Р Е
Ш Е Н
И Е №260333/3.8.2021г.
гр. ЯМБОЛ.03.08.2021.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд ......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........03.06.2021г........година в състав:
Председател:Св.Димитрова.
при секретаря ....................Й.П.…...................................……................и
в присъствието на
прокурора..............................................................................………като
разгледа докладваното от
......................................СЪДИЯ
ДИМИТРОВА.………………….......гр.дело N .1749. .. по описа
за 2020 год.
и за да се произнесе взе предвид
следното.....................................................................
Производството по
делото е образувано по молба на С.Г.Х., против „КОНТРАСТ БИЛДИНГ“ЕООД, с която
претендира ответника да му заплати на основание чл. 200 КТ сумата от 39 667, 21 лв. – имуществени и неимуществени вреди от
трудова злополука. Посочва, че е работил
при ответното дружество от 05.01.2018г. до 22.05.2020г., като на 28.01.2019г. в
14.50ч. по време и по повод изпълнение на трудовите си задължения претърпял
трудова злополука на строителен обект, находящ се в гр.Я, ж.к.“***“ „***“ като
паднал от височина повече от два метра върху двете си ръце и дясното коляно, в
резултат на което получил три телесни увреждания. Тази злополука е призната за
трудова с разпореждане № ***г. на НОИ, ТП-гр.Я., по чл.55, ал.1 от КСО. За
лечение на уврежданията ищецът твърди, че е направил разходи за лекарства,
манипулации, такси за явяване пред ЛКК и ТЕЛК, потребителска такса за престой в
болница в общ размер на 615.75лв.,
които останали неплатени от ответното дружество. През периода месец януари
2019г. до 20.01.2020г. в следствие на трудовата злополука бил в болнични и
получавал обезщетение за временна неработоспособност, вместо трудово
възнаграждение. Поради това ищецът твърди, че има пропуснати ползи, представляващи
разлика между получаваното трудово възнаграждение преди злополуката и
получаваното обезщетение за временно неработоспособност за посочения период в
размер на 2619.46лв., като
претендира общо имуществени вреди в размер на 3235.21лв. За претърпените от него болки и страдания във връзка с
трудовата злополука претендира неимуществени вреди в размер на 45000лв., като общото обезщетение което
претендира е в размер на 48235.21 лв., от което е приспаднал полученото от
застрахователя обезщетение в размер на 8568лв. Моли за присъждане и на законна
лихва, считано от деня на злополуката – 28.01.2019г.
В хода на съдебното
дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл.131 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор. Същия не оспорва допустимостта на
иска, като оспорва основателността на
исковете в претендираните размери, както и иска за лихва, която според него се
дължи от завеждане на исковата молба. Оспорва размера на исковете, като
прекомерно завишени и твърди наличие на сериозно съпричиняване от страна на
пострадалия в настъпването на вредоносния резултат, което се изразява в
неспазване на елементарни правила за безопасност.
Посочва, че като
работодател, осъществявайки дейност в строителството е сключил и „Групова
застраховка задължителна трудова злополука“ със застрахователно дружество
„Дженерали застраховане“ АД, в която е включен и ищеца по делото. По нея ищеца
действително е получил сумата от 8568 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за временна нетрудоспособност и трайна загуба на работоспособност,
вследствие трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО. С оглед на това той е
направил искане за привличане на застрахователя, като трето лице помагач.
„Дженерали
застраховане“ АД е депозирал становище, с което посочва, че по цитираната
застраховка Застрахователят е изплатил пълно и точно 8568.00лв. на 03.04.2020г.
на ищеца, поради което нямат правен интерес да участват в настоящото
производство, защото са изпълнили задълженията си по договора за групова
застраховка „Трудова злополука“. Посочва, че претендираните вреди в настоящото
производство имуществени и неимуществени не са в покритието на застраховка
„Трудова злополука“, поради което счита, че ответникът няма правен интерес от
привличането им. Оспорват изцяло предявените срещу ответника искове като неоснователни
и недоказани.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от
представения трудов договор от 05.01.2018г. ищецът е бил назначен при ответника
на длъжността „***“ на пълно работно време с основно месечно трудово
възнаграждение от 510.00лв. със заповед №***г. на работодателя е прекратено
трудовото правоотношение с ищеца по взаимно съгласие, считано от 22.05.2020г.
Във връзка с
установяване на трудовата злополука страните са представили декларация за
трудова злополука подадена от „Контраст билдинг“ ЕООД вх.№***г., протокол за
трудова злополука №***г., показания от Д. П. К., заповед на управителя на
ответното дружество №***г. за извършване разследване на злополуката от
назначена комисия, заверено копие от регистър на трудовите злополуки и
разпореждане №*** от 06.02.2019г. издадено от НАП – ТП-Я., с което декларираната
злополука вх.№ ***от 29.01.2019г. на Териториално поделение – Я. от осигурителя
КОНТРАСТ-БИЛДИНГ–ЕООД , станала със С.Г.Х. на 28.01.2019г. е приета за трудова
злополука по чл.55, ал.1 от КСО.
Ищецът е представил множество писмени доказателства,
представляващи медицински документи за извършеното от него лечение. Съгласно
епикриза издадена от МБАЛ „Д-р Д. Ч.-Р.“ЕООД С.Г.Х. е постъпил на лечение в
болницата на 28.01.2019г. и изписан на 12.02.2019г. с окончателна диагноза „***“.
Според епикризата , на ищеца е извършена операция – открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, тибиа и фибула. Съгласно епикриза на УМБАЛ „С. Г.ЕАД
– КОТ издадена на ищеца от УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД
същият е постъпил в болницата на 16.09.2019 г. и е изписан на 18.09.2019
г. за периферни и черепно мозъчни
/екстракраниална част/ - оперативно лечение
Съгласно експертиза издадена от УМБАЛ „С. Г. “ ЕАД на ищеца , същият е
бил на лечение в болницата от 18.11.2019 г. до 20.11.2019 г. с диагноза „***“.
Съгласно епикриза – КОТ, издадена от УМБАЛ „с. Г. “ ЕАД , ищецът е постъпил в
болницата на 08.01.2020 г. и е изписан на 11.01.2020 г. по КП 2019 – оперативни
процедури на таза и долен крак със
среден обем и сложност. Съгласно експертиза издадена от УМБАЛ „С. Г. “ ЕАД на
ищеца за оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем на
сложност като същия е постъпил на лечение на 08.01.2020 г. и е изписан на
11.01.2020 г. ищецът е представил множество амбулаторни листи както и експертно
решение № *** от заседание № *** г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „С. П.
“ Я. с оценка на работоспособността 20%
степен на увреждане за трудова злополука – фрактура на дясна патела с метални
остеосинтеза на 31.01.2019 г. и реостеосинтеза на 09.01.2020 г. с ограничени
движения на ДКС ср. Степен. Ищецът е
представил извършено му ЕМГ изследване в АСИМП по нервни болести „Д-р Н. Н.“ .
Съгласно
удостоверение изх. № *** г. на „Дженерали застраховане “АД по застрахователна
претенция № *** застрахователят е изплатил на ищеца С.Г.Х. в качеството му на
застраховано лице по полица № *** сума в размер на 8568,00 лв., представляващо
застрахователно обезщетение за временна загуба на работоспособност и трайна
загуба на работоспособност , в следствие трудова злополука по чл. 55 ал.1 от КСО.
Във връзка с
твърдените имуществени вреди и платените от ищеца сума за лекарства, същият е
представили фактура № *** г. на УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД и фискален бон към нея на
стойност 17,40 лв. с основание потребителска такса, рецепта на д-р Я. и фискален
бон за сумата от 45,47 лв., рецепта и фискален бон за сумата от 43,60 лв.,
фискален бон от 63,00 лв., фактура на стойност от 180 лв. и фискален бон за
сумата от 180 лв. Същият е представил и фискални бонове за суми от по 25,00лв.,
3,10 лв., и за по 1,00 лв., както и за 25,00лв. и за по 16,00 лв.
Ответника е
представил протокол за извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ Я.
изх. № ***г. , извършена на обекта, където е станала трудовата злополука .
издадени са предписания на строителя „Контраст билдинг “ ООД който да постави
на достъпни и видни места в работната зона на контролирания обект инструкции по
безопасност и здраве съобразно конкретните условия на строителната площадка по
видове СМР, както и на план за предотвратяване и ликвидиране на аварии.
Ответника е представил и документите във връзка със сключената групова
застраховка – полица № *** при „Дженерали застраховане “ АД. Ответника и
представи производствената характеристика за С.Г.Х., сертификат за жилищно и
промишлено строителство за сгради и съоръжения, СМР, инструкция за безопасна
работа с преносими стълби утвърдена на 29.08.2008 г. с приложен списък с
подписи на лицата които са инструктирани , инструкция за безопасна работа при
надстрояване , ремонт и разваляне на сгради и съоръжения, инструкция за
безопасна работа при покривни работи, инструкция за безопасна работа с
преносими ел. уреди, инструкция за работа на височина, както и списък на работното облекло и личните
предпазни средства на обекта, съгласно чл. 17 от Наредба № 3 на МТСП и МЗ от
19.04.2001 г. Ответникът е представил и списъчен състав на служителите,
получили работни облекла и лични предпазни средства между които е и ищеца,
както и заверени копия от книга за инструктаж на работниците и служителите по
безопасност , хигиена на труда и противопожарна охрана с подписи на получилия
инструктажа лица между които и ищеца по делото
Третото лице
„Дженерали застраховане “ АД е представило цялата документация, образувана във
връзка с изплатеното застрахователно обезщетение на ищеца, както и преводно
нареждане от 03.04.2020 г. за превод на ищеца на сумата от 8568,00 лв.
По делото бе
назначена и изслушана съдебно счетоводна експертиза, която дава заключение
какво е било трудовото възнаграждение на ищеца в месеца в който е настъпила
трудовата злополука и месеца, който е след трудовата злополука. Вещото лице е посочило че общо изплатената
сума за обезщетение за временна нетрудоспособност в резултат на трудовата
злополука за периода от 28.01.2019 г. до 20.01.2020 г. е 4584,44 лв., от които
за 2019 г. всичко в размер на 4296,75 лв. и за 2020 г. обща сума от 287,69 лв.
Разликата при чисто получена сума на ден е 2,1109 лв. за ден, а разликата при
чисто получена сума на идентичен месец от 22 работни дни е 46,44 лв. Според вещото лице общо следваща се чиста
сума за трудов доход за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2020 г. , намалена
със следващите се данъци е 5769,59 лв.
По делото бе
назначена съдебно медицинска експертиза , която слред анализ на медицинските
документи по делото и от личния медицински преглед на ищеца дава следното
заключение: фрактурите по двете лъчеви кости в близост до гривнените стави,
силовата слабост и ограниченията в страничните отвеждания на дланите за довели
до затруднения в трудовата активност и пълната самостоятелност и сигурност в
самообслужването за дълъг период на пациента. Болките и страданията от
счупената патела също са довели до продължително щадене на крака, бавно
раздвижване и нова оперативна интервенция за отстраняване на серклажа,
както последваща рехабилитация. Налице е
остатъчна ограничено свиване на колянната става до 95 гр. И невъзможност за
клякане. По този начин уврежданията са осъществили смисъла на медико-биологичния
характеризиращ признак: трайно затрудняване на движенията на десния долен
крайник и трайно затрудняване на движенията на двата горни крайника. По типа на
травмите и тяхната тежест може да се приеме, че налична връзка между механизмът
на възстановяването им и описаната трудова злополука при падане от високо върху
длани и дясно коляно. Вещото лице е посочило, че при наличие на съществуващите
към момента възможности за рехабилитация, санаториално – курортно и водолечение
по клинични пътеки, осигурени за безплатно долекуване от НЗОК и използване на
такива услуги на платен от пациента начин, в зависимост от активността на
пациента в тази посока е напълно възможно за пълно функционално възстановяване
до 2-3 години от травмите. Налице е трайност във възстановяването което според
експерта все още не е приключило. Водещо е активното лечение от страна на
пациента.
По делото бяха
събрани гласни доказателства.
Свидетелката О. Х. ***
на ищеца заяви, че е отишла в болницата след злополуката, където преценили че
трябва да се оперира. От фирмата й предложили да остане с него като
придружаващо лице. Първо оперирали ръцете , а после коляното, като през цялото
време тя е била с него в стаята, защото ищецът бил в гипсови корита. Не можел
да движи ръцете и крака, защото били в гипс. Дори елементарни неща не можел да
прави. 15 дни трябвало да лежи само по гръб. Боляло го гърба постоянно и крака.
Тя се грижила за всичките му проблеми и го обслужвала изцяло като заяви че имал
много болки. След болницата бил на количка като пак е трябвало да го обслужват,
тъй като не можел да кляка. Не можел да се хване и да се повдига , не можел да
прегъне и коляното. Това продължило месеци докато заздравее като после пак
наново го оперирали. При тях му вадили планките, като тя отново го
придружавала. Твърди, че след тази травма нещата се променили, защото ищецът не
можел да работи по същия начин и сега не можел да полага голямо усилие, тъй
като ги имал още проблемите . Коляното можел да прегъва до едно положение като
това много го притеснявало, тъй като *** бил работохолик човек. След болничното
лечение той трябвало да ходи на рехабилитации и физиотерапии като всички
разходи били поети от фирмата. В последствие имали разходи само за
обезболяващи. Твърди че ищецът не можел да полага никаква трудова дейност, нито
да работи същата работа. Самочувствието му спаднало защото за всяко нещо
трябвало да моли за услуги. Променил се начинът му на живот като дори и при
каране на кола се налагало след известно време да спират за да му почине коляното.
Свидетелят А. Б.
твърди че от 40 години са приятели с ищеца и знае за трудовата злополука, от
която са пострадали двете му китки и дясното коляно. Ходел в болницата след
злополуката, като видял че е трагично положението му. Ищецът нямал възможност
сам нито да се обслужва нито сам да легне нито сам да стане, имал голям хематом
и не бил адекватен. Счита че много го е боляло. В Р. е било невъзможно да стои
без придружител и *** го обслужвала. На второто му идване , ищецът бил в гипс
като го боляло непрекъснато. Твърди че го е посещавал и в дома му , като отново
*** го обслужвала непрекъснато. Той не можел да става , и нищо не можел сама да
прави. Повече от два месеца се нуждаел от чужда помощ. Болките му били много
. Твърди че начина му на живот се
променил тотално. Имали проблеми със закупуването на лекарства и с
придвижването от самата къща. Посочва че ищецът трудно вървял като се измарял
на 15 минути, а бил жилав човек и физически здрав . не можел и с ръцете си да
си служи пълноценно. Не можел и да
шофира като преди , само на къси разстояния. Ищецът му е казал че собственика
на фирмата му е казал че ще го назначи на някаква работа, която няма да е физическа,
но друго не знае.
Свидетелката М. М.
твърди, че *** е законен представите на дружеството. Посочва, че а 28.01.2019
г. бихме на семейна почивка, като в ранния следобед се обадил колега, който е
присъствал на инцидента. Той се случил на строителен обект на тяхната фирма -
ремонтна конструкция на покрива на ***. В този момент правили конструкцията на
покрива, като С. бил ангажиран пряко. Колегата, който се обадил е бил на
мястото и казал, че Х. е паднал от прозорец, държейки винтоверт в ръка и си е
счупил китките. Обадил се на тел. 112, дошли и са го взели с линейка. Веднага
се обадили на *** да отидат на обекта, а те се върнали в Я. Твърди, че ищецът
бил взет от нейния *** от болницата в Я. и го закарал в Р. - да се извършат
необходимите интервенции, да каже какво е състоянието му. Техен близък каза, че
трябва да се направи операция. Направиха всичко, което е необходимо, като
тяхната фирма превела сумата за операцията, както и всички останали средства за
лечението и възстановяването. Твърди, че е плащала в брой, като лично е ходила
в дома на ищеца, който я чакал с един списък с разходи, които трябвало да
възстановя. От Застрахователната компания казали, че след издаване на последния
болничен лист могат да преценят какво обезщетение ще могат да изплатят. Твърди,
че са възстановени са всички разходи, за които са й представени докемеинти до
01/2020, когато от Застрахователната компания
й казали, че те ще направят изплащанията. Тогава казала на С. да си пази
касовите бележки за всички направени разходи, че от тук нататък ще взима само
болничните и когато дойде ред да представи последният болничен, тогава ще
приложат и другите разходи, които е направил, и те ще бъдат изплатени от
Застрахователната компания.
След инцидента,
свидетелката се обадила на С. лично, като той й казал, че не може да си обясни
как е паднал от прозорец. Посочва, че имат скеле на всеки обект, на което той
може да се качи да работи. Разбрала, че е държал в ръката си инструмент,
изпуснал го, посегнал е да го хване и тогава е паднал. Ръцете му са поели
удара. В този момент извършвали покривна конструкция на сградата. Изобщо не са
сменяли прозорци към този момент. Не знае защо и не може да си обясни защо
ищецът се е качил на прозорец. Цялата сграда е на един етаж. Той е нямал
никаква работа там. Твърди, че Х. е
дългогодишен техен служител., като се е пенсионирал при тях, като бил пенсионер
към момента на инцидента Твърди, че една година след инцидента, те го поканили
да се върне на работа. Той й споделил, че е получил сумата от 8568,00лв. В края на месец май казал,
че е на друга вълна е не желае да се върне на работа. Заявява, че винаги са
оказвали съдействие, цялото й семейство на ищеца. При всички разговори той изразявал
огромно съжаление за инцидента. Посочва, че до месец 08/2019 г., медицинските
разходи са заплатени от тях.
При така установеното от фактическа страна
съдът прави следните правни изводи:
Предявени са
субективно кумулативно съединени искове по чл.200, ал.1 и 3 от КТ.
Съгласно
чл.200,ал.1 от КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност над 50% или смърт на работника
или служителя, работодателя отговаря имуществено, независимо от това дали негов
орган или друг негов работника или служител има вина за настъпването им, като
държи обезщетение за разликата между
причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата
полза, и обезщетението и/или пенсията по обществено осигуряване –ал.3 на същият
текст.
Правната теория и съдебната практика са категорични,че отговорността по
чл.200 от Кодекса на труда е с много по-широк аспект от
тази по чл.49 от Закона за задълженията и договорите, има обективен характер и
пострадалият работник или служител не е необходимо да доказва виновно поведение
от страна на работодателя или друг негов работник или служител. Отговорността
на работодателя по чл.200 от КТ е безвиновнна и гарационно-обезпечителна по
своята правна характеристика.Работодателят отговаря за уврежданията причинени
на работника или служителя при изпълнение на неговите трудови
задължения,независимо дали тези увреждания се дължат на виновно поведение на
длъжностно лице,тъй като работодателят е длъжен да осигури безопасни условия на
труд и предотврати настъпването на злополуки. В настоящия
случай предпоставките за ангажиране отговорността на ответното
дружество са налице. Не се спори, че към момента на произшествието ищецът е бил
в трудово правоотношение с ответника; налице е трудова злополука, установена по
надлежния ред с Разпореждане №*** от 06.02.2019г. на ТП НОИ-Я.
В отговора на исковата си молба ответното дружество е признало тези
обстоятелства,като е направило възражение за съпричиняване на злополуката от
страна на ищеца,което е основание по смисъла на чл.201 ал.2 от Кодекса на труда
за намаляването на отговорността на работодателя. Съгласно сочения текст от
закона отговорността на работодателя, може да се намали, когато пострадлият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Според
постановените по реда на чл.290 от ГПК Решение № ***г. по гр.д.№ ***г. на IV
г.о. на ВКС,Решение № 60/05.03.2014г. по гр.д.№ 5074/2013г. на IV г.о. на ВКС и
Решение № 62/24.02.2015г. по гр.д.№ 2798/2014г. на IV г.о. на ВКС грубата
небрежност по чл.201 ал.2 от Кодекса на труда,макар да е субективно отношение
на пострадалия към неговите действия допринасящи за настъпването на
вредоносния резултат,не винаги е налице,защото не всяко нарушение на правилата
за безопасността на труда е проявление на подчертано осъзнаване на настъпването
на този резултат; тогава работниците или служителите действат в интерес на
работата и ако пострадат, обезщетението им не следва да се намалява;
работодателят следва да докаже настъпването на трудовата
злополука поради проявена от работника груба
небрежност при изпълнението на работата, т.е при условията на пълно
и главно доказване работодателят трябва да установи не само , че работникът е
допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда,но че е извършвал
работата при липсата на елементарно старание и внимание и пренебрегването на
основни технологични правила и правила за безопасност.
Имайки предвид
посочената практика на ВКС, съдът намира, че в случая работодателят не е
изпълнил възложената му в процеса доказателствена тежест и не е установил
допусната от С.Г.Х. груба небрежност при настъпването на трудовата злополука. Посоченият от
свидетелката М.М. факт , че при злополуката ищецът се е намирал на прозореца ,
а не скелето, както и че е държал винтоверт, не води сам по себе си до извода
за допускане на „груба небрежност“ от него изпълнявайки трудовите си
задължения. Освен това тези показания останаха изолирани и неподкрепени с други
доказателства, поради което само на база на тези показания съдът не може да
достигне до извода за начина по който е настъпила злополуката, съответно до
проява на груба небрежност от страна на ищеца.
От писмените доказателства събрани по делото се установи, че трудовата злополука
е станала на обичайното за ищеца работно място , при изпълнение на трудовите му
задължения. В протокола за трудова злополука от 29.01.2019г. и в Разпореждането
на НОИ за трудовата злополука е отразено, че злополуката е настъпила при
извършване на СМР в интерес на осигурителя/работодателя/, като не са
констатирани допуснати нарушения на нормативни актове. Ответникът не ангажира
доказателства с които да бъдат установени конкретни извършени от
пострадалия действия, които да бъда окачествени като проява на груба
небрежност. След като работодателят не е доказал работникът да е
съзнавал , че може да настъпят вредоносните последици, но самонадеяно да се е
надявал да ги предотврати, то основанието по чл.201 ал.2 от Кодекса на труда за
намаляване на отговорността на работодателя не е осъществено.
По иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Безспорно се установи както от писмените доказателства, така и от
експертизата на СМЕ и показанията на св.О. Х. и А.Б., които съдът кредитира
като обективни и им дава вяра, че в резултат на трудовата злополука ищецът е
получил травми и счупване на лъчевите кости в долния край на двата горни
крайника и счупване на капачето на дясното коляно, като същият е претърпял
значителни болки и страдания , като
болките продължават и до днес. В резултат на злополуката ищеца не е в състояние
да продължи на упражнява труд по трудовото си правоотношение с ответника, както
и такъв изискващ участие на ръцете и десния крак, като му е определена трайна
неработоспособност с 20% степен на
увреждане – пожизнено, според решението на ТЕЛК. Налице е причинна връзка между
претърпяната трудова злополука и вредите понесени от ищеца.
Относно размера на
неимуществените вреди:
Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на
обезщетение се определя от съда по справедливост.
Справедливото обезщетяване на
неимуществените вреди изисква съдът да определи точен паричен еквивалент на
болките, страданията и другите морални вреди, които се търпят от ищцата.
Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени
физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи,
които са пряка е и непосредствена последица от трудовата злополука. Принципът
за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице, като следва да държи сметка за всеки конкретен случай
съобразно фактите и обстоятелствата по
делото.
Настоящият съдебен състав счита,
че с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД справедливият размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди от посочената в
разпореждането за трудова злополука травма е в размер на 40 000 лв. При
определянето му съдът съобрази характера на увреждането; прогнозата за
възстановяване, трайното затрудняване на
движенията на десния долен крайник и трайно затрудняване на движенията на двата
горни крайника; отрицателното влияние на това състояние върху общата му трудоспобност
и психическо сътояние; преживяните оперативни интервенции, изпитваните от ищеца
силни болки в продължителен период; неудобствата и затрудненията в ежедневното
битово обслужване, както и възрастта на пострадалият на 66 години към датата на
злополуката. Като законна
последица на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху тази сума, считано от 28.01.2019г. до окончателното й изплащане.
На осн.чл.200,ал.4 от КТ така определеното обезщетение следва да се намали с обезщетението, което
ищеца е получил от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД на 03.04.2020г. от 8568.00лв./ по
който факт не се спори/, като обезщетението което се дължи от ответника на
ищеца остава в размер на 31432 лв., до който размер съдът намира иска за
основателен и доказан.
По исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди:
Съгласно чл.200,
ал.3 от КТ работодателят дължи обезщетение и за претърпените имуществени вреди, вкл. пропусната полза, но като
разлика между действително претърпените вреди и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване.
Относно размера на
имуществените вреди по чл. 200, ал. 3 КТ, е налице съдебна практика,
съгласно която обезщетението по чл. 200, ал. 3 КТ е свързано със
задължението на работодателя да обезщети една имуществена вреда. Тази вреда се
изразява в разликата между плащаното преди непозволеното увреждане трудово
възнаграждение и отпуснатото след това обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване. В този случай имуществената вреда /пропусната полза/,
която се дължи от работодателя се изразява в разликата между пропуснатото
по-високо възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност
или пенсия /Р. № *** г. ГД № *** г., III г. о.; Р. № *** г., ГД № ***г., III г.
о./. Приема се, че вредата трябва да се търси като разлика между трудовото
възнаграждение, което работникът или служителят би получил, ако беше здрав и
работеше и полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване,
тъй като само между тези величини има причинно-следствена връзка /Р. № *** г.,
ГД № *** г., на IV г. о./. Приетото и неоспорено Заключението на
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза сочи,
че разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получил ищеца
за периода след трудовата злополука, и полученото парично обезщетение за
времето на отпуск поради временна нетрудоспособност в резултат на трудовата
злополука за този период, е размер на 512.73лв.,уточнена от вещото лице в съдебно
заседание на 03.06.2021г., поради което съдът прима, че този иск е основателен
и доказан до този размер, като искът за разликата до 2619.46лв. се явява
неоснователен.
От писмените
доказателства по делото, които не бяха оспорени от ответника, съдът приема за
безспорно установени разходите, които ищецът е направил във връзка с престоя си
в болницата, за лекарства, манипулации, такси и потребителски такси, които
възлизат на исковата сума от 615,75лв., която безспорно се явява имуществена
вреда за него. По този начин размера на имуществените вреди претърпени от ищеца
възлизат на сумата от 1128,48лв. Като законна последица на ищеца следва да се
присъди и законната лихва върху тази сума,
считано от 28.01.2019г. до окончателното й изплащане.
При този изход на съдебния спор разноски се дължат на страните по
съразмерност.
Според представените списъци за разноски ищеца е извършил такива за
адвокатски възнаграждения общо 2000, а ответникът – в размер 1800лв. - за
адв.възнаграждение .
При това положение на осчл.78,ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят по
съразмерност разноски в размер на 1641,68лв.
На ответника по съразмерност се дължи сума в размер на 322,68лв..
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд-Я. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1302,42 лева за държавни
такси по съразмерност съобразно уважената част от исковете, както и сумата от 400.00 лв.
възнаграждения за вещи лица по допуснатите съдебно-счетоводна експертиза и
съдебно-медицинска експертиза.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „КОНТРАСТ БИЛДИНГ“ ЕООД , с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. Я., ул.***, представлявано от Н. П. М. на осн.чл.200,ал.1 от КТ да заплати
на С.Г.Х., с ЕГН ********** *** сумата от 31432лв. представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания причинени от трудова злополука,
настъпила на 28.01.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на злополуката – 28.01.2019 г. до окончателното й плащане, като искът
за разликата до 45000лв. отхвърля, като неоснователен.
ОСЪЖДА „КОНТРАСТ БИЛДИНГ“ ЕООД на основание чл.200,ал.3 от КТ да заплати на
С.Г.Х. сумата от 512.73лв., представляваща имуществени вреди, като разлика между
брутното трудова възнаграждение, което би получил по трудовото си правоотношение
за периода от 28.01.2019 г. до 20.01.2020 г. и полученото парично обезщетение
за времето на отпуск, поради временна неработоспособност за същия период, ведно
със законната лихва, считано от датата на злополуката – 28.01.2019 г. до
окончателното й плащане, като искът за разликата до 2619,46лв. отхвърля, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „КОНТРАСТ БИЛДИНГ“ ЕООД на основание чл.200,ал.3 от КТ да заплати на
С.Г.Х. сумата от 615,75лв. представляваща имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на злополуката – 28.01.2019 г. до окончателното й
плащане.
ОСЪЖДА „КОНТРАСТ БИЛДИНГ“ ЕООД на основание
чл.78,ал.1 от ГПК да заплати на С.Г.Х. направените по делото разноски в размер
на 1641,68лева.
ОСЪЖДА С.Г.Х. на основание чл.78,ал.3 от ГПК да заплати на „КОНТРАСТ
БИЛДИНГ“ ЕООД направените по делото разноски в размер на 322,48лева.
ОСЪЖДА „КОНТРАСТ БИЛДИНГ“ ЕООД да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-.Я. на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК сумата от 1302,42 лева
за държавни такси по съразмерност съобразно уважената
част от исковете, както и сумата
от 400.00 лв. възнаграждения за вещи лица по допуснатите
съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-медицинска експертиза.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: