Решение по дело №2889/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Х от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищатаЗДвП).

Производство по реда на глава Х от АПК във връзка с чл.175, ал.2 от ЗДвП.

Оспорва се Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0438-000172/29.10.2023 г., издадена от Г.Р.Г., на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, по реда на ЗДвП, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят Б.Д.Д., ЕГН **********,***, чрез процесуалния представител адв. М.К., служебен адрес: ***, партер, твърди, че заповедта е незаконосъобразна и постановена в противоречие със закона. Възразява, че не е описано ясно какво точно е извършеното нарушение, както и мястото на извършване на нарушението Оспорва, че в заповедта липсва посоченото правно основание. Излагат се доводи, че Д. Д. притежава валидно СУМПС, издадено от Обединено Кралство Великобритания, за която държава се твърди, че е членка на Европейската икономическа общност, поради което следва да се приеме, че Д. Д. не е неправоспособен. Иска отмяна на заповедта. Претендират разноски.

Ответникът Началник сектор към ОД МВР Пловдив, РУ 03 оспорва жалбата и моли да се остави без уважение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, като разгледа становищата и възраженията на страните, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат на заповедта. Заповедта е връчена лично на адресата на 01.11.2023г. (видно от направеното в нея отбелязване), а жалбата е подадена на 15.11.2023г., в рамките на преклузивния 14-дневен срок. Поради това същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С оспорваната заповед е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца“ на Б.Д.Д., в качеството му на собственик на лек автомобил Рено 19 с регистрационен № ***, за това, че същият е допуснал управлението на собственият си автомобил от неправоспособен водач – Д. Б. Д..

Като правно основание за издаването оспорваната заповед, административният орган е посочил разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП.

За да приложи тази принудителна административна мярка, ответният орган е констатирал, че на 29.10.2023г. около 15:04 ч., в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ до №144а, Б.Д. Д., като собственик, е допуснал управлението на лек автомобил Рено 19 с рег.№ *** от Д. Б. Д., който е неправоспособен водач.

За нарушението е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, №1099265/29.10.2023г. от С.М.при ОДМВР Пловдив, с който са отнети СРМПС серия X № 398361 и 2бр. рег.табели с № ***. Издадено е наказателно постановление (НП) № 23-0438-000869 от 13.11.2023 г.

В АУАН и НП е посочено, че водача на МПС е нарушил разпоредбите на чл.162, ал.1 от ЗДвП.

По делото и административната преписка са представени НП № 23-0438-000869 от 13.11.2023г. и разписка към него; АУАН серия GA, №1099265/29.10.2023г.; Заповед №317з-3162 от 15.04.2022 г.; Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г.; Заповед №8121к-8883 от 02.09.2020 г.; Заповед №317з-5294 от 18.05.2023 г.; Удостоверение за професионална квалификация; Справка нарушител на Д. Б. Д.; Справка нарушител на Б.Д.Д.; Справка граничен контрол на Д. Б. Д.; копие от СУМПС на Д. Б. Д., издадено от Обединено Кралство Великобритания.

Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт се преценява на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган – Началник сектор към ОД на МВР – Пловдив, РУ 03 гр. Пловдив, съобразно нормата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и Заповед № 317з –391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР-Пловдив, издадена на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, с която началниците на сектори към ОД на МВР - Пловдив са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни марки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 АПК.

Като основание за издаване на процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка административният орган е посочил, че Б.Д. е допуснал Д. Д., който е неправоспособен водач, да управлява собствения на Б.Д. лек автомобил Рено 19 с рег.№ ***.

Законодателят изрично в нормата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, е предвидил, че ПАМ се налага на собственика на автомобила. По делото не се спори, че ППС, на което е прекратена регистрацията, е собственост на Б.Д. и правилно същият е определен като нарушител и адресат на заповедта.

В случая от събраните по делото доказателства се установява също, че МПС е било управлявано от Д. Д., за който в заповедта се сочи, че е неправоспособен водач.

Приложеният по делото АУАН серия GA, №1099265/29.10.2023г. е съставен от длъжностно лице – полицай при ОД МВР-Пловдив, РУ 03, Пловдив, който акт съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното,

В АУАН е посочено, че Д. Д. управлява МПС, чужда собственост, с чуждестранно национално свидетелство без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца, което е определено като нарушение на чл. 162, ал.1 от ЗДвП.

Макар разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.

Оспорената заповед, обаче е материално незаконосъобразна. Издадена е на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Разпоредбата предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство за срок от шест месеца до една година на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.

От приложените писмени доказателства безспорно е установено, че водачът притежава валидно към датата на проверката свидетелство за управление на МПС, издадено на 28.05.2016 г. в Обединено кралство Великобритания, със срок на валидност 27.05.2026 г., включително за категорията на процесния лек автомобил.

Чл. 162, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. По аргумент от изложеното, СУМПС на български гражданин, издадено в чужбина е валидно при следните алтернативно предвидени хипотези: 1. негов издател е държава, договаряща по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. издадено е от държава, договаряща по договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. ІV, б. "а" от него; 3. СУМПС е придружено от легализиран превод на български език; 4. СУМПС е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. СУМПС е издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или от Конфедерация Швейцария.

В случая СУМПС на Д. Б. Д. е издадено на 28.05.2016 г. от Обединено кралство Великобритания. Към момента на издаването му държавата – издател е била държава-членка на Европейския съюз. Към момента на издаването му не е влязло в сила Споразумението за оттегляне /в сила от 31.01.2020 г. / и държавата – издател е била държава-членка на Европейския съюз. СУМПС съответства напълно на приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелствата за управление на превозни средства. По силата на Споразумението за оттегляне, тя е приложима и във Обединено кралство Великобритания до края на преходния период - 31.12.2020 г. От това следва, че до 31.12.2020 г. страните-членки на ЕС и Обединено кралство Великобритания взаимно признават, издадените от тях СУМПС.

След този период е приложима Конвенцията за движението по пътищата, подписана на 08.11.1968 г. Договарящи страни по нея са както Република България, така и Обединено кралство Великобритания. Затова, за да бъдат признати у нас издадените след 31.12.2020 г. от Обединено кралство Великобритания СУМПС трябва да съответстват на приложение № 6 към Конвенцията за движението по пътищата. Приложение № 6 към Конвенцията и приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006 г., макар и различаващи се визуално, включват като задължителни реквизити напълно идентични данни и информация.

Преценката за валидност на СУМПС, издадени от Обединено кралство Великобритания преди 31.12.2020 г. със срок, изтичащ след тази дати, е предоставена на всяка отделна държава – членка на ЕС. В този смисъл е Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство след края на преходния период от 02.12.2021 г., общодостъпно на адрес: https: //ec. europa. eu/info/sites/default/files/file_import/travelling_bg_7. pdfВ т. 6. 1 от същото е препоръчано на притежателите на свидетелства за управление на МПС от Обединеното Кралство, които планират да шофират в Европейския съюз, да се свържат с отговорните органи на държавата членка във връзка с правилата за признаване на свидетелствата за управление на МПС.

На официалната електронна страница на Министерство на вътрешните работи на Република България, / https: //www. mvr. bg/, раздел Брекзит, е общодостъпна информация, според която след изтичане на преходния период в Република България СУМПС, издадено от Обединеното Кралство, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към нея.

Република България в действащото си законодателство няма разпоредба, която да изключва валидността на издадените преди 31.12.2020 г. от Обединено кралство Великобритания СУМПС, чийто срок все още не е изтекъл. Напротив, в съответствие с Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното Кралство от след края на преходния период от 02.12.2021 г. и в изпълнение на принципите за последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК, компетентният орган – Министерство на вътрешните работи е огласил публично, че тези СУМПС ще се третират като издадени от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящи на изискванията на приложение № 6 към нея. Посоченото изпълва едно от алтернативно предвидените условия на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП за признаване валидността на СУМПС, издадено от друга държава.

В настоящия случай свидетелството за управление на МПС на водачът на лекия автомобил Д. Д. е издадено от Обединено кралство Великобритания на 28.05.2016 г. и е със срок на валидност до 27.05.2026 г. Следователно, по силата на Споразумението за оттегляне, Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното Кралство от след края на преходния период от 02.12.2021 г., официално обявление на МВР по силата на чл. 13 от АПК и на основание чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, е налице валидно свидетелство за управление на МПС за категориите, посочени в него на територията на Република България.

Предвид изложеното, не е била налице предпоставката на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП за издаване на оспорената заповед. Същата е материално незаконосъобразна и следва да се отмени.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, предвид изхода на спора и своевременно заявената претенция от процесуалния представител на Б.Д., на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 510 лв. - възнаграждение за един адвокат и заплатена държавна такса. Възражението за прекомерност на ответника е неоснователно, тъй като договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е под определения с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0438-000172/29.10.2023 г., издадена от Г.Р.Г., на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, упълномощен със Заповед №317з-391/06.02.2017г., по реда на ЗДвП, с която на Б.Д.Д., е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на Б.Д.Д., ЕГН **********,***, сумата от 510 (петстотин и десет) лева разноски.

Решението е окончателно.

Съдия: