№ 3942
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Кандилова
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501711 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на А. М. Е. (с предишно
фамилно име З.а) и И. П. З. срещу решение №28338/31.01.2019 г., постановено по гр.д
№64828/2016 г. по описа на СРС, III ГО, 83-ти състав, с което на основание чл.128, ал.1 СК,
са определени мерки за лични отношения на дядото М. С. Е. с детето Е.И. З.а, родено на
11.09.2014 г., както следва: дядото има право да вижда детето всяка трета събота на месеца
от 10:00 часа до 12:00 часа на територията на гр.София в присъствие на родител на детето
или посочено от тях трето лице. Във въззивната жалба се излагат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, твърдят се нарушения на
процесуалните правила и материалния закон. Желае се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да бъде оставена без уважение искът на М. С. Е. с правно
основание чл.128, ал.1 СК.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от М. С. Е., с която се желае отхвърляне на
въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение.
С решение № 60270/21.01.2022 г. по гр.д. №660/2021 г. по описа на ВКС, VI ГО,
постановеното по въззивната жалба на А. М. Е. и И. П. З. решение № 260750/23.10.2020 г.
по гр.д. № 9366/2019 г. по описа на СГС е отменено и делото е върнато за ново разглеждане
на друг състав на съда при условията на чл.293, ал.3 ГПК.
1
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийски градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:
С решение №28338/31.01.2019 г., постановено по гр.д № 64828/2016 г. по описа на
СРС, III ГО, 83-ти състав, са определени, на основание чл.128, ал.1 СК, мерки на лични
отношения на М. С. Е. с внучката му Е.И. З.а, както следва: дядото има право да вижда
детето всяка трета събота на месеца от 10:00 часа до 12:00 часа на територията на гр.София
в присъствие на родител на детето или посочено от тях трето лице.
Между страните не е формиран спор и по делото се доказва от представеното
удостоверение за раждане, издадено на 21.10.2016 г. от Столична община – район
„Младост“ и справки по Наредба № 14/2009 г. от НБД „Население“/л.47 и л.57 от делото на
СРС/, че въззиваемият е дядо по майчина линия на детето Е.И. З.а, родено на 11.09.2014 г.
В изготвения от АСП, Д „СП“- Сердика за нуждите на въззивното производство
социален доклад са отразени данни, че М. Е. живее сам в собствено жилище със занижени
хигиенно – битови условия, състоящо се от стая, кухня и санитарно помещение, в което не
са създадени условия за пребиваване на детето. Въззиваемият получава пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 370 лева месечно и е декларирал, че разполага със
спестявания, с които да обезпечи потребностите на своята внучка при гостуването в дома
му. Дядото не поддържа връзка с разширеното си семейство, включително с дъщеря си от
първия брак и нейните деца и счита, че причината за лошите му отношения с въззивника Е. е
поведението на нейната майка. Заявява желание за разширен режим на лични отношения с
детето Е., включващ гостуване в дома му за празнични и почивни дни и през ваканциите.
Емоционална връзка между М. Е. и внучката му Е. не е изграждана, контактът помежду им е
прекъснат и детето не познава дядо си по майчина линия. Установено е, че по време на
проведената за нуждите на социалното проучване среща пред социален работник
въззиваемият използвал нецензурни думи по отношение на двете си бивши съпруги.
Изразено е становище, че в интерес на детето е общуването му с дядото по майчина линия
да става в присъствие на значим за подрастващата възрастен.
Представения пред настоящата инстанция социален доклад на АСП, Д „СП“ –
Младост е закрепил споделеното от първия въззивник, че въззиваемият не е присъствал
трайно в живота , изчезвал е и отново се е появявал, а при общуването с него се чувствала
психически тормозена и нагрубявана. Същата е изразила притеснения, че контактът на
детето Е. с дядо му по майчина линия би се отразило негативно върху психемоционалното
състояние на малолетната, опасявала се от агресивното му и обсебващо поведение и
изпитвала безпокойство по какъв начин чувствителното и емоционално дете ще понесе
присъствието на дядото и евентуалното му последващо изчезване от живота . Социалното
проучване е установило, че основните грижи за детето Е. се полагат от неговата майка с
активното участие и подкрепа на бащата и неговото разширено семейство. Малолетната
2
контактува с близките и роднините от разширеното семейство по майчина и бащина линия,
емоционалните му потребности са задоволени в семейството му с оглед възрастта.
