Р
Е Ш Е Н И Е
№ 198/1.11.2018 г. гр.
Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На деветнадесети
октомври
2018 година
В открито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Ст. Гюмлиева
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия В. Стоянова
Административно
дело № 190 по описа на 2018 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по
пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по
жалба на К.М. *** против заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №
18-0358-000030/03.07.2018г. на началника на РУ Тополовград към ОД на МВР,
Хасково, с която на оспорващия е наложена ПАМ
по чл. 171 т. 1 б“б“ от ЗДВП-временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. Иска се отмяна на цитираната заповед.
В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, неправилна
и немотивирана. Поискал е талон за кръвен тест, тъй като е бил убеден, че
пробата, която са взели по време на проверката е отрицателна.
В съдебно заседание оспорващият, редовно и
своевременно призован не се явява,
представлява се от адвокат Т., редовно упълномощен. Сочи, че актосъставителят
не е бил на работа в момента на извършване на действията си и съставянето на
акта за установяване на административно нарушение, както и че принудителната
административна мярка е използвана от служителите като средство за налагане на
наказание за отказа на оспорващия да участва в процесуално-следствени действия
по друго дело, което право той има да откаже да бъде поемно
лице.
Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната
страна, Началник РУ, Тополовград, не се явява и не изпраща представител.
ЯАС,
като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища, прие за установено
следното:
На 03.07.2018г., Х.С., * в РУ Тополовград, в
присъствието на свидетеля А.А.съставил приложения по делото АУАН с бл.№ 679939, от който се установява, че на 02.07.2018г., около 22.40
часа оспорващия в гр. * в посока изток управлява л.а. „*“ собственост на Т.М.,
като при проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с алкотест Дрегер „ Drag chek“ 3000, показанията на същия отчели положителна проба за МЕТ и АМР. Издаден е
талон за мед. изследване. Актосъставителят е
квалифицирал извършеното адм. нарушение като такова
по чл. 5 ал. 3 т. 1 и чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН, на 03.07.2018г.
Началник РУ Тополовград издал
атакуваната Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0358-000030/03.07.2018г, с
която на оспорващия е наложена ПАМ по
чл. 171 т. 1 б“б“
от ЗДВП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Иска се отмяна
на цитираната заповед.
Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0358-000030/03.07.2018г., е
връчена лично на оспорващия на 03.07.2018г., видно от отбелязването
върху екземпляр от същата, а жалбата е подадена чрез адм.
орган до ЯАС в законоустановения 14 дневен срок,
приета от куриерска служба на 17.07.2018г., регистрирана на 18.07.2018г.
По делото е представена цялата преписка по издаване на оспорения акт,
която съдържа талон за изследване № 0027981, протокол за извършване на проверка
за употреба на наркотични вещества и техни аналози, протокол за запознаване и
изучаване на методически указания с рег. № 328р-17590 от 09.05.2016г. относно
реда за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози от
водачите на МПС с орален тест Дрегер „ Drag chek“ 3000, видно от
който е подписан от актосъставителя Х.С., с дата
28.06.2018г. В становище от последния за периода 01.07.-31.07.2018г. е бил на
разположение на служителите на РУ, Тополовград, с което обосновава и заетостта
си на работа по време на проверката. С допълнително писмо с вх. №
1962/03.10.2018г., Началника на РУ, Тополовград уведомява съда, че „заповед за
прилагане на принудителна
административна мярка № 18-0358-000030/03.07.2018г. е прекратена въз основа на
съдебно-химическа/токсилогична/ експертиза №
683/16.08.2018г. и постановление на Прокурор при РП, Тополовград, върнато е
СУМПС на оспорващия.“ Впоследствие е изпратена по делото и самата експертиза,
видно от която в кръвта на М. не се съдържат наркотични и упойващи вещества.
Експертизата е изготвена на основание постановление за назначаване на
експертиза от 03.07.2018г. по БП № 80/2018г. по описа на РУ, Тополовград, талон за изследване бл. №
0027981. Изрично е посочено, че резултатът е отрицателен и за амфетамин и метамфетамин.
При така изяснената фактическа обстановка и
след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна с правен
интерес от обжалването и в преклузивния срок по
чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
Предмет на осъществявания
съдебен контрол е заповед № 18-0358-000030/03.07.2018г. на началника на РУП
Тополовград, с която на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171 т. 1 б“б“ от
ЗДВП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Иска се отмяна
на цитираната заповед.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени
от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за
това.
Необходимо е да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да
е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за отменянето му.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая оспорваната
заповед е издадена от компетентния за това орган – Началник РУ, Тополовград/упълномощен
със заповед УРИ 272з-355/16.02. 2017г. на директора на ОД на МВР, Хасково/.
Заповедта е издадена в писмена
форма, като в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й.
Спазени са административнопроизводствените правила, но при издаването й са нарушени
разпоредбите на материалния закон.
Като правно основание за издаване на оспорената
заповед е посочена
разпоредбата на чл. 171, т. 1 б“ б“от ЗДвП. Съгласно
същата в редакцията към момента на издаване на заповедта, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач:
б) който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна
проба или изследване с доказателствен анализатор по
реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи;
Видно от
доказателствата по делото, безспорно установено е, от приложената експертиза по
делото за взетата от оспорващия кръвна проба е, че в кръвта на М. не се съдържат наркотични и упойващи
вещества. Експертизата е изготвена на основание постановление за назначаване на
експертиза от 03.07.2018г. по БП № 80/2018г. по описа на РУ, Тополовград, талон за изследване бл. №
0027981. Това обстоятелство категорично оборва констатациите в АУАН с бл.№
679939, послужил като основание за издаване на оспорената ПАМ. Последната е
издадена за това, че към момента на проверката 02.07.2018г., около 22.40 е
отчетена положителна проба за метамфетамини и амфетамини, посочено като мет. и амф. Нещо повече, самият адм.
орган в писмо до съда е посочил, че свидетелството за управление на МПС е
върнато на оспорващия след изготвянето на резултата от кръвната проба, като е
посочено, че „заповедта е прекратена“. Следва да се има предвид, че АПК не
борави с понятието "прекратяване на заповедта“. Поради това съдът указа на
адм. орган да представи доказателства в случай, че
оспорения адм. акт е отменен или оттеглен. До
приключване на съдебното дирене, такива доказателства не бяха представени.
Предвид
изложеното жалбата се явява основателна, а оспорената ПАМ като
незаконосъобразен административен акт следва да бъде отменена.
Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Разглежданата
в настоящото производство заповед не
отговаря на визираните в чл. 22 ЗАНН цели на налагане на ПАМ, както и на тези,
посочени в специалния ЗДвП.
По
изложените съображения обжалваната заповед следва да се отмени. При този изход
на спора административният орган следва да понесе отговорност за разноски като
се осъди да заплати на оспорващия направените разноски по делото, съотв. в размер на 10лв. за заплатена държавна такса и
заплатен адвокатски хонорар от 800лв, договорен и внесен.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. второ от АПК, Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, ЯАС, четвърти административен състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на К.М. *** заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-0358-000030/03.07.2018г. на началника на РУП Тополовград, с която на
оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171 т.
1 б“б“ от
ЗДВП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Хасково да заплати на К.М.М. с ЕГН: ********** ***, сумата
от 810 / осемстотин и десет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето
му.
.
СЪДИЯ:
/п/не се чете