Решение по дело №1093/2024 на Окръжен съд - Благоевград

МОТИВИ към Решение № 14/17.01.2025 г. по ч.н.д. № 1093/2024 г. по
описа на Окръжен съд гр. Благоевград

Производството по делото е по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 1-8 от
ЗАКОН за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции и е образувано въз
основа на постъпило в Окръжен съд - Благоевград искане за признаване и
изпълнение на решение на несъдебен орган – постъпило Удостоверение по чл.
4 от РР 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, издадено от орган на решаващата държава,
постановил решението за плащане на финансова санкция и компетентен за
изпълнението на решението, с което е постановено плащане на финансова
санкция, съгласно отразяването в б. „б“ от удостоверението и приложените
към същото документи – Bezirkshauptmannschaft Mattersburg, Австрия,
подписано от представител на органа, с частичен превод на български език,
както и документ без превод, посочен с регистрационен номер в б. „б“ на
удостоверението, с дата на издаване на документа 03.02.2022 г. по рег. №
BH-МА/03/213000023227/21, като акт, въз основа на който е издадено
удостоверението, като е посочено, че е влязъл в сила на 23.05.2022 г.
С постъпилите в съда документи се иска признаване на решение за
налагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган на Австрия,
с което на засегнатото физическо лице Т. А. П., гражданин на Р Г., роден на * в
Г., собственик и управител на фирма ДИОН ТРАНС ЕООД, с адрес в България
в гр. Б., ул. *, е наложена финансова санкция в размер на 1 145 евро като
парична сума – глоба от 1 140 евро и 5 евро такси в производството.
Окръжна прокуратура - Благоевград застъпва становище в съдебно
заседание, че искането не следва да бъде уважено поради непълнота в
удостоверението и противоречието на посочената в него санкция с
приложените документи.
Засегнатото лице, редовно призовано, не се явява лично в с.з. по делото,
като неговият пълномощник прави искане да не се признава с оглед
изпълнение решението за налагане на финансова санкция.
Съдът, като взе предвид посочените от страните доводи в съдебно
заседание и доказателствата по делото приема следното:
Засегнатото лице Т. П. е гражданин на Р Г., роден на * в Г., собственик и
управител на фирма ДИОН ТРАНС ЕООД, с адрес в България в гр. Б., ул. *.
Видно от изпратените от решаващата държава документи засегнатото
лице Т. П. е санкциониран с глоба в размер на 1 145 евро за извършено
административно нарушение, за което в решаващата държава е приключила с
Решение от 03.02.2022 г. по рег. № BH-МА/03/213000023227/21, влязло в сила
на 23.05.2022 г. на Bezirkshauptmannschaft Mattersburg, Австрия, посочената
преписка, по която е издадено постъпилото в съда удостоверение по чл. 4 от
РР 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции. В последното обаче не е описано деянието,
за което е санкционирано засегнатото лице, за да извърши преценка съдът
1

дали същото е административно нарушение и по българското
законодателство, макар и в случая двойната наказуемост да не се изисква, тъй
като се касае за деяние по чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗАКОН за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции, което е отразено в удостоверението чрез
съответно отбелязване. Липсата на посочените обстоятелства на нарушението
в удостоверението на официалния език на изпълняващата държава води до
съществена непълнота в удостоверението, защото засегнатото лице и съдът не
могат да установяват обстоятелствата на нарушението, за което е
санкционирано лицето, за да направят възраженията си във връзка с това.
Горното води до извод, че не е ясно за какво нарушение е санкционирано
лицето поради това, че не е направено описание на обстоятелствата на
същото, макар и в изпратеното до съда Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, да са посочени номер на
преписката и решението, с което е санкционирано засегнатото лице, дата на
постановяване на решението - на 03.02.2022 г., дата на влизане в сила - на
23.05.2022 г., че производството в решаващата държава е било писмено и
засегнатото лице е уведомено съгласно законодателството на решаващата
държава за правото си да обжалва решението, както и за сроковете за
обжалване. Представеното Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е частично преведено на български език, не
е пълно, защото не съдържа обстоятелствата на нарушението, за което е
наложена санкция, въпреки многократните искания на българския съд за
посочване на тези обстоятелства при извършване на консултации с
решаващата държава, до съда е постъпил само отговор за размера на
санкцията, но не са посочени обстоятелствата на нарушението и няма друг
отговор до съда във връзка с отправените искания. Посоченото дава
основание за извод, че постъпилото в съда удостоверение не отговоря на
изискванията на закона и не съдържа всички необходими реквизити и данни
по образеца, съгласно Приложение № 2 към закона и Приложението към
Рамковото решение. Макар и да е ясна самоличността на лицето, посочено в
издаденото удостоверение, пълномощник на което се явява в с.з., при
направените от съда служебно справки в ТРРЮЛНЦ и ОД на МВР -
Благоевград, се установяват имена, дата на раждане, адрес и гражданството на
наказаното лице, като имената на лицето и неговият адрес са посочени в
удостоверението, засегнатото лице, макар и *, е собственик на фирма със
седалище и адрес в страната ни, същата фирма е била собственик на МПС,
посочен в непреведения документ от решаващата държава, приложен към
удостоверението, това не е достатъчно за признаване на решението.
Благоевградският окръжен съд намира, че макар и да е компетентен да
признае решението за налагане на финансова санкция, издадено от друга
държава - член на ЕС – Австрия, по смисъла на чл. 6, ал. 1 вр. чл. 31, ал. 1 от
ЗАКОН за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй като засегнатото
2

лице макар и *, получава доходи в Р България, тъй като е собственик на
фирма, регистрирана в страната ни, решението на несъдебния орган на
Австрия не следва да бъде признато, тъй като изпратеното до съда
удостоверение е непълно поради непосочване на обстоятелствата на
нарушението по смисъла на чл. 7, параграф 1 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции. Тази непълнота в удостоверението не
може да се запълни от българския съд с извършване на превод на постъпилите
документи, защото формулярът на удостоверението следва да бъде преведен
на български език и съдържанието му да бъде удостоверено като вярност от
органа на решаващата държава, който го изпраща за изпълнение. Непълнотата
в удостоверението не дава възможност за преценка дали нарушението е такова
и по българското законодателство, независимо от елементите на състава му по
законодателството на решаващата държава, макар и да е отразено в
удостоверението, че се касае за санкциониране на поведение, нарушаващо
правилата за движение по пътищата съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗАКОН за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции /чл. 5, параграф 1 от Рамковото
решение/; дали за същото деяние, описано в издаденото удостоверение,
засегнатото лице в България или в друга държава, различна от решаващата, е
наказван за същото; дали решението не се отнася за деяние, подсъдно на
български съд и да се коментира въпросът дали е изтекла давност за
изпълнение на решението по българското законодателство.
С оглед на изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че не
са налице всички законово изискуеми предпоставки за признаване на
решението за налагане на финансова санкция на засегнатото лице, поради
което постанови решение за отказ да признае същото.
Предвид посоченото в чл. 15, параграфи 1 и 2, б. а от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, съдът постанови правото на изпълнение на
решението да се върне на решаващата държава с оглед причините за отказ
съгласно настоящите мотиви да се признае от изпълняващата държава Р
България решението за налагане на финансова санкция от орган на
решаващата държава Австрия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
3

Номер на акта:	14
Дата:	17 януари 2025 г. (в сила от 25 януари 2025 г.)
Съдия:	Маргарита Коцева

Дело:	20241200201093
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	9 октомври 2024 г.

Решение по дело №1093/2024 на Окръжен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите