Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1031 Година 12.07.2021 Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС,
ХVІ-ти състав, на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и първа година, в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря: И.
Г.
Прокурор: Дарин
Христов
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 1239 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по касационна жалба на ОД на МВР гр.Бургас против решение № 260295/30.03.2021г., постановено по н.а.х.д. № 4671/2020г.
по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 251а-308/07.10.2020г.
издадено от директора на ОД на МВР гр.Бургас. Счита решението за постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Не споделя
мотивите на съда, с които е обоснована отмяна на издаденото наказателно
постановление и излага доводи за съставомерност на констатираното деяние. Възразява,
че не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на
решението и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът – Ж.С.Н. ***, партер, редовно уведомен, оспорва
касационната жалба и прави искане за оставяне в сила на съдебния акт.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
гр.Бургас дава становище за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно
решение.
Административен съд Бургас
намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Районен съд
Бургас е отменил наказателно постановление №
251a-308/07.10.2020г., издадено от директора на ОД на МВР - Бургас, с което на Ж.Н. за нарушение на чл.209а, ал.1 във вр. с
чл.63, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ) и на основание чл. 209а, ал.1 от ЗЗ, е
наложена глоба в размер на 300 лева. За да постанови решението, съдът е приел, че при
съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, като същите отговорят на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество е
намерил, че
извършеното деяние е съставомерно от обективна и субективна страна, но
независимо от формалното осъществяване на фактическия състав на административно
нарушение по чл.209а ал. 1 от ЗЗ, извършеното от лицето деяние представлява
„маловажен случай“, по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като е с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от
същия вид и липсва умисъл при извършването му, с оглед на което съдът е отменил
наказателно постановление.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са основателни.
Ж.Н. е
санкциониран за това, че на 15.04.2020г. е установен от контролни
длъжностни лица при ОД на МВР гр.Бургас на закрито обществено място - магазин “Кауфланд”,
гр.Бургас без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо
носа и устата, с което е нарушил противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от ЗЗ.
Административнонаказателната отговорност на лицето е
ангажирана на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ, който в редакцията му, действала
към момента на извършване на нарушението (ДВ, бр.34 от 2020г., в сила от
9.04.2020г.), предвижда административно наказание глоба от 300 до 1 000 лв. за
нарушаване или неизпълнение на въведени с акт на министъра на здравеопазването
или на директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по
чл.63, ал.1 или ал.2, освен ако деянието не съставлява престъпление. Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ (прил.ред., ДВ, бр.28 от 2020г., в сила от
13.03.2020г.) при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или
на отделен регион.
В съставения АУАН и в НП е посочена заповед №РД-01-124/13.03.2020г.
на министъра на здравеопазването, допълнена със заповед №
РД-01-197/11.04.2020г., с които са били въведени противоепидемични мерки на
територията на страната, като с т.9 от последната заповед, в сила от 12.04.2020г.
до 26.04.2020г., е въведено и задължение за всички лица, които се намират в
закрити или на открити обществени места в т.ч. транспортни средства за
обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали,
улици, автобусни спирки и др., да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата, в т.ч. кърпа, шал и др.
Данните от административната преписка сочат, че на
посочената дата и място ответникът по касация е установен в отдела за плодове и
зеленчуци в магазин „Кауфланд“, гр.Бургас, ж.к.“Славейков“ с предпазна маска
под брадичката, което обстоятелство не се оспорва от него и което сочи
на неизпълнение на задължението за спазване на противоепидемичните мерки,
въведени с акт по чл.63, ал.1 от ЗЗ, поради което законосъобразно е ангажирана
отговорността му, на соченото основание.
В случая, както към датата на извършване
на административното нарушение 15.04.2020г., така и към настоящия момент
санкционната разпоредба на чл.209а, ал.1 от
ЗЗ, предвижда глоба в размер от 300 лева
до 1000 лева за нарушение или неизпълнение на въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или ал.2 (към момента на извършване на
нарушението) или на чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2 (към настоящия момент), освен ако деянието не съставлява
престъпление. Съответно възраженията на ответника по касация поддържани
в съдебно заседание за липсата на правно основание за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност са неоснователни. Отмяната на
заповедта на министъра на здравеопазването не може да се приеме като промяна на
нормативните разпоредби, тъй като тя е общ административен акт, съгласно чл.63, ал.11 от ЗЗ
и се издава по реда на чл.73 от АПК.
Последвалата отмяна на заповедта на министъра на здравеопазването не се отразява върху отговорността на
нарушителя, тъй като той е допуснал нарушение към момента, към който
заповедта е предвиждала конкретно правило за поведение – всички лица, които се намират на закрити и открити обществени места… са
длъжни да имат поставена защитна маска за лице… или друго средство, покриващо
носа и устата. Като общ административен акт заповедта има ограничено
действие във времето и с отпадане на предварително заложения в нея срок това
действие отпада, но не се обезсилват със задна дата правата и задълженията,
които са породени през периода на действие. Те биха били обезсилени, ако
заповедта бъде обявена за нищожна, но по делото това не се установява, като
дори липсват твърдения в този смисъл.
Настоящия
съдебен състав не споделя решаващите мотиви на съда относно приложението на
чл.28 от ЗАНН. В
посочената разпоредба е предвидено, че за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за
маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени
дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК.
Неправилни
са изводите на съда за по-ниската степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид и
липсата на умисъл в деянието. Нарушената заповед е издадена в условията на
световна пандемия, застрашаваща живота и здравето на хората, поради което неизпълнението
на задължението за спазване въведените противоепидемични мерки, по принцип няма
основание да бъде считано за маловажно, а в тази насока, следва да се отчитат
конкретните обстоятелства при извършване на деянието. Целта на
въведените със заповедта ограниченията е да се намали риска от разпространение
на заразявания, като съгласно заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на
здравеопазването, за нуждите
на забраните по заповед № РД-01-124/13.03.2020г. под „обществено място“ следва
да се разбират и местата, които са общодостъпни и/или са предназначени за
обществено ползване. В случая, Ж.Н. е бил установен на обществено място
– търговски обект, голям хранителен магазин, с множество посетители и голям
човекопоток. С неносенето на предпазна мярка, по предвидения в заповедта начин
и наличието на множество лице в непосредствена близост до извършителя на
нарушението, се поставя в опасност техният живот и здраве. Ето защо, не би
могло да се приеме, че конкретното деяние е с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид. При тези конкретни
обстоятелства, правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН, а е
издал процесното наказателно постановление, с което е наложил предвиденото по
вид и размер административно наказание на лицето.
Като е
стигнал до изводи различни от изложените първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.
Мотивиран от изложеното, Административен съд
гр.Бургас ХVІ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260295/30.03.2021г., постановено по н.а.х.д. №
4671/2020г. по описа на Районен съд Бургас и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление
№ 251а-308/07.10.2020г. издадено от директора на ОД на МВР гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.