РЕШЕНИЕ
№ 1008
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Н. Н. В.
като разгледа докладваното от С.П. Г. Административно наказателно дело №
20251110200152 по описа за 2025 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на ПОЛИ Д. П. от гр. С., чрез адв. Н. Б. срещу
наказателно постановление (НП) №24-4332-027608/14.11.2024 г. на началник
група към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна
полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с което й е наложено административно
наказание на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) глоба в размер на 500 (петстотин лева) лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.I от ЗДвП глоба в размер на 10 (десет
лева) лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.III-то от ЗДвП глоба в размер на 10 (десет лева) лв. за нарушение на
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че жалбоподателката е била спряна пред дома си и
не е носила в себе си документи, както и е заявила на проверяващите, че е
подала документи за подновяване на шофьорската си книжка, което можело да
се провери чрез системата, употребявала медикамента метотрексат за
1
автоимунно заболяване: ревматоиден артрит, което дава отражение при
евентуален тест за алкохол. Счита, че наложеното наказание е несправедливо,
съставеният акт не е съобразен с изискванията на ЗДвП, както и не са описани
нейните възражения. Моли да бъде отменен като незаконосъобразен.
Жалбоподателката редовно призован не се явява в съдебно заседание. За
нея се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата и по същество пледира за уважаване на жалбата и отмяна изцяло на
НП, алтернативно намаляване на така наложеното наказание шест месеца
лишаване от управление. Претендира се присъждане на направените разноски.
За органа издал наказателното постановление не се явява представител.
Депозирани са писмени бележки, с които се излага становище по същество.
Претендират се сторените по делото разноски и се прави възражение за
прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени доказателства:
На 26.10.2024 г. жалбоподателката управлявала лек автомобил „БМВ
ХМ“, с ДК № ******, собственост на „А*“ЕАД в гр. С***** по ул. „М*****“,
с посока на движение от бул. „Д** Ц**“ към ул. „Н** О***“. Автомобилът
бил спрян на същата дата около 00:20 ч. от служители на 01 РУ-СДВР.
Подаден бил сигнал до КАТ и на място пристигнал екип, сред които и
свидетеля П. Х.. Водачът на МПС-то бил тестван с техническо средство
„Алкотест Дрегер“ 7510, с фабричен №ARNA 0142. Пробата му била с №4376
и отчела положителен резултат от 0,73 промила на хиляда в количеството
издишан въздух. Издаден бил на жалбоподателката контролен талон за
изследване №086022 да се яви в МБАЛ „Св. А***“ до 45 минути, който му е
връчен в 01:25 часа. Приложена е разпечатка от пробата с техническото
средство за употреба на алкохол. Същата не представила СРМПС. Видно от
справка картон на водача е, че на жалбоподателката е подновено СУМПС на
12.08.2014 г. и издадено ново, с № ********** на 18.08.2014 г., което е
валидно до 18.08.2024 г., както и то е подновено на 27.10.2024 г. и издадено
ново, с №********* на 15.11.2024 г., валидно до 15.11.2034 г.
На жалбоподателката е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия AД, с № 30565 на 26.10.2024 г., за това, че на същата
дата около 00:20 часа в гр. С***** по ул. „Ме******“, с посока на движение
2
от бул. „Д*****“ към ул. „Н*****“, управлява лек автомобил „БМВ ХМ“, с
ДК № *******, собственост на „А*********ЕАД, като й е извършена
проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, с фабричен №ARNA
0142. Пробата му била с №4376 и отчела положителен резултат от 0,73
промила на хиляда в количеството издишан въздух, както и не представя
свидетелство за регистрация на МПС и СУМПС. Посочено е, че горното
съставлява нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 о ЗДвП
и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Не е депозирано възражение срещу акта.
Същият е съставен от мл. автоконтрольор П. Х. Х., като оправомощено
длъжностно лице по силата на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи. Като актосъставителят е назначен на
длъжност мл. автоконтрольор със Заповед №513зз-9780/13.09.2024 г. на
директора на СДВР, връчена му на 16.09.2024 г.
Разпитан като свидетел Х. излага, че жалбоподателката е споделила, че е
изпила две чаши вино с приятелки в квартала, както и че не е представила
едно от двете или СРМПС или СУМПС.
Приложена е докладна записка от ст. полицай Б. М. при 02 РУ-СДВР
относно спирането на жалбоподателката като водач на МПС и исканото
съдействие от КАТ.
Издадено е въз основа на акта атакуваното наказателно постановление от
началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР – старши инспектор Г. В. Б.,
назначена на длъжност началник на 01 група „Административно-наказателна
дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна
полиция“ при СДВР.
Приложена е рецепта, без посочена дата и година, издадена от доц. д-р Цв.
П. – специалист по вътрешни болести и ревматология, клиника по
ревматология – София на Поли П.:Medrol 4 mg по схема и Ibuprfen tabl 600 mg
2х1. Приложен е отговор по имейл от лице с имена Владимир Генов относно
приложението на метотрексат до Н. Б..
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства: заповед на министъра на вътрешните работи, както и
гласните: показанията на свидетеля Х., които са логични и непротиворечиви и
съдът ги цени. Съдът кредитира писмените доказателства приети по делото,
които имат връзка с предмета на доказване, с изключение приложената
3
рецепта. Това е така, тъй като в рецептата не е отразено дата на издаването й,
както и за еднократно или многократно предписване е и трите имена на
пациента. Предвид, което същата не съдържа изискуемите реквизити
посочени в чл.7 на Наредба № 4 от 4 март 2009 г. за условията и реда за
предписване и отпускане на лекарствени продукти. Не се кредитира и отговор
по имейл, тъй като същото не съставлява листовка за лекарствено средство и
то за конкретно предписано на жалбоподателката. Не на последно място в
рецептата е предписан Medrol 4 mg по схема, а в имейла се описва
приложението на Methotrexate, което представлявала различен медикамент и с
различни съставки.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен
срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление/
и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП
с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите не страдат от
пороци, като са спазени изискванията на материалните и процесуални норми.
АУАН е съставен, а НП е издадено от съответните компетентни органи. АУАН
е съставен след като са събрани относимите към деянието доказателства и
след тяхната преценка от актосъставителя. Подробно и пълно е описана
фактическата обстановка на нарушенията, както в акта, така и в НП и същите
съответстват на посочените като нарушени правни норми от ЗДвП. Спазени са
и сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на атакуваното
наказателно постановление, поради незаконосъобразността му.
По т.1 на процесното НП:
По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани
доказателства по делото се установява извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
Съгласно чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП: на водача на пътно превозно средство е
4
забранено да го управлява под въздействие на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества.
От събраните по делото доказателства се установява извършването на
нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, доколкото жалбоподателката като
водач на лек автомобил „БМВ ХМ“, с ДК №******, което е моторно превозно
средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) от обективна страна е
управлявала МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол,
установена по надлежен ред, а именно с Алкотест Дрегер от 0,73 промила.
Като доколкото не се е явила за вземане на кръвна проба в посоченото в
издадения й талон време в посоченото лечебно заведение, то относимо е
отчетеното от техническото средство.
От субективна страна деянието е осъществено умишлено, тъй като
жалбоподателката като правосопособен водач на МПС е длъжна да не
употребява алкохол преди управлението на същото. Следва да се посочи, че са
спазени освен изискванията на ЗАНН по време на административно-
наказателното производство, така също и тези на Наредба №1/2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. В случая съгласно чл.4, ал.1 от
Наредба №1/2017 г. задължение на контролните органи при посещение на
място на ПТП е да извършат проверка с техническо средство за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС. Изпробването е
станало с техническо средство, което е било в изправност и от вида на
одобрените такива по надлежен ред. Като талона за медицинско изследване е в
съответствие с изискванията на Наредба №1/2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози относно съдържанието на попълнения текст, така и
дадения срок, в който е следвало да се яви водача в лечебното заведение,
съобразено е с обстоятелството, че водачът е бил спрян за проверка в населено
място. Фактът, че жалбоподателят не е могъл да даде кръвна проба в
посочения в талона срок е извън волята на контролните органи.
Съгласно чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок
от 6 месеца и глоба 500 лв., който управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта,
5
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително.
На жалбоподателя са наложени кумулативно дадените наказания
предвидени в закона, които са фиксирани при установена концентрация над
0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, като се е съобразил с
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Като съдът счита, че с така определените по вид и размер административни
наказания, а именно: - за срок от 6 месеца и глоба 500 лв., при спазване
изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН ще бъдат постигнати целите на
административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
По т.2 на процесното НП:
От събраните по делото доказателства се установява извършването на
нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, доколкото жалбоподателя като водач
на лек автомобил „БМВ ХМ“, с ДК № ********, което е моторно превозно
средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) от обективна страна не е
носила СУМПС от съответната категория.
Съгласно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство,
което управлява или за тегленото от МПС ремарке.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателката като правоспособен водач е била длъжна да съобрази
поведението си и носи в себе си СУМПС, щом управлява автомобила, като
при поискване го предостави на проверяващите. С горното си поведение
същата е осъществила състава на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Като следва да се
посочи, че се установи, че СУМПС на водача е изтекло на 18.08.2024 г., а не в
деня на проверката 26.10.2024 г. и едва след проверката е подадено заявление
за подновяването му, видно е, че това е сторено на 27.10.2024 т. и на
15.11.2024 г. същото е подновено, предвид което по несъмнен начин се
установи, че същата не е притежавала валидно СУМПС към момента на
проверката, а с изтекъл срок такова.
Налице са предпоставките за носене на административнонаказателна
отговорност по чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, която норма предвижда, че
6
подлежи на наказание глоба в размер на 10 лв., водач, който не носи
определените документи, които са лимитативно изброени, сред които е и
свидетелство за управление на моторно превозно средство.
С така наложеното наказание по административен ред, съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на административното наказване посочени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
По т.3 на процесното НП:
От събраните по делото доказателства се установява извършването на
нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като същата норма задължава
водачът на моторно превозно средство да носи свидетелство за регистрация на
моторно превозно средство, което управлява или за тегленото от МПС
ремарке.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателката като правоспособен водач е била длъжна да съобрази
поведението си и носи в себе си свидетелството за регистрация на МПС, щом
управлява автомобила, като при поискване го предостави на проверяващите.
С горното си поведение същата е осъществила състава на чл.100, ал.1, т.2 от
ЗДвП.
Налице са предпоставките за носене на административнонаказателна
отговорност по чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, която норма предвижда, че
подлежи на наказание глоба в размер на 10 лв., водач, който не носи
определените документи, които са лимитативно изброени, сред които е и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.
При определянето на административното наказание са спазени
изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като е наложено на
жалбоподателката съответното на извършеното нарушение, а именно глоба от
10 лв.
С така наложеното наказание по административен ред, съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на административното наказване посочени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Поради гореизложеното наказателното постановление като акт по чл.58д,
т.1 от ЗАНН като законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание
чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, като са налице предпоставките на чл.63, ал.9 от
7
ЗАНН, а именно не са налице основания за неговата отмяна или изменение.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява
основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт на СДВР, който е
изготвил писмено становище, делото се преценя, че не такова с фактическа и
правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, поради което
съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи размер
на юрисконсултско възнаграждение от 80 (осемдесет лева) лв. за
процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №24-4332-
027608/14.11.2024 г. на началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА П. Д. П., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „М.“№.... ...., ет..,
ап.12, да заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с
адрес: гр. С*****ул. „А******“ № 5, с БУЛСТАТ *****сумата в размер на 80
(осемдесет лева) лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението, на основание чл.63в от ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8