Решение по дело №14348/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 25.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесети и трети февруари , две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                         Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря М. Кюрчиева разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 14 348 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА ЗK “У.“ АД да заплати следните суми:

1. на Н.Е.М.:

а. 1 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 23.06.2015 г. на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) плюс законната лихва от 23.06.2015 г. до окончателното изплащане;

б. 10,44 лева обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 23.06.2015 г. на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане КЗ) (отм) плюс законната лихва от 23.06.2015 г. до окончателното изплащане;

2. на Г.А.О. – 25 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 23.06.2015 г. на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане КЗ) (отм) плюс законната лихва от 23.06.2015 г. до окончателното изплащане;

3. на А.А.О. – 11 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 23.06.2015 г. на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане КЗ) (отм) плюс законната лихва от 23.06.2015 г. до окончателното изплащане;

4. на Н.Е.М., Г.А.О., А.А.О. – 196,53 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

5. на адвокат Р.М. – 2 096,09 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

6. на СГС – 3 490,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Ищците са със съдебен адрес ***, офис 411А. ЗК „У.“ АД е с адрес в гр. София, ул. „*******.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) срещу ЗК „У.“ АД:

1. на Н.М.:

а. за обезщетение за неимуществени вреди над 1 000,00 лева до пълния предявен размер от 100 000,00 лева;

б. за имуществени вреди над 10,44 лева до пълния предявен размер от 17,40 лева;

2. на Г.О.:

а. за обезщетение за неимуществени вреди над 25 000,00 лева до пълния предявен размер от 150 000,00 лева;

б. за обезщетение за имуществени вреди изцяло;

3. на А.О.:

а. за обезщетение за неимуществени вреди над 11 000,00 лева до пълния предявен размер от 100 000,00 лева;

б. за обезщетение за имуществени вреди изцяло.

 

[3] ОСЪЖДА Н.М., Г.О. и А.О. да заплатят на ЗК „У.“ АД 565,75 лева разноски по делото и 226,30 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 765,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищците не дължат държавна такса.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищците

        

[6] В искова молба от 18.11.2016 г. Н.М., Г.О. и А.О. заявяват, че са пострадали от ПТП, настъпило на 23.06.2015 г., причинено от Недко Савов. Вследствие на ПТП-то ищците са получили увреждания.

 

[7] Н.М. е получила:

1. контузия на мозъка с оток на мозъка и сътресение на мозъка със загуба на съзнание;

2. посттравматична церебрастения и тревожно-депресивен синдром;

3. контузия на главата;

4. счупване на носните кости;

5. контузия на шията, гръдния кош и тялото;

6. охлузвания по лицето.

 

[8] Г.О. е получила:

1. травма на корема с разкъсване на чернодробен сегмент и излив на 350 мл кръв;

2. хематом в дясното ретропериториално пространство;

3. катараен реактивен апендицит;

4. контузия на гръдния кош с плеврален излив вдясно и контузия на белия дроб.

 

[9] А.О. е получил:

1.             контузия на главата;

2.              контузия на мозъка и сътресение на мозъка;

3.             контузии на гръдния кош, корема и крайниците.

 

[10] От уврежданията ищците са претърпели неимуществени и имуществени вреди. Гражданската отговорност (ГО) на Н.С.е била застрахована при ответника ЗК „У.“ АД (У.). Ответникът не е заплатил на ищците обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Затова те молят съда да осъди У. да им заплати:

1. на Н.М. – 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 17,20 лева обезщетение за имуществени вреди;

2. на Г.О. – 150 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 54,00 лева обезщетение за имуществени вреди;

3. на А.О. – 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 36,00 лева обезщетение за имуществени вреди. Те търсят и законната лихва върху обезщетенията от 23.06.2015 г. – датата на ПТП – до окончателното изплащане (искова молба, л. 2-8; уточнителната молба, л. 159-160).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[11] ЗК „У.“ АД е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:

1.   не всички уреждания, заявени от ищците, са вследствие на ПТП;

2. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

3. ищците са допринесли за настъпването на уврежданията, защото не са използвали обезопасителни колани и системи за обезопасяване. Затова У. моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 100-104).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.             Обстоятелства, които съдът установява

 

[12] Не се спори, че Н.М. е била родена на *** г., Г.О. е била родена на *** г., а А.О. е бил роден на *** г. Г. и А.О. са били спокойни и не са проявявали агресия. Баща им свидетелят А.О. е работил в Свиленград, а децата му Г. и О. заедно със съпругата му Н.М. са живеели в гр. Казанлък. Н.М. е гледала децата и се е грижила за дома им (показанията на свидетеля А.О., л. 407-408)

 

[13] На 23.06.2015 г., около 09:00 часа, по ПП-I-6, в зоната на 331+800 км, в землището на с. Дъбово, общ. Мъглиж, обл. Стара Загора, Н.С.е управлявал лек автомобил „Мерцедес“. Поради движение с превишена скорост и  отклоняване на вниманието си Н.С.е навлязъл в лентата за насрещно движение и така е предизвикал верижно ПТП с: товарен автомобил-влекач „Мерцедес“ и свързано с него полуремарке „Кьогел“; лек автомобил. „Опел Астра“; лек автомобил „Опел Вектра“ (присъдата на наказателния съд, л. 15-30; заключението на вещото лице Д., л. 381-387).

 

[14] В лекия автомобил „Опел Вектра“ са пътували ищците Н.М., Г.О. и А.О.. Н.М. е пътувала на задното място до едната врата, като в скута си тя е държала сина си А.О., а дъщеря ѝ Г.О. е пътувала на средната задна седалка (показанията на свидетеля Т., л. 406-гръб). Те не са били с поставени обезопасителни колани (заключението на вещите лица д-р Ш. и доц. Д., л. 428-432).

 

[15] Вследствие на ПТП Н.М. е получила:

1. черепно-мозъчна травма, състояща се от оток на мозъка, контузия на мозъка, сътресение на мозъка, подкожен травматичен кръвоизлив в дясна челна област на главата, травматични ожулвания по лицето, счупване на носни кости, без разместване на фрагменти. Сътресението на мозъка е било лекостепенно, с количествена промяна в съзнанието (зашеметяване, объркване), без пълно безсъзнание;

2. контузия на шиен отдел на гръбначен стълб, без данни за счупване на прешлени и увреда на подлежащия гръбначен мозък;

3. контузия на гръдния кош;

4. контузия на крайниците (присъдата, л. 16; заключението на вещото лице д-р С.; л. 388-394;  заключението на вещото лице д-р П., л. 451-456).

 

[16]   Н.М. е постъпила в болница и след тридневно стационарно наблюдение е била изписана с подобрение, без усложнения, с намаляване на оплакванията и с негативен неврологичен статус. От черепно-мозъчната травма тя се е възстановила за пет седмици. Към настоящия момент тя е в добро общо състояние, ясно съзнание, адекватна и всестранно ориентирана. Тя е заплатила 17,20 лева за лечението си (заключението на д-р П., л. 451-456).

 

[17] Вследствие на ПТП Н.М. е проявила остра реакция на стрес, довела до развитие в следващите месеци на посткомоционен синдром и симптоми на постравматичен стрес, включващи тревожно-депресивни и страхово-фобийни оплаквания (заключение на вещото лице д-р М., л. 163-167). След случилото се тя се е чувствала непълноценна, че не е могла да се грижи за децата си. Сега тя е по-нервна (показанията на свидетелите К.А.и А. А., л. 407-408).  

 

[18] Вследствие на удара Г.О. е получила:

 1. гръдна травма, изразяваща се в контузия на десния бял дроб, съпроводена с плеврален излив с хомогенно засенчване на дясната белодробна основа и интерлобарната плевра вдясно, които са били довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота;

2. коремна травма, изразяваща се в: разкъсване на десния лоб на черния дроб в областта на 7-мия сегмент, с излив на 350 мл кръв в корема; кръвонасядане зад перитонеума.

 

[19] Това е наложило извършването на спешна операция – зашиване на разкъсването, както и отстраняване на апекдикса. Впоследствие. е била настъпила чревна непроходимост-илеус и на 09.07.2015 г. е било проведено последващо оперативно лечение по спешност, за да се освободят сраствания на тънките черва. По съвкупност описаните увреждания са били довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Г.О. е изпитвала болки и страдания около два месеца след ПТП, като през първия месец те са били интензивни  (заключение на вещото лице Й., л. 420-427).

 

[20]  Г.О. е преживяла емоционален дискомфорт, изразяващ се в промяна на поведението, повишена тревожност, плачливост. Тя е променила обичайния си начин на живот. Получените травматични увреждания са препятствали включването ѝ в игрите и забавленията, характерни за връстниците ѝ. В резултат на това се е затруднило нормалното ѝ общуване с деца, настъпила е и социална изолация. 

 

 [21] Описаните ограниченията са довели до системно отсъствие от предучилищната подготовка. То се е отразило на училищни и когнитивни познания, емоционална и социална зрялост за приемане на определени правила и спазване на норми и авторитети. Детето е имало соматични оплаквания, свързани пряко с оперативните интервенции. Последиците от претърпяното ПТП са причинили и лека тревожност, раздразнителност и емоционален дискомфорт на ищцата. Психологичните прояви обаче са били в степен, която не е пречила на уменията ѝ за общуване, поведение и цялостно функциониране (показанията на свидетелите К.А.и А. А., л. 407-408;  заключението на вещите лица Р. и  М., л. 433-443).

 

[22] Към настоящия момент Г.О. е в добро общо състояние и е напълно възстановена от травмите. Тя има козметичен дефект вследствие на една от операциите. Възможно е вбъдеще тя отново да получи срастване на червата (заключението на вещото лице д-р Й., л. 420-427).

 

[23] Вследствие на ПТП А.О. е получил:

1. черепно-мозъчна травма, състояща се от: мозъчно сътресение, протекло с количествена промяна в съзнанието (зашеметяване, объркване), без пълно безсъзнание; травматично подкожно  кръвонасядане; охлузвания в челната и теменна области на главата;

2. контузия на гръден кош и охлузвания в лява гръдна половина;

3. контузия на корема;

4. контузия на крайниците (заключение на вещото лице д-р С., л. 388-398; показанията на вещото лице д-р С., л. 403; заключение на вещото лице д-р П., л. 451-456).

 

[24] А.О. е бил три дни в болница. Той е бил объркан, неспокоен, повръщал е. Ищецът се е възстановил за три до пет седмици (заключението на вещото лице д-р П., л. 456).

 

[25] Към момента на прегледа от вещото лице психологичното състояние на ищеца е било добро. Последиците от претърпяното ПТП са нямали травматично и пряко значение за цялостното му развитие. Установените нарушения в цялостното му функциониране са били без пряка връзка с процесното събитие (заключение на вещите лица Р. и М., л. 433-443).

 

[26]   Не се спори, че ГО на Н.С.е била застрахована при ответника У.. На 22.02.2018 г. У. е заплатила на ищците:

1.      на Н.М. – 14 000,00 лева заедно със законната лихва от 23.06.2015 г. до 22.02.2018 г.;

2.      на А.О. – 5 000,00 лева заедно със законната лихва от 23.06.2015 г. до 22.02.2018 г.;

3.      на Г.О. – 30 000,00 лева заедно със законната лихва от 23.06.2015 г. до 22.02.2018 г. (платежните нареждания, л. 417-419; протокола от с. з. на 23.02.2018 г., л. 459).

 

[27] Ищците са заплатили: 750,00 лева  за вещи лица (л. 372а-в, л. 412); 50,00 лева за свидетел (л. 372г). Те са били представлявани безплатно от адвокат (л. 12-14). Н.М. и Г.О. не дължат държавна такса, а съдът е освободил А.О. от заплащането на държавна такса. У. е заплатила 750,00 лева за вещи лица (л. 129-132).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[28] Ищците са предявили искове по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.

 

1. По иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал., 1 от КЗ (отм.)   

 

[29] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).

 

[30] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

        

[31] Съдът установи, че:

1. на 23.06.2015 г. Н.С.е причинил ПТП;

2. от това ПТП са били увредени ищците, които са претърпели болки, страдания и неудобства от уврежданията;

3. ГО на Н.С.е била застрахована при У.;

4. У. е изплатил на ищците следните обезщетения за неимуществени вреди – 14 000,00 лева на Н.М.; 30 000,00 лева на Г.О.; 5 000,00 лева на А.О.;.

 

[32] Налице са първите три предпоставки за уважаването на исковете. Съдът следва да определи размерите на дължащите се обезщетения за неимуществени вреди, за да прецени дали е налице и последната предпоставка за уважаването на исковете.

 

[33] Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП-23.06.2015 г.

 

[34] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[35] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[36] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ), а след 20.11.2011 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ). Икономическата обстановка в страната през периода 2013 г.-23.06.2015 г. също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била: 310,00 лева от 01.01.2013 г.[2] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г.[3] до 31.12.2014 г.; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[4]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[5].

 

[37] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[6]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

1.1.       По размера на обезщетенията на Н.М.

 

[38] Съдът установи, че към 23.06.2015 г. Н.М. е била на 25 години. Вследствие на ПТП тя е получила:

1. черепно-мозъчна травма, състояща се от оток на мозъка, контузия на мозъка, сътресение на мозъка, подкожен травматичен кръвоизлив в дясна челна област на главата, травматични ожулвания по лицето, счупване на носни кости, без разместване на фрагменти. Сътресението на мозъка е било лекостепенно, с количествена промяна в съзнанието (зашеметяване, объркване), без пълно безсъзнание;

2. контузия на шиен отдел на гръбначен стълб, без данни за счупване на прешлени и увреда на подлежащия гръбначен мозък;

3. контузия на гръдния кош;

4. контузия на крайниците.

