О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.Враца,13.04.2020г.
Врачанският
окръжен съд,гражданска колеги,в закрито заседание на 13.04.2020г.,в състав:
Председател:Евгения
Симеонова
Членове:Пенка
Т.Петрова
мл.с.:М.Младенова
като разгледа докладваното от съдия
Пенка Т.Петрова в.ч.гр.д.№ 118/2020г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.419 ал.1 ГПК
и 420 ал.3 вр.ал.2 и 1 ГПК.
С.В.М.
***,е обжалвала разпореждане на РС Враца от 30.09.2019г.по ч.гр.д.№ 3869/2019г.
за незабавно изпълнение на издадена
заповед за изпълнение № 2387/30.09.2019г.по същото дело.Поддържа се,че
разпореждането за незабавно изпълнение е неправилно и незаконосъобразно,тъй
като документът,въз основа на който е издадено не удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане.Не били налице предпоставките на чл.418 ал.2 и 3 ГПК от една
страна,и от друга документът,въз основа на който била издадена заповедта за
изпълнение и разпореждането на незабавно изпълнение съдържал неравноправни
клаузи.От представения със заявлението договор за заем от 10.05.2017г.било
видно,че заявителят-заемодател се задължавал да предостави в заем на жалбоподателката
сума в размер на 2000 евро,но доказателства за предоставяне на тази сума не
били представени,при което заявлението се явява неоснователно.Била преведена
част от сумата по договора и то в лева,и седмица след сключване на договора,а
се претендирала цялата сума-главница,както и лихви от датата на сключване на договора и за цялата
сума по договора.Към заявлението не бил представен официален или изходящ от
жалбоподателя документ,че е получил сумата по договора за заем,при което не
следва да се допуска незабавно изпълнение.Не следвало да се допуска незабавно
изпълнение и на друго основание – договорът за заем съдържал неравноправни
клаузи,които са нищожни по смисъла на чл.21 ал.1 ЗЗП – чл.143 ал.2 т.5 , 10
,15,19 и 20 ЗЗП и чл.5 ал.1,2 и 4 ЗПК .Позовава се и на недействителност на
договора за заем/чл.22 ЗПК/,при което се дължи само чистата стойност на
кредита/чл.23 ЗПК/,но не и лихви и други разходи.Нарушени били разп.на чл.5
ал.1,2 и 4 ЗПК и чл.6 ЗКИ вр.с чл.143 ал.1 т.9 ЗЗП,чл.10 ал.1 ЗПК,чл.11 ал.1 т.т.2,6,10,11
и 15 ЗПК,чл.10а ал.2 и 4 ЗПК.По изложените съображения се иска отмяна на
разпореждането за незабавно изпълнение.
Противната
страна оспорва частната жалба и моли същата да бъде оставена без
уважение.Поддържа,че не следва да доказва отрицателния факт на неплащане на
претендираните вноски-това е в тежест на длъжника да установи при наличие на
плащане.Не оспорва,че на длъжника не е преведена цялата уговорена сума по
договора за заем,тъй като съгл.чл.4 ал.3 от същия длъжникът заплаща гаранционна
такса в размер на 10% от заемната сума,която представлявала цена на заема и
подлежала на връщане,ако длъжникът погаси всички месечни вноски по договора без
просрочие.Неоснователни били доводите за наличие на неравноправни клаузи в
договора,тъй като длъжницата била сключила договора за заем в качеството си на
земеделски производител,а не на физическо лице,по отношение на което били
приложими разпоредбите за неравноправни клаузи.
Частна
жалба е подадена и от заявителя „Микрофонд” АД гр.София против определението на
съда от 14.01.2020г.,в частта,в която е спряно принудителното изпълнение на
издадената заповед за изпълнение и изпълнението по изп.д.№ 241/2019г.по описа
на ЧСИ И.Ц..Поддържа се,че съдът неправилно бил интерпретирал представените от
длъжника доказателства.Същите касаели платени просрочени вноски с падеж преди
10.04.2019г.,а претенцията в настоящето производство касаела месечни вноски по
договора за заем с падежи м.04.2019г. – м.09.2019г.вкл.Оспорва твърденията на
длъжника за наличие на неравноправни клаузи в договора за заем.Развива подробни
доводи и съображения. Поддържа,че нормите за неравноправни клаузи били
неприложими в конкретния случай,тъй като длъжникът бил сключил договора за заем
в качеството си на земеделски производител/ЗП/,а не на физическо лице/ФЛ/,и
нямал качеството на потребител. Иска се отмяна на обжалваното определение.
Длъжникът
оспорва частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.Била
сключила договора за заем в качеството си на физическо лице и не били налице
доказателства,че го е сключила в качеството си на земеделски производител.
Врачанският
окръжен съд ,като взе предвид изложените в частните жалби доводи и съображения
и събраните по делото доказателства,приема за установено следното:Жалбите са
процесуално допустими.Подадени са в законоустановените преклузивни срокове,от
страни,имащи право и интерес от обжалване,и против актове на съда,подлежащи на
обжалване.
По
същество:
Пред първоинстанционния съд „Микрофонд” АД
гр.София подал заявление за издаване заповед за изпълнение против С.В.М. *** в
качеството и на физическо лице за сума общо в размер на 482,58 евро,представляваща
сбор от 6 бр.неплатени месечни вноски по чл.5 ал.2 от договор за заем от
10.05.2017г.с нот.заверка на подписите на 18.05.2017г.,от която 355,54 евро-главница
с падеж 11.04.-10.09.019г.,43,04 евро – лихва по чл.4 ал.1 от договора с падеж
– 11.04.-10.09.2019г.,84 евро – рискова премия по чл.4 ал.4 от договора с падеж
11.04.-10.09.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.Приложен е към
заявлението договора за заем,в чл.1 на който е посочено,че заемодателят се
задължава да предостави в заем на заемателя сума в размер на 2000 евро.В чл.5
ал.2 заемателят се задължава да върне заетата сума,уговореното възнаграждение
,вкл.лихва и рискова премия на 36 бр.равни месечни вноски от по 80,43 евро
всяка,считано от 10.06.2017г.до 10.05.2020г.Други доказателства,вкл.и такива за
предаване на сумата по договора не са приложени към заявлението. Първоинстанционният
съд приел заявлението за основателно, и го уважил,като с разпореждане от
30.09.2019г.издал заповед за
изпълнение за посочените суми/№
2387/30.09.2019г./,допуснал незабавно изпълнение на заповедта,като присъдил на
заявителя и сторените в производството разноски.Въз основа на издадения
изп.лист било образувано изп.д.№ 2241/2019г.по описа на ЧСИ И.Ц.,рег.№ 899,с
район на действие ОС Враца,по което длъжницата получила ПДИ на 30.12.2019г.В
срока на по чл.414 ал.2 ГПК подал възражение против заповедта за изпълнение и
молба по чл.420 ал.2 вр.ал.1 ГПК за спиране на незабавното изпълнение на
заповедта.В молбата длъжникът излага същите доводи и съображения като в жалбата
против разпореждането за незабавно изпълнение,посочени по-горе.Към молбата за
спиране са приложени 18 бр.платежни нареждания за внесени суми по договора за
заем,последната от които от 09.11.2019г. и извлечение от сметка на длъжника,от
което е видно на коя дата и каква сума му е преведена по договора за заем.С
определение от 14.01.2020г.заповедният съд спрял принудителното изпълнение на
заповедта за изпълнение на основание чл.420 ал.1 ГПК.Заявителят е уведомен за
спирането на 03.02.2020г.,и на 10.02.2020г.е депозирал настоящата частна жалба.
По
отношение жалбата на С. В.М.:Настоящият състав намира същата за основателна.Налице
са убедителни доказателства,обосноваващи извод ,че не е установено по
категоричен начин,че е налице подлежащо на изпълнение вземане на длъжника в
полза на заявителя.Основателни са доводите на длъжника,че заявителят не е
представил доказателства за предоставяне на заемната сума,което е условие с
оглед характера на договора за заем като реален последният да произведе
действието си. Представени са доказателства от длъжника,че заявителят не му е
превел изцяло заемната сума,а част от нея,както и доказателства – пл.нареждания
и вн.бележки,че длъжникът е внасял месечни вноски за месеците обхванати от
исковия период по заявлението.Въззивната инстанция констатира,че са налице и
неравноправни клаузи в договора за заем и такива водещи до неговата
недействителност.Неоснователни са поддържаните от заявителя доводи,че длъжникът
нямал качеството на потребител, тъй като заемът бил отпуснат, респ. договорът
сключен в качеството му на земеделски производител.Навсякъде длъжникът фигурира
единствено в качеството му на физическо лице.По изложените съображения жалбата
против разпореждането за незабавно изпълнение се явява основателна и като
такава следва да се уважи.
По
същите съображения неоснователна се явява ч.жалба на заявителя против
определението на съда,с което е спряно незабавното изпълнение на заповедта и
изпълнението по образуваното изп.дело.Като неоснователна тази жалба следва да
се остави без уважение.
Водим
от горното,ВрОС
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 7319/30.09.2019г.на РС Враца по ч.гр.д.№ 3869/2019г.в
частта,в която е допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за
изпълнение № 2387/30.09.2019г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна частната жалба на „Микрофонд” АД гр.София
против определението на РС Враца от 14.01.2020г.по ч.гр.д.№ 3869/2019г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/