РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2388
гр.
Пловдив, 15 ноември 2018 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2417 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „Б.-78“ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от П.Т.Г.,
чрез адв.П., срещу решение с изх.№ 6-7000-759/1//12.07.2018 г. на Кмета на
Район Тракия Община Пловдив, с твърдения за незаконосъобразност на същото като
се сочи, че са налице всички основания за издаване на исканото разрешение за
удължено работно време, а отрицателното становище на ОД на МВР Пето РУ не е
основание за отказ да бъде постановено такова.
В
крайна сметка се иска отмяна на оспорения акт.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.
Представят
се писмени бележки.
Претендират
се разноски.
Ответникът,
Кметът на Район Тракия Община Пловдив, чрез надлежен процесуален представител
заема становище за неоснователност на жалбата.
Представя
се писмена защита.
Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото
доказателства /представената от ответника административна преписка/ и наведените от страните доводи, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима като подадена в законоустановения срок /писмото е връчено на
жалбоподателя на 13.07.2018 г. видно от известие за доставяне на л.43, самата
жалба е подадена на 20.07.2018 г. в законоустановения срок видно от датата на
входирането ѝ на представения ведно с административната преписка
екземпляр от жалбата на л.51 по делото/, от лице, чиито права и законни
интереси са засегнати от обективираното в процесното писмо волеизявление.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
За
предмет на процесното оспорване следва да се приеме писмо изх. №
6-7000-758/1/812.07.2018 г. на Кмета на Район Тракия съгласно изрично направено
в този смисъл уточнение на жалбата на л.30 по делото.
Съдът
счита, че процесното писмо представлява ИАА по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК,
тъй като обективира отказ да се издаде исканото със заявление вх. №
6-700-758/09.07.2018 г. /л.44/, подадено от жалбоподателя, разрешение за
удължено работно време за обект, стопанисван от жалбоподателя.
Този
извод следва от безпротиворечивото съдържание на писмото, че разрешение за
удължено работно време на обект кафе – аперитив „Дъбъ“, находящ се в ЖР
„Тракия“ срещу блок 35, ще бъде издадено само след представяне на положително
становище от ОД на МВР Пловдив Пето РУ“Полиция“ гр.Пловдив.
В
конкретния случай, при разглеждане на приложените документи за издаване на
разрешение за удължено работно време на търговски обект кафе-аперитив „Дъбъ“,
комисията е установила, че издаденото от ОД на МВР Пловдив – Пето РУ“Полиция“
становище с изх. № 444000-6430 от
06.07.2018 г. е отрицателно.
В
крайна сметка писмото обективира волеизявление на АО /в случая Кмета на Район
Тракия/, представляващо отказ да бъде издадено исканото разрешение за удължено
работно време. Съдът счита, че това волеизявление на АО е изрично, ясно и
безпротиворечиво макар и същото да не е
обективирано в диспотизитив на акта. Действително, в процесното писмо изискуемите се реквизити на ИАА по смисъла на
чл.59 от АПК не се съдържат в тяхната пълна прецизност, но настоящият състав
счита, че допуснатите процесуални нарушения не са от категорията на
съществените, за да доведат до отмяната на акта. Това е така, защото от оспореното
писмо е абсолютно ясна волята на органа, който го е издал и същата е достигнала
до адресата на акта без да са нарушени правата му, които са защитени в тяхната
пълнота посредством предприетото съдебно
оспорване. Съгласно
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато административният акт се
издава в писмена форма, той съдържа фактическите и правни основания за
издаването му. Фактическите и правни основания за издаването на акта са
съществени реквизити, чиято липса води до съществен порок, който от своя страна
е основание за неговата отмяна, тъй като, от една страна без отразяването им
засегнатите с него лица не могат да организират и проведат своята защита,
понеже не са запознати с конкретните причини за едностранно създаване на
задължения за тях или ограничаване на правата им и не могат да ангажират
доказателства и изтъкнат доводи в своя защита. В конкретния случай обаче,
фактическите основания на акта са ясно посочени и това е липсата на положително
становище от страна на ОД на МВР Пловдив – Пето
РУ“Полиция“. Че жалбоподателят е наясно с фактическите основания за
постановяване на процесния отказ личи от обстоятелството, че именно в тази
насока е насочена защитната му теза. Въпросните основания за отказ за издаване
на разрешение за удължено работно време са изцяло съобразени с нормативните
изисквания на чл.11, ал.2, изречение второ от Наредбата за осигуряване на
обществения ред, според което разрешение за удължено работно време на обект се
издава след предварително писмено становище на началника на съответното РУ
„Полиция“. Макар и това правно основание да не е посочено изрично в
постановения отказ, съдържанието на нормата е точно възпроизведено, съответно
липсата на изрично посочено правно
основание само по себе си отново не влече отмяна на акта.
Нормата на чл. 59, ал.
2, т. 7 от същия кодекс изисква и актът да съдържа и означение пред
кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван. Процесното писмо действително
не съдържа подобен реквизит, но това е несъществен пропуск, който отново не
опорочава акта в степен да бъде отменен.
Неспазването на изискването на нормата на чл. 59, ал.
2, т. 7 АПК е скрепено от законодателя със съответната санкция за
административния орган, като нормата на чл. 140, ал.
1 АПК определя, че в такива случаи срокът за обжалване по съдебен
ред се удължава на два месеца, като по този начин са гарантирани правата на
адресата на писмата. Обстоятелството, че в писмото не е изписано правото на
обжалване, пред кой орган и в какъв срок, не води до незаконосъобразност на
оспорения ИАА поради нарушение на
формата на акта по чл. 59, ал.
2, т. 7 АПК. Непосочването на реквизитите по чл. 59, ал.
2, т. 2 и 7 АПК
- име на акта и указания относно това пред кой орган в какъв срок може да се
оспори, не е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Освен
това, съгласно чл. 140, ал.
1 от АПК, когато в административния акт или в съобщението за
неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде
жалба, съответният срок за обжалване се удължава на два месеца, което е
гаранция за упражняване на правото на защита на жалбоподателя.
Предвид изложеното, съдът счита, че
оспореният пред него изричен отказ,
обективиран в писмо изх. №
6-7000-758/1/812.07.2018 г. на Кмета на Район Тракия, да се издаде исканото със
заявление вх. № 6-700-758/09.07.2018 г. разрешение за удължено работно време за
обект, стопанисван от жалбоподателя, е законосъобразен, издаден в съответствие
с нормата на чл.11, ал.2, изречение второ от Наредбата за осигуряване на
обществения ред на ОбС Пловдив.
В
тази връзка се явяват неоснователни възраженията по жалбата и по писменото
становище, че липсва изискване, съответно обвързаност между издаването на
разрешение за удължено работно време и становището на началника на съответното
РУ „Полиция“. Напротив, посочената по-горе норма и издадената въз основа на нея
заповед от страна на Кмета на Община Пловдив – л.20 по делото, определяща
изискуемите документи за издаването на такова разрешение, в т.3.4 изрично изисква такова становище.
Същото представлява част от самото административно производство и не подлежи на
самостоятелен съдебен контрол – чл.21, ал.5 от АПК. Следва да се посочи, че е
неоснователен довода по уточняващата молба на жалбоподателя на л.30, че то му е
станало известно едва след връчването на писмото от Общината. Напротив -
становището на началника на Пето РУ
„Полиция“ е било връчено на жалбоподателя своевременно, за което съдът извежда
извод от факта, че самият той го е
представил ведно със заявлението си за издаване на разрешение за удължено
работно време.
За
пълнота съдът намира за нужно да посочи, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган по смисъла на чл.11,
ал.2 от Наредбата за осигуряване на обществения ред на ОбС Пловдив във връзка
със Заповед № 17ОА 353 от 20.02.2017 г. на Кмета на Община Пловдив – л.20 по
делото.
Предвид
изложеното жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При
този изход на спора на ответника се следват претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Предвид липсата на изрична уредба в
АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела
възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретният размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа и правна
сложност. За това съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско
възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ не е обосновано. Така, съобразно фактическата и правната
сложност на делото съдът счита, че на
ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в
размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран
от гореизложеното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б.-78“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, представлявано от П.Т.Г., срещу писмо изх. №
6-7000-758/1/812.07.2018 г. на Кмета на Район Тракия.
ОСЪЖДА „Б.-78“ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от П.Т.Г., да заплати на
Район Тракия Община Пловдив разноски по делото в размер на 100 лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
Председател: