Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 01.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение,        I-6 състав

в публичното заседание на двадесет и втори октомври

две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                     Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Антоанета Стефанова                                и в присъствието на

прокурора                                                           като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                                       гр. дело № 7600 по описа на 2018 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:    

        

Производството е образувано по искова молба, подадена от М.З.Т. срещу И.Я.С., с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба.

Ищцата твърди, че с влязло в сила съдебно решение от 03.02.2017 г. по гр.д. № 12635/2015 г. на СГС, І-10 състав по установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, заведен от ответника срещу ищцата за сумата от 70000 евро, е признато за установено, че М.З.Т. дължи на И.Я.С. сумата от 17 000 евро, ведно със законната лихва от 22.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като за останалата сума до размера от 70 000 евро искът е отхвърлен. Твърди се, че преди постановяване на горното решение ищцата заплатила по заведеното изпълнително дело № 7314/2015 г. на ЧСИ М.Б.на два транша на 18.07.2016 г. сумата от 101 400 лв. и на 20.07.2016 г. сума в размер на 6500 лв., т.е. обща сума в размер на 107 900 лв. Поддържа се, че съгласно решението на съда ищцата дължи на ответника главница и изтекли лихви в общ размер на сумата от 38 586 лв., поради което разликата от заплатените от ищцата 107 900 лв. и дължимите по установителния иск в размер на 69314 лв. се явяват сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно и която сума подлежи на връщане.

С уточнителна молба от 04.02.2019 г. ищцата поддържа, че дължимата от нея на ответника сума съгласно решението на СГС е 38 509,43 лв., а тя е внесла по изпълнителното дело 107 900 лв., т.е. надплатена е сума в размер на 69 390,57 лв., от която ищцата претендира 69 000 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да върне на ищцата сумата от 69 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба-20.04.2017 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК на 08.11.2018 г. е депозиран отговор от ответника. Оспорва иска като недопустим. Оспорва изложената в иска фактическа обстановка, както и размера на предявения иск. Заявява евентуално възражение за прихващане с присъдената сума в размер на 6395,70 евро по гр.д. № 12 474/2016 г. на СРС, 26 състав.

         Ищцата поддържа така предявения иск в съдебно заседание чрез своя процесуален представител. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

         Ответникът в съдебно заседание оспорва предявения иск на първо място като недопустим предвид, че не са налице предпоставките на чл.211 от ГПК, при условията на евентуалност твърди неоснователност, поради което моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли като неоснователен и недоказан. При условията на евентуалност в и случай, че съдът уважи иска, моли да бъде уважено заявеното от него с отговора възражение за прихващане. Претендира разноски, за което представя списък.

Софийски градски съд, I-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

С влязло в сила на 28.02.2017 г. Решение № 708/03.02.2017 г., постановено по гр.д.№ 12635/2015 г. по описа на СГС, І-10 състав, е признато за установено на основание чл.422 от ГПК, че М.З.Т. дължи на И.Я.С. на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД сумата 17 000 евро, ведно със законната лихва от 22.12.2014 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до пълния му предявен размер от 70 000 евро.

В мотивите си съдебният състав е приел, че в полза на ищеца И.Я.С. е възникнало вземане за сумата от 70 000 евро, представляваща подлежаща на връщане главница по договор за заем, но доколкото и след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до устните състезания са извършени доброволни плащания от длъжника, с които е погасена част от сумата в размер 53 000 евро, то за този размер искът подлежи на отхвърляне като погасен чрез извършено доброволно плащане. В мотивите си също така съдът е посочил, че извън доброволните плащания в размер на 53 000 евро, М.Т. е заплатила по сметка на съдебния изпълнител 55 168 евро, но тези плащания и доколкото са извършени в рамките на изпълнителното производство, не следва да бъдат съобразявани като правопогасяващи, поради което е безпредметно да бъдат обсъждани.

От представените и неоспорени от ответника платежни нареждания за кредитен превод съответно от 18.07.2016 г. и от 20.07.2016 г. се установява, че ищцата е внесла по изпълнително дело № 201548380407314 по описа на ЧСИ М.Б.съответно сумата от 101 400 лв. и 6500 лв., т.е. общо сума в размер на 107 900 лв.

С влязло в сила на 19.07.2019 г. Решение № 467672/09.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 12474/2016 г. по описа на СРС, 26 състав, М.З.Т. е осъдена да заплати на И.Я.С. сумата от 6 395,70 евро, представляваща законна лихва за забава върху предоставена в заем на 09.06.2011 г. сума в размер на 70 000 евро за периода от 02.03.2013 г. до 22.12.2014 г.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства.

         Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.

         От правна страна:

         Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

         Възраженията на ответника за недопустимост на предявения насрещен иск са неоснователни.

         След разделянето на насрещния иск и изпращането му по подсъдност на родово компетентния съд, същият вече представлява самостоятелен иск със съответно заявеното материално право. С този иск ответникът търси самостоятелна защита срещу ищеца и затова по принцип насрещния иск не е акцесорен спрямо първоначалния. Допустимостта и основателността на насрещния иск се преценява отделно от първоначалния иск.

         Предявеният от ищцата иск е осъдителен и допустим.

         По съществото на иска:

Съобразно константната съдебна практика, в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само предаването на вещта, съответно плащането на съответната парична сума. Същият не е задължен да доказва обстоятелството, че предаването на вещта, съответно плащането на сумата е извършено без правно основание. Задължението да докаже, че е налице правно основание за даването или плащането е на ответника, тъй като именно наличието на това основание му дава възможност да задържи полученото и предявения срещу него иск да бъде отхвърлен.

В случая обаче и въпреки разпределената от съда доказателствена тежест ищцата и с така ангажираните доказателства не доказа главно и пълно, че претендиранта сума от 69 000 лв. е получена от ответника.

Безспорно се установява, че по сметката на ЧСИ по изпълнително дело № 201548380407314 по описа на ЧСИ М.Б., ищцата е превела общо сума в размер на 107 900 лв., но не доказа, че тази сума е разпределена и съответно преведена от ЧСИ на ответника-взискател в изпълнителното производство.

В това изпълнително производство ищцата в качеството си на длъжник дължи освен сумите по изпълнителния лист, съответно и платените от взискателя авансови такси, съответно адвокатско възнаграждение, платено от взискателя, в случай че се претендира такова, дължи и на съдебния изпълнител пропорционална такса по т.26 от Тарифата. Следователно не е установено и не е доказано в процеса, че сумата от 69 000 лв. е получена от ответника, доколкото с нея по всяка вероятност съдебният изпълнител е погасил съответни дължим такси в производството. Дори и да е останал недължим остатък, то това не се доказа в процеса.

Безспорно е, че сумата е получена от съдебния изпълнител, по неговата сметка по изпълнително дело № 201548380407314, но предвид естеството на извършваната дейност от последния, при нея не може да настъпи неоснователно разместване на блага. Изцяло в този смисъл Решение № 186 от 26.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5886/2013 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, в което състав на ВКС е приел, че принудителното съдебно изпълнение, е регламентирано като подчинена на процесуални правила дейност, а обемът й изразява материалноправната законосъобразност на самата дейност, що се отнася до основанията или последиците от предприети или не действия на частния съдебен изпълнител в израз на публична власт. От процесуалното естество на правната уредба следва съдържанието на изискваната в случая законосъобразност - съдебният изпълнител констатира и се основава на факт (като волеизявление или друго обстоятелство, удостоверено по определен ред ), с който нормата скрепва негово задължение за действие, определя съдържанието на самото действие, или предписва въздържане от действие, поради което при тази дейност не може да настъпи неоснователно разместване на блага.

Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че искът подлежи на отхвърляне като недоказан.

С оглед недоказаността на главната претенция, на отхвърляне подлежи и акцесорната претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за законна лихва върху претендираната главница от 69 000 лв. от датата на исковата молба-20.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед отхвърляне на исковете и не сбъдване на процесуалното условие за това, съдът не следва да разглежда заявеното от ответника евентуално възражение за прихващане.

По разноските в процеса:

         С оглед изхода на делото, направеното искане от процесуалния представител на ответника и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 2 330 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно договор 819097 за правна защита и съдействие от 10.10.2018 г.

         Водим от горното Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, І-6 състав

Р  Е  Ш  И:

        

         ОТХВЪРЛЯ като недоказани предявените от М.З.Т., ЕГН **********,***, адвокат Б.Г.Г. против И.Я.С., ЕГН **********,***0 обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да върне на ищцата сумата от 69000 лв. /шестдесет и девет хиляди лв./, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба-20.04.2017 г. до окончателното изплащане.  

ОСЪЖДА М.З.Т., ЕГН **********,***, адвокат Б.Г.Г. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на И.Я.С., ЕГН **********,***0 сумата от 2 330 лв./две хиляди триста и тридесет лв./ разноски направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: