Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 14.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
в публичното
заседание на четиринадесети юни
две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Донка
Шулева, като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА
търг. д. № 5711 по описа за 2016 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД:
ПРЕДЯВЕНИ
СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.208 ОТ КЗ
(ОТМ.) И ЧЛ. 86 ОТ ЗЗД.
Ищецът „МКД **“ ООД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.Д.Д.,
чрез адв. Б.Е., със съдебен адрес:***, с искова молба от 04.07.2016 г. и с молба-уточнение от 18.08.2016 г. твърди,
че е сключил Договор за финансов лизинг № **********
на 09.08.2010 г. със „С.-Б.” ЕООД. Предмет на договора е лек автомобил марка „И.”
модел „ФХ 30Д”, с рама № JN1TDNS51U0331278, ДК № ********. За
автомобила с ответника ЗАД „А.” е сключен застрахователен договор за
застраховка Каско - комбинирана застрахователна полица за застраховка каско и
злополуки № 0307К6002790633 на 24.07.2013 г. Срокът на действие на същия е от
10.08.2013 г. до 09.08.2014 г. На 22.02.2014 г. автомобилът е предоставен от
ищеца за управление на М.М.Ш.с ЕГН **********.
Управлявайки автомобила в посока от гр. Севлиево към с. Орешак, по път 3505 към
гр. Троян, на 24 км, в кривата на десен завой, е заслепена от насрещно движещ
се автомобил, в следствие на което губи управлението на автомобила и се удря в
дясната пътна мантинела. С нея пътува нейна приятелка М.П.Г.. След удара в
мантинелата и двете са невредими. Слизат от автомобила, оглеждат щетите и веднага
се обаждат на денонощния телефон на ЗАД „А.” за указания какво следва да
направят в тази ситуация. Обаждането е осъществено от моб. тел. № *******около
19.30 - 19.45 ч. Дежурният служител на ЗАД „А.” се интересува дали автомобилът
е в движение и след като Р.Ш.го уведомява, че автомобилът е доста увреден, но е
в движение, той й дава указания да го приберат и в първия работен ден /понеделник
24.02.2014 г./ да закарат автомобила в ЗАД „А.” за оглед. Ш.и Г.успяват да
придвижат автомобила до с. Орешак, но там установяват, че транспортирането му
до гр. София на ход ще бъде доста трудно. Тъй като съгласно условията на
Договора за Каско имат право на безплатна пътна помощ, отново се обаждат в ЗАД
„А.”, за да им подсигурят такава. Служителят обаче ги уведомява, че за да
ползват тази безплатна услуга - пътна помощ, следва да имат съставен протокол
за ПТП. Р.Ш.се обажда на тел. 112, за да съобщи за самокатастрофата. В дома на
приятелката й Генкова, в който са отседнали идват служители на РУ „Полиция” гр.
Троян. Същите правят оглед на автомобила, след което са заведени на мястото на
ПТП от Ш.. Съставят протокол за ПТП № 13601620 от 22.02.2014 г. На следващия
ден от ЗАД „А.” изпращат пътна помощ, която транспортира автомобила до
официалния сервиз на „И.” в гр. София. В ЗАД „А.” е заведена щета №
10014030105830. На автомобила е направен оглед на увредите и е съставен Опис на
претенция № 10014030105830/04.03.2014г. На застрахователя ответник са
предоставени всички изискани от него документи. На Р. Ш.е съставен АУАН №
114/22.02.2014г. за това, че след ПТП не е уведомила контролните органи и е
напуснала ПТП. Издаденото наказателно постановление № 14-0359-00088/05.03.2014г.
е отменено с постановеното от Троянски районен съд Решение № 318/17.06.2014г. Въпреки
описаната фактическа обстановка, застрахователят приема, че Ш.самоволно е
напуснала ПТП и по този начин се е отклонила от проверка за алкохол. Въпреки
последвалите от страна на ищеца две жалби за преразглеждане на щетата,
ответникът не взема предвид, че техен служител е дал указания на Р.Ш., че след
като автомобилът е в движение, да го приберат и в първия работен ден да го
закарат на оглед при ответника.
Предвид изложеното, счита, че ищецът е действал в
изпълнение на дадени му от застрахователя указания, каквото е и задължението му
съгласно ОУ към застраховка Каско. С този факт ответникът ЗАД „А.” отказва да
се съобрази и отказва изплащане на застрахователно обезщетение при наличието на
всички предвидени от закона и ОУ предпоставки. Настъпилото ПТП е покрит риск от
сключения за автомобила договор за застраховка Каско. Настъпило е в периода на
действие и покритие на полицата. Застрахователят е своевременно уведомен за
неговото настъпване. Съставен е протокол за ПТП. Автомобилът е предоставен за
оглед. На автомобила е извършен само един оглед и е дадено указание в сервиза
да бъде разглобен за втори оглед. Такъв обаче не се е осъществил. В
противоречие с ОУ / т. 57.2 „да извърши оглед и оценка на щетите в присъствието
на застрахования или негов представител”/ ответникът отказва да извърши втори
оглед на застрахования автомобил и отказва изплащане на щетата. След постановения
от З. ,,А.” отказ за изплащане на щетата, „МКД **” ЕООД е изплатил дължимата се
по лизинговия договор сума на „С.-Б.” ЕООД. На 20.06.2016 г. с подписването на
Договор за прехвърляне на права за претендиране на застрахователно обезщетение
по застрахователен договор /Договор за цесия/ Цедентът
„С.-Б.” ЕООД прехвърля на Цесионера „МКД **” ЕООД
правата по застрахователна полица № 0307К6002790633 от 24.07.2013 г.,
включително правото за претендиране на застрахователно обезщетение по заведена
щета № 10014030105830. На основание описания Договор за цесия, моли съда да
приеме, че „МКД **” ЕООД е правно легитимиран ищец по настоящото гр. дело и
единственият с правен интерес от водене на такова дело. Ищецът се е снабдил с
Проформа фактура № 81017094 от 24.06.2016 г. за необходимите средства за
отстраняването на констатираните при първия и единствен оглед повреди на
процесния автомобил. Същата е издадена от „В.А.” ЕООД и е на стойност от 30
360.91 лв. с вкл. ДДС.
С оглед изложеното
и след като се убеди в истинността на изложените твърдения, моли съда да
постанови решение, с което да осъди
ответника ЗАД „А.” АД с ЕИК № ********, със седалище ***, да заплати на
ищеца „МКД **” ЕООД с ЕИК № ********, сумата от 30 360 лева /тридесет хиляди
триста и шестдесет лева/, представляваща застрахователно обезщетение по щета №
10014030105830 настъпила в следствие на застрахователно събитие ПТП от
22.02.2014 г., покрито от договор за застраховка Каско № 0307К6002790633 от
24.07.2013 г., за автомобил марка „И.”, модел „ФХ 30Д”, ДК № ********, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на ИМ до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 7 000 лв. /седем хиляди/ лева лихва за забава за периода
от 20.03.2014 г. /датата на постановения отказ от ответника/ до датата на
завеждане на ИМ, както и всички направени от ищеца деловодни разноски по
настоящото исково производство. Прилага писмени доказателства по опис.
С молба от 18.08.2016 г. ищецът „МКД **“ ООД, с ЕИК ********
уточнява, че нанесените на процесния автомобил
имуществени вреди в следствие на реализираното ПТП, са констатирани от
представител на ответника застраховател. Съставен е Опис на претенция, в който
са описани видимите детайли в състоянието на автомобила преди да бъде
разглобен. Следвало е застрахователят да изпрати представител за извършване на
втори оглед на автомобила след разглобяването му в сервиза на „И.“ - „В.А.“.
Застрахователят не е изпълнил това си задължение, като е отказал втори оглед с
мотива, че отказва да заплати щетата. Описаното в съставения при първия и
единствен оглед на автомобила Опис на претенция, е ползван като база за
оценката на необходимите средства за ремонт на процесния автомобил. Въз основа
на същия е издадена и приложената към ИМ проформа фактура.
Ответникът „З.А.“ АД,
с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ц.Д.К., чрез адв. И.А., с отговор
на искова молба от 21.09.2016 г. оспорва предявените искове изцяло (по
основание и размер), като счита, че същият е напълно неоснователен. Ако съдът
счете, че искът е основателен, оспорва същия по размер, като счита, че е
завишен по размер. Твърди, че е налице изрично изключен риск, съгласно Общите
условия на договора, който е бил в сила между страните. В нарушение на Общите
условия, водачът Р.М.Ш.(поне се твърди, че това е лицето, управлявало
автомобила) е напуснала произшествието, без да уведоми нито контролните органи,
нито застрахователя, като по този начин е възпрепятствала както установяването
на фактите и обстоятелствата, при които е реализирано произшествието, както и
установяването на употребата или неупотребата на алкохол. Относно възникналото
произшествие, в ЗАД “А.” е получено обаждане в Денонощния информационен център,
на 22.02.2014 г., в 19:37 часа. Лицето, което се е обадило, се е представило
като М.Г.и е обяснила, че автомобилът вече не е на мястото на
произшествието, а е изместен. От извършена
предходна проверка, служителите на Денонощния информационен център са заявили,
че клиентът е заявил, че са продължили пътя си (до с. Орешак), след което се
били прибрали. Тогава е постъпило и обаждането. Същата вечер, в 23:40 часа, е
постъпило второ обаждане, при което се твърди, че автомобилът е с изкривена ос
и не е в движение. Впоследствие се установява, че освен изкривена ос,
автомобилът е с две задействани /отворени/ въздушни възглавници, което говори
за удар с голям интензитет и повреди, с които автомобилът не може да се движи
безопасно и които изискват уведомление и регистрация от страна на контролните
органи. От представения впоследствие протокол за ПТП № 1360162/ 22.02.2014 г.,
се установява, че същият е съставен в 22:50 ч., събитието от своя страна е
станало около 19:15 ч. От акт за установяване на административно нарушение №
324512/ 22.02.2014 г., е видно, че представителят на контролните органи е
установил и нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, т.е. водачът не
е останал на мястото на произшествието и не е изчакал пристигането на
компетентните органи. От представеното съдебно решение на Троянски районен съд
не може да се направи извод, че няма нарушение на Общите условия на
застраховката, свързани с регистрирането на произшествието, уведомяването на
контролните органи, установяването на фактите и обстоятелствата при възникване
на ПТП (отклоняването от проверка за употреба на алкохол). Видно от текста на
решението, наказателното постановление е отменено на процесуални основания, поради неспазване на процедурата от страна на наказващия орган.
Това няма отношение към клаузите на Общите условия, които изискват незабавно
уведомяване на компетентните органи и съставяне на съответните регистрационни и
удостоверителни документи. Първият оглед на повредите от служители на ЗАД “А.” е
извършен на 26.02.2014 г., когато автомобилът е бил репатриран до сервиз „В.А.“.
На този оглед, при който са установени само
външните повреди, тъй като автомобилът не е бил разглобен, се установява, че в
резултат на повредите, автомобилът не
е в състояние да се движи безопасно по пътищата. Сред многото видими повреди, са
установени и повреди на предна дясна
джанта - за
подмяна, десен фар - подмяна, две задействани въздушни възглавници в дясната страна на автомобила,
които към момента на огледа са покривали десните прозорци на автомобила и т.н. Следва
да се отбележи, че при първото обаждане на водача на автомобила е обяснено, че
следва да се снабди с протокол за ПТП, в резултат на което същата е уведомила
контролните органи, но в един по-късен момент. Оспорва твърдението, че веднага
след ПТП водачката е слязла, огледала щетите и уведомила денонощния
информационен център на ЗАД „А.“. Това е станало след като МПС е било вече изместено от местопроизшествието.
Оспорва твърдението, че служител на „А.“ е дал указание, че щом МПС е в
движение, следва да го приберат и в първия работен ден да го представят за
оглед. Обаждането е станало след като автомобилът вече е бил изместен от
мястото на ПТП. Оспорва твърдението, че Р.Ш.е пътувала с нейна приятелка в
автомобила, т.е. със свидетел. Нито в заявлението по щетата, нито в
последвалата кореспонденция, някой е споменавал, че има свидетел на
произшествието. Свидетелят се „появява“ едва с депозирането на исковата молба. Твърди,
че е налице проявена „груба небрежност“, изразяваща се в шофиране с
изключително висока скорост, напълно несъобразена с особеностите на трасето и
навлизането в завой. Скоростта е била толкова висока, респ. несъобразена, че
ударът е довел до изкривяване оста на автомобил, който конструктивно е изключително здрав, луксозно изработен,
който е конструиран, за да издържа на принципно високи като интензитет
произшествия - нарушения на т. 14.11., както и на т. 50.5. от Общите условия на
застраховката. Оспорва иска по размер. Претендираната стойност на ремонта е
изключително завишена. Оспорва иска за лихва. Не е ясно защо лихвата се
претендира от 20.03.2014 г. и с какво събитие се свързва тази дата. Освен това,
видно от договора за цесия, лизингодателят е прехвърлил правото за претендиране
на застрахователно обезщетение, но не и акцесорните права, каквото е правото да
се претендира лихва върху това обезщетение. За договора за цесия застрахователят
не е бил уведомен до предявяването на настоящия иск. Моли да му бъдат присъдени
направените по производството съдебно-деловодни разноски, включително и
адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съгласно КОМБИНИРАНА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
ПОЛИЦА № 0307К6002790633/24.07.2013 г., ответникът „З.А.“ АД е
застраховал със застраховка „Каско и злополуки”, при условията на покрити
рискове: Клауза П Пълно Каско, товарен автомобил, марка „И.”, модел „ФХ 30Д“, с
рег. № *******, Рама JN1TDNS51U0331278, срещу застрахователна премия от 3 071,63 лева, платима
на четири вноски, една от 767,88 лв. и три от по 767,92 лв. Застрахователната
полица е с валидност от 00:00ч. на 10.08.2013 г. до 23:59ч. на 09.08.2014 г. за територията на Република България. Застрахователната сума е 34 900 евро.
От
Общи условия за застраховка на МПС „КАСКО”, одобрени от Комисията за финансов надзор с писмо
изх. № 220101/30 от 14.11.2003 г. и изменени с Решение на УС на ЗАД „А.”
от 09.05.2006 г., Решение на УС от
02.11.2010 г. и Решение на УС от 01.09.2014 г., влезли в сила от 05.10.2011 г.,
се установява, че застрахователят
е приел да поеме
риска от настъпване
на застрахователно
събитие, а при настъпването му - се е задължил да заплати застрахователно обезщетение, съобразно застрахователната стойност на МПС-то, която следва да бъде равна на действителната стойност на
застрахованото МПС към деня на сключване на застраховката. Покритите рискове са изброени в Клаузи „М”, „Ч”, „К”, „П” и
„А“, като застрахователят изплаща застрахователно обезщетение за
тези рискове, които могат да доведат до пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС. По Клауза „П“ – Пълно
Каско застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото
МПС, причинени от всички рискове в клаузите „М“, „Ч“ и „К“. Не се покриват щети по изрично изброените
изключени рискове в т. 14, т.15 и т.16 от ОУ. Застраховката на МПС влиза в сила, ако е платена застрахователната
премия или договорената първа вноска от нея
и след като са изпълнени изискванията за оглед и заснемане и МПС е
пасивно маркирано от посочено от застрахователя лице (т. 39 от ОУ). При
настъпване на застрахователно събитие, застрахованият е длъжен: т.58.1 от ОУ
– „да регистрира незабавно пред компетентните държавни органи събитието в деня
на настъпването му или узнаването за него“; т.58.2 от ОУ – „да уведоми
писмено застрахователя, като изложи всички обстоятелства за настъпване на
събитието и размера на нанесените щети, които са му известни в следните срокове
и ред: т.58.2.3 от ОУ - при застрахователно събитие, покрито по някоя от
клаузите, с изключение на рисковете Кражба, Грабеж, Експлозия и Пожар, в срок до 7 дни от датата на настъпване на
застрахователното събитие или от датата на узнаването за него, да уведоми
писмено застрахователя, като се яви лично или чрез представител в най-близката
агенция на застрахователя и писмено подаде искане за оценка /по образец на
застрахователя/“; т. 58.3 от ОУ – „да вземе всички необходими мерки за
ограничаване на вредите от застрахователното събитие“; т. 58.4 от ОУ – „да
представи на застрахователя всички необходими документи, доказващи настъпването
на застрахователното събитие“; т. 58.5 от ОУ – „да не предприема ремонт на
увреденото МПС преди да е извършен оглед на същото от оторизиран представител
на застрахователя“; т. 58.6 от ОУ – „след настъпване на застрахователното
събитие да запази увреденото МПС във вида му непосредствено след
застрахователното събитие и без липси на увредени детайли да го предостави на
застрахователя за оглед преди отстраняване на щетите“. При предявяване и за
доказване на претенция към застрахователя за плащане на застрахователно
обезщетение, застрахованият е длъжен да представи на застрахователя Протокол за
ПТП, издаден от компетентните съгласно закона за движение по пътищата държавни
органи или двустранен констативен протокол с надлежно попълнени анкетни карти
или друг удостоверителен документ, издаден от компетентен орган (т. 59.6.1 от
ОУ). Съгласно т. 64 и т. 65 от ОУ за оценка на частична щета и/или пълна загуба
на застраховано МПС по покрити в застрахователната полица рискове на
територията на Република България или чужбина, З.ължително
се извършва заснемане, оглед и описание на щетите от застрахователя или негов
представител в присъствието на застрахование или негов представител. В т.** от
ОУ е посочено, че застрахователят
обезщетява застрахования до размера на вредата от настъпилото застрахователно
събитие, но не повече от застрахователната сума.
Видно от Протокол
за ПТП № 1960162, съставен на 22.02.2014 г., в 22:50 часа, във връзка с
настъпило ПТП на 22.02.2014 г. в 19:15 часа, с участието на автомобил, марка
„И.”, модел „ФХ 30Д“, с рег. № *******,
Рама JN1TDNS51U0331278, на път 3505, км. 24, с водач Р.М.Ш.,
са описани следните обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП: „Уч. №
1 не съобразява скоростта си с острата дясна крива, в която е навлязъл. Излиза
извън пътя вдясно и се удря в металната ограда. След ПТП не уведомява
съответната служба за контрол на МВР и напуска произшествието“.
От
Уведомление-Декларация за щета по застраховка „Каско
на МПС“, по
полица № 0307К6002790633, валидна от 10.08.2013 г. до 09.08.2014 г., се
установява, че Р.М.Ш., в качеството си на представител на собственика на МПС, е поискала изплащане на обезщетение по застраховка
„Каско”, като е посочила, че на 22.02.2014
г., около 19:30 ч., е пътувала по пътя от с. Дебнево към гр. Орешак. На един от
завоите, докато описвала кривата, насрещно движещият се автомобил я е заслепил
с дългите си светлини. При това тя е изгубила контрол върху автомобила и е
ударила дясната му част в предпазната мантинела, под която е имало и бордюр. Описани
са зоните на увреждане по МПС.
По
делото са приети като доказателство Опис – заключение по щета 10014030105830/ 26.02.2014г. и Опис на
претенция № 10014030105830/04.03.2014 г., във връзка с полица № 0307К600279033, по повод ПТП,
настъпило на 22.02.2014 г.
Представен
е Доклад от 05.03.2014 г. по щета № 10014030105830,
изготвен от експерт, с предложение за отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение, на основание т. 14.9 от ОУ на „З.А.“ АД.
В Писмо с изх. №
Л-3130/20.03.2014 г., изпратено от „З.А.“
АД, до „С.-Б.” ЕООД, с копие до Р.Ш.и до „Х.Л.“ ЕАД, е посочено,
че във връзка със заявена от г-жа Р.Ш.претенция за
обезщетяване на повреди по т.а. „И. ФХ 30 Д”, peг. № ********,
в ЗАД „А.” е образувана ликвидационна преписка по щета № 10014030105830/ 2014 г.
В хода на проверките, неизменно съпътстващи дейността по обработка на преписки
и касаещи приложената документация, е констатирано, че на 22.02.2014 г.
автомобилът е бил увреден при пътнотранспортно произшествие, реализирано на път
3505, община Троян. След направените от експерти на застрахователя огледи на
автомобила са описани множество увреждания в дясна част. Съгласно установената
в застрахователните дружества практика за ликвидация на щети и на основание
Общите условия за застраховка „Каско”, които са изцяло съобразени със
съществуващите към момента разпоредби в областта на застраховането и
представляват неразделна част от сключения застрахователен договор,
застрахователят не обезщетява увреждания, причинени от събития, настъпили при
управление на МПС след употреба на алкохол и/или други упойващи вещества или
при отказ от страна на водача за извършване на проба за алкохол или ако същият
напусне ПТП или осуети проба за алкохол. Видно от приложените в ликвидационната
преписка документи /Протокол за ПТП № 1360162/ 22.02.2014 г., АУАН №
324512/22.02.2014 г. и др./, след настъпване на пътнотранспортното
произшествие, водачът на застрахования автомобил - г-жа Р.Ш., не е изпълнила
задължението си, съгласно Закона за движението по пътищата като участник - да
остане на мястото на произшествието и да уведоми контролните органи, а го е напуснала.
По този начин, се е отклонила от задължителната в тези случаи проверка за
употреба на алкохол по установения ред. Предвид изложеното по-горе, за ЗАД „А.”
не възниква задължение за изплащане на застрахователно обезщетение по преписка
по щета № 10014030105830/ 2014 г.
Видно от представеното Свидетелство
за регистрация – Част I – „С.-Б.“ ЕООД е собственик на процесния товарен автомобил, марка „И.”,
модел „ФХ 30Д“, с рег. № *******,
Рама JN1TDNS51U0331278.
На 20.06.2016 г. е сключен Договор
за прехвърляне на права за претендиране на застрахователно обезщетение по
застрахователен договор, между „С.-Б.” ЕООД, в качеството му на лизингодател-цедент и „МКД **“ ЕООД, в качеството му на лизингополучател-цесионер, във връзка с Договор
за финансов лизинг №********** от 09.08.2010г. между същите страни, с обект
следната движима вещ: автомобил марка „И. ФХ
70 30 D”, ДК № ********, както и застрахователен договор за застраховка Каско и
злополука при условията на покрити рискове: Клауза II Пълно Каско за същата
вещ, сключени от страна на Лизингодателя със Застрахователя - ЗАД „А.“, по
който договор за застраховане Лизингополучателят претендира, че са налице
основания за предявяване на претенции, предвид отказ на застрахователя да
изплати застрахователно обезщетение по застраховката за нанесени вреди при ПТП
от 22.02.2014г. в района на
гр.Троян, на автомобила, обект на Договора за лизинг, по заведена в същото
дружество щета под № 10014030105830, по полица № 0307К6002790633 издадена на
24.07.2013г. от ЗАД „А.”, със
срок на валидност от 10.08.2013г. до 09.08.2014 г., с цел предоставянето на
възможност за Лизингополучателя пряко да предяви претенциите, които има към
застрахователя, от чието удовлетворяване единствен той би имал правен интерес.
Видно
от Уведомление за прехвърляне на вземане
от „С.-Б.” ЕООД, до „З.А.“ АД, чрез „МКД **“ ЕООД, „С.-Б.”
ЕООД уведомява ответника, че с Договор за цесия от 21.03.2016 г.
е прехвърлило на „МКД **“ ЕООД вземането си към „З.А.“ АД, представляващо дължимо застрахователно обезщетение по
застраховка “КАСКО” за нанесени вреди при ПТП от 22.02.2014г. в района на
гр.Троян, на лек автомобил марка „И. ФХ 30 D”, ДК № ********, и придобито на
основание заведена в същото дружество щета под № 10014030105830, по полица
КАСКО № 0307К6002790633, издадена на 24.07.2013г. от ЗАД „А.”, със срок на
валидност от 10.08.2013г. до 09.08.2014г. Липсват
данни за връчване на уведомлението.
Приложена по делото е и Проформа фактура № 81017094/24.06.2016 г., издадена от „В.А.“ ЕООД,
на клиент „МКД **“ ЕООД, във връзка с щета № 10014030105830 А., за сумата от
30 360,91 лв., с ДДС.
Прието
като доказателство е извлечение от Дневник
за получени сигнали от дневна/нощна смяна от 15.02.2014 г. до 25.02.2014 г.,
воден от „З.А.“ АД;
По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза
(с основно и допълнително заключение),
която като неоспорена, обективно и компетентно дадена, се възприема изцяло от
съда. Вещото лице, след запознаване с материалите по делото, е констатирало, че процесният лек
автомобил И. FX30, per. № ********, е застрахован в З.„А.” АД със застраховка
АВТОКАСКО, видно от застрахователна полица № 0307К6002790633/24.07.2013г. за
срок от една година - от 10.08.201Зг. до 09.08.2014г. за сумата от 34900,00 €. Същият е претърпял застрахователно събитие на 22.02.2014г. на
път 3505, километър 24+000, видно от приложеното по делото фотокопие
на Протокол за ПТП №1360162 от 22.02.2014г. издаден от РУП гр. Троян, в срока
на действие на застрахователния договор. При първия оглед на процесния
автомобил специалистите на застрахователя са установили претенциите, които
трябва да бъдат ремонтирани за възстановяването му. Предвиден е допълнителен
оглед след подготовка (разглобяване). По делото няма данни да е извършван
допълнителен оглед. В материалите към исковата молба е приложена Проформа -
фактура № 81017094 от 24.06.2016г. издадена от фирмения сервиз на марката -
автосервиз „В.А.” ЕООД. Анализът
на проформата - фактура показва, че са калкулирани извън описа на
застрахователя: кормилна рейка - к-т; носач горен преден десен; кора под
двигател, респективно труда за демонтаж и монтаж. Възможно
е да е имало и други увредени детайли, които могат да се установят след
разглобяване, което е и предвидено от застрахователя. Защо не е извършен
допълнителен оглед - по делото няма информация. Съгласно данните от приложения
протокол за ПТП № 1360162 от 22.02.2014г. издаден от РУП гр. Троян, механизмът
на настъпване на процесното ПТП, е следният: В графа „Обстоятелства и причини
за ПТП” е записано: Водачът на лек автомобил И. FX30,
per. № ******** не
съобразява скоростта си .... дясна крива, в която е навлязъл, излиза извън пътя
в дясно и се удря в металната еластична ограда. След ПТП не уведомява
съответната служба за контрол на МВР и напуска произшествието.” На схемата на
ПТП е отразено, че при десен завой, лекият автомобил се е ударил в мантинелата
в предна дясна и странична дясна част. В уведомлението за щета, водачката на
лекия автомобил е декларирала, че на десен завой е била заслепена от насреща движещ
се автомобил на дълги светлини, при което е насочила автомобила на дясно и се е
ударила в бордюр и мантинелата. Има методики за определяне на скоростта на
автомобил при удар в неподвижна преграда по дълбочината на настъпилите
деформации или по далечината на отлитане на част от автомобила. При настоящия
случай няма измервания, от които да се определи скоростта на автомобила по
изчислителен път. ПТП е настъпило извън населено място, където разрешената
скорост е 90 км/ч. По приложените материали няма никакви данни за наличие на
ограничение на скоростта за пътния участък. От кодираната таблица, се разбира,
че движението се е регулирало с пътни знаци. Съобразената (безопасна) скорост
при преодоляване на завоя е тази, при която не би настъпило поднасяне на
автомобила (странично хлъзгане). Ако водачката е навлязла в кривата на завоя
със скорост по - висока от центробежната сила. Случаят не е такъв - автомобилът
е насочен на дясно следствие на нарочни действия на водачката поради
заслепяване. Процесното ПТП е настъпило в тъмната част от денонощието при
движение на автомобилите на фарове. Щетите по процесния автомобил са следствие
от приплъзващ удар на автомобила върху мантинелата, като е увредена около 10м.
от нея. За удара на автомобила от дясно на пътното платно не може да се твърди
за висока скорост. Процесното ПТП е настъпило следствие на субективни действия
на водачката на автомобила. След справка, вещото лице е установило, че за И.
алтернативните доставчици на нови части не предлагат такива. Дори в листата
някои от тях не съществува тази марка автомобили. Към датата на ПТП
22.02.2014г, процесният автомобил е бил на 3г. 6 м.11 д.- начална регистрация
от 11.08.2010г. По делото няма данни за гаранционните условия на лек автомобил И.
FX30, per. № ********. Размерът на щетата на процесния
автомобил, определен по средни пазарни цени на база описа на щетите, изготвен
от специалисти на застрахователя, е както следва: нови части – 16 833,94 лв.; труд – 1458,00
лв.; боя и материали – 536,92 лв.; камера – 50,00 лв.; дребни консумативи –
336,67 лв. или така определен общият
размер на причинените щети на застрахования при ищеца лек автомобил И. FX30, рег. № ********,
определен към датата на настъпване ПТП по средни пазарни цени, възлиза на 23 058,64 лв. (словом:
двадесет и три хиляди и петдесет и осем лева и 64 cт.), с ДДС. Размерът на щетата на
процесния автомобил, определен по средни пазарни цени на база Описа на щетите,
изготвен от специалисти на застрахователя и като се вземат предвид неописаните в
същия щети, но предмет на представената по делото Проформа - фактура №
81017094 от 24.06.2016г. издадена от фирмения сервиз на марката - автосервиз „В.А.”
ЕООД, а по- контретно: кормилна рейка - к-т; носач горен преден
десен; кора под двигател, респективно труда за демонтаж и монтаж , е както следва: нови части – 21 425,94 лв.;
труд – 1627,20 лв.; боя и материали – 536,92 лв.; камера – 50,00 лв.; дребни
консумативи – 428,52 лв. или така
определен общият размер на причинените щети на застрахования при ответника лек
автомобил И. FX30, рег. № ********, определен към датата на настъпване ПТП по средни пазарни цени, възлиза на 28 882,30 лв. (словом: двадесет и осем хиляди осемстотин осемдесет
и осем лева и 30 cm.), с ДДС.
По делото се събраха и гласни доказателства, като в
съдебно заседание на 22.03.2017 г. е извършен разпит на свидетели на ищеца.
В показанията си дадени пред Съда, Свидетелят
Р.М.Ш.твърди, че знае за какво е призована като свидетел. На 22.02.2014 г.
претърпели ПТП на път за Троян между селата Дебнево и Орешак с М. - другата
свидетелка. Били са само двете. Твърди, че тя е управлявала автомобила. Заявява,
че пътно-транспортното произшествие е настъпило към 7 часа - 7:30 часа., било е мрачно, тъмно, като пътният участък –
междуселски път, в който се е случил инцидентът е бил неосветен. Твърди, че е била
заслепена на завой от насрещно движеща се кола и съвсем леко, инстинктивно
просто да не направи удар с колата, кривнала надясно и усетила лек удар. Оказало
се, че се е ударила в мантинелата. Било е ляв завой. Завоят бил наляво.
Уточнява, че пътят прави завой наляво. Автомобилът се е ударил от страна на пътника,
а не от страната на шофьора. След удара, нейният еърбек се включил. Спряли
веднага. Никоя от тях двете не била пострадала. Уплашила се е, но установили,
че и двете са добре. Установили и двете, че колата е в движение и могат да се
придвижат. Заявявя, че Генковска се обадила на телефон на застраховател и тя е
говорила с тях, като е обяснила ситуацията и попитала какво да направят. Твръди,
че от страна на застрахователите са ги посъветвали, че след като колата е в
движение и на тях нищо им няма, могат да се приберат в селото. Прибрали се и
двете в с. Орешака. Мисли, че Генковска пак звъннала на застрахователите. Дошла е и полиция,
като са ходили на мястото на инцидента с полицаите. Установено било, че няма
други щети - само била бутната мантинелата. Съставен бил акт. Полицаите не
огледали щетите по автомобила. Когато се прибирали, автомобилът се движел, макар
и трудно. Усещало се, че не е както преди удара. Първият разговор със
застрахователите се състоял на местопроизшествието. Вътре в купето, когато се
случил ударът, нямало никакви повреди - въздушната възглавница изскочила.
Въздушната възглавница изскочила от страната на удара. Движели се с около 40 -
50 км, но не бързо, защото на самия завой има пропаст и река. Нямало сняг.
Пътят бил сух. Не се е отворила въздушната възглавница от покрива.
Свидетелят
МАЯ ПЕНЧЕВА ГЕНКОВСКА твърди,
че си спомня си датата на която се е случил пътен
инцидент - било е месец февруари 2014 г. Претърпяли инцидент с автомобил „И.“.
Автомобилът е управляван от Р.Ш.. Пътували от Севлиево - Дебрино по пътя в
посока с. Орешак. Там е движението е двулентово и има
доста завои. Пътят е покрай река. Било е в тъмната част на деня и е било
мрачно. Не си спомня дали е имало сняг или пък мокра настилка. Пътят не е
осветен. Движели се доста бавно, тъй като там има завои. Освен това Р.за първи
път карала автомобила и затова спазвали абсолютно всякакви правила и карали
бавно. Имало завой. Не може да прецени дали е ляв. Ударили се в дясно. Една
кола ги заслепила от срещуположното движение и станало за секунди. Ударът е
настъпил в дясно в мантинелата, от нейната страна. Рязко се ударили. Заявява,
че, ситуацията била инцидентна. Отворили се въздушните възглавници от нейната
страна. Лично тя се е обадила на застрахователя. Взела телефона от интернет,
тъй като не могла да намери полица в колата и разни документации. Тя е говорила
с дежурния тогава на телефона, но не може да се сети дали е споменал някакво
име. Заявява, че тя със сигурност се е представила. Казала му, че е станала
катастрофа и че автомобилът е в движение, защото въпреки че се били отворили
възглавници и всичко, и светели някакви индикации на таблото, нямало спукана
гума и преценили, че могат да се движат и те наистина се придвижили в местодомуването
в с. Орешак. Твърди, че от страна на застрахователя са били посъветвали да
закарат автомобила в първия работен ден в офис на „А.“. Не може да каже на
какво разстояние е станал ударът от село Орешак в километри, но може би на
около 15 минути от с. Орешак. От мястото на инцидента до селото след
катастрофата те се движели с много ниска скорост, имало нещо като стържене, но
се движели. При първия разговор не й казали къде е най-близкият сервиз, където
трябва да закара автомобила. Обадила се втори път, защото решили, че им трябва
пътна помощ до София. Твърди, че тя се е обадила да попита как биха могли да
ползват пътна помощ. Казано им било, че след ползване на пътна помощ, за да
бъде осребрена пътната помощ трябва да има протокол от КАТ. След това са извикали
КАТ и взели протокол от там. За КАТ е сигурна, че се обадили от телефон на
Радослава, защото казали, че който е управляващият трябва да се обади и да
съобщи за ПТП на спешния телефон. Завели служителите на КАТ на мястото на
инцидента. Направен бил оглед на мястото на инцидента. Автомобилът бил придвижен
в това състояние с пътна помощ до сервиз на „И.“, където бил оставен. Твърди,
че на застрахователя е било казано, че инцидентът е самокатастрофа. Попитали са
я дали е в движение и тя казала, че автомобилът може да се движи и се движи. За
това какви са вредите тогава, лично тя можела да види, че бронята била
смачкана. Вътре в купето нямало нищо, освен въздушна възглавница и разпукне. Не
може да каже точно кога е съставен протоколът. Би трябвало да са минали 30 - 35
минути. Най-вероятно полицаите са се обърнали към шофьора на
местопроизшествието, за да обясни как е настъпило произшествието. Питали я и нея,
тъй като били заедно и двете.
В
съдебно заседание на 14.06.2017 г. е извършен разпит на свидетел на ответника.
В показанията си дадени пред Съда, Свидетелят
В.Т.Т.твърди,
че работи като експерт в КОЛ ЦЕНТЪР в „ЗД А.“. Работи
от 2007 г. Принципът на обажданията, когато започнал работа, постъпвайки в „ЗД А.“
всъщност се е основал този информационен център, в който работели 8 човека. Тяхната
функция била да поемат обаждания от клиенти за ПТП, кражби, грабежи и т.н.
Всичко това се описвало в дневници - на хартиени носители. Нямало никаква
компютърна техника в този период. Дневниците представлявали големи книги, в
които записвали час на обаждането, име на клиент, негов телефонен номер, след
което се установявало какво събитие е станало. Служителите били задължени и да
дават указания на клиентите как трябва да постъпят в дадена ситуация, съгласно
общите условия и изискванията по застраховка „КАСКО“. По този начин се работело
до 2014 г., последвала е сменя в концепцията на КОЛ ЦЕНТЪРА – били изхвърлени
всякакви хартиени носители. Вкарана била компютърна техника, закупен бил
софтуер на ИНФОСЪРФ, който вече автоматично записва абсолютно всички разговори.
Принципът на действие с клиента като разговор пак бил същия - да се уточни
каква е ситуацията, но всичкото това се записва и в момента - самият софтуер го
прави. Било е автоматизирано. Действието започнало в първата половина на месец
април, като първите 3-4 дни, може би, още не се извършвали записи. Системата се
тествала. Правели се настройки. До влизането в сила на компютъризираната
система не е имало случаи на неточности, защото те носели персонална
отговорност за това. За всяка неточност имало санкции. До 2014 г. разговорите
не се записвали изобщо. Само на хартиен носител се извършвало регистрацията на постъпилото
обаждане и се давали указания. След 2014 г. вече нямало хартиен носител и
всичко е автоматизирано - със софтуера. Този дневник, за който свидетелят разказва,
бил прошнорован. Дневниците се предавали на смените Същите били дневниците
прошноровани, подпечатани с печат на дружеството. След приключване дневникът, бил
предаван за съхранение. Указанията, които давали на хората, които им се обаждали,
били устни. Даденинете указания били записвани
като забележка - имало го като изискване. Същността на този информационен
център била при ПТП да се дават указания какво трябва да се прави. Съществували
и мобилни групи. Изпращали се когато се налага да заведат щетата на място и
т.н., По представената на свидетеля
извадка от дневник, находяща се на стр. 49, стр. 50 до стр. 52 от кориците на
делото, същият е заявил, че така е бил оформен днивника. Свидетелят заявява, че
почеркът на стр. 51 е негов. Предал е смяната на колегата Димитров 18:00 часа,
когато обикновено се сменяли. Отразяването под № 19 в 19:37 часа, не е негово,
а е на колегата на когото е предал смяната, който към момента е напуснал
дружеството. Твърди, че на клиентите задължително са давали съвет да се повика
КАТ и даже са ги предупреждавали, че ако няма уведомяване на КАТ, е възможно да
има отказ по щета. По това време задължително имало изискване, ако автомобилът
има асистанс, да бъде уведомен КАТ. При ситуация, когато няма протокол от КАТ и
иска клиентът да ползва пътна помощ, те го съветват да си вземе фактура, която
да приложи към преписката и вече експертът, който разглежда преписката и по-
горестооящите преценявали дали да бъде уважена. Това не е в компетентността на
КОЛ ЦЕНТЪРА.
Съдът кредитира показанията на свидетелите на ищеца
изцяло, като намира за неоснователни доводите на ответника, че св. Генковска не е била в автомобила. Показанията й са
под страх от наказателна отговорност, обективни, непосредствени, конкретни в
детайлите и логични като цялостно изложение. Не може да служи като аргумент
обстоятелството, че нито в заявлението по щетата, нито в последвалата кореспонденция, някой
е споменавал, че има свидетел на произшествието, което е ирелевантно
в конкретния случай.
По отношение на св. Тошев, съдът кредитира показанията
му, но намира, че същите не са непосредствени. Свидетелят не е бил на смяна,
няма отношение къв процесното
ПТП, като изложеното от него, представлява принципно преразказване на
практиката на ответното дружество, респ. на онова, което самият свидетел
принципно е правил при изпълнение на служебните си задължения. Същото обаче не
може да се отнесе към конкретния случай, поради което е правно ирелевантно.
Към доказателствения материал по делото са приобщени още: Жалба с изх. № 8/02.04.2014 г.,
подадена от „МКД **“ ЕООД, до „З.А.“ АД, с копие до „С.-Б.”
ЕООД; Писмо с изх. № 284/03.04.2014 г. на „С.-Б.” ЕООД, до „З.А.“ АД преразглеждане на
постановения отказ на изложените от „МКД **“ ЕООД основания по щета №
10014030105830/2014 г.; Писмо с изх. №
100-2072/24.04.2014 г., изпратено от „З.А.“ АД, до „С.-Б.” ЕООД,
с копие до Р.Ш.и до „Х.Л.“ ЕАД; Молба с
вх. № Л-12774/04.08.2014 г. ищецът „МКД **“ ЕООД е поискал от ответника „З.А.“
АД извършване на повторен оглед на автомобил, марка „И.”, модел „ФХ 30Д“, с рег. № *******,
поради неконстатирани допълнителни повреди към щета № 10014030105830/2014 г.; Молба
с вх. № 100-2740/16.10.2014 г.
ищецът „МКД **“ ЕООД е поискал от ответника „З.А.“ АД да преразгледа отказа си
за изплащане на застрахователно обезщетение по щета №
10014030105830/2014 г.; Писмо с изх. № Л-8357/15.08.2014 г., на „З.А.“ АД, до „С.-Б.” ЕООД,; Опис – заключение по щета №
10014030105830, от дата 26.02.2014 г.; Писмо с вх. № на „З.А.“ АД 100-2445/11.09.2014 г. от Комисията за
финансов надзор, относно постъпила в КФН жалба от „МКД **“ ЕООД; Писмо с изх. №
на „З.А.“ АД 100-5107/18.09.2014 г. до КФН; Приемо-предавателен протокол за
констатиране на извършена работа от 08.04.2014 г.
Приети като доказателство са Решение
№ 318 от 17.06.2014 г. на Троянски районен съд, по АН дело № 259/2014 г., за
отменена на Наказателно постановление № 14-0359-000088 от 05.03.2014 г.,
обжалвано и потвърдено с Решение №
230/23.09.2014 г. постановено по к.н.д № 219/2014 г. на Ловешки административен
съд ; АУАН № 324512 от 22.02.2014 г.; Копие от лична карта и от свидетелство
за управление на МПС на Р.Ш.;
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С договора за застраховка
застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и
при настъпване на застрахователното събитие да заплати на застрахования или на
трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или парична сума. Договорът
се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт и
има следните задължителни реквизити: данни за страните; предмета на застраховката;
покрития риск; срока на договора, както началото и края на застрахователното
покритие; застрахователната сума и застрахователната премия; дата и място на
издаване; подписите на страните. Предмет на имуществено застраховане може да
бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари, като сумата, срещу
която се застрахова имуществото не може да надвишава действителната му
стойност. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. При
настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователното обезщетение в уговорения срок. Обезщетението трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя следва да се установи по безспорен начин: противоправно и
виновно поведение, в резултат на което са били причинени вреди на ищеца;
вредата да е настъпила по време на действието на валидно сключен договор за
застраховка; деликтът да представлява предвиден и покрит застрахователен риск;
застрахованият да е изпълнил задълженията си по уведомяване на застрахователя в
съответствие с изискванията на закона, респективно общите условия на договора.;
застрахователят да е изпаднал в забава поради неплащане на дължимото
обезщетение.
При настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Срокът не
може да бъде
по-дълъг от 15 дни и започва да
тече от деня,
в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 от КЗ (за
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие) и чл. 207, ал. 3 от
КЗ (да представи поисканите
от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и на размера на
вредите).
Размерът на застрахователно обезщетение се определя по правилото на чл. 208,
ал. 3 КЗ/отм/, а именно: че обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие.
Отказът
за плащане на застрахователно обезщетение по чл.211 от КЗ (отм.) е предвиден единствено
като правна възможност, а не безусловно. Законът предвижда редица императивни
правила, с които договорът за застраховка и Общите условия на застрахователя
следва да са съобразени. Императивни са
и правилата на закона, регламентиращи правото на застрахователя да откаже
плащане на обезщетение. Според чл. 211(отм.) от Кодекса на
застраховането, застрахователят може да откаже да плати когато: застрахованият или трето ползващо се лице
умишлено е причинил застрахователното събитие; при неизпълнение на задължение
по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на
застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор; в
други случаи, предвидени със закон.
По тези въпроси е налице и задължителна за съдилищата съдебна
практика, постановена от ВКС по реда на чл.290 ГПК. Така съгласно Решение №173/22.11.2013 г. на ВКС по т. д. №727/2012
г., II
Т.О., ТК,
постановено по реда на чл.290 от ГПК, застрахователят не може да
откаже да изпълни задължението си по чл.193 ал.1 във вр. с чл.208 ал.1 от КЗ, ако поведението на застрахования не е рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на риска, върху възможността
за ограничаване и предотвратяване на вредите или върху
техния обем. Същевременно, с Решение № 102/02.10.2012г. по
т.д. № 615/2011г. ІІ Т.О. ВКС
е прието, че за да бъдат защитени интересите на застрахования, не всяко
неизпълнение на договорно задължение води до изключване отговорността на застрахователя.
Необходимо е още да не е изпълнено задължение, което е предвидено в закона или
договора, и което е значително с оглед интереса на застрахователя. Става дума
както за значителност на неизпълнението, така и на самото задължение с оглед на
неговия вид и характер. Това е такова
задължение на застрахования, което е от съществено значение за застрахователя и
без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за него да осъществява
своята дейност. Следователно, в
случаите, визирани в чл.211, т.2 КЗ(отм) застрахованият не изпълнява задължения
предвидени в закона и договора, не ги изпълнява виновно, неизпълнението е в
пряка причинна връзка със съществено увеличаване на риска или е довело до
неговото реализиране и затова следва да се приеме, че при изпълнението на тези
задължения не би се стигнало до настъпване на застрахователното събитие.
Застрахователят трябва да докаже, че виновното неизпълнение на задължението на
застрахования е причина за настъпване на застрахователното събитие. Само тогава
застрахователят може да откаже да заплати застрахователното обезщетение.
В
конкретното производство не се спори, а и се установява от представената
застрахователна полица - наличие на застрахователно правоотношение обективирано
в комбинирана застрахователна полица 0307К6002790633/24.07.2013г. за
застраховки Злополука и „Автокаско”, последната сключена при клауза - „П”,
която в ОУ на застрахователното ответно дружество е посочена като „Пълно
покритие” и според която застрахователя покрива Пълна загуба или Частична щета
на застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузите „М“, „Ч“ и
„К“. Установява се, че към датата на
сключване на процесния застрахователен договор, собственик на застрахованото
МПС е С.-Б. ЕООД, който е и лизингидател по договор за финансов лизинг №
**********/09.08.2010г. Констатира се, че правата по застрахователна полица
0307К6002790633/24.07.2013г. са били прехвърлени от застрахования в полза на
лизингополучателя-ищец в настоящото производство с Договор за цесия от 20.06.2016г. Поради липсата на уговорки за противното,
прехвърленото вземане е преминало върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително
с изтеклите лихви. Спрямо длъжника същото има действие от деня, когато то
му бъде съобщено – което за случая и с оглед доказателствата по делото е
настъпило при депозиране на ИМ и процедурата по размяната на книжа в срока по
чл. 131 от ГПК.
Не
е спорно по делото, че в рамките на застрахователния период, на 22.02.2014 г.
(събота), процесният автомобил е претърпял ПТП с един участник. По случая е
налице постановен отказ за плащане на застрахователно обезщетение, който в
процеса ответното дружество поддържа и мотивира с наличие на обстоятелства за
освобождаване му от отговорност, излагайки твърдения за неизпълнение на
задълженията от страна на застрахования, а по-конкретно – твърди се, че водачът
на МПС-то е напуснал местопроизшествието, без да уведоми контролните органи и
застрахователя, като по този начин е възпрепятсвано, както установяне на
фактите и обстоятелствата, при които е реализирано произшествието, така и
отклоняване от проверка за употреба на алколкохол. Твърди се още и проявена
груба небрежност, заявена като шофиране с изключително висока скорост,
несъобразена с особеностите на трасето и навлизането в завой. Сочат се
нарушения на т. 14.11, както и т.50.5
от ОУ.
Предвид
изложеното до момента, по така въведените правоизключващи и правопогасяващи
възражения, Съдът намира следното:
Видно от доказателствения материал по
делото, в частност извлечение от Дневник, воден от информационен център на
застрахователя и Уведомление - декларация за щета по застраховка Автокаско на
МПС с дата 24.02.2014г. (понеделник),
съобразно момента на настъпване, вида на риска, регустрацията/съответно - уведомяването
на застрахователя е реализирано по реда и сроковете, уговорени в т. 58 вр. с
т.58.2 вр. т.58.2.2 и т. 58.2.3 от ОУ. По случая е била образувана щета
№10014030105830/2014г., като оглед и опис на щетите са били извършени на
26.02.2014г., в присъствието на представители на застрахования и
застрахователя, съгласно уговориките по т. 64 и т. 65 на раздел ХIII от ОУ на застрахователния договор.
Само по себе си, напускането на
местопроизшествието, не води до извод за възпрепятсване
установянето на фактите и обстоятелствата, при които е реализирано процесното
произшествие. Освен това, както бе посочено, ответното дружество е било уведомено за
застрахователното събитие в предвидения в ОУ срок, а в последствие е извършен
оглед на автомобила, с цел установяване на щетите от същото. Дори и да се
приеме, че такова неизпълнение е налице, то не би могъл да се направи извод, че
то е значително с оглед интереса на застрахователя, и то да е способствало за настъпването на застрахователното събитие или да е оказало
друго въздействие върху него. Отделно в
отговора на исковата молба не се съдържат твърдения, респ. не са налице
доказателства установяващи, че в резултат на напускане на местопроизшествието
са настъпили допълнителни щети по застрахованото имущество извън тези от
процесния удар в периода от реализирането на събитието до уведомяването, респ.
идването на компетентните органи.
Неоснователни в производството
са и твръденията за изключен риск,
заявени при условията на т.14.9 ОУ в хипотезата на отклоняване от проверка за употреба на
алколкохол. В тази връзка, следва са бъде отбелязано, че само факта на
напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение за
отклоняване от проверка за алкохол. По конкретния въпрос е налице и
постановената по реда на чл. 290 от ГПК практика, обективира в Решение №
183/22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г., II т.о. и Решение № 16/02.02.2011г. по т.д. №
374/2010г., II
т.о., и с която е възприето
становище, че за наличието на подобно поведение следва да се установи
по безспорен начин, че виновният водач
е бил поканен да се
подложи на проверка и същият съзнателно, с цел да предотврати това, е решил да напусне местопроизшествието и се укрие.
Предвид разпределението на доказатествената тежест в процеса, установяването на така посочените
обстоятелства е възложено на ответната страна, което за настоящото
производството не бе реализирано.
По отношение небрежността, като основание за
освобождаване отговорност на застрахователя, следва да бъде отбелязано, че като
понятие същата е свързана с проявата на субективно отношение на застрахования
към застрахователното събитие. Груба би била небрежността, с която водачът
взема решение да управлява автомобила със скорост, очевидно надхвърляща
безопасните условия за управление или
при драстично нарушение на определени правила за безопасно движение. Следва да
се има предвид, че не всяко управление на МПС с несъобразена скорост може да се
квалифицира като такова при проявена от водача груба небрежност. Такава се
извежда и от анализа на всички други факти от обективната действителност, имащи
значение за извършване на съответната юридическа преценка. Изводът за наличие
или липса на груба небрежност в поведението на даден правен субект, е обусловен
изцяло от конкретните обстоятелства по делото, като съдебната практика по
въпроса е в насока, че наличие на груба небрежност при управление на МПС, е съзнателно, виновно
противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване на
застрахователното събитие, което се обективира в нарушаване на правилата за
движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди
застрахованото имущество. За конктретния случая, видно от
заключението на изслушана и приета по делото СТЕ, което като неоспореното от
страните, обективно и компетентно дадено се възприема от Съда, се установява,
че ПТП-то е настъпило извън населено място, където разрешената скорост е 90
км/ч., като няма данни за наличие на органичение на скоростта за конкретния
пътен участък. За удара на автомобила от дясно на пътното платно не може да се
твърди висока скорост, като така направената категорична констатация е
потвърдена впоследствие и при разпита на вещото лице в ОСЗ от 22.03.2017г.,
където в отговор на поставените му въпроси, същото е доуточнило – че в случая
не може да се говори за скорост над разрешената, защото самият път е такъв, че
не позволява високи скорости. Посочено е също така, че ако водачката на автомобила
се е движела с висока скорост , автомобилът
би трябвало да върви към тангентата на завоя, а не към вътрешната му част.
Заявено е, че процесните щети могат да настъпят при удар 60 -70 км./ч. Така
изложеното, сочи че към момента на произшествието водачката е управлявала процесното МПС със скорост не по-висока от разрешената, т.е
същата не се е отнесла неадекватно към пътната обстановка, сезона, момента на
осъществяване на пътуването. При така събраните и обсъдени доказателства по
делото, както и предвид конкретното поведение на водача на автомобила, съдът не
достигна до извод за управление на МПС със скорост, очевидно
надхвърляща безопасните условия за управление или при драстично нарушение на
правила за безопасно движение.
Ето защо следва да се приеме, че не е налице изключен риск по смисъла на
цитираната норма от общите условия и няма основание за изключване на
отговорността на застрахователя. Тежестта на доказване, че е налице изключен
риск по смисъла на т. 14.5. от ОУ е върху страната, която се позовава на
приложението на тази клауза - в случая застрахователят следваше да установи с
допустимите доказателства, твърдените действия, извършени от застрахования, при
които е увреден застрахованият автомобил, съставляващи груба небрежност. Съдът
намира, че това не бе осъществено, поради което и възражението за изключен риск
е неоснователно.
Застрахователят
– ответник излага доводи и за наличие на изключен риск при нарушения на т.
14.11
от ОУ. В случая, липсва
конкретизация и доказателства, при какви обстоятелства и коя точно хипотеза от
фактическия състав на цитирананите разпоредби е настъпила, което препятства обективната
преценка за вида на неизпълненото задължение – т.е е ли същото от естество да
увеличи риска от настъпването на застрахователното събитие или да повлияе
размера на вредите. Не се доказва кумулативното
наличие на предпоставките, обусляващи приложението на чл. 211, ал.2 от КЗ
(отм.) и по отношение на твърдението за санкциониране неизпълнение на
задължението на застрахования по смисъла на т.50.5 от ОУ.
Предвид всичко изложено, съдът приема, че са налице предпоставките,
свързани с осъществяването на фактическия състав, ангажиращ отговорността на
застрахователя и на това основание
претенцията на ищеца следва да бъде уважена.
При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да
плати застрахователното обезщетение в уговорения срок, като обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
За определяне действителната
пазарна стойност на процесния лек автомобил към датата на застрахователното
събитие, по делото са изслушани основна и допълнителна съдебно-автотехническа
експертиза. Доколкото обаче в допълнителното заключение размерът на щетата на
процесния автомобил, е определен по средни пазарни цени, с отчитане на
допълнителни елементи (в този см. - кормилна рейка; носач горен преден десен;
кора под двигател, тапициран таван), които се яввят предмет единствено на
представената по делото Проформа – фактура № 81017094, същата издадена на
24.06.2016г., (т.е. в период значително
след настъпване на застрахователното събитие); но при липста на конкретни доказателства,
че увреждането на тези допълнително посочени елементи е резултат от процесното
събитие, съотнесено към липсата на данни за своевременно направени възражения
от страна на застрахования по реда, предвиден в ОУ спрямо изготвения съвместно
със застрахователя Опис – заключение щета №10014030105830/26.02.2014г., Съдът намира за меродавно при определяне размера
на причинените щети заключението на основната СТЕ и по смисъла на което същите
възлизат на стойност общо от 23 058,64
лв. (двадесет и три хиляди и петдесет и осем лева и 64 cт.), с ДДС.
При
този изход на спора, основателна се явява и акцесорната претенция с правно
основание чл. 86 от ЗЗД, като с оглед нормативната уредба застрахователят
изпада в забава за изплащане на застрахователното обезщетение след изтичане на
срока визиран в разподбата на чл. 208 (отм.) КЗ. Предвид това, с оглед частичната
основателност на главния иск до сумата от 23
058,64 лв. и съобразно заявения от ищеца период на претендираната мораторна
лихва – а именно: 20.03.2014г. до 04.07.2016г.;
същата следва да бъде намалена до размера от 5378.30 лева, преизчислен от съда с помощта на електронен калулатор - http://www.calculator.bg;
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Съгласно
разпоредбата на чл.78 ГПК, всяка от страните в процеса има право на направените
от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Ищецът
претендира разноски по делото общо в размер на 4 115,00 лв., в съответствие
с изготвен Списък на разноските по чл. 80 от ГПК, представен с депозирана по
делото молба и неоспорен от ответника, както и приложени доказателства за
извършването им, от които: 1.) държавна такса
- 1 495,00 лева; 2.) възнаграждние за процесуално представителство в
размер на 2 100,00 лв. 3.) платен
депозит за СТЕ в размер на 400.00
лв.; 4.) платен депозит за допълнителна СТЕ в размер на 120.00 лв.;.
Искане
за присъждането е направено и от ответника, като в съответствие с изготвен
Списък на разноските по чл. 80 от ГПК, представен с депозирана по делото молба
и неоспорен от ищеца, както и приложените доказателства за извършването им,
същите възлит в размер общо на 1 980.00
лв. - възнаграждние за процесуално
представителство.
При
този изход на спора на осн. чл.78, ал.1 ГПК, съобразно уважената част от
исковете и след извръшената компесанция, Съдът намира, че на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер общо на 2 658,91 лева (две хиляди
шестстотин петдесет и осем лева и 0,91 ст);
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.А.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Р.Р.Г.ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 208, ал.1 от КЗ (отм.), на „МКД **“ ООД, с
ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от К.Д.Д.
сумата 23 058,64 лв. (двадесет и три хиляди и
петдесет и осем лева и 64 cт.)
с
ДДС.,
представляваща
застрахователно обезщетение по щета № 10014030105830 настъпила в следствие на застрахователно
събитие ПТП от 22.02.2014г., покрито от договор за застраховка Каско №
0307К6002790633 от 24.07.2013г., за автомобил марка „И.”, модел „ФХ 30Д”, ДК № ********, ВЕДНО
СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху сумата
23 058,64 лв. (двадесет и три хиляди и петдесет и осем лева и 0,64
cт.), от датата на
предявяването на иска – 04.07.2016 г. до окончателното изплащане на
задължението, като за разликата до
пълния предявен размер от 30 360,00 лева (тридесет хиляди триста
и шестдесет лева), ОТХВЪРЛЯ ИСКА
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „З.А.“ АД,
с
ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Р.Р.Г.ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 86 от ЗЗД, на „МКД **“ ООД, с
ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от К.Д.Д. сумата 5378.30 лева(пет хиляди триста седемдесет и осем ливе
и 0,30ст.), представляваща обезщетение за забавено плащане на уважената главница, за периода от 20.03.2014 г. до датата
на предявяване на иска - 04.07.2016 г. като за разликата до
пълния предявен размер от 7000,00 лева (седем
хиляди лева) ОТХВЪРЛЯ ИСКА
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА „ЗАД А.“ АД,
с
ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Р.Р.Г.ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78 от ГПК, на „МКД **“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от К.Д.Д. сумата направените по делото разноски в размер 2658,91 лева (две хиляди шестстотин
петдесет и осем лева и 0,91 ст.), изчислени по компенсация съобразно
уважената и отхвърлена част на исковете и направените от двете страни разноски.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: