Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 30.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и седми
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 763 по описа за 2019г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявени от „У.К.Л.“ ЕАД
искове с правно основание чл. 342, ал. 2 ТЗ за солидарно осъждане на „З.“ ЕООД
и Х.Е.Х. да заплатят сумата 35 060,13 евро – погасителни вноски за
главница за периода 15.01.2017г. – 15.06.2017г., и сумата 4 101,67 евро –
възнаградителни лихви за периода 15.01.2017г. – 15.06.2017г., дължими съгласно
анекс №1 от 12.12.2016г. за разсрочване на задължения по договор за финансов
лизинг №117041/04.06.2015г.
Ответниците оспорват исковете с възражения,
че ищецът е злоупотребил с правата си по договора за финансов лизинг, тъй като
не е прекратил действието му, както и възражения, че ищецът е в забава на
кредитора, тъй като не е приел обратно отдадените на лизинг вещи.
Приетитите като писмени доказателства по
делото договор за финансов лизинг №117041/04.06.2015г., приложение №1 и погасителен
план към него доказват възникнали облигационни правоотношения между страните
със съдържанието, твърдяно в исковата молба – ищецът се е задължил да придобие
собствеността и предостави на ответника „З.“ ЕООД ползването на трактор и
сеялка срещу задължение на ответника „З.“ ЕООД като кредитополучател и
ответника Х.Е.Х. като солидарен длъжник да заплатят лизингови вноски с размери
и падежи, определени в подписания погасителен план към договора.
Изпълнението на задълженията на ищеца за
придобиване на собствеността върху лизинговите вещи и предаването им в държане
на лизингополучателя „З.“ ЕООД се установява от приетите като писмени
доказателства по делото договори за покупко-продажба на земеделска техника от
05.06.2015г. и приемо-предавателни протоколи от 23.06.2015г.
Твърденията на ищеца, че задълженията на
ответниците за главница и лихви за периода до 12.12.2016г. са признати и
разсрочени с анекс №1 от 12.12.2016г. се установяват от самия анекс, който също
е приет като писмено доказателство по делото.
От заключението на счетоводната експертиза по
делото се установява, че размерите на непогасените вноски за главница и
възнаградителни лихви, дължими за периода 15.01.2017г. – 15.06.2017г. по
процесния договор и анекса към него, съвпадат с размерите, за които са
предявени осъдителните искове по делото.
При липса на ангажирани доказателства, но и
твърдения за плащания от ответниците в пълно или частично погашение на тези
задължения, исковете се явяват доказани по основание и за пълните им предявени
размери.
Възраженията на ответниците, че ищецът е
злоупотребил с правата си по договора за лизинг, като необосновано не е приел
предложение на лизингополучателя за предсрочно прекратяване на договора, са
несъстоятелни, тъй като злоупотреба с право, включително при съобразяване на
легалното определение, дадено в чл. 289 ТЗ, може да е налице именно и само в
хипотезите, при които страна по облигационно правоотношение упражнява право,
произтичащо от това правоотношение, не и в хипотезите, при които страната не
желае да упражни свое право (в това число правото да прекрати договора с
едностранно изявление поради неизпълнение на задължения на насрещната страна
или по взаимно съгласие с тази страна).
Възраженията на ответниците, че ищецът е в
забава на кредитора, тъй като в периода 15.01.2017г. – 15.06.2017г., за който
са предявени исковете по делото, не е приел обратно отдадените на лизинг вещи,
също са неоснователни, като достатъчно в тази връзка е да се посочи, че
лизингодателят няма подобно задължение в срока на действие на договора за
лизинг.
Задължения във връзка с получаване на вещите
могат да възникнат за лизингодателя едва след прекратяване на договора на
лизинг, а неизпълнението на подобни задължения може да обуслови приложение на
последиците по чл. 96, ал. 1 ЗЗД, но по отношение на вземания на лизингодателя
за вреди от забавено изпълнение на задължения на лизингополучателя за връщане
на вещите, не и по отношение на вземания за възнаграждение, дължимо за периода
на действие на договора за лизинг.
По изложените съображения предявените искове
са основателни и следва да бъдат уважени за пълните им предявени размери, като
при този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК основателна се явява и
претенцията на ищеца за присъждане на разноските, които е направил за
разглеждане на исковете.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** и Х.Е.Х. с ЕГН ********** и адрес *** да заплатят
солидарно на „У.К.Л.“ ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
на основание чл. 342, ал. 2 ТЗ сумата 35 060,13 евро – погасителни вноски
за главница за периода 15.01.2017г. – 15.06.2017г., дължими съгласно анекс №1
от 12.12.2016г. за разсрочване на задължения по договор за финансов лизинг
№117041/04.06.2015г., ведно със законната лихва от 23.04.2019г. до изплащането
на сумата, на основание чл. 342, ал. 2 ТЗ сумата 4 101,67 евро –
възнаградителни лихви за периода 15.01.2017г. – 15.06.2017г., дължими съгласно
анекс №1 от 12.12.2016г. към договор за финансов лизинг №117041/04.06.2015г., а
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 6 957,12 лева – разноски за
съдебното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: