№260059
гр. Силистра, 14.12.2020 год.
Силистренски окръжен
съд, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание проведено на осемнадесети ноември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Краева
мл. с-я Огнян Маладжиков
При
секретаря Ели Николова, като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев
въззивно гражданско дело № 351/2020
год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба подадена чрез процесуален представител от „Агро
Сев-Мар” ООД, с ЕИК …….., със седалище и адрес на управление: с. Смилец, ул.
„Трети март“, № 60, представлявано от Г.С.Б., против Решение № 260004 от
25.08.2019г. постановено по гр.д. № 492/2019г. на РС – Дулово, с което съдът е
отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявеният от дружеството против
„Дагро-91” ЕООД, с ЕИК ………, иск с правно основание чл. 422 ГПК, да бъде
признато за установено, че ответникът „Дагро-91” ЕООД, с ЕИК *********, му
дължи сумата от 5 832.00 /пет хиляди осемстотин тридесет и два/ лева по фактура
№ **********/04.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от 12.07.2019г.
до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 737.64
лв. /седемстотин тридесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки/, за които
е издадена заповед за изпълнение № 236/15.07.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 414/2019 г. по описа на РС-Дулово.
Със същото решение първоинстанционния съд е осъдил „Агро Сев-Мар” ООД, с ЕИК …….,
да заплати на „Дагро-91” ЕООД, с ЕИК …….,
800 (осемстотин) лева, деловодни разноски.
Въззивникът
– „Агро Сев-Мар” ООД, с ЕИК ……., със седалище и адрес на управление: с. Смилец,
ул. „Трети март“, № 60, представлявано от Г.С.Б., не е доволен от
първоинстанционното решение считайки, че същото е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано, като в тази връзка желае то да бъде отменено, а вместо него
въззивния съд да постанови друго, с което да уважи изцяло ищцовите претенции.
Претендира деловодни разноски.
Въззиваемият – „Дагро-91” ЕООД, с ЕИК ….., със седалище и
адрес на управление: гр. Дулово, ул. „Ст. Стамболов“, № 7, обл. Силистра, представлявано
от Д. Т.Д., уведомен за жалбата не изразява становище.
Съдът – след като
прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното от
фактическа и правна страна.
Страните по делото са били в облигационни отношения възникнали по
силата на договор за покупко продажба имащ за предмет 1.800 т. /един тон и осемстотин
килограма/ нахут на обща стойност 5 832.00 лв. /пет хиляди осемстотин тридесет
и два/ лева с ДДС. Параметрите на сделката са обективирани в издадени двустранно
подписана от представители на страните стокова разписка от 04.08.2018г. и фактура
№ **********/04.05.2018г., която е подписана само от представител на продавача
и не е заведена в счетоводството на купувача. Въззивникът „Агро Сев-Мар” ООД, е
продавач, а въззиваемия „Дагро-91” ЕООД, съответно купувач.
Тъй
като ответникът не платил дължимата сума, ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на което било образувано
ч. гр. д. № 414/2019 г. по описа на Районен съд - Дулово. Съдът е уважил
искането и е издал заповед за изпълнение, срещу която длъжникът по заповедта и
ответник по първоинстанционното дело подал възражение, което пък мотивирало
ищеца да инициира настоящото установително производство.
Ищецът
претендира цената на доставената стока 1.800 т. /един
тон и осемстотин килограма/ нахут чиято обща стойност според данните от
фактурата и двустранно подписаната стокова разписка е договорена на 5 832.00
лв. /пет хиляди осемстотин тридесет и два/ лева с ДДС. Ответникът не оспорва,
че е получил договореното количество нахут, и че не е платил цената, но
възразява, че не дължи плащане, тъй като предмет на сделката им с ищеца от
04.05.2018г. били не 1.800 т. /един тон и осемстотин
килограма/ нахут, а същото количество нахут за посев. Ответникът твърди, че
това количество му е било необходимо като посадъчен материал, който той да
използва в дейността си с това предназначение. Твърди, че след, като засял
полученото количество нахутово семе, обработил засетите площи, съобразно
указанията дадени му от агроном, но не получил никакъв добив. По тези причини
позовавайки се на чл. 90 от ЗЗД, приема, че не дължи на ищеца изпълнение
изразяващо се в заплащане на договорената и отразена в стоковата разписка и
издадената фактура цена.
Според
ОС в първоинстанционното производство не са събрани достатъчно доказателства
удостоверяващи твърдението на ответника, че засял именно закупения от ищеца
нахут с грижата на добър стопанин по правилата за посев на такава култура и
именно от тази сеитба не получил никакъв добив. От разпита на двамата свидетели
се установява, че действително ответникът засял площи с нахут и те не дали
реколта, но не е установено и доказано, че е засят именно нахута закупен от
ищеца. От разпита на свидетеля П.Д. магистър – агроном се установява, че всяка
зърнена култура, която се продава, като посадъчен материал следва да е
придружена с надлежен сертификат за качество, в който задължително да е
посочено кое размножение е семето и какъв е процента на кълняемост. От
материалите по делото е видно, че такъв сертификат не е съпътствал предаването
на стоката – предмет на договора между страните. Свидетелят съобщава, че давал
съвети на ответника относно засяването на културата, но не е присъствал лично и
не е виждал засятата нива.
От
показанията на вещото лице изготвило назначената от първоинстанционния съд ССЕ,
дадени в проведеното на 28.05.2020г. открито съдебно заседание може да се
установи, че закупената от ищеца стока е заведена в счетоводството на ответника
в счетоводна сметка 304, в която съобразно ЗСч и счетоводните стандарти се
завеждат стоките закупени с цел продажба, а материалните активи придобити с цел
влагане в производство / в случая засяване/ следва да бъдат заведени в друга
счетоводна сметка. Стоката е заведена в счетоводството на ответника макар
фактурата да не е осчетоводена.
За
да постанови атакуваното решение първоинстанционният съд приел, че предмет на
договора за покупко продажба сключен между страните по делото било не
определено количество нахут, а същото количество нахутово семе. Коментиран е
консенсуалния характер на договора за търговска продажба поради, което според
първостепенния съд предаването на вещта /предмет на договора/ и плащането на
цената не били елемент от фактическия състав на търговската продажба, а били
относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения - чл. 327,
ал.1 от ТЗ. Коментирана е доказателствената стойност на фактурата, като вид
счетоводен документ и е отбелязано обстоятелството, че в настоящият случай представената
от ищеца фактура, в която е обективирана сделката между страните е подписана
едностранно само от издателя си. Районният съдия е отчел и установеното от
показанията на разпитаните свидетели обстоятелството, че ответника засял една
от нивите си с нахут, от който съответно не изникнала реколта. Съобразявайки
тези обстоятелства първоинстанционният съдебен състав приел, че ищецът е
неизправна страна по договора за продажба, тъй като същият не изпълнил
задълженията си като продавач доставяйки на купувача негоден посадъчен
материал. Предвид тези обстоятелства районният съдия приел, че ответник не
дължи на ищеца плащане, тъй като не е получил стоката, за която се бил договорил.
ОС
не споделя така изложеното становището на първостепенния съд обективирано в
мотивите, към атакуваното понастоящем решение. По делото няма спор относно
това, че ищецът предал на ответника 1.800 т. /един
тон и осемстотин килограма/ нахут, за което не е получил плащане. Имено
дължимостта на продажната цена е предмет на установяване в настоящото
производство. Възражението на ответника за недължимост на договорната цена
възприето и от първостепенния съд се основава на твърдението, че при покупката
представителя на ответника в качеството си на купувач бил със съзнанието, че
купува посадъчен материал от културата нахут. Затова след, като посял
закупеното количество и то не дало реколта приел, че не дължи продажната цена.
Съобразявайки установената по делото фактология ОС намира това ответниково възражение
за неоснователно. Липсват данни при сключване на договора за покупко продажба
между страните и при предаване на стоката за купувача да е била на лице грешка
в предмета. Изрично в подписаната двустранно стокова разписка е посочено, че
стоката е нахут, а не нахут за посев. От показанията на свидетеля агроном се
установява, че винаги, когато се продава селскостопанска култура за посев
стоката следва да е придружена от сертификат отразяващ ред необходими за
засаждането показатели, като същият заявява, че „щом няма такъв сертификат това
не е семе за посев“. Както бе коментирано по-горе такъв съпътстващ документ не
бил представен, а обстоятелството, че ответника в качеството си на търговско
дружество имащо за предмет на дейност „Производство, изкупуване, преработка и
продажба на селскостопанска продукция“ следва да е бил наясно при покупката, че
липсата на сертификат обуславя негодността на стоката, като посадъчен материал.
От
показанията на вещото лице икономист и данните от заключението му обективирани
в изготвената ССЕ може да се установи, че договорената между страните цена на
процесната сделка от 2700 лв. за тон е цена за стокова продукция нахут, докато
за пример експерта посочва цена за семена нахут сорт „Барнос“ първо
размножаване за месец април 2014г. е в размер на 3910лв. за тон. От
заключението на експерта се установява също, че купувачът завел в
счетоводството си закупеното от продавача количество нахут в счетоводна сметка
304, в която съобразно ЗСч и счетоводните стандарти се завеждат стоките закупени
с цел продажба, а материалните активи придобити с цел влагане в производство /
в случая засяване/ следва да бъдат заведени в друга счетоводна сметка.
Съобразявайки коментираното ОС намира допълнителни аргументи обуславящи
становището му, че купувачът – ответник е бил наясно относно естеството на
стоката която купува. Бидейки търговец в сферата на селскостопанската продукция
неговият представител следва да е бил запознат с разликите в пазарните цени на
стоковата продукция „нахут“ и тази на посадъчния материал от същата земеделска
култура, като в този смисъл да имал ясна представа за естеството на купуваната
стока. Допълнителен довод за това становище е и обстоятелството, че стоката
била заприходена именно в счетоводна сметка 304, в която съобразно ЗСч и
счетоводните стандарти се завеждат стоките закупени с цел продажба.
Нещо
повече дори да се приеме тезата на ответника, че бил в заблуждение относно
характера на закупената стока при покупката й на 04.05.2018г., което се
установило няколко месеца по – късно едва след жътва възниква въпросът защо
купувачът не е заплатил цената на стоката преди това, в рамките на обичайния
срок за плащате по търговски сделки регламентирани в чл. 200 от ЗЗД, или в чл.
303 или 303а от ТЗ. По делото липсват данни страните да са договаряли
разсрочено или друг забавящ изпълнението начин на плащане. Липсва спор и
относно това, че купувачът получил стоката на 04.05.2018г., когато негов
представител подписал коментираната по – горе складова разписка, но нито
направил възражение за качествата на стоката нито платил в законовия срок
договорената цена. Най после дори да е купил договореното количество нахут при
грешка в предмета и установил това през месец юли 2018г., когато свидетеля
Мустафа отишъл да пожъне реколтата от засетия нахут и установил, че такава няма
пред купувача е била налице възможността визирана от законодателя в хипотезата
на чл. 194 от ЗЗД, според който текст ако се открият недостатъци на продадената
вещ след продажбата купувачът има правата по чл. 195 от ЗЗД, но само ако
уведоми незабавно продавача за това. По делото липсват данни, от които да е
видно, че ответника откривайки през месец юли 2018г. недостатъците на
продадената му стока е уведомил по реда на чл. 194 от ЗЗД, продавача „Агро
Сев-Мар” ООД, поради което е загубил възможността да търси правата си по чл.
195 от ЗЗД.
По
тези съображения настоящият въззивен съдебен състав намира изложените във въззивната
жалба аргументи за основателни, което го мотивира да отмени атакуваното с нея
първоинстанционно решение, а вместо него да постанови друго, с което да признае
за установени задълженията по издадената заповед за изпълнение.
Предвид
направеното искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззиваемото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на въззивника сторените деловодни
разноски в размер на 116.64лв. /сто и шестнадесет лева и шестдесет и четири
стотинки/ за въззивното производство; 866.64 лв. /осемстотин шестдесет и шест
лева и шестдесет и четири стотинки/ за първоинстанционното производство и
737.64лв /седемстотин тридесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки/ за
заповедното производство или общо 1720.92лв. /хиляда седемстотин и двадесет
лева и деветдесет и две стотинки/.
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 260004 от 25.08.2019г. постановено по гр.д. № 492/2019г. на РС –
Дулово, с което съдът е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявеният
от „Агро Сев-Мар” ООД, с ЕИК ….., със седалище и адрес на управление: с.
Смилец, ул. „Трети март“, № 60, против „Дагро-91” ЕООД, с ЕИК ………. иск с правно
основание чл. 422 ГПК, да бъде признато за установено, че ответникът „Дагро-91”
ЕООД, с ЕИК …….., дължи на „Агро Сев-Мар” ООД, с ЕИК …., сумата от 5 832.00
/пет хиляди осемстотин тридесет и два/ лева по фактура № **********/04.05.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от 12.07.2019г. до окончателното изплащане
на вземането, както и разноски в размер на 737.64 лв. /седемстотин тридесет и
седем лева и шестдесет и четири стотинки/, за които е издадена Заповед за изпълнение
№ 236/15.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.
гр. д. № 414/2019 г. по описа на РС-Дулово и е осъдено „Агро Сев-Мар” ООД, с
ЕИК ……, да заплати на „Дагро-91” ЕООД, с ЕИК …., 800 (осемстотин) лева, деловодни разноски,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че „Дагро-91” ЕООД, с ЕИК ……., дължи на „Агро Сев-Мар” ООД, с ЕИК ……, сумата от
5 832.00 /пет хиляди осемстотин тридесет и два/ лева по фактура №
**********/04.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от 12.07.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение
№ 236/15.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.
гр. д. № 414/2019 г. по описа на РС-Дулово
ОСЪЖДА „Дагро-91”
ЕООД, с ЕИК …….., да заплати на „Агро Сев-Мар” ООД, с ЕИК ……, сумата от
1720.92лв. /хиляда седемстотин и двадесет лева и деветдесет и две стотинки/,
деловодни разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Препис
от решението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители.