 500 лв., в какъвто размер е и предявения иск, който
следва да се уважи изцяло. Решението на БРС, с което този иск е отхвърлен е
неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови
ново, с което искът бъде изцяло уважен, ведно с акцесорната претенция за лихва,
считано от датата на подаването на исковата молба.
За изложените от пълномощника на ответника неверни
твърдения в имейла до г-н Б., че ищцовото дружество ползва пиратски продукт при
изпълнение на договора за изработка с „Кроноплюс лимитед”, справедливият размер
на дължимото обезщетение за нанесените неимуществени вреди, а именно- увреждане
на доброто име и доверието в ищцовото дружество, е 1500 лв., колкото е и
претенцията, поради което същата следва да бъде уважена изцяло.
Ето защо, в частта, с която на ищцовото дружество е
присъдено обезщетение в размер на 800 лв., решението на БРС следва да бъде
потвърдено, а в отхвърлителната му част следва да бъде отменено, като вместо
него се постанови ново, с което на „Креатизмо” ЕООД се присъди допълнително
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700 лв.
2.
По исковете на Н.П.
за обезщетение за неимуществени вреди- 300 лв. за деянието на ответника и 700
лв. за деянието на пълномощника на ответника.
Изложените по- горе съображения относно извършените от
ответника /лично и чрез пълномощника му/ противоправни деяния, разпространение
на неверни твърдения в имейли до представители на дружества от групата
„Кроношпан”, с които е накърнено доброто име и репутацията на ищцовото
дружество, несъмнено представляват и такива спрямо неговия пълномощник- ищецът П..
Предвид представителната му власт, отчитайки възприетата в българската правна
теория, предвид разпоредбата на чл.36 ал.2 от ЗЗД т.нар. „репрезентационна”
теория при уреждането на последиците от представителството /че при извършване
на правните действия представителят изразява не волята на пълномощника, а
своята воля, със съзнанието, че волеизявлението се извършва от чуждо име и за
чужда сметка/, че волята на пълномощника формира волята на лицето, което той
представлява, неверните твърдения спрямо дружеството ищец за негови
неправомерни действия спрямо ответника, иманентно включват и твърдения, че
пълномощникът на дружеството е осъществил същите неправомерни действия спрямо
ответника. Така неоснователно е създадено недоверие у контрахентите на
дружеството в способностите на ищците да приключат изпълнението на договора,
както и че няма да има пречки за ползването на уебсайта без да бъдат засегнати
авторски и други права на трети лица.
Осъщественото от ответника /лично и чрез адвокатът му/
представлява деликт, тъй като е нарушена конституционната забрана на чл.32,
ал.1, изр.2 от КРБ за посегателство върху честта, достойнството и доброто име
на ищеца Н.П., като деянията му са противоправни.
Вследствие тези деяния на ответника /включително чрез
пълномощника му/ ищецът П. е претърпял неимуществени вреди- психически болки и
страдания- изпаднал е за няколко месеца в силно тревожно състояние за
развитието на кариерата и бизнеса си, не можел да спи, приемал успокоителни
лекарства, а това довело до допълнителни проблеми в семейството му и в
отношенията с други бизнеспартньори.
При тези доказателства, въззивната инстанция намира,
че дължимото обезщетение на ищеца П. за причинените му неимуществени вреди от деянието
на ответника следва да бъде определено на 300 лв., а за това от действията на
пълномощника на ответника- 700 лв., какъвто е и размера на предявените от него
искове.
Ето защо, в частта, с която на ищецът П. е присъдено
обезщетение в размер на 300 лв. за деянието на ответника, както и в размер на
300 лв. за деянието на неговия пълномощник, решението на БРС следва да бъде
потвърдено, а в отхвърлителната му част следва да бъде отменено, като вместо
него се постанови ново, с което на П. се присъди допълнително обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 400 лв. за увреждането чрез имейла на
пълномощника на ответника.
Основателна е и следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на лихва за забава върху тази сума от подаването на исковата
молба.
3.
По иска на
дружеството ищец за неоснователно обогатяване.
Установи се от събраните доказателства, че договорът
между ищцовото дружество и ответника е прекратен /развален/ поради
неизпълнението му от ответника, който не доказа да е изпълнил задълженията си
по етап втори от договора.
Въпреки това, не е налице основание цялото платена от
ищцовото дружество възнаграждение, а именно- 2000 лв. да бъде възстановено от
ответника. Договорът не е с продължително и периодично изпълнение /няма нито
твърдения, нито доказателства/, за да е налице изключението по чл.88, ал.1,
изр.1 ЗЗД за задържане на цялата сума от ответника. Същевременно, съобразно
предмета на договора и на основание чл.268 ЗЗД, възложителят следва да заплати
на изпълнителя извършената работа, независимо, че са били налице основателни
причини за прекратяването на договора. В случая, доказателства за извършената
от ответника работа са налице само за тази по част първа от договора, а именно-
изготвянето на офертата за участието в конкурса, която е на стойност 1000 лв.
Ето защо, за тази сума не е налице основание за връщане на ответника.
За останалите 1000 лв., получени от ответника, липсват
доказателства, че ответникът е предал каквато и да е било част от уговорената
работа на ищцовото дружество. Тежестта за изпълнението на договора е за
ответника, а същия няма дори твърдения в тази насока /намира това обстоятелство
за ирелевантно/, нито е ангажирал доказателства. Ето защо, с оглед
прекратяването на договора между ищцовото дружество и ответника, липсва
основание ответникът да задържи сумата.
На основание чл.86, ал.1 ЗЗД ответникът следва да
заплати на ищцовото дружество и законната лихва върху присъдената сума, считано
от датата на подаването на исковата молба
Тъй като изводите на въззивния съд по този иск съвпадат
частично с тези на първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде отменено
в частта, с която искът за неоснователно обогатяване е отхвърлен за сумата от 1000
лв., като вместо това се постанови ново,у с което на ищцовото дружество се
присъди и сумата от 1000 лв., представляваща платено възнаграждение по развален
договор за изработка, ведно със законната лихва от датата на подаването на
исковата молба.
С оглед изхода на делото, решението на районния съд
следва да бъде отменено и в частта за разноските.
Ищците са направили следните разходи: 230 лв.- такса
за първа инстанция и 115 лв. за въззивна; 700 лв. хонорар на адвоката за
първата и 482 лв. за въззивната, или общо 1527 лв. Ответникът е представил
единствено квитанция за платена държавна такса за въззивната инстанция в размер
на 50 лв. Следователно, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищците
деловодни разноски в размер на 1221,60 лв. съразмерно на уважената част от
претенциите. Ищците следва да заплатят на ответника сумата от 10 лв.,
съразмерно на отхвърлената част от претенциите.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №1707/21.07.2020г., постановено по
гр.д.№ 9487/2018г. по описа на Бургаския районен съд В ЧАСТТА, с която са отхвърлени
следните искове:
1/ на
„Креатизмо“ ЕООД срещу Н.Б.Б., за осъждане на ответника сумата от 1000 лева,
дължима на отпаднало основание – развален договор за изработка между страните,
ведно със законната лихва от подаването на исковата молба;
2/ на
„Креатизмо“ ЕООД срещу Н.Б.Б. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума
в размер на 500 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от имейл на
ответника до трето лице от 25.06.2018 г., ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба;
3/ на
„Креатизмо“ ЕООД срещу Н.Б.Б. за осъждане на ответника да заплати на ищеца разликата
от 700 лв., между присъдените 800 лв. и претендираните 1500 лв.- обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от имейл на пълномощник на ответника до трето
лице от 10.07.2018 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата
молба;
4/ на Н.Д.П.
срещу Н.Б.Б. за осъждане на ответника да заплати на ищеца разликата от 400 лв.,
между присъдените 300 лв. и претендираните 700 лв.- обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от имейл на пълномощник на ответника до трето
лице от 10.07.2018 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата
молба, както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Н.Б.Б., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
Сливница № 39, ет. 3, представлявано от Димитър Николаев П., и следните суми:
-
1000 лева, дължима на основание чл.55, ал.1,
т.3 ЗЗД получена от него по развален договор за изработка между страните, ведно
със законната лихва от подаването на исковата молба- 21.12.2018г. до
изплащането на задължението;
-
500 лева, представляващи обезщетение
по чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди, причинени от имейл на ответника до
трето лице от 25.06.2018 г., ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба- 21.12.2018г. до изплащането на задължението;
-
700 лв., представляващи разликата между
присъдените 800 лв. и претендираните 1500 лв.- обезщетение по чл.49 ЗЗД за
неимуществени вреди, причинени от имейл на пълномощник на ответника до трето
лице от 10.07.2018 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата
молба- 21.12.2018г. до изплащането на задължението;
ОСЪЖДА Н.Б.Б., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Н.Д.П., ЕГН **********,
адрес: ***, допълнително сумата от 400
лв., представляваща разликата между присъдените 300 лв. и претендираните
700 лв.- обезщетение по чл.49 ЗЗД за неимуществени вреди, причинени от имейл на
пълномощник на ответника до трето лице от 10.07.2018 г., ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба- 21.12.2018г. до изплащането на
задължението.
ОСЪЖДА Н.Б.Б., ЕГН **********, адрес: *** да заплати
на „Креатизмо“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. Сливница № 39, ет. 3 и на Н.Д.П., ЕГН **********о***,
деловодни разноски в размер на 1221,60 лв., общо за двамата и общо за двете инстанции.
ОСЪЖДА „Креатизмо“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
Сливница № 39, ет. 3 и Н.Д.П., ЕГН **********о***, да заплатят на Н.Б.Б.,
ЕГН **********, адрес: *** общо двамата деловодни разноски в размер на 10
лв. за двете съдебни инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№1707/21.07.2020г., постановено по гр.д.№ 9487/2018г. по описа на Бургаския
районен съд в ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.