№ 242
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на прокурора Анг. Ат. П.
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600456 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искането на осъдения А. К. Т.-чрез защитника
му адв. В.П., за възобновяване и отмяна на присъда по НОХД 12496/2019 год. на СРС и
въззивно решение по ВНОХД № 4051/2021 год. на Софийския градски съд,
наказателна колегия, с релевирани основания по чл.348,ал.1,т.1,т.2 от НПК. Поддържа
се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на
доказателствените източници, довели до неправилното му осъждане за деяние, което е
недоказано, превратно са тълкувани доказателствата, поради което делото следва да
бъде върнато за ново разглеждане или осъдения да бъде оправдан.
В съдебно заседание адв. П. поддържа искането и излага подробни аргументи,
които обосновават необходимостта от възобновяване на производството. Прокурорът
от Софийска апелативна прокуратура оспорва основателността на искането и моли за
оставянето му без уважение.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени доводите на страните,
материалите по делата намира за установено следното:
Предмет на искането е акт попадащ в категорията на визираните в чл.419,
чл.422,ал.1,т.5 от НПК, същото е процесуално допустимо и разгледано по същество е
о с н о в а т е л н о.
Софийският районен съд, с присъда от 09.03.2021 г. постановена по НОХД №
12496/2019 г. признал подсъдимия А. К. Т. за виновен по чл.129,ал.2 от НК и го
осъдил на една година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на
основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.
Софийският градски съд, НК, с решение № 199/18.03.2022 год. по въззивно
1
нохд № 4051/2021 год. потвърдил присъдата.
Доводите в искането за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила са основателни. Въззивният съд е възприел изцяло мотивите на обжалваната
присъда, без да направи констатации за допуснати нарушения в процесуалната дейност
на първоинстанционния съд и да ги отстрани. В неговите правомощия като инстанция
по фактите е да направи анализ и оценка на събраните по предвидения процесуален
ред доказателствени източници. От мотивите обаче личи, че е възприел неправилния
подход на първоинстанционния съд само да ги посочи и да направи констатация, че
доказват обвинителната теза. Без да обсъди подробно показанията на св. Г. и
съдържащите се в тях множество противоречия, като ги съпостави с показанията на
св.Е., св.К.,св.Н. поотделно и в тяхната съвкупност, както и с писмените
доказателствени средства, съдържащи данни за относими към предмета на доказване
обстоятелства, формално е декларирал съгласие с немотивираното становище на
районния съд, че са израз на последователна, логична и подкрепяща се от
доказателствата позиция.
Основното възражение, което е поддържано пред двете инстанции по същество,
както и в настоящото производство, се изразява в нарушаване на правото на защита на
подсъдимия и едностранното анализиране на доказателствената маса, превратното
тълкуване на съдържанието на доказателствата, включително и заявеното от св.Г. на
тел.112, направени са логически неиздържани фактически констатации. Събраните по
делото доказателства не са били обсъдени обективно, всестранно и пълно, и
допуснатото нарушение по чл.14 от НПК не е позволило изграждането на правилни и
обосновани правни изводи.
При постановяване на своята присъда, районният съд безкритично е дал вяра на
показанията на св.Г.,(същото е приел и въззивният съд), като е посочил, че те се
потвърждават от доказателствата по делото.
Въпреки множеството вътрешни противоречия в показанията на св.Г., а така
също и при наличните противоречия с показанията на другите свидетели и конкретно с
показанията на св.Е., съдът не е положил никакви усилия за тяхното изясняване и не е
направил необходимия и в достатъчна степен анализ.
В показанията на пострадалия от ДП от дата 13.02.2019 г. свидетелят е заявил,че
двете маскирани лица държали палки, че двамата го биели с палките,че не са му казали
нищо, а направо започнали да го бият. Тези показания изцяло кореспондират и със
заявеното от него на оператора на тел.112,че е бил нападнат и не знае кои са
нападателите ( същото е заявил и при прегледа от съдебния лекар на 14.02.19 г. в 11.30
ч.,че бил бит с метални палки от мъже с маски на главите) . На следващия ден при
разпита си на ДП от 14.02.2019 год. в 10.05 ч. (след прегледа при съдебния лекар)
заявил съвършено други неща, а именно, че още с влизането във входа познал първия
маскиран –А. (не е посочил разпознаване по гласа), разпознал и Н., за когото не видял
да има палка и да го удря.
Както на ДП, така и пред съда се съдържат множество противоречия, свързани с
твърдени от него факти, за това, че: не е познал втория нападател,че той (вторият
нападател) не носел палка, че той (вторият нападател) не го е удрял, че разпознал
осъденото лице по гласа, при обаждане на тел.112 казал колко са нападателите и че
познава К. и А.; Съдът не е коментирал заявеното от св.Г. при разпитите му касателно
участието на св.Н. в инкриминирания случай, като при разпита си от 14.02.19 г. (ДП) е
посочил този свидетел като втория нападател, а пред съда (разпит от 4.02.2020 год.) е
заявил,че не е познал втория нападател.
По отношение показанията на единствения очевидец св. Е. е налице превратно
2
тълкуване на заявеното от него. Съдът е приел,че по делото не било установено св.Е.
да е влизал във входа на блока, поради което не е имал възможност и да възприеме
дали са отправяни реплики от едната или другата страна (от нападателите или
нападнатия).Точно обратното: свидетелят е заявил,че докато се е намирал във входа, не
е чул отправянето на реплики преди и по време на боя.
В мотивите на първоинстанционната присъда не са коментирани показанията на
св.Н. пред съда от 09.03.2021 г.и заявеното от него,че се засекли в полицията с
пострадалия при негов разпит и той го попитал дали знае кой го е нападнал и отговора
бил, че няма все още информация. След това показанията му са били прочетени и
свидетелят заявил,че поддържа показанията си от ДП. Не са изложени аргументи
кредитирани ли са тези показания, в коя част и какви изводи са направени въз основа
на тях. Не са коментирани и показанията на св.К. (от 2.12.2020 г. пред съда),че в
разговор , св.Г. не е споменавал пред него кой го е бил и кого подозира.
За да отговори на възражението на защитата, че достоверността в показанията на
св.Г. е разколебана и авторството на деянието недоказано , съдът посочил ,че
независимо от обстоятелството, че проведените телефонни разговори с оператора на
спешен телефон 112 са подробни и обстоятелствени и в тях пострадалият не е
споменал, че е разпознал нападателите, а заявил,че не ги разпознал тъй като били с
маски. Същото според съда било лесно обяснимо от заявеното от него в разпита му на
14.02.2019 год. ,а именно ,че бил под влиянието на адреналина и емоцията,в каквото
състояние крещял на оператора от тел.112 приел сигнала му.
По-нататък в мотивите си, районният съд приел, че справката от Директора на
Спортно училище“Генерал В. С.“ от 14.02.2019 год. не разколебавала обвинителната
теза. Въззивният съд от своя страна пък посочил,(вж. л. 64 от ВНОХД 4951/21 год.) че
…“предоставената справка е предоставена от защитата с оглед осигуряване на алиби за
подсъдимия…“
На първо място посоченото от градския съд не отговаря на действително
установеното по делото. Въпросната справка е била изискана с официално писмо по
образуваното досъдебно производство от водещия разследването, а не по инициатива
на защитата и отговорът е бил получен на 14.02.2019 год. Съдът продължил
разсъжденията си в горната насока, като по неясни причини приел, че тази справка не
е от естество да удостовери, че Т. е бил в учебен час до 11.45 часа. Отразеното в
официалния документ на училището не може да бъде игнорирано по начина, по който
това е направено от съда. Обвинителната теза не се подкрепя от отразеното в този
документ, още повече, че по делото са налични и други доказателства, а именно
разпечатка, от която е видно времето за което може да се измине разстоянието от
училището, в което е учело осъденото лице до ж.к.“Дружба“бл.301, като изрично е
посочено, че това разстояние се изминава пеша за 52 минути, а с автомобил по най-
краткия маршрут за 10 минути. Наред с изложеното следва да се посочи и че от
оптичния носител на записа от разговора с дежурен оператор на тел.112 е установен
часа на обаждане, а именно 11.52 ч. , веднага след като инцидентът е приключил. Без
да обсъди подробно посочената разпечатка, съдът е направил предположение,че часът
на деянието (11.50 ч.) бил приблизителен…Съдилищата не са дали убедителен
отговор на възраженията на защитата за недоказаност на визираното в обвинителния
акт престъпление .
Вярно е, че оценъчната дейност на съда, решаващ делото , е въпрос на вътрешно
убеждение на самия съд, но тя не може да бъде резултат на изопачено формиране на
това убеждение в противоречие с основния принцип на наказателното
съдопроизводство – този по чл.14 от НПК. Съдът винаги е длъжен да изследва
обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото и въз основа на всички
3
доказателствени източници. В случая въззивният акт не сочи на спазване на
процесуалния ред на изграждане на вътрешното убеждение на съда въз основа на
всички доказателства по делото, а декларираното несъгласие с доводите на защитата е
изградено въз основата на предположения , на неправилна юридическа оценка на
правилно установените факти и превратно възприемане на доказателствата по делото.
Въззивният съд формално и без никакви мотиви е декларирал, че няма
неправилно приложение на процесуалния закон.
Въззивният съд като инстанция по същество има правомощие да оценява
доказателствените средства, като ги подложи на внимателна и задълбочена проверка,
както поотделно, така и в тяхната съвкупност. При наличието на противоречия, а в
конкретния случай те са съществени, е длъжен да ги обсъди и да изложи съображения
кои от тях и за кои обстоятелства приема за последователни и логични, за да им се
довери, и кои отхвърля.
Въззивният съд не е изпълнил стриктно задълженията си, като е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила и е постановил решение, което не
отговаря по съдържанието си на чл.339, ал.2 НПК. Не може да се направи извод как е
формирал вътрешното си убеждение след като не е изпълнил изискванията на чл.14
НПК да постанови съдебен акт съобразно доказателствата и закона.
Предвид изложеното въззивното решение следва да се отмени по реда на
възобновяването и делото да се върне на градския съд. При новото разглеждане от друг
състав следва да се вземат предвид всички възражения на страните, да се отстранят
процесуалните нарушения във връзка със събиране и проверка на доказателствения
материал, а при необходимост, с оглед разкриване на обективната истина, да се съберат
и други доказателства, за да бъдат решени правилно въпросите по чл.301, ал.1, т.1 и т.2
НПК. Затова и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 НПК
САС
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД 12496/19г. по описа на СРС.
ОТМЕНЯ решение 199/18.03.2022 г. на СГС по ВНОХД 4051/2021 год.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав от
стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5