 

[39]   Н.М. е постъпила в болница и след тридневно стационарно наблюдение е била изписана с подобрение, без усложнения, с намаляване на оплакванията и с негативен неврологичен статус. От черепно-мозъчната травма тя се е възстановила за пет седмици. Към настоящия момент тя е в добро общо състояние, ясно съзнание, адекватна и всестранно ориентирана.

 

[40]   Вследствие на ПТП Н.М. е проявила остра реакция на стрес, довела до развитие в следващите месеци на посткомоционен синдром и симптоми на постравматичен стрес, включващи тревожно-депресивни и страхово-фобийни оплаквания. След случилото се тя се е чувствала непълноценна, че не е могла да се грижи за децата си. Сега тя е по-нервен.

 

 [41] В информационната програма Сиела, сайта на ВКС и сайта на САС съдът откри едно решение, чиито предмет е бил присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от сходна, но по-лека черепно-мозъчна травма, вследствие на ПТП, настъпило на 12.01.2015 г. САС е определил обезщетение от 18 000,00 лева^[7].

 

[42] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че черепно-мозъчната травма по цитираното решение на САС е по-лека и от малко по-ранен период. Затова съдът приема, че 25 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от Н.М.. Тя е заплатила и 17,20 лева за лечението си.

 

1.2.       По размера на обезщетението на Г.О.

 

 [43] Съдът установи, че към 23.06.2015 г. Г.О. е била на пет години. Вследствие на ПТП тя е получила:

1. гръдна травма, изразяваща се в контузия на десния бял дроб, съпроводена с плеврален излив с хомогенно засенчване на дясната белодробна основа и интерлобарната плевра вдясно, които са били довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота;

2. коремна травма, изразяваща се в: разкъсване на десния лоб на черния дроб в областта на 7-мия сегмент, с излив на 350 мл кръв в корема; кръвонасядане зад перитонеума.

 

[44] Това е наложило извършването на спешна операция – зашиване на разкъсването, както и отстраняване на апекдикса. Впоследствие. е била настъпила чревна непроходимост-илеус и на 09.07.2015 г. е било проведено последващо оперативно лечение по спешност, за да се освободят сраствания на тънките черва. По съвкупност описаните увреждания са били довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Г.О. е изпитвала болки и страдания около два месеца след ПТП, като през първия месец те са били интензивни.

 

[45]  Г.О. е преживяла емоционален дискомфорт, изразяващ се в промяна на поведението, повишена тревожност, плачливост. Тя е променила обичайния си начин на живот. Получените травматични увреждания са препятствали включването ѝ в игрите и забавленията, характерни за връстниците ѝ. В резултат на това се е затруднило нормалното ѝ общуване с деца, настъпила е и социална изолация. 

 

 [46] Описаните ограниченията са довели до системно отсъствие от предучилищната подготовка. То се е отразило на училищни и когнитивни познания, емоционална и социална зрялост за приемане на определени правила и спазване на норми и авторитети. Детето е имало соматични оплаквания, свързани пряко с оперативните интервенции. Последиците от претърпяното ПТП са причинили и лека тревожност, раздразнителност и емоционален дискомфорт на ищцата. Психологичните прояви обаче са били в степен, която не е пречила на уменията ѝ за общуване, поведение и цялостно функциониране.

 

[47] Към настоящия момент Г.О. е в добро общо състояние и е напълно възстановена от травмите. Тя има козметичен дефект вследствие на една от операциите. Възможно е вбъдеще тя отново да получи срастване на червата.

 

[48] В информационната програма Сиела, сайта на ВКС и сайта на САС съдът откри едно решение, чиито предмет е бил присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от сходна, но по-тежка гръдна и коремна травма, съчетана със счупване на ръката, вследствие на ПТП, настъпило на 31.03.2015 г.[8]. С него САС е определил обезщетение за неимуществени вреди от 70 000,00 лева.

 

[49] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че травмите по цитираното решение на САС са по-тежки от процесните, но също така съдът отчита, че събитието по цитираното решение е от 2013 г. Затова съдът приема, че 55 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Г.О.. Съдът не установи тя да е претърпяла имуществени вреди.

 

1.3.       По размера на обезщетението на А.О.

 

[50] Съдът установи, че към 23.06.2015 г. А.О. е бил на две години. Вследствие на ПТП той е получил:

1. черепно-мозъчна травма, състояща се от: мозъчно сътресение, протекло с количествена промяна в съзнанието (зашеметяване, объркване), без пълно безсъзнание; травматично подкожно  кръвонасядане; охлузвания в челната и теменна области на главата;

 2. контузия на гръден кош и охлузвания в лява гръдна половина;

 3. контузия на корема;

 4. контузия на крайниците.

 

[51] Към момента на прегледа от вещото лице психологичното състояние на ищеца е било добро. Последиците от претърпяното ПТП са нямали травматично и пряко значение за цялостното му развитие. Установените нарушения в цялостното му функциониране са били без пряка връзка с процесното събитие.

 

[52] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита и размера на обезщетението, което САС е определил в решение 2495-2017-1-ви с-в по гр. д. 2876/2017 г. Така съдът приема, че 16 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, които А.О. е претърпял. Съдът не установи А.О. да е претърпял имуществени вреди.

 

 

1.4.       По възражението за съпричиняване

 

[53] У. е възразила, че ищците са допринесли за настъпването на уврежданията, защото не са използвали обезопасителни колани и системи за обезопасяване. Възражението е основателно само по отношение на Н.М..

 

[54] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[55] Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП,  водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, използват обезопасителните колани. Когато пътникът е малолетен, задължението за поставянето на обезопасителния колан е на водача, а не на малолетния пътник. Затова непоставянето на обезопасителен колан не води до съпричиняване на увреждането от малолетния пострадал пътник (решение на ВКС 19-2017-IV Г. О. по т. д. 50177/2016 г.).

 

[56] В случая Г.О. и А.О. са били малолетни. Следователно макар те да са били без поставени обезопасителни колани задължението за поставянето им не е било тяхно, а на водача. Ето защо Г. и А.О. не са допринесли за настъпването на уврежданията си.

 

[57] Н.М. е била без поставен обезопасителен колан и е била пълнолетна. Ако тя е била с такъв, би получила по-леки увреждания. Затова съдът приема, че Н.М. е допринесла за настъпването на уврежданията си, като съдът определя 40% съпричиняване.

 

1.5. По основателността на исковете

        

[58] Съдът прие, че дължащото се обезщетение на Н.М. е 25 000,00 лева. Предвид приетия процент на съпричиняване съдът намалява размера на обезщетението на 15 000,00 лева. Съдът установи, че У. е заплатил на ищцата по време на делото 14 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда У. да заплати на Н.М. 1 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Съдът осъжда У. да заплати на Н.М. и 10,44 лева обезщетение за имуществени вреди (17,20х60%). Съдът отхвърля исковете на Н.М. за разликата над 1 000,00 лева неимуществени вреди до предявения размер от 100 000,00 лева и за разликата над 10,44 лева имуществени вреди до предявения размер от 17,20 лева.

 

[59] Съдът определи обезщетение на Г.О. от 55 000,00 лева. Съдът установи, че У. ѝ е заплатила 30 000,00 лева обезщетение. Следователно искът на Г.О. е основателен за 25 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда У. да заплати на Г.О. 25 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до предявения размер от 150 000,00 лева. Съдът отхвърля иска на Г.О. за обезщетение за имуществени вреди, защото установи, че тя не е претърпяла такива.  

 

 

[60] Съдът определи обезщетение на А.О. от 16 000,00 лева, а по време на делото У. му е изплатил обезщетение от 5 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда У. да заплати на А.О. 11 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до предявения размер от 100 000,00 лева. Съдът отхвърля иска на А.О. за обезщетение за имуществени вреди, защото установи, че той не е претърпял такива.   

 

3. По разноските

 

[61] Ищците търсят разноски. Те са направили такива за 800,00 лева и са били представлявани безплатно от адвокат.

 

[62] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на ищците за 37 010,44 лева, но ответникът е изплатил на ищците 49 000,00 лева по време на делото при предявен размер от 350 100,40 лева. Ето защо съдът осъжда У. да заплати на ищците 196,53 лева разноски по делото, а на адвокат М. 2 096,09 лева възнаграждение (350 100,40-100 000х0,02+3 530,00х(37 010,44+49 000,00)/350 100,40). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК У. следва да заплати и 3 490,00 лева държавна такса (37 00,00+49 000,00х0,04+50,00).

 

[63] У. също търси разноски. Той е направил такива за 750,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

        

[64] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 264 089,96 лева при предявен размер от 350 100,40  лева. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на У. 565,75 лева разноски по делото (750,00х264 089,96/350 100,40) и 226,30 лева юрисконсултско възнаграждение (300,00х264 089,96/350 100,40).

Съдия: