Определение по дело №187/2019 на Районен съд - Оряхово

Номер на акта: 96
Дата: 20 юни 2019 г. (в сила от 25 юни 2019 г.)
Съдия: Николинка Лазарова Крумова
Дело: 20191460200187
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

гр.Оряхово, 20.06.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Оряховски Районен съд, наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 20.06.2019г. / двадесети юни две хиляди и деветнадесета година / в състав :

                                                                                                                                                         Председател:Николинка Крумова

                                                                                   

при секретаря Г.Цветкова и в присъствието на Районния прокурор Г.Кюркчийска, като разгледа докладваното от съдия  Крумова ЧНД №187/2019г. по описа на Оряховският районен съд и въз основа на данните по делото и закона и на основание чл.62, ал.2, вр.чл.65 от НПК:

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗМЕНЯ мярка за неотклонение взета по отношение на М.Д.Б., род.на ***г***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, вдовец, реабилитиран, основно образование, ЕГН:********** в качеството му на обвиняем по досъдебно производство №494/2018г. по описа на РУ на МВР – Оряхово / ДП №811/2018г. по описа на РП – Оряхово от „ ДОМАШЕН АРЕСТ „ в „ ПОДПИСКА „, която се състои в поемане на задължение от обвиняемия да не напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест в три дневен срок от днес пред ВОС.

В случай на жалба или протест, насрочва делото пред ВОС на 26.06.2019г. от 14.00 часа, за която дата страните са уведомени.

След влизане в сила на определението, на основание чл.60, ал.2 от НПК препис от същото да се изпрати на РУ на МВР – Оряхово, с указание, че на основание чл.60, ал.3 от НПК за констатирани нарушения на задължението по чл.60, ал.1 от НПК, следва да уведомят прокуратурата и съда.

Районен съдия:            

                                                                               / Н.Крумова /

Производството е по реда на чл.62, ал.2, вр.чл.65 от НПК и е образувано по молба на М.Д.Б. – обвиняем по ДП 494/2018г. по описа на РУ на МВР – Оряхово и служебният му защитник – адв.В.К. ***, с която е направено искане за изменение на взетата спрямо обвиняемия мярка за неотклонение „ Домашен арест „ в „ Подписка „.

В съдебно заседание, обвиняемият и защитникът му поддържат молбата, а представителят на РП – Оряхово изразява становище за основателност на искането, като и двете страни излагат подробни съображения в тази насока.

По делото е представено и приложено досъдебно производство – пр.пр.№811/2018г. по описа на Районна прокуратура - Оряхово / ДП №494/2018г. по описа на РУ на МВР - Оряхово.

Обвиняемият М.Д.Б. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебното производство за извършено на 13.12.2018г. престъпление по чл.150, ал.1, алт.1 и алт.3 от НК.

По досъдебното производство, с Определение №310/17.12.2018г., постановено по ЧНД №453/2018г. по описа на РС – Оряхово, спрямо обвиняемия Б. е взета мярка за неотклонение „ Домашен арест „.

Съдът, след като прецени изложените доводи и становища на страните и след като съобрази доказателствения материалите по делото намира, че искането е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, същото е основателно по следните съображения:

 

Съгласно  чл.62, ал.2 от НПК, към мярката за неотклонение " домашен арест " съответно се прилагат правилата на чл.64 и чл.65 от НПК, отнасящи се до задържането под стража.Също така, с Решение №10/1992г. на Конституционния съд, последиците на мярката за неотклонение " домашен арест " изцяло са приравнени на тези от задържането под стража, доколкото и двата вида мерки за неотклонение водят до най - сериозното ограничение на правото на свобода.

Обстоятелството дали деянието, за което на подсъдимия е повдигнато обвинение съставлява или не " тежко престъпление " по смисъла на чл.93, т.7 от НК, не е сред предпоставките, визирани в чл.63, ал.1 от НПК за налагане на мярка за неотклонение " задържане под стража ", респективно " домашен арест ".Съдът преценява наличието на опасност от извършване на престъпление от подсъдимия въз основа на обективните данни по делото за личността на подсъдимия, независимо от това дали наказанието, предвидено в нормата на особената част от НК го квалифицира като " тежко престъпление " по смисъла на чл.93, т.7 от НК.При преценка на това дали наложената мярка е подходяща и адекватна, се вземат предвид критериите, посочени в чл.56, ал.3 от НПК.

Съгласно чл.57 от НПК, мерките за неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда.При определянето на мярката за неотклонение, съдът следва да вземе предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността му.В конкретния случай, както е посочено в мотивите на съда при първоначалното вземане на мярката за неотклонение, същата е взета с цел да се попречи на обвиняемия да извърши друго престъпление.

Предмет на производството по чл.65 от НПК е преценката на съда по отношение на всички обстоятелства, свързани със законността на задържането, както и това дали са налице новонастъпили обстоятелства, които да налагат изменение на първоначалната мярка.

 

В случая, от влизане в сила на определението, с което първоначално е взета мярката за неотклонение до момента, по делото са извършени редица процесуално – следствени действия и досъдебното производство с писмено мнение за предаване на съд на обвиняемия от дата 12.06.2019г. на водещия разследването орган, е изпратено на РП – Оряхово.

Също така съдът отчита и обстоятелството, че при действието на взетата мярка за неотклонение „ Домашен арест „, обвиняемият стриктно е изпълнявал същата, спазвайки забраната да напуска жилището си.

Макар и обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление, обвиняемият е с чисто съдебно минало, с оглед настъпилата реабилитация и е оказал пълно съдействие в хода на разследването.

Основен аргумент за постановяване спрямо обвиняемия на мярка за неотклонение „ Домашен арест „, с която се ограничава придвижването му извън обитаваното от него жилище е да се изключи възможността да извърши друго престъпление и по – конкретно престъпление против правосъдието чрез манипулиране и натиск върху евентуални свидетели или други доказателства.Съдът намира, че към този момент, в който се намира наказателното производство, тази възможност е силно ограничена.Това е така, тъй като разследването в досъдебната фаза е приключило, което предполага, че свидетелите по делото, включително и пострадалото лице са вече разпитани, поради което не е налице опасност обвиняемия да им въздейства или да извърши друго престъпление, насочено към осуетяване събирането на доказателства.

Предвид и данните за тежкото социално положение на обвиняемия и тежкото здравословно състояние на сина му, съдът намери основание за промяна на наложената вече мярка за процесуална принуда и защото изпълняването на мярката за неотклонение " Домашен арест " е пречка за реализиране на правомерни доходи.

В съвкупност от изложеното се налага извод за основателност на искането за изменение на мярката за неотклонение на обвиняемия от „ Домашен арест „ в по – лека, която да му позволи да се придвижва свободно извън дома си.

Отчитайки обстоятелствата по чл.56, ал.3 от НК, съдът намира, че адекватна на етапа на наказателното производство, на тежестта на повдигнатото обвинение и характеристичните данни на обвиняемия се явява мярка за неотклонение „ Подписка „, която в достатъчна степен би гарантирала бъдещо добросъвестно процесуално поведение на обвиняемия, с оглед срочното и законосъобразно приключване на воденото наказателно производство.

 

 

Водим от гореизложеното съдът постанови определението си.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: