Р Е Ш
Е Н И Е
№ 529 19.12.2019 г. гр.Димитровград
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд .........................
колегия в публичното
заседание на шестнадесети
октомври ...............…….................................................
през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Районен съдия
: Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря
J=O=\ …...................................... и в присъствието на
прокурора …..………............................................ като разгледа
докладваното от съдия Андреев
...............…..............................….......… гр.д. № 1835 по описа
за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. 415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – „БАНКА ДСК“ ЕАД – София твърди, че на
03.02.2015 г. с първия ответник бил сключен Договор за текущо потребление и
предоставен кредит в размер на 4000 лева, при посочени условия. Кредитът бил
обезпечен с поръчителството на втория ответник. Титулярът не изплащал дължимите
вноски по кредита, като първото просрочено плащане е на 26.12.2016 г. –
направена частична вноска, като не били платени и следващите вноски. Банката
упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем поради неплащане
на вноските в уговорените срокове и размери, като уведомила кредитополучателя
лично, която предсрочна изискуемост настъпила на 24.04.2017г. При настъпила
предсрочна изискуемост на главното задължение, настъпвала и предсрочна
изискуемост на акцесорното такова. Било подадено заявление по чл.417 ГПК,
образувано ч.гр.д. № 803/2017 г. по описа на съда и срещу ответниците била
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочени суми. Било
образувано изпълнително дело против длъжниците, като в изпълнителното
производство заповедта била връчена на длъжниците при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Моли за установяване съществуване на вземането за сумите: 2732,28 лева –
главница, 132,89 лева - договорна лихва от 26.11.2016 г. до 28.05.2017 г.,
29,96 лева – наказателна лихва от 26.11.2016 г. до 28.05.2017 г., 120,00 лева –
такси и разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.05.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендира
деловодни разноски.
ОТВЕТНИЦИТЕ–Г.И.И. и А.Х.
*** - при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Назначеният особен представител адв. Т.
К. *** подава отговор в който намира иска за допустим, но неоснователен.
Оспорва иска по основание и размер. Оспорва усвояването на кредита и размера на
усвоената сума, твърдението за настъпила предсрочна изискуемост, поради липсата
на валидно връчване на изрично уведомление, оспорва получаването на уведомление
от длъжника. Счита, че липсва валидно волеизявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Прави възражение за нищожност на клаузите за
капитализиране към главницата по дълга на лихви, такси и други разходи
обслужване, като неравноправни по смисъла на ЗЗП, поставяйки ответника в
неравностойно положение. Прави възражение за погасяване за прихващане.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
На 03.02.2015 г. между ищцовото
дружество - „Банка ДСК” ЕАД гр.София и
ответника Г.И. е сключен Договор за текущо потребление за сумата от 4000
лева при срок на издължаване от 60 месеца, усвоим иднократно, чрез посочена
разплащателна сметка, при падежна дата 26-то число на месеца, олихвяван с
посочен преференциален променлив лихвен процент, ГПР – 11,17, като кредитът е
обезпечен с поръчителство – Договор за поръчителство от 03.02.2015 г. с втория
ответник А.Х.К..
Представен и погасителен
план към договора за периода от 02.02.2015 г. до 02.02.2010 г. при месечна
вноска от 85,36 лева и последна изравнителна от 75,20 лева.
Приложени са ОУ
приложими към договора, промоционални условия.
На 11.04.2017 г. ищецът
е изпратил уведомление до кредитополучателя, с което го уведомява, че поради
забава в погасяване на задължението по договора за банков кредит и на основание
предвидените в него условия, банката обявява кредита за предсрочно изискуем,
като от датата на получаване на това писмо, цялата непогасена главница по
договора става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на договорения
лихвен процент, увеличен с предвидената надбавка за забава. Прилага се известие
за доставяне от 18.04.2017 г. Прилага се тарифа за таксите по кредити за текущо
потребление.
По заявление по чл.417 ГПК на ищеца от
29.05.2017 г. е образувано ч.гр.д. №
803/17 г. по описа на съда и е издадена заповед по чл.417 ГПК и е разпоредено длъжниците да заплатят
солидарно на кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД сумите в размер на 2 732,28 лева -
главница, 132,89 лева - договорна лихва от 26.11.2016 г. до 28.05.2017 г.,
29,96 лева – наказателна лихва от 26.11.2016 г. до 28.05.2017 г., 120,00 лева –
дължими такси и разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 29.05.2017 г. до окончателното й изплащане, както и 160,30 лева деловодни
разноски.
За вземането е посочено,
че произтича от следните обстоятелства:
Договор за кредит за текущо потребление от 03.02.2015 г. за сумата от 4000 лева
и срок на издължаване на кредита от 60 месеца, с обезпечение – поръчителство.
Поради спиране на плащанията на
месечните погасителни вноски и на основание т.19.2 от ОУ на банката, кредитът
прехвърлен в просрочие. С уведомление от 11.04.2017 г. кредиторът е обявил
предсрочната изискуемост на кредита, като уведомлението е връчено лично на
кредитополучателя на 18.04.2017 г. Извлечение от счетоводните книги на банката
към 29.05.2017 г. Дата на разрешаване – 03.02.2015 г., първоначално договорен
размер 4000 лева, срок 60 месеца, падежна дата – 26-то число, краен падеж
04.02.2020 г., дата на изискуемост 24.04.2017 г., 5 бр. частично погасени и
непогасени месечни вноски в периода
26.12.2016 г. до 26.04.2017 г., 151 дни в забава. Разноски: внесена ДТ – 60,30 лева и 100,00
лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК на длъжниците по изп.д. № 236/2017 г. на ЧСИ рег.
№ 874.
С оглед цялостното
изясняване на делото от фактическа страна по същото бе назначена съдебно-счетоводна
експертиза. В депозираното в тази връзка заключение, което съдът кредитира като
компетентно, обосновано и безпристрастно дадено, се посочва, че предоставеният
кредит от 4 000 лева е усвоен еднократно като сумата е преведена на 04.02.2015
г. по разплащателната сметка на титуляра. Кредитът е разрешен при
преференциален лихвен процент и е в размер на 9,5 %, като лихвения процент се
формира от стойността на 6 -месечния SOFIBOR/EURIBOR 1.181 и надбавка в
размер на 8.319 %. При нарушение на условията кредитополучателят губи правото
си да ползва преференцията изцяло или частично. Към датата на подаване на
заявлението непогасената част от кредита е 2 732,28 лева – главница, към
24.04.2017 г. – дата на предсрочна изискуемост не са изплатени дължими месечни
вноски: на падежна дата 26.12.2016 г. е извършено частично плащане, останала е
непогасена вноска в размер на 81,19 лева, не е платена вноска на 26.01.2017 г.
в размер на 82,46 лева, на 26.02.2017 г., на 26.03.17, на 26.04.2017 г. в
размер на 82.46 лева. Дължимата неизплатена възнаградителна лихва към
29.05.2017 г. е в размер на 132.89 лева за периода от 26.11.2016 г. до
28.05.2017 г. Дължимата лихвена надбавка към 29.05.2017 г. за периода от
26.11.2016 г. до 28.05.2017 г. е в размер на 29.96 лева. първото просрочено
плащане по кредита е на 26.12.2016 г., като от дължимата вноска е погасено 1,27
лева и е останала непогасена вноска от 81,19 лева. След 29.05.2017 г. няма
извършени плащания по процесния кредит. Вещото лице допълва, че няма
капитализиране на лихва към главница.
С оглед откритото производство по оспорване на
истинността на известието за доставяне в частта относно получателя на пратката,
по делото се назначи и съдебно-почеркова експертиза, от чието заключение се
установи, че подписът положен над „Подпис на получателя“ в Известие за
доставяне № 00440 от 18.04.2017 г. не е положен от Г.И.И..
пин
Видно
от представената в съдебно заседание Тарифа по кредити за текущо потребление на
банката по т.6 са начислени разходи при изискуем кредит в размер на 120
лева.
Така
изложената фактическа обстановка налага следните изводи:
От събраните по делото
доказателства безспорно бе установено възникването и съществуването на валидно
облигационно правоотношение по договор за кредит за текущо потребление с първия
ответник Г.И. и по договор за
поръчителство сключен с втория ответник А.К..
От заключението на ССчЕ
се установи още, че предоставеният кредит в размер на 4000 лева е усвоен
еднократно от първия ответник на 04.02.2015 г. по разплащателната сметка на
титуляра. Кредитополучателят е изпаднал в забава за заплащане на месечните
вноски, като първото просрочие е допуснато на 26.12.2016 г. когато е извършено
частично плащане на 1,27 лева и е останала непогасена вноска в размер на 81,19
лева, след което не са платени вноските на 26.01.17 г., на 26.02.2017 г. и на
26.03.2017 г., всяка в размер на 82,46 лева.
Съгласно т.19.2 от
раздел VІІ „Отговорности и санкции“ от общите условия при допусната забава в
плащанията над деветдесет дни целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 пункта. Последиците настъпват автоматично, а
ако законът го изисква – след уведомление до клиента.
Ищецът се позовава на
настъпила предсрочна изискуемост на
вземането си по договора, считано от 24.04.2017 г., след изпращане на
уведомление от 11.04.2017 г. получена лично от кредитополучателя на 18.04.2017
г.
В случая съдът приема,
че кредиторът не е упражнил надлежно преобразуващото си право за изменение на
договора, което да достигне до насрещната страна и да породи действие, ако са
били налице обективните предпоставки за предсрочна изискуемост, уговорени в
договора. От момента на достигането на волеизявлението на кредитора до длъжника
целият или неплатеният остатък от заема е изискуем и за кредитора възниква
възможността да иска плащането му от длъжника.
Изпратеното
от кредитора уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не може
да породи правно действие, тъй като видно от неговото съдържание, не може да се
установи причината, поради която кредитът се обявява за предсрочно изискуем.
Бланкетно е посочено, че поради забава и на основание предвидените в договора условия,
кредитът се обявява за предсрочно изискуем. Не е посочен нито периода на
забавата, нито стойността на дължими/просрочени суми, нито остатък от
задължението.
Същевременно се
установи, че това уведомление е Било изпратено до длъжника, но от заключението
на съдебно-почерковата експертиза се установи, че подписът положен над „Подпис
на получателя“ в Известие за доставяне № 00440 от 18.04.2017 г. не е положен от
Г.И.И., а същевременно е отразено, че пратката е получена лично от получателя.
Документът следва да се изключи от доказателствата по делото.
Изложеното формира
категоричния извод за това, че длъжникът не е уведомен за предсрочната
изискуемост преди депозиране на заявлението и кредитът не е станал предсрочно
изискуем.
Доколкото е установено
основанието на иска, кредиторът би могъл обаче да претендира заплащане само на
тези вноски, чийто падеж е настъпил към датата на приключване на съдебното
дирене пред инстанцията по същество. В този смисъл са задължителните
разяснения, дадени в т.1 от ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които е
допустимо предявеният по чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимостта на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. За това съобразно правилото на чл.162 ГПК, при доказване от
страна на ищеца на основанието за дължимост на сумите – чрез доказване на
сключен договор за кредит, предоставянето на сумите от кредитодателя на
кредитополучателя и настъпила, съобразно уговореното изискуемост на отделните
вземания, за съда възниква задължението служебно да съдейства за определяне на
размера на просрочените вноски, доколкото не би бил установим от договорните
клаузи.
В случая е установен
размера на погасителните вноски – 82,46 лева, установен е размера на частично
неплатената вноска от 81,19 лева, поради което общата сума на неплатените
вноски в периода от 26.12.2017 г. до 16.10.2019 г. – датата на приключване на
съдебното дирене в настоящата инстанция, възлиза на 2802,37 лева (81,19 лева +
33 х 82,46 лева). В тази сума са включени дължимите вноски по главница и
договорна лихва). Дължима от ответника е и наказателната лихва в размер на
29,96 лева за периода от 26.11.2016 г. до 28.05.2017 г. В този размер искът е
основателен, като до този размер същият следва да се уважи, а за разликата до
пълния претендиран размер от 3015,13 лева искът да се отхвърли. Недължима от
ответниците е и сумата от 120 лева – такса предсрочно прекратяване.
Ищецът е направил
разноски в размер на 640,30 лева, в т.ч. и следващо се юрисконсултско щеца следва да бъдат присъдени и направените
по настоящото дело разноски възнаграждение в размер на 100,00 лева,
определено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК, като следва да му бъдат
присъдени 595,12 лева по съразмерност.
За заповедното
производство му се следват разноски в размер на 148,99 лева.
Ищецът следва да заплати
в полза на РС-Димитровград сумата в размер на 180,00 лева изплатено от бюджетните
средства възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „БАНКА
ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Московска” 19, ЕИК
*********, представлявано от В.М.С. –
гл.изп.директор и Д.Н.Н.- изп.директор против
Г.И. ***, ЕГН ********** и А.Х. ***, ЕГН ********** съществува вземане за сумите в размер на 2802,37 лева (две хиляди осемстотин и два лв. и тридесет и седем
ст.) – вноски с настъпил падеж за периода от 26.11.2016 г. до 16.10.2019 г. -
датата на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция по Договор за
текущо потребление от 03.02.2015 г., включващи главница, такси и договорна
лихва, 29,96 лева (двадесет и девет лв.
и деветдесет и шест ст.) – наказателна лихва за забава от 26.11.2016 г. до
28.05.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29.05.2017
г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №
547/01.06.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 803/2017 г. на РС-Димитровград, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 2013,13
лева.
ОСЪЖДА Г.И. ***, ЕГН ********** и А.Х. ***, ЕГН ********** да заплатят солидарно на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***************************, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н., разноски по ч.гр.д.№ 803/2017г. по описа на РС –
Димитровград в размер на 148,99 лева и
разноски в настоящото производство в размер на 595,12 лева.
ОСЪЖДА
БАНКА ДСК” ЕАД със седалище и адрес
на управление гр.София, ул. „Московска” 19, ЕИК *********, представлявано от В.М.С. – гл.изп.директор и Д.Н.Н.-
изп.директор да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Димитровград сумата в размер на
180,00 лева – възнаграждение за вещо лице, изплатено от бюджетните средства на
съда.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: