№ 22706
гр. София, 14.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110140768 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против Л. М. Ш..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 34, находящ се в гр. .........
Твърди, че ответницата отговаря за 6/8 от задълженията за процесния
имот, като задълженията й възлизат на:
сумата 1 726, 58 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 207, 76 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за
периода 15.09.2022 г. – 19.03.2024 г.;
сумата 32, 85 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 6, 76 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
16.07.2021 г. – 19.03.2024 г.
Твърди, че с разпореждане № 68183/13.05.2024 г. по ч.гр.д. №
23017/2024 г. на СРС, ГО, 90 състав е било отхвърлено заявлението му за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответницата, поради
1
което предявява осъдителни искове за сумите.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му
заплати исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Л. М. Ш. чрез назначения особен представител адв. Д., с който
оспорва исковете. Оспорва ответницата да е материалноправно легитимирана
да отговаря по предявените искове. Излага съображения, че не може да се
направи извод, че лицето Л. М. Л., посочено в представения акт за
собственост, е идентично с ответницата Л. М. Ш.. Оспорва да е подписвала
договор с ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В проведеното на 12.12.2024 г. открито съдебно заседание по делото
между страните са отделени като безспорни обстоятелствата, че: процесният
имот е топлоснабден; през исковия период до същия е доставяне топлинна
енергия на стойност исковата сума; през исковия период в имота е извършвана
услугата дялово разпределение от „Далсия“ ООД, както и че цената й е в
размер на исковата сума.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
С влязло в сила на 30.05.2024 г. разпореждане по ч.гр.д. № 23017/2024 г.
на СРС, ГО, 90 състав, е отхвърлено заявление по чл.410 ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. М. Ш. за суми, идентични с
процесните.
Представен е договор за продажба на държавен имот от 16.10.1991 г., по
силата на който О.Г.Л. и Л. М. Л. са закупили следния недвижим имот:
апартамент № 34, находящ се в гр. ..........
По делото е представена справка за предоставяне на данни по реда на
Наредба № 14/18.11.09 г. за лицето О.Г.Л., в която се съдържат данни, че е
починал на 14.10.2021 г., както и че е разведен, като бракът е бил сключен на
15.06.1986 г. В справката липсват данни за бившата съпруга на лицето.
Представена е и справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/18.11.09 г. за лицето М.О.Л., починал на 17.09.2017 г., в която се съдържат
данни, че е син на О.Г.Л. и на Л. М. Ш..
Безспорно е между страните, че: процесният имот е топлоснабден; през
исковия период до същия е доставяне топлинна енергия на стойност исковата
сума; през исковия период в имота е извършвана услугата дялово
разпределение от „Далсия“ ООД, както и че цената й е в размер на исковата
сума.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на производството:
С влязло в сила на 30.05.2024 г. разпореждане по ч.гр.д. № 23017/2024 г.
на СРС, ГО, 90 състав, е отхвърлено заявление по чл.410 ГПК на
2
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. М. Ш. за суми, идентични с
процесните.
След влизане в сила на разпореждането „Топлофикация София“ ЕАД е
предявила осъдителни искове срещу Л. М. Ш. за посочените суми, във връзка
с което е образувано настоящото производство, което се явява допустимо,
предвид липсата на СПН между страните по въпроса относно тяхната
дължимост.
По основателността на исковете:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая от представения по делото договор за продажба на държавен
имот от 16.10.1991 г. се установява, че със същия О.Г.Л. и Л. М. Л. са закупили
процесния имот. На първо място, в договора не са посочени единни
граждански номера на купувачите, и на следващо – по делото не се твърди и
установява, че тези лица са били в брак. Следователно, не може да се приеме
3
за доказано, че ответницата е лице, идентично с единия от приобретателите по
договора за продажба на държавен имот от 16.10.1991 г. – Л. М. Л., нито че
същата се явява съпруга на О.Г.Л. към момента на сделката.
След като не се твърди и установява купувачите по договора да са били
в брак към момента на сключването му, следва да се приеме, че са придобили
имота в условията на обикновена съсобственост, всеки от тях – по 1/2.
Установява се, че О.Г.Л. е починал на 14.10.2021 г., с наследници по
закон: Г.О.Л. – син, М.О.Л. – син, и Е.О.Л. – син.
Установява се и че М.О.Л. е починал на 17.09.2017 г., т.е. преди
наследодателя, с наследници по закон: Г.О.Л. – брат, Е.О.Л. – брат
(еднокръвен) и Л. М. Ш. – майка.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗН низходящите на наследодателя, които са
починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по
закон от своите низходящи без ограничение на степените. В случая за
починалия преди наследодателя О.Г.Л. негов син – М.О.Л., не се установява да
има низходящи, които да го заместят в наследяването на баща му, поради
което той не получава дял от наследството. Неговата майка – Л. М. Ш., не
наследява по заместване от него, тъй като се касае за наследник, починал
преди наследодателя, който съгласно изричната норма на чл.10, ал.1 ЗН се
замества само от свои низходящи, т.е. тя е извън кръга на лицата, които
заместват в наследяването.
При това положение се налага извод, че придобитата от О.Г.Л. 1/2 от
процесния имот се наследява по равно от синовете му Г.О.Л. и Е.О.Л.. По
отношение на другата 1/2, придобита от Л. М. Л., съдът приема по вече
изложените съображения, че по делото не се твърди, нито установява в
условията на пълно и главно доказване, че това лице е идентично с
ответницата, което обстоятелство е и изрично оспорено от ответницата.
Следователно, по отношение на ответницата не се установява в условията на
пълно и главно доказване да е съсобственик на процесния имот нито по
наследяване, нито от сделка.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че от страна на ищеца не е
установено при условията на пълно и главно доказване ответницата да е
материалноправно легитимирана да отговарят по предявените искове.
Обстоятелството, че исковете не са установени по своето основание,
изключване необходимостта да се обсъжда въпросът относно техния размер.
По изложените съображения исковете се явяват неоснователни и като
такива следва да се отхвърлят.
С оглед неоснователността на главните искове неоснователни се явяват
и исковете за мораторната лихва предвид акцесорния им характер.
По разноските:
Предвид изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
Ответницата има право на разноски по делото, но доколкото не
4
претендира такива, нито ангажира доказателства за извършването им,
разноски не следва да й се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу Л. М. Ш., ЕГН ********** искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за:
сумата 1 726, 58 лв., представляваща 6/8 от стойност на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 34, находящ се в гр.
........, за периода м.05.2021 г. – м.04.2023г., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба – 05.07.2024 г. до изплащане на вземането;
сумата 207, 76 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за
периода 15.09.2022 г. – 19.03.2024 г.;
сумата 32, 85 лв., представляваща 6/8 от цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба – 05.07.2024 г. до изплащане на вземането;
сумата 6, 76 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
16.07.2021 г. – 19.03.2024 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Далсия“ ООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5