Определение по дело №579/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2837
Дата: 15 юли 2013 г.
Съдия: Мария Шейтанова
Дело: 20131200500579
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 юни 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Определение № 215

Номер

215

Година

3.11.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.03

Година

2011

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Христо Томов

дело

номер

20114100600644

по описа за

2011

година

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.243 ал.7 НК.

С определение № 814 от 17.10.2011 година, постановено по ЧНД № 2164/2011 година Великотърновският районен съд е оставил без уважение като неоснователна жалбата на Н. Г. Т. от гр.В. против постановление на Районна прокуратура гр.В. от 17.09.2011г. по ДП № ЗМ-286/2010 година по описа на РУ”Полиция” гр.В., за прекратяване на наказателното производство, образувано и водено срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл. 129 ал.2, във вр.с ал.1 от НК и прекратил производството по ЧНД № 2164/2011 година.

Недоволен от определението останал Н. Г. Т., който като пострадал го обжалва и твърди, че същото е неправилно и необосновано, съдържащо в себе си явни пороци понеже не е изяснено сегашното здравословно състояние на ръката му. Излага съображения за това и моли Въззивният съд да го отмени и даде необходимите указания на Великотърновската районна прокуратура да разгледа делото след като се назначи експертиза с оглед състоянието на травмите по ръката му към настоящия момент.

Великотърновският окръжен съд, в настоящият си състав след като провери определението по повод жалбата, взе предвид исканията и доводите, намери за установено следното:

ДП № ЗМ-286/2010 година по описа на РУ”Полиция” гр.В. е започнало на основание чл.212 ал.1 от НПК със Постановление за образуване от 24.03.2010 г. на прокурора във ВТРП, Н. И.Тогава прокурорът се и разпоредил да се проведе разследване срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл. 129 ал.2, във вр.с ал.1 от НК, извършено на 04.09.2009 г. в гр.В. и изразило се в причиняване на средна телесна повреда проявила се в трайно затрудняване движението на горен крайник. По делото не са били повдигани и предявявани обвинения.

За да остави жалбата на Н. Т. против прекратяването на наказателното производство по горното ДП без уважение районният съд е приел, че престъплението по чл. 129 ал.2, във вр.с ал.1 от НК, по повод на което се е водило то, не е осъществено тъй като характера на телесните увреждания не водели до извода за наличие на съставомерна средна телесна повреда. Видно от заключенията на комисийната съдебно медицинска експертиза под № 68/2011г. на Т. е била причинено разстройство на здравето, временно и неопасно за живота за около 20-25 дни,необходими за възстановяване на счупването на носните кости.

Настоящата инстанция споделя изводите не само на районния съд но и на решилият ДП наблюдаващ прокурор. В заключенията по двете нови съдебно медицински експертизи единична и двойна такава, се установява, че причинените на Т. телесни увреждания съобразно техните медико биологични характеризиращи признаци съставляват лека телесна повреда, причиняването на която обаче се преследва и санкционира по друг ред. Правото на защита на жалбоподателя не е нарушено , тъй като пред него е налице възможността да реализира правата си по реда на чл.161 от НК.

Жалбата е процесуално допустима но разгледана по същество се явява неоснователна.

Формата на съдебен контрол по чл.243 ал.3 и следващите от НПК е специфична защото допуска намеса в правомощията на прокуратурата да повдига обвинения по дела от общ характер,когато намери че са налице предпоставките за това. В случай на обжалване прекратяването на наказателното производство, първоинстанционния съд еднолично първо проверява възникнало ли е правото на жалба на всички заинтересовани лица и изтекъл ли е срокът за упражняването му от всеки един от тях. И по принцип, след като делото правилно е било администрирано от страна на прокуратурата по чл.243 ал.3 от НПК и всички указани там лица са получили преписи/в настоящия случай има такива доказателства/,тогава съдът проверява дали жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна.Това са обвиняемият,пострадалият или неговите наследници, както и ощетеното юридическо лице. По конкретното досъдебно производство не е имало повдигане и предявяване на обвинения, въпреки, че е имало легитимирано пострадало лице, което произтича от наличието на такова качество съгласно чл.74 ал.1 от НПК – има лице което е претърпяло неимуществени щети от престъпление. Това обаче е така не за деянието по повод на което е образувано наказателното производство, тъй като то се явява несъставомерно по този текст от НК. Кои са процесуално легитимирани страни да поискат от съда отмяната на постановлението за прекратяване се решава от него най-напред, като първа проверка която той трябва да направи. Разпоредбата на чл.74 ал.1 НПК изисква за придобиване на качеството пострадал вредите да са настъпили от престъплението,т.е.не от деянието в широк смисъл. Пострадали, респективно ощетени ЮЛ могат да бъдат само такива лица, понесли вреди, които са съставомерни, т.е. вредите да бъдат елемент от обективната страна на престъплението. (Решение № 500 от 04.12.2009 г. на ВКС по н.д. № 458/2009 г. на ІІ НО). Жалбоподателят е понесъл вреда от нанесеният му побой но фактологията с оглед на резултата от медицинска гледна точка не води до извършено престъпление от общ характер. В този смисъл и следва да се потвърди определението на ВТРС.

Няма законова пречка обаче съгласно разпоредбите на чл.161 от НК да се образува наказателно производство пред съответния съд с частна тъжба подадена от пострадалия по указания в закона ред. Съдът не приема доводите на Н. Т., че в самото начало в заключението на д-р П. Д. се възприемало наличието на средна телесна повреда, а по-късно в заключенията на комисийната съдебно медицинска експертиза под № 68/2011г. вече се твърдяло за друго. Видно от саýото това заключение е че за да се изготви то, вещите лица са съобразили всички възможни доказателства включително и данните от контролния преглед от 01.06.2011г. на лицето. Така, че тези възражения за промяна в здравословното състояние невзета предвид от медиците са неоснователни и неточни.

С оглед гореизложеното съдът намира обжалваното определение за правилно, обосновано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното Великотърновски окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция и на основание чл.243 ал.7 НПК

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 814 от 17.10.2011 година, постановено по ЧНД № 2164/2011 година на Великотърновският районен съд, като правилно и законосъобразно.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Определение

2

44A329A185A6A7F6C225793D0047F8D9