Решение по дело №832/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3458
Дата: 25 октомври 2022 г.
Съдия: Вихра Милкова Къдринска
Дело: 20225330100832
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3458
гр. Пловдив, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вихра М. Къдринска
при участието на секретаря Мартина Ат. Мишева
като разгледа докладваното от Вихра М. Къдринска Гражданско дело №
20225330100832 по описа за 2022 година
Взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 150 във вр. с чл. 143, ал. 2 във
вр. с чл. 142, ал. 1 от СК.
Производството е образувано по искова молба от Й. К. А., с ЕГН:
**********, от ***, в качеството й на майка и законен представител на
малолетните : А. В. Г., с ЕГН: **********, В. В. Г., с ЕГН: **********, и К.
В. Г., с ЕГН: **********, против В. В. Г., с ЕГН: **********, от ***, за
увеличаване размера на присъдената в полза на трите деца месечна издръжка,
опредЕ. с Решение № *** от *** г. по гр.д. № *** г. по описа на ***, влязло в
законна сила на *** г., както следва : от 200,00 лева за А. В. Г., с ЕГН:
**********, на 400,00 лева ; от 200,00 лева за В. В. Г., с ЕГН: **********, на
400,00 лева и от 300,00 лева за К. В. Г., с ЕГН: **********, на 400,00 лева.
В исковата молба се твърди, че от датата *** г., в която е постановено
цитираното по-горе решение ответникът изплащал издръжка със забавяне,
което изключително много затруднявало майката, защото издръжката на
трите деца била крайно недостатъчна и имало много разходи и режийни
сметки за плащане. Майката и децата живеят с. в ***. След развода Й. А.
известно време била безработна и била регистрирана към ,,Бюро по труда“ за
периода от *** г. до *** г. Тежката ситуация с ковид-пандемията,
безработицата в страната и това, че е майка на три деца много я затруднили в
намирането на квалифицирана и добре платена работа. Към настоящия
момент тя работела к. т. п. в. ф. ,,***“ *** – ***. Заплатата, която получавала
1
там била ниска, сумата, която получавала чисто на месец била 900,00 лв..
Несигурността относно датата за получаване на издръжката на трите деца още
повече я затруднявали в грижите й за отглеждането им. Много често й се
налагало да разчита на приятели, да взима краткосрочни заеми, които да
връща епизодично, за да може да издържа трите си деца и да им осигури
нормален живот. Майката и децата искали последните да посещават
извънкласни занимания, да се развиват, да пътуват и да спортуват, но тя
нямала никакви допълнителни средства, за да им осигури това. От *** г.,
когато е постановено цитираното по-горе решение за развод, с което била
опредЕ. издръжката, до настоящия момент условията се променили и
издръжката била крайно недостатъчна поради факта, че децата растели и
всичко в страната поскъпнало, най-висока била тенденцията при храните,
електроенергията и стоките от първа необходимост и не на последно място
лекарствата. Месечната издръжка на всяко едно от трите деца, всички
ученици в различни класове на *** била почти напълно идентична : джобни
пари месечно по около 40,00 лв. ; храна в училището по 80,00 лв. месечно ; за
училищни помагала средно по 150,00 лв. ; детето А., въпреки затрудненията
на майката, посещавало т. по ***, които били на стойност 50,00 лв. месечно ;
за извънкласни дейности, екскурзии, посещения на музеи и др. средно на
година майката плащала сума в размер на 50,00 лв. за всяко дете ; за
подаръци на учителки по повод Коледа, Великден, 8-ми март и завършване на
четвърти клас – по 150,00 лв. на година ; храна вкъщи средно по 200,00 лв.
месечно на дете ; лекарства при боледуване и при имунопрофилактика – 70,00
лв. месечно за всяко дете ; дрехи – 100,00 лв. месечно, включително обувки и
връхни дрехи /децата били във възраст, когато бързо всичко им ставало
малко/ ; празнуване на рождения ден на всяко дете веднъж годишно средно –
400,00 лв. ; за посещение на рождени дни на други деца от класа и приятели –
150,00 лв.. Трите деца били водени на почивки лятото на море и планина.
Месечната здръжка на всяко от децата значително надвишавала сумата от
800,00 лв.. Издръжката на децата, опредЕ. от съда с описаното решение, била
крайно недостатъчна и не можела да покрие нарасналите нужди на децата.
Майката, с цената на големи лишения и заеми, успявала да се справи и да
покрие базовите им нужди. Това довело до нейната свръхзадлъжнялост и
нуждата да изтегли кредит от *** с договор за потребителски кредит от *** г.
за сумата от *** лв., с който да рефинансира стар свой кредит и да покрива
настоящи нужди по домакинството. Трите деца и майката живеели на
квартира, за която тя плащала 300,00 лв. наем месечно, цялото обзавеждане,
посуда и мебели били взети от приятели, защото тя не можела да си ги
позволи сама. По делото е приложено становище от проведено психологично
изследване на трите деца, от което става видно, че всяко едно от тях иска да
се развива, да ходи на някакъв спорт или друго извънкласно занимание, но не
можели, защото майка им нямала средствата да си го позволи. Майката имала
информация, че ответникът имал д. о. н. н. н. и. о. п. с. б., които впоследствие
е п. По делото е приложена и справка от Агенция по вписванията, която
2
потвърждава последното. Съответно на дата *** г. и *** г. той п. и. ч. от с. н.
и., представляващи Апартамент от *** кв.м. в *** и поземлен имот в ***. По
този начин от една страна придобива немалки доходи, но с това по никакъв
начин не помагал на децата си. Ответникът имал регистрирани няколко
търговски дружества, а именно: ***, ***, ***, ***, ***. Той реализирал о. т. д.
с в. н. м. и д. з. а. от ***, както и м. т. и п. н. с. Според ищцата, ответникът
реализирал доходи, които му позволявали да изплаща по-голяма издръжка.
Поради всичко изложено, е изразена молба В. Г. да изплаща издръжка в
размер на 400 лв. за всяко едно от трите деца, чрез тяхната майка и законен
представител Й. А., считано от завеждане на настоящото дело, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на
законоустановени причини за прекратяване или изменение на издръжката,
като е поискано ответникът да заплати направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от В.
В. Г. срещу подадената от Й. К. А. искова молба, в качеството й на майка и
законен представител на трите малолетни деца, съгласно който действително
от брака на страните били родени трите деца, описани в исковата молба.
Потвърждава се, че с описано решение е прекратен граждански брак, като
упражняването на родителските права върху децата е предоставено на
майката, а бащата се е задължил да изплаща издръжка на малолетните деца
чрез тяхната майка, съответно – за А. и В. – по 200,00 лв., а за К. – 300,00 лв.
Изискването най-малкото дете да бъде с най-голяма издръжка при
сключването на споразумението било условие на майката, с цел по-късното
настъпване на пълнолетие спрямо другите деца и съответно по-дългото
получаване на по-висока издръжка. Тоест твърди се в отговора, че по-
големият размер на издръжката на К. не бил обусловен от по-големи нужди на
детето, в сравнение с тези на брат й и сестра й. От факта, че решението е
постановено на основание чл. 50 от СК се налагал извода, че доказателства за
действителните нужди на децата си и възможността на бащата да дава
издръжка по делото не били представени, нито били изследвани фактите в
тази връзка. Страните сами били определили нуждите на децата си и
възможността на бащата да дава издръжка към момента на развода. В
исковата молба били изложени обстоятелства, които обаче не били
новонастъпили и не обуславяли нуждата от по-висока издръжка спрямо тази,
присъдена със съдебното решение, описано по-горе. От една страна, нуждите
на децата били същите, каквито са били по време на бракоразводното
решение, а от друга - доходите на бащата не са нараснали, което не му давало
възможност да заплаща, без особени затруднения, претендираната издръжка в
исковата молба. Твърди се, че майката сама отглеждала децата си, а този факт
не отговарял на истината, тъй като същата ж. в е. д. с. с. м., к. й п. с о. на д., к.
с ф. г., т. и Ф. Към настоящия момент А. твърдяла, че работела като т. п. и
получавала заплата в размер от 900,00 лв. и плащала наем в размер на 300,00
лв.. Разходите за електричество и вода не били нараснали повече от тези,
които е заплащала към деня на развода. Не отговаряли на истината и
3
твърденията, че Г. забавял издръжката, което било причина тя да тегли заеми
от приятели и институции. Още по време на развода тя имала заеми, които
били изплатени. Забавянето на издръжката се било случвало инцидентно и е
било в рамките на няколко дни, което закъснение с оглед на голямата сума,
която трябвало да се осигури от него, била в рамките на допустимото. При
срещите си с децата ответникът посрещал всички техни нужди, осигурявал им
забавления. Винаги се е стараел да им дава допълнителни пари за джобни,
тъй като по сведение на децата, майката не им осигурявала пари за училище.
Купувал маратонки, к. за детето А.. Следвало да се отбележи, че бащата
осигурявал мобилни телефони за децата си, като заплащал сметките на две от
децата. Третото дете ползвало ваучери за разговори. При поискване на
майката той носел лекарства и давал пари за помагала за началото на
учебната година. Това следвало да покаже, че освен задължителната
издръжка, се стараел да задоволява и други потребности на децата си. Бащата
често бил лишаван от майката от правото на контакт с децата си. Изявявал
желание лятото да ги заведе на море, но майката му била отказала. При
заминаването им на море с майката обаче, отново дал пари на децата за лични
разходи. Ответникът не приема за достоверни твърденията на майката, че
месечната издръжка на всяко едно от децата надвишавала сумата от 800,00
лв.. Не били сериозни твърденията, че следва да се заплащат тържествата за
рождени дни по 400,00 лв. на дете, както и месечно за посещение на рождени
дни на приятели по 150,00 лв. на дете. В крайна сметка, в условията на
коронакриза, събиранията от подобен вид били намалени до минимум и от
друга страна, съвсем не били желателни за здравето на децата. Несериозно
звучали и твърденията, че всяко дете давало по 150,00 лв. годишно за
подаръци на учителите си за завършване на учебната година, Коледа и
Великден. На следващо място трябвало да се има предвид, че децата били в
начален курс на обучение, за който не се плащат учебници. Учебните
помагала били закупувани с участието на бащата. Не били представени и
доказателства за нуждата от храна в училище в размер на 80,00 лв. месечно,
не ставало ясно дали децата ползвали ученически кетъринг, който се
заплащал или майката калкулирала в тези 80,00 лв. на дете храната, която им
изпращала от дома. Според бащата, от разговорите му с децата ставало ясно,
че майката не толерирала даването на пари за училище и децата не
разполагали с такива. Това го накарало да дава лично на всяко едно от децата
джобни. По въпроса за извънкласните форми – действително било хубаво
всяко дете да има извънкласни занимания по интереси, чрез които да развива
тялото и ума си, но според бащата, самата майка нямала желание да води
децата на такива занимания. Децата стояли по нейно желание
преимуществено в дома, без дори да бъдат извеждани всекидневно по
паркове на чист въздух. *** все пак създавала условия и за спортуване, за
игра и разходки. При положение, че не се изчерпват възможностите за спорт
и разходки, които могат да бъдат осигурени безплатно, ответникът намирал
твърдението, че не могат да спортуват свободно за несериозно. По отношение
4
на посещение на музеи и екскурзии за периода от края на *** г. до сега,
заради пандемията в страната считал, че на майката не й се налагало да прави
такива разходи. Ако пък действително е направила – нямало приложени
доказателства за това. От проведеното психологично изследване на децата се
установявало, че същите нямат дефицити, че са спокойни и имат добри
отношения и с двамата си родители. Фактът, че въобще е предвидено такова
изследване, без да е имало нужда и проблем в поведението на децата,
говорело, че същото е извършено за нуждите на настоящото производство. По
отношение на твърдението, че майката била изтеглила кредит, за да покрива
нужди на домакинството, ответникът иска да се отбележи, че няма конкретни
данни, за какви точно разходи по домакинството си твърди, че са ползвали
усвоените чрез кредит от банкова институция суми. По отношение на
твърдението, че бащата е н. с. и и. от п. с. б., ответникът искал да се има
предвид, че лицето има и други н., а и били налице договорки и отношения
между тях, които не касаели ищцата. Действително ответникът бил
прехвърлил н. си ч. на б. с., поради факта, че такава била волята на р. м., за
което реално не получил уравняване на дяловете си. Тук следвало да се
отбележи, че броени дни след з. на б. м., починал вследствие на коронавирус,
ищцата се обадила на ответника, за да претендира част от н. за децата, без
дори да изкаже с. По отношение на доходите на ответника – от постановяване
на съдебното решение за развод доходите на ответника не се били променили.
Поради усложнената ситуация в страната, той не реализирал по-големи
такива, отколкото към края на 2020 г.. От изброените фирми в исковата молба
дейност реализирала единствено първата ***, чиято печалба не била
увеличена за разлика от предходната година и В. Г. не бил разпределял
дивидент. С оглед на гореизложеното, ответникът не реализирал доходи,
които да му позволяват да изплаща по-голяма издръжка за трите деца от тази,
присъдена през *** г.. Не били доказани обстоятелствата, които да обуславят
нуждата от увеличение на издръжката, и не се доказвали нарасналите нужди
на децата в периода от влизане в сила на съдебното решение до подаване на
настоящата искова молба. Затова е изразена молба да бъде отхвърлен иска
като неоснователен и недоказан.
Постъпила е насрещна искова молба от В. В. Г. против Й. К. А., в
качеството й на майка и законен представител на трите деца, с която е
поискано да бъдат разгледани съвместно предявените от ищеца по
насрещната искова молба искови претенции относно режима на личните му
контакти с трите деца, като същия да бъде разширен. Насрещната искова
молба, подадена от В. Г., не е приета за съвместно разглеждане, като
материалите по нея са отделени и са предоставени на заместник-председателя
на Районен съд – Пловдив за ново насрочване в отделно производство.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед изтъкнатите от страните доводи, намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните няма спор, че децата А. В. Г., с ЕГН: **********, В. В.
5
Г., с ЕГН: **********, и К. В. Г., с ЕГН: **********, имат майка Й. К. А., с
ЕГН: **********, и баща В. В. Г., с ЕГН: **********.
С Решение № № *** от *** г. по гр.д. № *** г. по описа на ***, влязло в
законна сила на *** г., бракът между родителите на трите деца е прекратен,
като бащата е осъден да заплаща на децата си, чрез тяхната майка, месечна
издръжка в размер на, както следва : по 200,00 лева за А. и В., а за К. – 300,00
лева, считано от датата на влизане в села на съдебното решение за развод до
настъпване на основания за прекратяване или изменението й, ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно приложена справка от ТД на НАП-Пловдив, месечният доход
на двамата родители не надвишава минималната за страната работна заплата,
а бащата притежава четири недвижими имота и две МПС-та.
Приложен е Договор за потребителски кредит от *** г.,от който е
видно, че майката на децата е получила от *** потребителски кредит в размер
на ***лева, от които сумата от *** лева са били за погасяване на друг кредит,
получен от майката на децата от ***.
Според приложено Становище от проведено психологично изследване
на трите деца, изх.№ *** г. по описа на *** – ***, след раздялата на
родителите трите деца преустановили извънучебните си занимания, поради
финансовите затруднения на майката. Препоръката на психолозите към
родителите е да изграждат авторитета си спрямо трите деца с висока
взискателност към тях и уважение към тях и към техните интереси, а не
възпрепятствайки техните творчески изяви.
Приложени са доказателства за направени от двете страни разходи.
Видно от изготвения по делото социален доклад от ДСП-***, майката
посреща базовите потребности на децата от дом, храна, облекло, медицинско
обслужване, контакти с връстници, сигурност и грижа.
Постъпили са по делото и удостоверения за родствени връзки, касаещи
родителите на децата. Бащата, освен трите деца по настоящото производство,
има още две деца – дъщеря, родена през *** г. и син, роден през *** г.
В хода на настоящото производство страните са ангажирали и гласни
доказателства посредством показанията на свид. Р. Й. А. и свид. В. Л. Д..
Свид. А. – м. н. и., потвърждава почти напълно описаното в исковата
молба, като уточнява, че повишението на цените, поради настъпилата
инфлация в страната, довело до увеличение на разходите на семейството.
Само за храна д. й давала по около 900,00 лева на месеца, докато преди 2
години стигали около 600,00 лева. Джобните пари на децата не се били
променили, защото децата били малки, не ги пускали да излизат от
училището и си носели храна от къщи. С. била видяла веднъж бащата да даде
допълнителни пари на децата. Сравнително рядко децата се разболявали и
тогава медикаментите се купували от майката. Мобилните телефони на трите
деца били купени от бащата и той плащал сметките за тях.
6
Свид. Д. – м. н. о., разказва, че с. й редовно плащал издръжката за
децата, за него било празник, когато ги взимал при себе си. Давал им
периодично допълнителни пари, според възможностите си. Купил телефони
на децата. самият той също бил на квартира. Когато децата били при бащата и
някое от тях било болно, той им купувал лекарства. Когато се налагало,
бащата купувал на децата дрехи и обувки. Ответникът помагал на най-
големия си син, който б. в з.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като
същите са непосредствени и допринасящи за изясняване на релевантните за
делото факти и обстоятелства. Показанията им взаимно си кореспондират,
намират опора и в събраните по делото писмени доказателства, като помежду
им не се констатираха противоречия, които съдът да подложи на
самостоятелен анализ.
Изслушани са двете страни.
Ищцата твърди, че се е съгласила издръжката на децата да бъде в такъв
размер през *** г., защото ответникът я помолил да му спести държавната
такса, а парите за нея той щял да даде на децата. Двете по-малки деца
започнали училище в периода след постановяване на решението през *** г..
Бащата давал периодично допълнително пари на децата. Дрехи и обувки
понякога получавали от ч. с., който бил в А. Момичетата п. х. д., п. п. с б.
Бащата не плащал за тези д. Разходите за трите деца много се увеличили за
изминалите повече от две години.
Бащата твърди, че всеки път, когато взима децата, има дава джобни
пари. Дрехи и обувки рядко им купувал – само когато децата му казвали, че
имат нужда от нещо и той можел да си го позволи. Действително имал
участие в три фирми, от които едната никога не била работила, а другите
имали задължения към НАП. Реално само една фирма работела. Снабдявал се
със с. от Р., което сега не било възможно, поради в. м. Р. и У. Доходите му
спрямо *** г. били намалели. К. б. в Е. и пак едва смогвал да покрива
разходите си.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до
следните правни изводи:
С Решение № *** от *** г. по гр.д. № *** г. по описа на ***, влязло в
законна сила на *** г., бракът между родителите на трите деца е прекратен,
като бащата е осъден да заплаща на децата си, чрез тяхната майка, месечна
издръжка в размер на, както следва : по 200,00 лева за А. и В., а за К. – 300,00
лева, считано от датата на влизане в села на съдебното решение за развод до
настъпване на основания за прекратяване или изменението й, ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на сумата.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото
да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството
7
„непълнолетно лице“ по отношение на претендиращия издръжката. Размерът
на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, се определя в зависимост от две
величини - нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите
на родителя, който я дължи. Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, минималният
размер на издръжката на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата, която към настоящия момент се явява в размер
на 177,50 лв. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му
отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на
образование на детето и задоволяване на неговите потребности при преценка
на нормалните, обикновените, ежедневните нужди от храна, облекло, учебни,
спортни и културни занимания. Възможностите на родителя да заплаща
издръжка се преценяват с оглед на неговите доходи, имотното му състояние,
квалификация, дали има задължения към други лица. За да се уважи искът за
изменение на издръжката, е необходимо трайно съществено изменение или на
нуждите на издържаните лица или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице. С оглед разпоредбата на чл. 150 от СК
при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде
изменена или прекратена. Размерът на издръжката следва да съдейства за
правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на
нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.
Изменението на обстоятелствата може да се отнася до здравословното
състояние, трудоспособността, доходите, семейното положение и прочие, но
за да се уважи иск за изменение на издръжката, се изисква трайна и
съществена промяна в нуждата на търсещия издръжка или във възможностите
на задълженото лице.
При изменение на размера на присъдена издръжка и определяне на нов
съдът е длъжен да съобрази правилото на чл. 142, ал. 1 СК, т.е. да съобрази
както новите, нараснали нужди на детето, така и възможностите на родителя,
от когото се търси издръжката.
Факт е, че трите деца са пораснали и нуждите им от средства са се
променили. Освен това, всяко от децата има интерес към различни
извънкласни форми, които не могат да посещават след раздялата на
родителите си, освен А., който посещава занимания по д.-д. Тези занимания са
необходими за нормалното развитие на децата и следва да се стимулират, а не
да се прекратяват, когато децата желаят да ги упражняват. Променените
икономически условия в страната ни също са налице. Стойността на стоките и
услугите значително е нараснала, спрямо *** г., което пряко касае
издръжката на децата, всяко едно от които вече е ученик. Издръжката на най-
малкото дете е била по-висока, но и тя трябва да бъде променена, предвид
настъпилото изменение на обстоятелствата.
С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да
дават издръжка, възрастта и нуждите на децата, както и с оглед социално –
икономическите условия в страната, съдът приема, че всяко едно от трите
деца има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му
8
осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 550,00 лева, от които
минимум 250,00 лв. за храна, а останалите – за дрехи, учебни пособия и
задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с
посещение на допълнителни курсове, посрещане на образователните
потребности и разходи свързани със здравето на детето. При разпределяне на
тази издръжка следва да се има предвид, че децата се отглеждат от майката.
Затова и по-голям дял от издръжката следва да се възложи върху бащата.
Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по
350,00 лева месечна издръжка на всяко от трите деца, а останалите средства
следва да се поемат от майката.
Следва да се посочи, че законодателят е предвидил, че издръжка за
ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал. 2 на чл. 143 от СК
независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се
издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да
заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да
покриват собствените си нужди. Бащата е трудоспособен, може да полага
труд и да реализира доходи, още повече, че издръжка дължи съгласно закона
дори и да е нетрудоспособен и безработен. Определеният размер на
издръжката не е прекомерен, като ответникът е задължен по закон и като
родител да я осигурява. Следва да се посочи, че липсата на достатъчно доходи
съгласно ал. 2 на чл. 143 от СК не изключва дължимостта на издръжката.
Като законодателя поставя издръжката на непълнолетното дете с приоритет
пред тази на родителя.
Ето защо искът за присъждане на увеличен размер на издръжка се явява
основателен за сумата в размер на 350,00 лева месечно за всяко от трите деца,
считано от датата на подаване на исковата молба – *** г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.
При преценка на възможностите на бащата, съдът приема, че месечна
издръжка от 350,00 лева за всяко от трите деца е във възможностите му, като
размер над този би съставлявал затруднение за него, предвид необходимите
средства за собствената му издръжка и издръжката на трите му
деца,независимо от необходимостта да помага временно финансово на
пълнолетния си син.
С оглед изложеното, съобразявайки променените нужди на трите деца и
възможностите на ответника, съдът приема, че ответникът следва да заплаща
издръжка на децата в размер на 350,00 лв. за всяко дете месечно, считано от
*** г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, като за разликата над 350,00 лв. до пълния претендиран размер
от 400,00 лв. за всяко от трите деца искът следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
При този резултат и двете страни имат право на деловодни разноски на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско
9
възнаграждение. Ответникът възразява за размера на адвокатския хонорар.
Съдът частично уважава предявения иск. При този изход на спора, на
основание чл.78 ал 1 от ГПК, на ищцовата страна следва да се присъдят
направените в производството разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Такива се констатираха в общ размер на : 600,00 лева - възнаграждение за
процесуалния представител на ищеца. Предвид направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение /като минималното, съгласно
чл.7, т.6 от Наредба №1 за размера на минималните адвокатски
възнаграждения е 300,00 лева/ и съобразявайки степента на фактическа и
правна сложност на настоящото производство, съдът счита, че това
възнаграждение следва да бъде редуцирано до размер от 400,00 лева, което
следва да се намали, съразмерно с уважената част от иска и на ищеца да се
изплатят 280,00 лева. Ответникът също има право на разноски,
представляващи адвокатски хонорар, с посочен размер 400,00 лева, който
следва да бъде редуциран съразмерно с отхвърлената част на иска, а именно
сумата от 120,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна
такса от общо 504,00 лв. /петстотин и четири лева/, изчислена върху
увеличения размер на издръжката за трите деца.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за
присъждане на издръжка следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението.
По изложените съображения, съдът

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № *** от *** г. по гр.д. №
*** г. по описа на ***, влязло в законна сила на *** г. месечна издръжка,
дължима от В. В. Г., с ЕГН: **********, на А. В. Г., с ЕГН: **********, чрез
неговата майка и законен представител Й. К. А., с ЕГН: **********, като
УВЕЛИЧАВА същата от 200,00 лв. /двеста лева/ на 350,00 лева /триста и
петдесет лева/, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.01.2022
г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 350,00 лв./триста и петдесет лева/ до
пълния претендиран размер от 400,00 лв. /четиристотин/ лева.
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № *** от *** г. по гр.д. №
*** г. по описа на ***, влязло в законна сила на *** г. месечна издръжка,
дължима от В. В. Г., с ЕГН: **********, на В. В. Г., с ЕГН: **********, чрез
нейната майка и законен представител Й. К. А., с ЕГН: **********, като
УВЕЛИЧАВА същата от 200,00 лв. /двеста лева/ на 350,00 лева /триста и
10
петдесет лева/, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.01.2022
г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 350,00 лв./триста и петдесет лева/ до
пълния претендиран размер от 400,00 лв. /четиристотин/ лева.
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № *** от *** г. по гр.д. №
*** г. по описа на ***, влязло в законна сила на *** г. месечна издръжка,
дължима от В. В. Г., с ЕГН: **********, на К. В. Г., с ЕГН: **********, чрез
нейната майка и законен представител Й. К. А., с ЕГН: **********, като
УВЕЛИЧАВА същата от 300,00 лв. /триста лева/ на 350,00 лева /триста и
петдесет лева/, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.01.2022
г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 350,00 лв./триста и петдесет лева/ до
пълния претендиран размер от 400,00 лв. /четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА В. В. Г., с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив СУМАТА от
504,00 лв. /петстотин и четири лева/, представляваща дължима държавна
такса.
ОСЪЖДА В. В. Г., с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Й. К. А., с
ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен представител на
малолетните : А. В. Г., с ЕГН: **********, В. В. Г., с ЕГН: **********, и К.
В. Г., с ЕГН: **********, СУМАТА от 280,00 лв./двеста и осемдесет лева/,
разноски по съразмерност за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Й. К. А., с ЕГН: **********, в качеството й на майка и
законен представител на малолетните : А. В. Г., с ЕГН: **********, В. В. Г., с
ЕГН: **********, и К. В. Г., с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Г., с
ЕГН: **********, СУМАТА от 120,00 лв./сто и двадесет лева/, разноски по
съразмерност за платено адвокатско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, съгласно
чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
11