Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260090 /21.10. Година
2020 Град Перник
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На шести
октомври Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01348 по описа за 2020
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №20-1158-003237/28.07.2020г.,
изд. от Началник Сектор ПП при ОД на МВР
– Перник, на Х.Б.С. *** е наложено административно наказание “глоба” в размер 150
лева, на основание чл.177, ал.1, т.4, предл.1 от ЗДвП, за това, че на 05.07.2020
г., в 11.20 часа, в гр. Перник, по ул. Даме Груев, като водач на МПС – лек
автомобил „Москвич 412“, с рег. №******, управлява МПС, спряно от движение /от
04.12.1991 г. по желание на собственика/
– нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба
от Х.Б.С., с която без да оспорва
фактите на нарушението, моли наказателното постановление да бъде
отменено, като посочва, че е управлявал
автомобила с намерението да го ремонтира и на кратко разстояние от дома
си, както и че
полицейският служител, който го е
спрял за проверка е проявил лично отношение, основано на влошените им
междусъседски взаимоотношения. Твърди,
че понастоящем е безработен и заплащането на наложената му глоба е непосилно за
него.
Тази позиция жалбоподателят
поддържа и в съдебното производство, потвърждавайки я в дадените обяснения.
Въззиваемата страна, в съпроводителното
писмо към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18, както и доводите на страните от НПК, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт,
от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, съображенията за което са следните:
На 05.07.2020г.
свидетелят Д.К.С. и В.В.Б.– полицаи в група ООР при 01 РУ – ОДМВР – Перник,
изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред. Около 11.20 часа
се намирали на ул. Даме Груев, гр.
Перник, когато възприели движещ се по същата улица, в посока към ул. Братя Миладинови лек автомобил „Москвич 412“, с рег. №******,
управляван от жалбоподателя. Регистрационните табели на МПС привлекли вниманието
им, тъй като били стар образец, и именно това мотивирало спирането на
водача за проверка.
След
установяване на самоличността му изискали представяне на документи за
автомобила, каквито С. не представил. Обяснил, че колата е била собственост на починалия му брат и я е изкарал от дома си „за да я раздвижи“.
Контролните органи извършили справка чрез дежурната част
на 01 РУ в информационната система на КАТ, при която се установило, че автомобилът
е собственост на друго лице /С.В.от с. Пещера
общ. Земен/, и е спрян от движение от 04.12.1991 г.,
по желание на собственика.
Въз основа установеното
фактическо положение служителите на 01
РУ – Перник поискали съдействие от автопатрул на сектор ПП при ОДМВР – Перник.
На мястото бил изпратен такъв, в състава
на който бил включен свидетелят Р.Е.. Същият
самостоятелно извършил справка в
базата данни на КАТ, която потвърдила информацията, получена от колегите му за
причината и датата на спиране от
движение на автомобила, и основавайки се
на техните възприятия за управлението му от жалбоподателя, приел, че Х.С., като
водач на МПС, виновно е нарушил забраната в чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП – да
управлява пътно превозно средство, спряно от движение, за което съставил АУАН серия GA, №104138/05.07.2020г. При съставянето на документа соченият
като нарушител заявил, че няма възражения, подписал го и приел връчения му
препис..
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН депозирал писмено възражение, рег. № 115800-7876 от
07.07.2020г., в което изложил аналогични твърдения на тези в жалбата.
На 28.07.2020
г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда
на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание
чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП наложил на Х.Б.С. административно наказание
глоба за нарушението по-горе.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на
свидетелите Р.С.Е. и Д.К.С., както и приетите писмени доказателства:
съставеният акт за установяване на административно нарушение серия GA, №104138/05.07.2020г. и заверено копие на заповед
№8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР.
При извършване на цялостна
служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че в развилото се срещу
жалбоподателя административнонаказателно производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото
му на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт. Съдът приема, че актът е съставен, а
постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, при
спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с
процесуалните правила.
Възражения в тази насока не са
направени и от страна на жалбоподателя.
По същество:
По
делото не се спори, че на посочените дата и час жалбоподателят Х.С. е
управлявал лек автомобил „Москвич 412“, с рег. №******, собственост на друго
лице, както и че на посоченото място е бил спрян за извършване на полицейска
проверка. Същият не оспорва и обстоятелството, че автомобилът е спрян от движение от
04.12.1991г. по искане на собственика, каквато констатация е обективирана в
съдържанието на акта и постановлението въз основа въведените данни в АИС КАТ.
Приетата фактическата обстановка
се потвърждава от показанията на свизд. Е. и С., установили конкретното
нарушение, които съдът кредитира с пълно доверие. При разпита в съдебното
следствие двамата потвърждават констатациите в АУАН, заявяват, че помнят
конкретния случай, съобщават без противоречия помежду си релевантните за казуса
обстоятелства, описват подробно начина, по който е протекла проверката спрямо С.,
излагат твърдения за поведението му, цитират казани от него думи. Всичко това
сочи за наличие на ясен спомен за случая и дава основание уверено да се приеме,
че свидетелите възпроизвеждат действителни възприятия от конкретната пътна
ситуация, както и че отсъства всякакво основание за съмнение в правилното
установяване и излагане на фактите, относими към предмета на доказване.
Така изяснените обстоятелства,
както и позицията на неоспорване на същите от страна на жалбоподателя, мотивира
съдът да приеме, че отразените в обстоятелствената част на акта и
постановлението фактически обстоятелства, съответстват на действителното
положение, формирани са професионално, интерпретирани са обективно и са оценени
правилно, в съответствие с материалния закон.
Защитата на жалбоподателя
се свежда до излагане на възражение за невисока тежест на нарушението, аргументирано
с това, че е управлявал превозното средство на кратко разстояние, с намерение „да
го раздвижи“, че същото е технически
изправно и не е застрашил с управлението му никого, както и че спрямо него е проявено лично
отношение от страна на полицай В.Б., включен в състава на патрула, спрял
го за проверка, а не на последно място и че
наложеното му наказание е непосилно за изпълнение.
Изложените обстоятелства,
поотделно и в съвкупност, не обосновават прилагане на разпоредбата на чл.28а от ЗАНН. Изтъкнатите обстоятелства не мотивират
заключение, че конкретното нарушение се отличава с по-висока степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Напротив, въведените в АИС КАТ данни, че автомобилът е спрян от движение от
близо 30 години, през който период не е преминавал технически преглед по
установения ред, както и изявлението на самия С., че управлението му на
процесната дата не е единствен случай, сочи за по-висока тежест на конкретното
нарушение. Субективната преценка на жалбоподателя, че превозното средство е
било изправно, тъй като лично го ремонтирал, е ирелевантна. Съгласно разпоредбата
на чл.43, ал.1 от НАРЕДБА №
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, временно спрените превозни
средства се пускат в движение след отстраняване на причините, поради които са
били спрени, и извършване на преглед за техническа изправност. Само успешно преминат такъв
преглед може да гарантира, че превозното средство е годно и безопасно за движение
по пътищата.
Твърдението за
налични влошени взаимоотношения между жалбоподателя и полицай Б.на съседска
основа, дори да бъде кредитирано, по никакъв начин не компрометира събраните
доказателства и оценката на същите, особено предвид неосправането на фактите,
на които се основава извода за извършено нарушение. Освен това, то не засяга свидетелите Е. и С.,
чиято обективност и добросъвестност няма
основание да се поставя под съмнение. От показанията на двамата се установи, че
полицай Б.е изпълнявал на посоченото място обичайните си служебни задължения в
екип със свид С., установи се и конкретния повод за спиране на жалбоподателя за проверка, поради което
действията на двамата не могат да търпят какъвто и да е упрек в тенденциозен
подход или отношение.
Въз основа на изложеното и
доколкото установените факти изпълват състава на административнонаказателната
норма, вменена във вина на Х.с., съдът приема, че нарушението по чл.5 , ал.3 ,
т.2 от ЗДвП е действително извършено, доказано е по несъмнен начин, поради
което и административнонаказващият орган законосъобразно и обосновано е
ангажирал отговорността на жалбоподателя за него по административен ред.
По
отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
За управление на
моторно превозно средство, спряно от движение, без разрешение на службата за
контрол на Министерството на вътрешните работи, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.177,
ал.1, т.4, пр. първо от ЗДвП, според която водачът се наказва с глоба от 100 до
300 лева. В случая на жалбоподателя е
наложена глоба над минималния предвиден размер, а именно 150 лв. Съобразявайки
възраженията му, че е безработен и е регистриран в Дирекция „Бюро по труда“ - Перник,
видно от приетата като писмено доказателство регистрационна карта, както и
липсата на установени отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът
намира, че наложеното наказание следва да бъде намалено до предвидения в закона
минимум, в какъвто смисъл наказателното постановление следва да се измени.
Съдебният състав намира, че наказание в минимален размер е съответно на извършеното нарушение, на
личността на дееца и е достатъчно за
изпълнение на целите на административното наказване по чл.12 от ЗАНН.
По изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №№20-1158-003237/28.07.2020г.,
изд. от Началник Сектор ПП при ОД на МВР
– Перник, с което на Х.Б.С. с адрес ***, с ЕГН **********, на основание чл.177,
ал.1, т.4, предл.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в
размер 150 лева за нарушение на
чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наказанието
от 150 /сто и петдесет/ на 100 /сто/
лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