№ 887
гр. гр. Лом, 21.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20221620100677 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявена искова
молба от АНТ. П. П. , с ЕГН: **********, от гр. **** чрез пълномощника,
адв. П.Г., с адрес за призоваване: гр. **** срещу Б. Д. П., с ЕГН: **********,
от гр. ****, за развод, с правно основание чл. 49 от СК.
По делото е извършено връчване по реда на чл. 47 от ГПК.
Съдът е указал с Определение № 758 от 21.06.2022 г. на ищеца да внесе
възнаграждение за особен представител на ответника в четиринадесет дневен
срок от получаване на съобщението. Съобщението е получено на 01.07.2022 г.
от ищеца, като до 18.05.2022 г. вкл. /последния ден на дадения срок, тъй като
16.06.2022 и 17.06.2022 са неприсъствени – събота и неделя/ указанията не са
изпълнени и не е представен документ за внесен депозит, включително до
постановяване на настоящото определение. Съдът е указал на ищеца, че при
невнасяне на определеното възнаграждение за особен представител в
указания с определението срок исковата молба ще бъде върната и
производството по делото прекратено.
Внасянето на възнаграждението за особен представител на ответника е
по същество предпоставка за движение на делото. Назначаването на особен
представител на ответника е процесуално действие, което следва да се
извърши по силата на закона, при наличието на предпоставките за това. То не
е действие по искане на някоя от страните или по инициатива на съда /т.е. не
зависи нито от волята на страните, нито от волята на съда/, с оглед на което
разпоредбата на чл. 77 от ГПК е неприложима. Тази разпоредба е
систематично свързана с разпоредбата на чл. 76 от ГПК и тълкуването им в
тяхната взаимовръзка води до извода, че възнаграждението за особен
представител на неоткрит ответник всъщност представлява разноски,
приравняващи се на държавна такса. Разпоредбата на чл. 128, т. 2 от ГПК
1
сочи, че разноски, когато такива са възложени на страната и тя следва да ги
плати преди извършване на определени процесуални действия, са приравнени
на държавната такса. Последица от невнасяне на държавна такса и/или
разноски, когато такива се дължат, при надлежно съобщаване за отстраняване
на нередовностите, е прекратяването на производството по делото и връщане
на исковата молба. Нередовността на исковата молба произтича от
неспазването на изискването по чл. 128, т. 2 от ГПК за внасянето на дължими
за образуването и движението на делото разноски във вр. с чл. 47, ал. 6 от
ГПК, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 4, вр. ал.
3 от ГПК. Всички тези последици са указани на ищеца с определението от
№758 от 21.06.2022 г.
Водим от горното и на основание чл. 129, ал. 4 вр. ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба на АНТ. П. П. , с ЕГН: **********, от гр. ****
чрез пълномощника, адв. П.Г., с адрес за призоваване: гр. **** срещу Б. Д.
П., с ЕГН: **********, от гр. ****, за развод, с правно основание чл. 49 от
СК, поради неотстраняване в указания срок на нередовностите на същата.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 677 по описа за 2022
година по описа на Районен съд –Лом.
Фактическото връщане на молба и приложенията подадени до РС – Лом
да се извърши след влизане на определението в сила.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен
съд – Монтана в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
2