Решение по дело №171/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.73, ал.4, във връзка с чл.27, ал.1 от ЗУСЕФСУ.

Образувано е по жалба на Сдружение „Енвизимо свят“ с ЕИК *********, [населено място], депозирана чрез процесуален представител и насочена срещу Решение № РД-02-14-1290 от 01.12.2023г. на Ръководителя на управляващия орган по програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ ИПП България – Турция 2014-2020г. и Директор на дирекция “Управление и териториално сътрудничество“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с което на оспорващото сдружение е определена финансова корекция.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

Сочи се, че в изпълнение на чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ жалбоподателя получил уведомление рег. № 99-00-3-60 от 18.09.2023г. съдържащо правната квалификация на констатираното нарушение (конфликт на интереси по смисъла на чл.61 от Регламент ЕС Евратом 2018/1046 при сключване на два трудови договора с ръководителя и координатора на проекта) и фактическите обстоятелства, на които УО основавал изводите си за наличие конфликт на интереси. В частта от уведомлението описваща установената от УО фактическа обстановка било изложено неправилното твърдение, че процесните трудови договори са сключени след процедура за възлагане на обществена поръчка. Това твърдение навеждало на обосновано предположение, че УО не бил разгледал и не бил подложил на анализ процесната и касаеща случая фактическа обстановка. Наред с това в уведомлението имало множество неправилни и противоречиви твърдения, от които също личало, че УО не бил вникнал във фактическата обстановка и не бил подложил на анализ относимите по случая факти и обстоятелства. Възражението срещу полученото уведомление било изготвено въз основа на съдържащите се в него констатации. За да бъдело законосъобразно решението за определяне на финансова корекция същото следвало да съдържа констатации, по които на бенефициера е била предоставена възможност да възрази по реда на чл. 73, ал.2 от ЗУСЕФСУ, но в случая в решението били изложени нови твърдения, касаещи процедурата за сформиране на екипа за управление на проекта, срещу които, като бенефициер, на сдружението не била дадена възможност да възрази. С направените нови твърдения в решението били изменени фактическата обстановка и правното основание за твърдяното нарушение за допуснат конфликт на интереси при сключване на двата трудови договора, което било недопустимо по смисъла на АПК.

Твърди се, че при издаване на акта са допуснати нарушения и при посочване на правното основание. Като правно основание за издаване на решението били посочени разпоредбите на чл. 73, ал.1 и чл. 70, ал.1, т.1 и т.9 от ЗУСЕФСУ, т.е. визирани били две нарушения – наличие на конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046 и нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта от ЗУСЕФСУ. Същевременно в оспорения акт не се съдържали данни, твърдения и мотиви за извършено нарушение по чл. 70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ. Сочи се, че трудовите договори с екипа за управление на проекта вкл. и двата трудови договора с ръководителя с ръководителя и координатора на проекта, не се сключвали след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка (по силата на PRAG) съответно нямало провеждана процедура за обществена поръчка за екипа за управление на проекта и нямало как да бъде нарушена разпоредбата на чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ.

Излагат се доводи, че по втората покана на Програмата Интеррег ИПП II „България –Турция“ 2014-2020г. нямало посочена процедура за сформиране на екипа за управление на проекта, а правилата за уведомяване на УО за сформиране на екипа за управление се съдържали в т.3.1 Персонал за управление на проекта от Ръководството за изпълнение на проекти. Съгласно разписаните в последното правила, в 10-дневен срок от началото на периода на изпълнение на проекта водещия партньор трябвало да изпрати до съвместния секретариат декларация за осигуряване на необходимия квалифициран персонал и копие от заповед за номиниране на членове на екипа за управление на проекта. Двата документа били подписани от представляващия сдружението К. К. и били качени в системата за изпълнение на проекти по програмата през януари 2020г. Екипът за управление на проекта бил определен и назначен от органите на управление на сдружението, в съответствие с Устава на сдружението и при спазване на правилата на програмата. Сдружението имало двустепенна система на управление – Колективен върховен орган (Общо събрание) и Управителен орган(управителен съвет). Правомощията на двата органа били посочени в устава на сдружението, който бил публичен. По силата на чл. 30 от Устава председателя на управителния съвет ръководел заедно с членовете на УС оперативната дейност на сдружението и изпълнявал възложените му от УС задачи. Сдружение “Енвизимо свят“ нямало едноличен орган на управление. Съгласно чл. 19 от Устава на сдружението, управителни органи на сдружението били управителния съвет и колективния върховен орган, а не Председателя на УС както неправилно считал УО. Според жалбоподателя, председателят на УС представлявал сдружението и УС но не разполагал с оперативна самостоятелност да го управлява, тъй като всички решения досежно дейността на сдружението се вземали с необходимото мнозинство от определените за това органи на управление. Ето защо ирелевантно било кой е подписал заповедта, тъй като тя отразявала и изпълнявала решението на управителния орган. По отношение определяне на екипа по проект СВ005.2.23.070 се излага, че предложенията за номинации за включване на лица в екипа били направени на проведено на 12.01.2020г. общо събрание на сдружението, по време на което не присъствали нито К. К. нито С. К.. В изпълнение на решението на 13.01.2020г. било проведено заседание на УС, на което били разпределени отговорностите между членовете на УС във връзка с дейностите вкл. трудовите договори с лица от екипа за управление на проекта и отчетните документи. В изпълнение на решенията на ОС и УС била издадена Заповед № З-1/13.01.2020г.за определяне на екипа за управление на проекта и Заповед № 3-2 от 27.01.2020г. с която на И. В., член на УС са делегирани права да подписва трудовите договори, отчети и всички други документи свързани с лицата от екипа за управление. Съответно сключените трудови договори с К. К. и С. К. били подписани от страна на работодателя от И. В., в качеството й на член на УС. Работодател в случая било сдружението, а не лицата които го представляват. За да наложи обжалваната корекция УО приел, че за описаната процедура не са му предоставени съответните документи. В тази връзка се твърди, че без значение било обстоятелството дали К. К. е присъствала на общото събрание на сдружението на 12.01.2020г. защото дори да била присъствала за същата важали ограниченията за гласуване съгласно чл.24, ал.2 от Устава. Освен това протоколите на управителния орган и на общото събрание на сдружението не било необходимо да се качват в MIS и доколкото за бенефициера не съществувало задължение да публикува в системата на вътрешно дружествени документи, не се обосновавали твърденията на УО за наличие на нарушение. От изложените разсъждения в решението можело да се направи извода, че последния обърква действието и момента, от който би възникнала ситуация на конфликт на интереси. Твърди се, че всички изискващи се и необходими документи, свързани с екипа на управление на проекта вкл. трудови договори били прилагани в системата MIS по време на изпълнение на проекта(19.12.2019г.-12.06.2020г.) и по времето до приключване на верификацията и одобрението на финалните отчети(септември 2021г.). В системата MIS не били качени само документи, които не се изискват съгласно правилата на програмата и Ръководството за изпълнение на проекти, съответно не са изискани и от ПНК, съвместния секретариат или самия УО по време на изпълнение и верификация на проекта. Определянето на екипа за управление на проекта и неговото назначаване били отговорност на бенефициера, но подлежало на мониторинг и проверка от страна на УО чрез съвместния секретариат и ПНК. Процесните протоколи не били изискани на нито един етап от изпълнението и отчитане на проекта, освен това същите нямали значение по отношение установяването на конфликт на интереси по отношение сключените два трудови договора.

В жалбата се излагат и подробни доводи, поради които се счита, че констатациите на УО по отношение твърдения конфликт на интереси по двата трудови договора били необосновани, противоречиви и взаимно изключващи се.

Твърди се, че двата трудови договора представлявали разходи по бюджетна линия BL 1“Разходи за персонал“. Правилата за разходване на средства по всеки бюджетен раздел били посочени в Ръководството за изпълнение на проекти. Разходите за персонал включвали разходите за екипа за управление на проекта и се извършвали чрез сключване на трудови договори в съответствие с делегиран регламент /ЕС/ № 481/2014 на Комисията от март 2014г. за допълнение на Регламент /ЕС/ №1299 /2013 на Европейският парламент и на съвета по отношение на специалните разпоредби за допустимостта на разходите по програмите за сътрудничество. Съответно преценката за конфликт на интереси по чл.61 от Регламент 2018/1046 следвало да се извършва спрямо категорията на разходите и условията за тяхното разходване. В Решението неправилно преценката била извършена на плоскостта възложител – изпълнител, т.е. на плоскостта на външно възлагане. Никъде в решението не било мотивирано защо се счита, че именно семейната връзка точно в този конкретен случай води до опорочаване на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на сдружението. Освен това УО не отчел, че финансов участник е самият бенефициер, но не и председателят на УС на сдружението, нито координаторът на проекта. Неправилно възприетата фактическа обстановка довела и до неправилни изводи за конфликт на интереси. Потенциален конфликт на интереси по отношение К. К. можел да се търси на база ограничението да договаряш сам със себе си. Ограничението по чл.38 от ЗЗД касаело само облигационните отношения, в КТ подобно ограничение произтичало от характеристиките на дружествения договор. В случая не можело да се приеме, че К. К. се е самоопределила или самоназначила на позицията ръководител на проекта. По отношение С. К. се твърди, че съгласно съдебната практика свързаността на лицата не винаги сочела конфликт на интереси и винаги следвало да се изследва на база конкретната ситуация. В Решението на УО не били посочени конкретни разпоредби въвеждащи ограничение за сключване на договори по отношение на свързани лица при сключване на трудовите договори по бюджетен раздел BL1. Предвид което извод за свързаност водещ до конфликт на интереси не можел да бъде направен. Наред с това в Ръководството нямало поставено ограничение по отношение лицата наети по трудово правоотношение като част от екипа за управление, сдружението не било част от администрацията по ЗА или ЗМСМА, единственото ограничение касаещо свързани лица било регламентирано в чл. 107а от КТ, но то касаело работещи по трудово правоотношение в държавната администрация. В текста на решението не било ясно посочено за кого е налице конфликт на интереси. На стр. 23 от същото било визирано, че връзката между С. К. и К. К. представлявала конфликт на интереси, но такива констатации по отношение дружеството бенефициер липсвали. Посочените физически лица не били финансови участници и не попадали сред лицата посочени в ал.1 на чл.61 от Регламент 2018/1046. Освен, че нямало нарушение на правото на ЕС и на националното право, то в решението липсвала обосновка по отношение вероятността от настъпване на пряка или евентуална вреда за бюджета. По отношение размера на определената финансова корекция се сочи, че в решението сумите на верифицираните и разплатени разходи по двата трудови договора не са посочени, т.е. в решението няма посочена основа върху която да е определен размера на корекцията. Посочените суми не кореспондират нито с допустимите суми по двата трудови договора, нито с верифицираните и отчетени суми.

По изложените съображения се моли за отмяна на оспореното решение. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от председателя на УС на сдружението и от процесуален представител, които доразвиват доводите за незаконосъобразност на административния акт.

Ответникът - Ръководител на управляващия орган по програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ ИПП България – Турция 2014-2020г. и Директор на дирекция “Управление и териториално сътрудничество“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството в писмено становище(л.85) ангажира подробно становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност за заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.12.2019г. е сключен договор за субсидия по инструмента за предприсъединителна помощ II с № РД-02-29-288 (л.12) между Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Дирекция „УТС“ – Управляващ орган за ИНТЕРРЕГ-ИПП Програма за трансгранично сътрудничество България Турция 2014г.-2020г., наричан управляващ орган и Сдружение „Енвизимо свят“ [населено място] – водещ партньор, за отпускане на субсидия на базата на одобрен формуляр за кандидатстване, вкл. бюджет на проекта с реф. № СВ005.2.23.070.

С договора на водещия партньор е отпусната субсидия от управляващия орган за изпълнение на проект “Регионална туристическа марка за устойчив туризъм“, с обща стойност на договора 92 216.15 евро, от които 80 933.72 евро и средства от ИПП и 14 282.43 евро – национално съфинансиране.

С Решение от заседание на Общото събрание на сдружение “Енвизимо свят“ проведено на 12.01.2020г. са номинирани К. К. и С. К. за членове на екипа на управление на проекта за позиции съответно ръководител на проекта и координатор на проекта(л.132-л.138).

С Решение по т.2 по протокол № 1/2020г. от проведено заседание на Управителния съвет на сдружението от 13.01.2020г. на основание направените номинации и гласуване на проведеното ОС е определен екип за управление на проекта в състав К. К. - ръководител, С. К. -координатор и П. Д. - финансов експерте прието всички номинирани от ОС членове на екипа за управление на проекта да потвърдят писмено съгласието си за участие в него съответната позиция. Посочено, че за номинирането и определянето на екипа за управление е изготвен проект на заповед и декларация за осигуряване на необходимия персонал, като е след обсъждане на текстовете УС възлага на представляващия сдружението да подпише и представи документите съобразно изискванията на програмата. С Решение по т.3 от заседанието са делегирани правомощия на И. В. да подписва всички документи във връзка с назначаване на членовете на екипа за управление на проекта, вкл. трудовите договори, както и е възложено на К. К. да изготви и подпише заповед за делегиране правомощията на И. В..

На 13.01.2020г. К. К. – Председател на УС на сдружението е издала заповед № З-1(л.115), с която е посочила номинираните от страна на сдружението членове на екипа за управление, определила е основните отговорности на екипния проект и на всеки от членовете на екипа.

Със Заповед № З-2 от 27.01.2020г. (л.121), К. К. е упълномощила И. В. – член на УС на сдружението да подписва, изменя и прекратява трудовите договори с екипа на управление на проекта от името на работодателя, както и да подписва и одобрява месечните отчетни документи на лицата от екипа за управление.

На 14.02.2020г. между Сдружение“Енвизимо свят“ [населено място] в качеството на работодател и С. Т. К., в качеството на служител, е сключен трудов договор № 2, по силата на който служителят е назначен на длъжност „координатор проект за СВ005.2.23.070 “Regional tourist brand for sustainable tourism“ със `срок на договора до 20.12.2020г.(л.65)

На 14.02.2020г. между Сдружение“Енвизимо свят“ [населено място] в качеството на работодател и К. Т. К., в качеството на служител, е сключен трудов договор № 1 , по силата на който служителят е назначен на длъжност „ръководител проект за СВ005.2.23.070 “Regional tourist brand for sustainable tourism“ със срок на договора до 20.12.2020г. (договорът е представен от ответника на приложен по делото оптичен носител диск, копие от които оспорващото сдружение е получило, съобразно удостовереното на корицата на делото, договорът е приобщен към електронното досие на делото, и е разпечатан на хартиен носител л. 923).

Заплатените по двата договори суми са отчетени в Бюджетна линия 1 (Разходи за персонал), което е видно от сертификатите отразяващи установеното при проверката от първо ниво на контрол.

На 19.07.2023г. от контрольор в звено за осъществяване на първо ниво на контрол към Дирекция“УТС“ е предоставена на Ръководителя на УО информация за съмнение за нередност по посочения договор за субсидия(л.27), свързано със сключване от двата броя трудови договори от Сдружение“Енвизимо свят“ с К. К. и С. К. и изразяващо се в конфликт на интереси.

С писмо № 99-00-3-60 от 18.09.2023г.(л.35-л.39)ответникът уведомил жалбоподателя за постъпилото уведомление за съмнение за нередност регистрирано в МРРБ под вх. № УТС-1616/19.07.2023г., като му указал възможността в двуседмичен срок от датата на уведомлението да представи коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възраженията си срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. Писмото е връчено на сдружението на 27.10.2024г. съобразно саморъчно удостовереното в него от К. К..

Срещу писмото са депозирани възражения от Сдружение “Енвизимо свят“ действащо чрез председателя на управителния съвет(л.40-л.45).

С Решение № РД-02-14-1290/01.12.2023г. (л.47-л.61) Ръководителя на управляващия орган по програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ ИПП България – Турция 2014-2020г. и Директор на дирекция “Управление и териториално сътрудничество“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството определил финансова корекция в размер на 100% от стойността на допустимите разходи по Трудов договор № 1/14.02.2020г. сключен с К. Т. К. и 100 процента върху стойността на допустимите разходи по трудов договор № 2/14.02.2020г. сключен със С. Т. К..

По делото въпреки указанията на съда дадени с Разпореждане № 866/23.02.2024г. ответникът не е представил доказателства за датата на връчване на оспореното писмо на жалбоподателя.

Жалбата срещу решението е депозирана чрез административният орган и заведена според съпроводителното в съда с рег. № 99-00-360–(7)от 12.02.2024г.

Горната непротиворечива фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства съдържащи се в административната преписка.

По делото като писмени доказателства освен документите съдържащи се в административната преписка са приети и други документи относими към изпълнение на проекта от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, от легитимирано лице – адресат на акта и в законоустановения срок, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Съгласно § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕФСУ, законът се прилага и за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество при извършване на финансови корекции, доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях право на Европейския съюз и сключените междудържавни договори, като органите за управление и националните органи при извършване на финансови корекции прилагат категориите нередности и минималните и максималните стойности на процентните показатели, определени в този закон и с акта по чл. 70, ал. 2. Съгласно § 1, т.2 от ДР на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ, наредбата се прилага и за Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014 – 2020. Съгласно чл.5, ал.1, т.11 от Устройствения правилник на МРРБ, министърът организира, координира и контролира дейността на управляващия орган на програмите за трансгранично сътрудничество по програмите за трансгранично сътрудничество, съфинансирани от Инструментите за предприсъединителна помощ на Европейския съюз за периодите 2007 – 2013 г., 2014 – 2020 г. и 2021 – 2027 г. с участието на Република България, вкл. Република България – Република Турция. В чл. 29, ал.1, т.2 от същия устройствен правилник изрично е предвидено, че Дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" изпълнява функцията на Управляващ орган на програмите за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ 2014 – 2020 (между Република България и Република Северна Македония, Република България и Република Сърбия и Република България и Република Турция).

В чл.9, ал.5 от ЗУСЕФСУ е посочено, че управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице.

По делото е представена Заповед № РД-02-14-684 от 28.06.2023г. на Министъра на Регионалното развитие и благоустройството(л.25), с т. 1“а.“ от която на г-н Милен Обретенов – заместник министър на регионалното развитие и благоустройството е възложено да ръководи и организира дейността на управляващия орган по програмите за трансгранично сътрудничество вкл. Република България – Република Турция, съфинансирани от инструмента за предприсъединителна помощ за периода 2014-2020г., а с т.3 и да издава всички индивидуални административни актове по смисъла на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Следователно, процесното решение е издадено от компетентен орган.

Оспореното решение е издадено в писмена форма и е подписано от издателя си, с валиден електронен подпис, като съдържа правни и фактически съображения. Съобразно трайно установената в страната практика на касационната инстанция неправилното, неточно или погрешно посочване на правно основание за издаване на акта не представлява нарушение на формата му и не води до наличие за отмяна на това основание. Това е така тъй като материалната законосъобразност на административен акт се преценява само на база изложените в същия фактически съображения за издаването му.

Решението е издадено при спазване на административно-производствените правила. Производството е образувано по сигнал от контрольор първо ниво на контрол, в съответствие с чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ и преди издаването на решението управляващият орган е осигурил възможност на бенефициера да представи в разумен срок, който не е бил по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Възраженията на бенефициера са обсъдени в мотивите на оспорения административен акт – видно от съдържанието на решението и възражението е взето предвид. От съдържанието на решението става ясно, че УО е възприел допуснато нарушение свързано с нарушение на правилото на чл. 61 от Регламент 2018/1046 , а не нарушение правилата за определяне на изпълнител за обществени поръчки. Ето защо неоснователно се твърди от жалбоподателя, че УО не е разгледал и подложил на анализ процесната и касаеща конкретния случай фактическа обстановка.Не се споделят и възраженията, че в решението са излагани нови твърдения касаещи процедурата за определяне на екип за управление по които на бенефициера не било представена възможност да възрази. Новите и различни твърдения въведени в решението касаят единствено обсъждане на възраженията на бенефициера срещу уведомлението за съмнение за нередност и мотивираното им отхвърляне. Обстоятелството, че разходите са били верифицирани не води на извода, че по отношение на същите не може да бъде определена финансова корекция - верификацията означава че разхода е допустим, а определяне на финансова корекция се осъществява при допусната нередност по смисъла на чл.70, ал.1, т.1-т.9 от ЗУСЕФСУ по отношение допустим разход. Наред с това в случая изпълнението на програмата не е приключило, поради което както е възприето и в оспореното решение при наличие на сигнал в правомощията на УО е да се произнесе по установеното нарушение.

Материалната законосъобразност на акта за определяне на финансова корекция се свързва с преценката налице ли е възприетото от Ръководителя на управителния орган по програмата основание за налагането й, съответно правилно ли е определен размера на финансовата корекция. От изложените в оспореното решение мотиви става ясно, че според административния орган е налице допуснато от оспорващото сдружение нарушение на чл. 61 от Регламент 2018/1046 на Европейският парламент и на Съвета при изпълнение на проект СВ005.2.23.070 „Regional tourist brand for sustainable tourism“ финансиран по програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег ИПП България-Турция 2014-2020г., във връзка с сключване на трудов договор № 1 от 14.02.2020г. с Кремена Тодорова Кьосева и трудов договор № 2 от 14.02.2020г. със Светлана Кьосева.

Нарушението е прието за нередност попадаща в т.1 от Приложение № 2 към чл.2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ(по нататък наричана Наредбата за посочване на нередности), вр. с чл.70, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ.

Съгласно чл. 71 от ЗУСЕФСУ, чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа(безвъзмездна финансова помощ) със средства от ЕФСУ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Основанията заопределяне на финансова корекция нормативно са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Съгласно чл.70, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция когато по отношение на бенефициента е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046.

