Р
Е Ш Е Н И Е
№ 203
гр. Кюстендил, 16.12.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две
хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Антоанета Масларска, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 335 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на М.Л.К. ***, срещу решение № 2153-09-77/04.08.2022
г. на директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен
институт (НОИ) - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № **********/10.05.2022
г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Кюстендил, в частта за началната дата на отпускане на лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване.
В жалбата се излагат доводи за
материална незаконосъобразност на административния акт, основание за неговата
отмяна по чл.
146, т. 4 от АПК. Счита, че
пенсионният орган неправилно е определил началната дата за отпускане на
пенсията за инвалидност – от датата на подаване на заявлението - 11.03.2022 г.,
вместо да отпусне същата от датата на инвалидизиране, а именно 17.09.2021 г.
Моли се за отмяна на оспорения административен акт.
Ответната страна – чрез процесуалния си представител юрк. Д., оспорва
жалбата.
Административен съд – Кюстендил, след
като обсъди събраните по делото доказателства, както и становищата на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.03.2022 г. М.К. е подал заявление – декларация с вх. № 779/11.03.2022
г. за освидетелстване. С Ескпретно решение на ТЕЛК № 0480 от зас. № 042 от 22.03.2022 г., на същия е
определена 100 % трайно намалена работоспособност поради общо заболяване, с дата на
инвалидизация 17.09.2021 г. и срок
на инвалидността до 01.03.2024 г.
Експертното решение е връчено на жалбоподателя на 22.03.2022 г. и е влязло в
законна сила на 05.04.2022 г., видно от направеното отбелязване върху него и
при липса на данни същото да е било обжалвано.
На 07.04.2022 г., с решение №
0799 от зас. № 012 Медицинската комисия при ТП на НОИ гр. Кюстендил е потвърдила спрямо жалбоподателя оценката на трайно
намалената работоспособност, датата и срокът на инвалидизиране, дадени в ЕР на
ТЕЛК.
На 29.04.2022 г. жалбоподателят е подал заявление
вх. № 2112-09-176 в ТП на НОИ - Кюстендил, с което е поискал да му бъде
отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С Разпореждане
№ **********/10.05.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ гр. Кюстендил е признато правото на К. на пенсия за инвалидност поради общо
заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО, като е определена дата за отпускане на
пенсията - 11.03.2022 г., т.е. датата на подаване на заявлението в ТП на НОИ Кюстендил
в съответния размер, който не е спорен между страните. Разпореждането, в частта
относно началната дата на отпускане на пенсията за инвалидност поради общо
заболяване, е обжалвано от К. по административен ред пред директора на ТП на
НОИ Кюстендил, който с решение № 2153-09-77/04.08.2022 г. е приел жалбата за
неоснователна и е потвърдил разпореждането от 10.05.2022 г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Кюстендил, в оспорената му част. Органът е счел, че правилно е определена началната дата за
отпускане на пенсията – 11.03.2022 г., предвид което потвърдил разпореждането.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и
на основание чл. 168, във вр. чл. 146 от АПК, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване административен акт е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган - директора на ТП
на НОИ Кюстендил, комуто по закон са предоставени правомощия за постановяване на актове
по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО. При
издаването на обжалваното решение административният орган не е допуснал
нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е
мотивиран, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и
правните основания за издаването му. Съдът намира, че обжалваният акт не
противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му. Установените в
хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се
подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства. Издадено е в писмена
форма с посочване в обстоятелствената му част на фактическите и правните
основания, въз основа на които е постановено, със съответната разпоредителна
част, поради което са спазени изискванията на чл. 117, ал. 3 от КСО и
на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК.
Страните не спорят по фактите и същите са
безпротиворечиво установени от административния орган. Спорът е относно
определянето на началната дата, от която е следвало да бъде отпусната
пенсията за инвалидност.
Правото на пенсия е субективно материално право на
осигуреното лице, което възниква при наличието на определени предпоставки и се
упражнява в предвидено в КСО административно производство с конкретно
разписани срокове. Неупражняването на това право в посочените в закона срокове,
изразяващо се в изрично волеизявление до компетентния административен орган с
приложени към искането документи, не води до неговото погасяване, но е свързано
с различни правни последици за правоимащото лице. С разпоредбата на чл. 94 КСО, законодателят е определил срокове, в които правото на пенсия може да бъде
упражнено за изминал период, неспазването на които има за последица отпускане
на пенсията с по- късна дата.
Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от КСО, правото на пенсия за
инвалидност се поражда от датата на инвалидизиране. От тази дата правото
съществува, но не може да бъде упражнено от лицето. Упражняването му се
извършва с подаване на заявление до медицинската експертиза – в случая ТЕЛК,
която ще определи има ли вид и степен на увреждане, в какъв процент е и от коя
дата е настъпило това състояние. Експертизата може да бъде извършена в много по
– късен момент от подаването на заявлението, поради което разпоредбата на чл.
94, ал. 3 от КСО охранява правото да бъде получена пенсия за инвалидност,
считано от датата на упражняването му (заявлението до
ТЕЛК), ако заявлението пред ТП на НОИ
е подадено в месечен срок от влизане на решението на ТЕЛК в сила.
За отпускането на пенсии за инвалидност
е налице специален ред за определяне на началната дата, установен с
разпоредбата на чл.
94, ал. 3 от КСО.
Разпоредбата е специална по отношение на чл. 94, ал. 1 от КСО и като такава изключва
приложението й. Съгласно чл. 94, ал. 3 от КСО, пенсия за инвалидност се отпуска от датата на
подаване на заявлението до ТЕЛК, ако необходимите документи за пенсиониране са
подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в
едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК
(НЕЛК). Следователно, за да бъде
определена като начална дата за отпускане на
пенсията, датата на подаване на заявлението за освидетелстване пред
ТЕЛК, която в конкретния случай е 11.03.2022 г., упражняването на субективното
право е обвързано със срок и той е едномесечен от влизане на ЕР. В настоящия случай, жалбоподателят е подал заявление –
декларация с вх. № 779/11.03.2022 г. за освидетелстване, по което ТЕЛК се е
произнесла с ЕР № 0480 от зас. № 042 от 22.03.2022 г., като
същото е влязло в законна сила на 05.04.2022 г., като необжалвано. При
посочените предпоставки на чл. 94, ал. 3 от КСО, за да бъде отпусната пенсията
от датата на заявлението до ТЕЛК, жалбоподателят е следвало да депозира своето
заявление в едномесечен срок, т.е. не по-късно от 05.05.2022 г. Жалбоподателят
е подал заявлението си на 29.04.2022 г., с което е спазил едномесечния срок.
При това положение приложима е специалната разпоредба на чл. 94,
ал. 3 от КСО, поради което
правилно е определена началната дата за отпускане на пенсията, считано от
11.03.2022 г. Като е постановил
отпускането на пенсията от тази дата, административният орган правилно е
приложил материалния закон, поради което жалбата против оспореното решение е
неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Л.К. ***, срещу решение 2153-09-77/04.08.2022 г. на
директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което е потвърдено разпореждане № **********/10.05.2022
г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кюстендил.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: