№ 3484
гр. Варна, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20253110106375 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от К. И. И., ЕГН
**********, действаща лично и със съгласието на родителя Т. Р. И., ЕГН
**********, и двете с адрес: гр. Варна, ******, срещу И. Н. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ******, иск с правно основание чл. 150 СК за
изменение на определената с решение № ******2023 г. по гр. д. №
******2022 г. по описа на ВРС, 17-ти състав, издръжка, като същата бъде
увеличена от 220 лв. на 330 лв. месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 19.05.2025 г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, с падеж 20-то число на месеца, за който
се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
В исковата молба се излага, че са налице изменение на обстоятелствата,
налагащи увеличение на определената в полза на детето издръжка.
Изменението се налага както с оглед възрастта на детето, така и поради
промяната на обществено икономическата обстановка в страната. Посочва се,
че детето не живее в лукс и няма искания за прекомерно висока издръжка, но
не може без диоптрични очила, без зъболечение и т. н. Твърди се, че доходите
на двамата родители са сходни, като бащата е на държавна работа със средна
за страната заплата. Същият живее и дели домакинство с майка си /в
собствено жилище/. По-голямото общо дете на родителите вече е на 19 г.,
студентка е. Поддържа се, че за момичето К. основни грижи полага майката.
Двете живеят под наем в двустаен апартамент. Извън определената издръжка
бащата дава скромни суми на детето за игри и забавления. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде уважен.
Ответникът И. Н. И. е депозирал писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния си представител – адв. И. Д..
Поддържа становище за недопустимост на предявения иск, доколкото не
1
ставало ясно дали искането изхожда от непълнолетното лице – детето К. или
от майката. В условията на евентуалност, в случай че се приеме, че исковата
молба е редовна, оспорва претенцията като неоснователна. Признава, че с
решение по гр. д. № ******2019 г. бракът му с Т. И. бил прекратен с развод,
като упражняването на родителските права по отношение на родените от
брака им две деца – Е. и К. било предоставено на майката, а той бил осъден да
им заплаща издръжка. След като през м. октомври 2020 г. по-голямото дете Е.
се премества да живее при него, с решение по гр. д. № ******2021 г. по описа
на ВРС, 12 състав, упражняването на родителските права по отношение на
това дете е предоставено на бащата. Поддържа, че детето Е., макар и
пълнолетна, се нуждае от издръжка и получава такава от него. Майката
категорично отказва да участва в издръжката на това момиче. Ето защо счита
за неоснователни твърденията в исковата молба, че единственото му
задължение е към детето К.. Твърди, че поддържа постоянен контакт с
непълнолетната си дъщеря. Предоставя й средства винаги, когато детето
поиска – за екскурзии, кино и др. Посочва, че сам е започнал да заплаща по-
голям размер на издръжка в полза на момичето, съобразно увеличения
минимален размер на дължимата месечна издръжка за дете. Не оспорва, че
получаваните от родителите доходи са приблизително равни. Излага, че
притежава идеална част от имота, в който живее заедно с по-голямата им
дъщеря, придобита по наследство от баща му. Намира претендираното
увеличение на издръжката над 300 лв. за необосновано и неоснователно,
поради което моли исковата претенция за разликата над тази сума да бъде
отхвърлена.
В проведеното по делото открито съдебно заседание майката Т. Р. И. се
явява лично. Заявява, че поддържа подадената искова молба и моли
предявеният иск да бъде уважен.
Ответникът се явява лично и се представлява от процесуалния му
представител – адв. И. Д., която моли да бъде определен размер на
издръжката, поносим за бащата.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.
За успешното му провеждане следва да бъде установено, че лицето,
претендиращо издръжка, е ненавършило пълнолетие дете на ответника,
наличието на трайно изменение в обстоятелствата, при които е определена
издръжката, конкретните посочени в исковата молба нужди, както и
възможностите на всеки от родителите да заплащат издръжка.
По делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че И. Н. И. и Т. Р.
И. са родители на детето К. И. И., родено на ******2010 г.; че с решение №
******2019 г., постановено по гр. д. № ******2019 г. по описа на ВРС, 48
състав, бащата Г.И.Н. е осъден да заплаща издръжка в размер на 150 лв.
месечно в полза на детето К., чийто размер е изменен на 220 лв. месечно с
решение № ******2023 г. по гр. д. № ******2022 г. по описа на ВРС, 17-ти
състав.
От събраните по делото доказателства се установява, че от момента на
изменение размера на издръжката на момичето, съгласно решението по гр. д.
2
№ ******2022 г. по описа на ВРС, 41 състав, са изтекли около 2 години, през
които е променена икономическата обстановка в страната /минималната
работна заплата, считано от 01.01.2025 г., е определена на 1077 лв./, както и
нуждите на детето, които с оглед възрастта му включват освен разходи за
храна, лекарства и облекло, но и такива за различни развлечения, транспорт,
учебни пособия и материали, извънкласни занимания и др. С оглед
изложеното съдът намира, че е налице трайно изменение на обстоятелствата,
налагащи увеличаване на дължимата по отношение на детето издръжка.
Предмет на настоящия спор е въпросът за размера на дължимата
издръжка, която бащата следва да заплаща в полза на детето К., съобразно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 СК.
Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което
има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи /чл. 142,
ал. 1 СК/. В чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният размер на издръжката
на едно дете /1/4 от размера на минималната работна заплата/, която към
настоящия момент е не по-малко от 269.25 лв.
Не е спорно, а и от представената служебна бележка № 23/19.09.2024 г.
/л. 16 от делото/ се установява, че момичето К. И. И. е записана в дневна
форма на обучение в 8-ми клас на учебната 2024/2025 г. в Седмо средно
училище „Н.Г.“, гр. Варна. Тоест, през настоящата учебна 2025/2026 г.
непълнолетната е ученичка в 9-ти клас.
От представената служебна бележка /л. 22 от делото/ се установява, че
майката работи на постоянен трудов договор за дружеството „С.Г.С.Б.“ ЕООД,
като към месец декември 2023 г. брутното й трудово възнаграждение е
възлизало на 2387.75 лв. Към настоящия момент може да се направи
обосновано заключение, с оглед и изминалия период от време, че същото е
около 3000 лв. месечно.
Видно от договор за наем /л. 91 от делото/, майката има задължения да
заплаща наемна вноска в размер на 350 лв. месечно за ползването на
жилището, находящо се в гр. Варна , ******, в което не е спорно, че живее и
детето К..
От представеното в съдебно заседание удостоверение /л. 102 от делото/
от страна на ответника е видно, че бащата реализира брутни доходи от над
2500 лв. месечно, като за периода м. януари 2025 – м. май 2025 г.
средномесечното му брутно трудово възнаграждение възлиза на сумата
2846.97 лв.
Представени са редица писмени доказателства за извършени разходи в
полза на детето от страна на майката, в това число за медицински прегледи, за
покупка на лап-топ, за покупка на дрехи.
Не е спорно, а и от представената вайбър кореспонденция /л. 38 – л. 39
от делото/ се установява, че майката не участва по никакъв начин в
издръжката на вече пълнолетната обща дъщеря на страните Е.. Последната
живее при бащата, който задоволява изцяло потребностите й, доколкото
същата е студентка в Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“
– Варна, видно от представената студентска книжка /л. 72 от делото/.
Ирелевантни за спора са представените от страните доказателства за
платена издръжка, подари което и същите не подлежат на обстоен коментар от
съда.
3
Представени от ответника са и доказателства за извършени разходи в
полза на неговата майка /за хоспис/, за която същият твърди, че полага грижи.
След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и след
като взе предвид възрастта на детето – на 15 г. /ученичка в 9 клас за учебната
2025/2026 г./, обичайните му нужди от храна, облекло, транспорт и лекарства
/извънредни нужди не се твърдят, съответно доказват/, обичайните разходи за
извънкласни занимания и развлечения, необходимостта периодично да му
бъдат закупувани учебни материали и пособия, както и икономическата
обстановка в страната, съдът приема, че общо дължимата от родителите
месечна издръжка следва да бъде определена в размер на 600 лв., от които
бащата следва да заплаща сумата 330 лв., а майката – 270 лв. По-голямото
парично участие на бащата е обусловено от обстоятелството, че детето живее
при майката, която полага непосредствени грижи за отглеждането му. Следва
да се отбележи още, че бащата няма други непълнолетни деца, към които да
има задължения за изплащане на издръжка. Няма задължения за заплащане на
наемни вноски. Същият е в работоспособна възраст, работи и реализира
доходи около и над средните за страната.
Действително, бащата е поел изцяло издръжката на вече пълнолетното
учащо дете на страните, като твърди, че полага грижи и за своята майка.
Издръжката на ненавършилото пълнолетие дете обаче има предимство пред
тези задължения, поради което не е обосновано определянето на по-нисък
размер на издръжката. Още повече, че в отговора на исковата молба бащата
признава иска до размера от 300 лв., а в проведеното по делото открито
съдебно заседание ясно заяви, че не смята, че исканият размер на издръжката
от 330 лв. е непосилен за него.
По изложените съображения съдът приема, че искът следва да бъде
уважен изцяло, като дължимата от бащата издръжка бъде увеличена от 220 лв.
на 330 лв. месечно. Съдът намира, че така определената месечна издръжка
може да бъде заплащана от бащата, без това да му създава затруднения по
смисъла на закона, както и че с този размер могат да бъдат задоволени
доказаните потребности на детето К.. Издръжката в размер на 11 лв./ден,
платима от бащата, е напълно в неговите възможности, като с оглед
икономическите реалности в страната всъщност това са единствено
необходимите средства за т. нар. „джобни“ на детето за училище. Тази
издръжка е изключително близка по размер и до минималната такава за
страната. Следва да се отбележи и че издръжката се определя за в бъдеще и
следва да е релевантна поне в период от около 2-3 години, при липса на други
предпоставки извън икономическата конюнктура за нейното изменение.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка.
За пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че страните се
опитаха да изместят спора във връзка с това как, по коя сметка да бъде
заплащана издръжката. Последната обаче ясно е посочена в исковата молба,
като с оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК, по осъдителен иск за парично
вземане именно ищецът посочва банкова сметка или друг начин на плащане.
Тоест, не може да бъде счетено за основателно желанието на ответника
издръжката да бъде превеждана по открита от него на името на детето сметка,
за което представя съответни доказателства. Още повече, че със заплащането
на издръжка се цели предоставянето на средства за покриване на ежедневните,
обичайните нужди на едно дете /за храна, лекарства, електричество, подслон/,
4
а няма за цел спестяването на средства от детето и разходването им по негова
преценка /главно за игри, както посочва майката/. Неразбирането на това
именно обстоятелство е в основата и на конфликтите между родителите.
Разбира се, бащата, ако желае, може да превежда по откритите от него сметки
каквито суми прецени в полза на момичето К., за да разполага то с
допълнителни средства, но самата издръжка следва да бъде платима по
посочената в исковата молба такава.
Тъй като предявеният иск с правно основание чл. 150 СК е уважен в
полза на лице, освободено от заплащане на държавни такси, на основание чл.
83, ал. 1, т. 2 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС в размер на
сумата 158.40 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т.
7 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № ******2023 г. по гр. д.
№ ******2022 г. по описа на ВРС, 17-ти състав, издръжка, дължима от И. Н.
И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, в полза на детето К. И. И.,
ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на родителя Т. Р. И., ЕГН
**********, и двете с адрес: гр. Варна, ******, като го УВЕЛИЧАВА от 220
лв. на 330 лв. /триста и тридесет лева/ месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 19.05.2025 г. до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, с падеж 20-то число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, на основание чл. 150 СК.
Начин на плащане на издръжката: по банков път, по банкова сметка,
открита в „БАНКА ДСК“ АД, IBAN: BG******, с титуляр Т. Р. И., ЕГН
**********.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски
районен съд, сумата 158.40 лв. /сто петдесет и осем лева и четиридесет
стотинки/, представляваща дължимата държавна такса по иска за увеличение
на издръжката, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5