Дефиницията за "нередност" се съдържа в чл. 2 (36) на Регламент № 1303/2013 (съответно чл. 2 (7) от Регламент № 1083/2006 с оглед на чл. 152 (1) от Регламент № 1303/2013), съгласно която норма "нередност" е всяко нарушение на правото на ЕС, произтичащо от действие или бездействие на икономически субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Следователно определянето на едно действие или бездействие на икономически субект като "нередност", изисква наличието на три елемента от обективна страна: 1. Действие или бездействие на икономически оператор, 2. Това действие или бездействие да води до нарушение на правото на ЕС или на националното право, свързано с неговото прилагане и 3. Да има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. В чл. 70, ал. 3 от ЗУСЕФСУ е предвидено, че за нередности по ал. 1, т. 1, 3 – 7 и 9 финансовите корекции се определят по пропорционалния метод, когато не може да се установи размерът на реално установените финансови последици на нарушението, а за нередности по ал. 1, т. 2, 8 и 10 се прилага диференциалният метод.

Видовете нередности са посочени в приетата с ПМС № 57 от 28.03.2017 г. Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, а приложимите процентни показатели на финансови корекции за нередностите по чл. 70, ал. 1, т. 1, 3 – 7 ЗУСЕСИФ са посочени в приложение № 2, към чл.2, ал.3 от Наредбата, в. 1 от която е указано налагане на финансова корекция в размер на 100%, когато е допуснато нарушение състоящо се в наличие на налице конфликт на интереси по отношение на бенефициента, по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046.

Безспорно е, че оспорващото сдружение е водещ партньор по проект с № СВ005.2.23.070 и бенефициер по сключения за изпълнението му договор с рег. № РД-02-29-288 по програмата ИНТЕРРЕГ-ИПП за трансгранично сътрудничество България Турция 2014г.-2020г., следователно същото има качество на икономически оператор.

Няма спор и се установява от приложените писмени доказателства – справка от ТРРЮЛНЦ и Устав на оспорващия, че сдружението има колективен върховен орган и управителен орган. Последният се състои от трима членове - К. Т. К., П. Д. Д. и И. С. В.. От данните в ТР и от наличните по делото – писмени доказателства се установява и не се спори между страните, че К. К. е Председател на управителния съвет на сдружението, както и е представляващ сдружението.

От писмената информация от НБД“Население“ се установява, безспорно и че К. К. е сестра на С. Т. К..

В чл.15 от договора за субсидия е посочено, че конфликт на интереси по смисъла на чл.61, от Регламент(ЕС) 2018/1046 представляват всички случаи на компрометиране на безпристрастното и обективно изпълнение на функциите на финансов участник или друго лице по причини свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес.

В чл. 61, пар.1 от Регламент (ЕС) 2018/1046 е предвидено, че финансовите участници по смисъла на глава 4 от настоящия дял и другите лица, включително националните органи на всяко равнище, участващи в изпълнението на бюджета при условията на пряко, непряко и споделено управление, включително в подготвителните действия, в одита или в контрола, не предприемат никакви действия, които могат да поставят собствените им интереси в конфликт с тези на Съюза. Те предприемат също така подходящи мерки за предотвратяване на конфликт на интереси във функциите, за които носят отговорност, и за справяне със ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси. Съгласно пар.3 на същата норма за целите на параграф 1 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес.

Съюзната разпоредба предполага наличието на опорочена безпристрастност и то при наличието на конкретни фактически обстоятелства и причини (Решение № 2139 от 22.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9030/2023 г., VII о.). В Решение № 1016 от 30.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9300/2023 г., VII о. е прието, че доколкото става дума за "конфликт на интереси" по отношение на "бенефициер" (последният не е възложител по ЗОП и дефиницията на "конфликт на интереси" по ЗОП в случая не намира приложение), конфликтът е възможен именно във връзка с разходването на получените от бенефициера средства. Понятието "конфликт на интереси" по смисъла на чл. 61 от Регламент № 2018/1046 е свързано с принципите на добро финансово управление, прозрачност и равно третиране. Т.е. необходимо е способността на лицето да изпълнява ролята си безпристрастно и обективно да е "опорочена по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес“. Когато в правните инструменти е предвидено задължение за добро финансово управление, прозрачност и равно третиране, това включва целенасочени действия за справяне с "конфликти на интереси", по-специално с цел осигуряване на равни условия. Понятието "конфликт на интереси" се отнася до ситуации, при които лицата, участващи в изпълнението на бюджета, са в една от ситуациите, посочени в член 61 от Регламент № 2018/1046, имащ пряко приложение. Хипотезата на т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, изисква по отношение на бенефициера да е налице конфликт на интереси именно по смисъла на чл. 61 от Регламент № 2018/1046. Всяка дейност или интерес, която (който) би могла (могъл) да попречи на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или на друго лице и по този начин да окаже влияние върху общественото доверие в доброто финансово управление на бюджета на ЕС, представлява ситуация, която може да бъде възприета като конфликт на интереси. Предполагаемият конфликт на интереси е свързан с обективни обстоятелства, засягащи доверието в независимостта или безпристрастността на субект или лице, дори и когато конфликтът на интереси не намери реално изражение или ако лицето в действителност не се възползва от ситуацията. Затова е от изключителна важност да се гарантира ефективното спазване на правилата за предотвратяване на конфликт на интереси и да се избягват всякакви съмнение относно уместността в поведението на лице, участващо в разходването на европейски средства. С включването на формулировката „ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси“ в чл. 61 от Финансовия регламент 2018 г. разпоредбата частично се привежда в съответствие с определението за конфликт на интереси, дадено в Директивата за обществените поръчки. За разлика от последната, в Регламент /ЕС/ 2018/1046 е включено понятието „обективно“. Това означава, че рискът от предполагаем конфликт на интереси следва да се основава на обективни и разумни съображения, т.е. следва да бъдат подложени на проверка фактическите данни за наличие на връзки между функциите и съответния интерес.“

В случая Сдружение „Енвизимо свят“, [населено място] за изпълнение на проекта за който му е отпусната субсидия е сключило на 14.02.2020г. два трудови договора - единия с К. К. – представляваща сдружението и Председател на управителния му съвет, а вторият със С. К. –сестра на К. К., като не е спорно, че възнаграждението по двата договора е верифицирано, като част от субсидията по проекта.

Предмет на доказване е твърдението на органа наличие на конфликт на интереси по отношение на бенефициера по договора за субсидия - оспорващото сдружение, предвид осигурено получаване на финансови средства от бюджета на ЕС като е създадена облага от материален характер за всяко едно от двете посочени физически лица, както и че семейните отношения между председателя на управителния съвет и координатора на проекта следва да се разглеждат като ситуация която обективно да може да бъде възприета като конфликт на интереси.

Видно е от доказателствата по делото, че К. К. е издала на основание чл. 3-1 о Ръководството за изпълнение на проекта(л.720-л.779) Заповед № З-1 от 13.01.2020г., с която са номинирани членовете на екипа за управление по проекта, участвала е в заседанието на управителния съвет на сдружението проведено на същата дата -13.01.2020г. на което е взето решение за определяне на членовете на екипа за управление на проекта, сред които като ръководител самата К. К.а като координатор – нейната сестра - С. К., а на 27.01.2020г. е издала и заповед с която е упълномощила друг член на УС на сдружението да подписва изменя и прекратява трудовите договори с екипа за управление на проекта. Няма спор, че възнагражденията на свързаното с оспорващото сдружение лице и координатора на проекта са изплатени. Тези обстоятелства съпоставени с факта, че наличието на обективна семейна връзка между член на управителния съвет и Светлана Кьосева, по принцип може да доведе до конфликт на интереси по смисъла на Регламент (ЕС) 2018/1046, както и че няма данни и не се твърди от оспорващото сдружение, че е дало гласност и предоставило възможност и на други лица да кандидатстват за позиции в екипа за управление на проекта, за да може обективно - на база професионалните им компетенции и квалификации да направи преценка дали следва именно посочените две лица да бъдат предпочетени за координатор и ръководител на проекта, води на извода че в случая се е стигнало до нарушение на принципите на равно третиране и на прозрачност на процедурата.

Действително К. К. не е участвала в проведеното на 12.01.2020г извънредно общо събрание на сдружението. Но лично е подписала заповедта за номиниране на членовете на екипа и лично е участвала в провеждането на заседание на управителния съвет на 13.02.2020г. на което именно в крайна сметка окончателно са определени тя и сестра й като членове на екипа по проекта. Тук е мястото да се посочи, че правомощията на колективния върховен орган на сдружението са лимитативно изброени в чл. 25 от Устава на сдружение „Енвизимо свят“и сред тях не спадат избор на членове на екип по управление на проект. Реда и организацията на извършването на дейността на сдружението се осъществява от Управителният орган – управителният съвет(чл.27, т.10 от устава), който орган взема решения по всички въпроси които съгласно закон или устав не спадат в правата на общото събрание(чл.27, т.11 от устава). Следователно, правомощията да определи членове на екипа не принадлежат на общото събрание, а на управителният съвет. В заседанието на последния на което членовете на екипа са определени, и са делегирани функции на И. В. К. К. е участвала лично, няма данни и не се твърди да е гласувала въздържал се и е издала заповедта с която е номинирала членовете и с която са разписани отговорностите на екипния проект и на всеки член на екипа, както и заповедта, с която е делегирала на друг член на УС да подпише трудовите договори на членовете на екипа.

Наличието на свързаност между ръководителя на проекта и оспорващото сдружение и координатора на проекта и ръководителя обуславя наличието на интерес, който опорочава безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник в изпълнението на бюджета на Съюза, като следва да се допълни, че частният интерес, който възниква, води до облага от материален характер(доход в пари) за свързаното с бенефициера лице, и за лицето което е роднина по съребрена линия от втора степен на последното. Пристрастността е установена само въз основа на обективно положение, като не може да се изисква да се докаже, че бенефициерът е действал пристрастно. Неоснователно е твърдението, че трябва да са налице други факти, за да се приеме, че безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник, е опорочено. Така установените по делото факти са обективни обстоятелства, които съответстват на съдържанието на понятието икономически интерес и семейния живот по смисъла на член 61, параграф 3 от Регламент /ЕС/ 2018/1046 и в тяхната съвкупност водят на извода, че е действително е налице нарушение на посочената норма.

В случая частният интерес на бенефициера, който възниква в следствие на облага от материален характер за свързаното с него лице, и наличието на семейни връзки между последното и другото получило материална облага лице съставлява достатъчно основание за наличието на конфликт на интереси. Такава връзка в конкретния казус е обективно установена. Не е необходимо да се демонстрира действително въздействие на конфликта на интереси върху конкретния процес на вземане на решения и не са необходими доказателства, че конфликтът на интереси е бил умишлено използван в полза на избраните ръководител и координатор на екипа. За изпълнението на трудовите договори ще бъдат разходвани получени от бенефициера средства именно по проекта, в който той е водещ партньор. Същият трябва да разходва получените средства от ЕСИФ законосъобразно, т.е. средствата, платени по договорите, да бъдат в съответствие с приложимото право и в частност с чл. 61 от Регламент /ЕС/ 2018/1046. В този смисъл и практиката на ВАС, изразена в Решение № 3948 от 2.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10631/2023 г., VII о., Решение № 10906 от 9.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5527/2023 г., VII о. Решение № 7569 от 10.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4062/2023 г., VII о.,Решение № 8579 от 09.07.2024г., по адм.дело № 5647/2024г. VII о. и др.

Конфликт на интереси съгласно чл. 61 Регламент /ЕС/ 2018/1046, който е и основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ, относима спрямо всички бенефициери, правилно е квалифицирано по т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата приложимите процентни показатели за финансови корекции по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ са определени в приложение № 2. Когато по отношение на бенефициера е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046, размерът на финансовата корекция е 100 %, какъвто процентен показател е определен и в настоящия случай.

С налагането на финансовата корекция се постига и целта на закона, посочена в чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ.

На основание чл. 71, ал. 5 ЗУСЕФСУ основание за приключване на процедурата по администриране на нередността е извършената финансова корекция. Финансова корекция може да се извърши за целия проект или за отделна дейност, отделен договор с изпълнител или за отделен разход /чл. 71, ал. 2 ЗУСЕФСУ/. Съгласно чл. 72, ал. 2 ЗУСЕФСУ „размерът на финансовата корекция трябва да е равен на реално установените финансови последици на нарушението върху изразходваните средства - допустими разходи“. Основа за финансовата корекция в случая са допустимите разходи по проекта, които са финансирани от ЕСИФ по конкретните договори, както е и посочено от административния орган в обжалваното решение.

Доколкото поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици, размерът на финансовата корекция се определя по пропорционалния метод съгласно чл. 72, ал. 3, изр. Първо ЗУСЕФСУ, съответно - чл. 5, ал. 1 от Наредбата. В този случай за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи, който в конкретната хипотеза е 100% от съответните допустими разходи по двата договора.

Ето защо оспореното решение се явява издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване съществените административнопроизводствени правила, при съблюдаване на материалния закон и неговата цел, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора основателна се явява единствено претенцията на административният орган за присъждане на разноски по делото. Ето защо същата следва да бъде уважена и в полза на МРРБ следва да се присъдени възнаграждение в размер на 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Водим от което

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Сдружение “Енвизимо свят“, [населено място] срещу Решение № РД-02-14-1290 от 01.12.2023г. на Ръководителя на управляващия орган по програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ ИПП България – Турция 2014-2020г. и Директор на дирекция “Управление и териториално сътрудничество“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с което на оспорващото сдружение е определена финансова корекция.

ОСЪЖДА Сдружение “Енвизимо свят“, [населено място] с ЕИК ********* да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството разноски по адм.дело № 171 по описа на АдмС-Хасково за 2024г. в размер на 100.00 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.