Родителите са трудово ангажирани и жилищно обезпечени, детето разполага със собствена
детска стая в дома и на двамата си родители. По данни на въззивника З. детето Е. знае за
дядо си по майчина линия, но не иска да се вижда с него, защото е известно, че той не се
държи добре с майка ѝ и изпитва страх от общуване с него.
При изслушването си от въззивния съд въззивникът А. Е. изразява несъгласие да
бъде допускан контакт между детето Е.И.дядо му по майчина линия, тъй като няма да
допринесе за добруването на детето, но ще го постави в риск от агресивно и непостоянно
поведение. Твърди, че е предоставяла многократно възможност на баща си да участва
активно в нейния живот, но той не променял поведението си. Посочва, че детето знаело за
съществуването на дядо по бащина линия, но не проявявала интерес да контактува с него,
тъй като тя му споделила, че има лоши постъпки.
Изслушан от въззивния съд, въззвиникът З. е категоричен, че не следва да се
определят мерки за лични отношения на Е. с детето Е., тъй като би служил за лош пример на
подрастващата -обиждал майка и и баба и по майчина линия, използвал епитети, отвръщал
̀̀
на всеки отказ с агресивно поведение, жилището му било в лошо състояние, не полагал
грижи за което и да е от децата си. Първоначално стимулирал А. Е. да поддържа връзка с
баща си, но след като станал сам адресат на неговото агресивно поведение не желае дъщеря
му Е. да осъществява контакти с него и самò детето не проявявало интерес за това.
При изслушване пред въззивния съд М. Е. заявява желание да се вижда често със
своята внучка, тъй като това било добре за него. Намира, че е в състояние да полага грижи
за детето. Декларира, че получава пенсия в размер на 500 лева и разполага със спестявания,
възлизащи на 10 000 лева, в добро здравословно състояние е и при ползване на слухов
апарат и близост до човека чува добре. За влошените отношения с дъщеря си А. Е. вини
нейната майка, която не му позволявала да я вижда.
При въззивното разглеждане на делото е прието заключение на допусната съдебна
психологична и психиатрична експертиза (СППЕ), което не е оспорено от страните и се
възприема от съда като обективно и компетентно изготвено. Въз основа на експертното
изследване се установява, че детето не познава дядо си по майчина линия, само знае за
неговото съществуване и не е привързано към него. Обичайно контактите между децата и
прародителите им се случват опосредствано от родителите и липсата на емоционална връзка
и привързаност между А. Е. и М. Е. е предпоставка дядото и внучето да не се познават.
Въззиваемият не е практикувал ролята на дядо и грижещ се за дете възрастен до този етап в
живота си. Той не е полагал грижи консистентно и последователно за децата или за внуците
си, няма изграден опит и практика да полага такива грижи. Вещите лица са направили извод,
че Е. притежава слаб личностен ресурс да отчита чувствата, преживяванията и гледната
точка на друг човек, което е рисков фактор за успешното практикуване на ролята на грижещ
се за дете възрастен. В когнитивен аспект (спрямо възрастта и наличието на леки
когнитивни нарушения) при въззиваемия не е налице добър ресурс за гъвкавост и развитие
3
на нови умения и практики. Лекото му когнитивно разстройство не представлява психично
заболяване в тесен смисъл на думата. Експертите примат, че при въззиваемия са налични
особености в личностовата организация и функциониране, които са вероятно свързани с
трудности в семейния живот, наблюдават се и в комуникацията с дъщеря му и в тази с
вещите лица. Налице са и анамнезни данни за трудности при свързването с членовете на
семейството по достатъчно дълбок и стабилен начин. Между дядото и внучката липсва
изградена емоционална връзка и привързаност, както и данни за консистентен интерес и
съответна запознатост на Е. с живота и личността на детето, макар и по индиректен път.
Експертизата е категорична, че дядото не притежава нужните умения да полага грижи за
детето Е., нито може да се допусне, че има добър ресурс за развитие на такива умения.
Липсват основания да се приеме, че контактът между подрастващата и този неин прародител
би бил полезен за нея, но съществува риск да донесе смущение и объркване у детето,
доколкото е твърде вероятно дядото да не успява да се въздържа от негативни коментари по
отношение на бабата на Е. по майчина линия, с която малолетната е имала близка
емоционална връзка. Експертите са заключили, че детето Е. е с развитие, характерно и
типично за възрастта му. То е в добро психоемоционално състояние, добре обгрижено от
своите родители и добре адаптирано в социалното си обкръжение.
При разпита си вещите лица посочват, че с оглед установеното в психологията
правило, че миналото поведение е най-добър предиктор за бъдещото поведение, то може да
се очаква, че при започване на контакт с детето дядото би възпроизвел поведението си,
което е имал като баща спрямо дъщеря си, т.е. то да бъде противоречиво и
непоследователно и в този смисъл това е риск за детето, което ще започне едни
взаимоотношения, които няма да имат устойчивост и последователност. Супервизирането на
контакта би понижило риска за детето в известна степен, но само при възможност да бъде
управлявано поведението на дядото, който не би се съобразил с никого в ролята на
авторитет и човекът, който ще супервизира контакта, няма да има пълна възможност да
контролира и да управлява този контакт. От него няма очаквани ползи за детето, но има
рискове.
Не е спорно и се установява в производството от представения пред
първоинстанционния съд нотариален акт за продажба на недвижим имот № 194, том
LLLXXIV, дело № 34192/97 г. на И.Г., нотариус при Софийска нотариална служба към СРС,
че въззиваемият е собственик на апартамент в гр.София, ж.к. „Надежда“ със застроена площ
от 44,75 кв.м., състоящ се от дневна, кухня и сервизно помещение.
Страните не спорят и по делото се доказва, че М. Е. получава пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл.68 КСО и бракът му с майката на въззивника А. М. Е. е прекратен с
решение от 04.05.1989 г. по гр.д. №370/1988 г. по описа на Софийски районен съд. С
бракоразводното решение упражняването на родителските права по отношение на
въззиваемата А. М. Е. са предоставени на нейната майка, а на въззивникът е определен
режим на лични отношения с дъщеря му.
Въз основа на показанията на свидетеля М.Н.С. се установява, че въззиваемият не е
4
присъствал и не участвал активно в отглеждането и възпитанието на дъщеря си А. Е.,
отправял обидни думи към нея, в нейно присъствие обиждал жената, с която имал
предходен брак и роденото от този брак детето, еднокръвна сестра на въззиваемата, имал
агресивно поведение. Свидетелят посочва, че въззиваемият упреквал дъщеря си, че не е в
състояние да гледа детето Е..
За отсъствието на въззиваемия от живота на дъщеря му А. З.а свидетелства пред
първоинстанционния съд и К.С.С.. Въз основа на показаният се установява, че при
периодичните си появявания М. Е. често разстройвал въззивника Е. и проявявал агресия към
въззивника И. З..
Ю.Б.Н. свидетелства, че отношенията между М. Е. и родителите на внучката му Е. се
влошили, поради негов съвет детето да не бъде давано на ясла, тъй като е все още малко.
Въззиваемият страдал, че въззивниците не му позволявали да вижда детето Е.. Посочва, че
М. Е. водел дело, за да може да вижда и друго свое внуче – детето на първородната му
дъщеря.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
С разпоредбата на чл.128 СК е признато самостоятелно право на бабата и дядото да
поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки на лични
отношения с него, като единственото предвидено условие е определянето им да е в интерес
на детето. Съобразно §1, т.5 ДР на ЗЗДет, преценката за най-добър интерес на детето се
основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални
потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или
вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
Съгласно §1, т.7 ДР на ЗЗДет дядото е част от семейната среда на детето и поначало
най – добрият интерес на внуците включва поддържане на лични отношения помежду им с
оглед мотивацията на прародителя да полага грижи за отглеждане и възпитание на децата.
Съвкупното обсъждане на доказателствената маса по делото мотивира съдът да
приеме, че интересите на детето Е. не изискват да бъде регламентиран режим на лични
отношения между него и дядо му по майчина линия.
Въз основа на неоспорената от страните КСППЕ и разпита на вещите лица се
установява, че въззиваемият не притежава умения да полага грижи за малолетната, не е
практикувал ролята на грижещ се за дете възрастен и не разлага с добър ресурс за развитие
на такива умения. Установеният от експертите слаб личностен ресурс да отчита чувствата,
преживяванията и гледната точка на другиго, съчетан с изразените в лека степен когнитивни
промени при Е. представляват рисков фактор за успешното практикуване от негова страна
на ролята на грижещ се за детето възрастен. Тези личностни особености повлияват
констатираната от експертите трудност в адаптацията на въззиваемия в семейния живот,
която се установява и от съобщеното от самия М. Е., от изслушването на двамата
въззивници, свидетелските показания и изготвените социални проучвания. Същите
5
еднопосочно установяват, че въззиваемият не е полагал грижи за нито едно от децата си и не
поддържа връзка с членовете на разширеното си семейство. Изтъкнатите от въззиваемия при
изслушването му причини, поради които същият не поддържа връзка с дъщерите си, родени
от два различни брака на Е. и показанията на свидетелите С. и С. за агресивно негово
поведение, отправяне на обиди към двете му дъщери и техните майки и периодичните си
появявания в живота на въззивника Е. сочат на липса на критичност у въззиваемия към
собственото му поведение. Изведената от вещите лица с голяма степен на вероятност
невъзможност на въззивника да се въздържа от негативни коментари по отношение на
бабата по майчина линия на детето Е. се подкрепя от изслушването на М. Е. пред въззивния
съд и констатациите в представения на 30.05.2022 г. от АСП, Д „СП“ – Сердика социален
доклад. Използваните от въззиваемия нецензурни изрази по отношение на бившите му
съпруги, дори при желание за социално приемливо представяне по време на изслушването и
по време на срещите със социален работник, са от естеството да затвърдят убеждението, че
подобно поведение се приема от него за правилно и потвърждава опасението на двамата
родители, че това поведение ще представлява неподходящ пример за подрастващата, а и
подкрепя заключението на експертите, че същото създава риск контактът с дядото да
предизвика у детето смущение и объркване на фона на изградената с бабата по майчина
линия близка емоционална връзка с Е.. В тази връзка съдът отчита и обстоятелството, че
изтъкнатата от въззиваемия мотивация за провеждане на иска се свежда до представата му,
че да вижда внучката си е добре за него самия, както и от установената от вещите лица липса
на консистентен интерес и съответна запознатост с живота и личността на детето.
Въз основа на проведеното от АСП, Д „СП“ – Сердика социално проучване се
доказва, че дядото не разполага с подходящи жилищни условия за пребиваване на детето в
дома му, където хигиенно битовите условия са занижени. Той не може да разчита на
подкрепяща среда при осъществяване на контактите с детето. Нежеланието и страха на
родителите на детето да му позволят да контактува с дядото, с оглед грубото му отношение
към тях, проявите на агресивно поведение и травмите от детството на майката на Е. /дъщеря
на въззиваемия/, както и разочарованието й от поведението му до настоящия момент,
препятстват възможността същите да полагат цЕ.сочени усилия към изграждане на връзка
между дядото и внучката и правят невъзможно безпроблемното протичане на контактите им
в тяхно (на родителите) присъствие, а супервизирането на тези контакти вещите лица
приемат, че не би изключило риска за детето, поради личностовите особености на Е..
Същевременно детето не познава дядо си по майчина линия, помежду им няма изградена
емоционална връзка и привързаност и малолетната няма осъзната потребност да общува с
него.
Въззивният съд приема, че интересът на детето по смисъла на чл.128, ал.1 СК
включва преценка на възможността на дядото да отглежда и възпитава внучката си и на
влиянието, което може да окаже върху развитието като личност и съзнателен гражданин.
В конкретния случай се установява в производството, че въззиваемият не разлага с умения
да отглежда и възпитава внучката си и личностният му ресурс му не дава основание да се
6
приеме възможността за усвояване на подобни умения. Влиянието, което на настоящия етап
дядото би оказал на внучката си крие рискове за детето, които не биха могли да бъдат
избегнати чрез супервизиране на контакта. Изрично е разписано в пар.1, т.5, б.“г“ ДР на
ЗЗДет, че преценката за интереса на детето включва и отчитане на всяка опасност или вреда,
която има вероятност да му бъде причинена. В тази връзка към настоящия момент
определянето на мерки за лични отношения на Е. с детето Е. би поставилно в неоправдан
риск последното от емоционално травмиране, смущение и объркване при неподходящо за
детето отношение на дядото към останалите му роднини, от проява на агресивно,
противоречиво и непоследователно поведение от негова страна, както и риск, породен от
липсата му на умения да се грижи за нея и невъзможността да развие такива, поради което и
не се явява в интерес на Е..
При този изход от спора разноски се следват на въззивниците (Определение № 252 от
25.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3895/2015 г., II г. о., ГК, Определение № 45/17.01.2020 г. по
ч.гр.д. № 2857/2019 г. по описа на III г. о. на ВКС и Определение № 475/20.12.2018 г. по
ч.гр.д. № 4327/2018 г. по описа на III г. о. на ВКС).
Претендираните от въззивниците разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по гр.д. № 9366/2019 г. по описа на СГС не следва да бъдат присъждани,
доколкото не се доказва реалното разходване на уговорената в договор за правна защита и
съдействие № 30/26.02.2019 г. /приложен на л.8 от гр.д. № 7270/2019 г. по описа на СГС и
л.84 от гр.д. № 1711/2022 г. поописа на СГС/ сума от 500 лева. В последния е посочено, че
сумата следва да бъде заплатена по сметка, но доказателства за заплащането не са
ангажирани. Така разноските в производството по гр.д. № 9366/2019 г. по описа на СГС,
които следва да се присъдят в настоящото, възлизат на 625 лева, от които 25 лева държавна
такса и 600 лева депозит за възнаграждение на вещо лице.
Възражението на въззиваемия за по чл.78, ал.5 ГПК по отношение на претендираното
адвокатското възнаграждение от 1 500 лева за представителство пред касационната
инстанция е основателно, доколкото делото не се отличава с фактическа или правна
сложност, поради което съдът го намалява до минималния размер по чл.21 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата
ред. ДВ, бр. 84 от 2016 г.) от 400 лева, които размер отчита спецификата на производството
пред тази инстанция. Договорът е сключен единствено от името на въззивника Е., която се
установява да е извършила и разхода, поради което отделно възнаграждение по отношение
на въззивника З. не се следва. Така разноските в производството пред касационната
инстанция, които следва да се присъдят в настоящото възлизат на 470 лева, от които 70 лева
държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие 12.11.2020 г., последните заплатени от Е.. Адвокатското възнаграждение следва
да се присъди единствено на Е., която е страна по договора и се доказва да е наредила
плащане на уговореното по него възнаграждение.
Основателно е и възражението на въззиваемия по чл.78, ал.5 ГПК по отношение на
претендираните разноски за възнаграждение в настоящото производство, доколкото липсва
7
фактическа или правна сложност на делото и договорът за правна защита и съдействие е
сключен единствено от въззивника Е., която се установява да е направила претендирания
разход от 600 лева. Поради изложеното следващите се на въззивника Е. разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство следва да се намалят до минималния
размер съгласно разпоредбата на чл.21 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (в приложимата
горецитирана редакция) от 400 лева. На двамата въззивници се следват разноски за депозит
за възнаграждение на вещи лица в размер на 900 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №28338/31.01.2019 г., постановено по гр.д №64828/2016 г. по
описа на СРС, III ГО, 83-ти състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. Е., ЕГН **********, срещу А. М. Е., ЕГН
**********, и И. П. З., ЕГН **********, иск с правно основание чл.128 СК за определяне на
мерки за лични отношения с детето Е.И. З.а, родено на 11.09.2014 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, М. С. Е., ЕГН **********, да заплати на А.
М. Е., ЕГН **********, и И. П. З., ЕГН **********, сторените разноски за държавни такси и
възнаграждение на вещи лица във въззивните и касационно производства в размер на 1 595
лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, М. С. Е., ЕГН **********, да заплати на А.
М. Е., ЕГН **********, сторените разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното и
касационно производства в размер на 800 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8