РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Разград, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина М. ГА.а
при участието на секретаря Д. Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Ирина М. ГА.а Гражданско дело №
20233300100019 по описа за 2023 година
Производството е по предявени искове с правна квалификация чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ.
Предявени са искове от М. Г. Г. за осъждане на „ОЗК- Застраховане“АД да му
заплати обезщетение в размер на 70 000лв. за претърпени неимуществени вреди, като
частичен иск от 120 000лв.; обезщетение в размер на 50 876лв. за претърпени имуществени
вреди, от които 50 000лв. нанесени щети по МПС и 876лв. извършени разходи за
репатриране на автомобил, вследствие на претърпяно ПТП на 3.11.2020г. с участието на л.а.,
застрахован със застраховка „ГО“ при ответното дружество, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от деня на деликта до окончателното изплащане на сумите;
обезщетение в размер 800лв. за заплатено адв.възнаграждение в ДП и обезщетение в размер
1000лв. за платено адв.възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
предявявавне на застрахователна претенция.
В хода на процеса ищецът е направил искане за изменение на иска относно размера
на обезщетението за имуществени вреди по лекия автомобил, като го увеличава с 1500лв.
Съдът с определение в с.з. на 19.09.2023г. е допуснал исканото изменение на иска и същият
от 50 876лв. следва да се счита предявен за 52 376лв., включващ претенция за вреди по
автомобила в размер 51 500лв. и разходи за репатриране в размер 876лв.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за настъпило на
3.11.2020г. в землището на с.*** пътно-транспортно произшествие на път І-2 км.82+550 с
участието на ищеца, управляващ л.а. *** с рег. № ****, и с управляван от трето лице л.а.
******* с рег. № ****. Ищецът твърди, че причината за произшествието е внезапното
навлизане на насрещно движещия се автомобил ******* в неговата лента за движение, при
1
което е настъпил челен сблъсък между двете МПС. Вследствие на ПТП е настъпила смъртта
на другия участник в него. Ищецът е получил многобройни счупвания в областта на цялото
тяло – гръбначни прешлени, 1, 2 и 3 метатарзални кости, петната кост, както и сътресение на
мозъка. Извършени са му сложни хирургически операции в МБАЛ гр.Разград и след
преодоляване на непосредствената опасност за живота му е изписан от лечебното заведение
на 6.11.2020г. Впоследствие лечението му продължило в УМБАЛ гр.***, където е постъпил
на лечение пет пъти, през което време са извършени нови операции. От получените
увреждания ищецът твърди да е получил болки и страдания, които все още не са отзвучали.
Бил е на легло в продължение на месеци, нуждаел се е от грижи, не можел да спи и да
обслужва ежедневни нужди от физиологичен и всякакъв характер. Автомобилът, който
ищецът е управлявал, е получил непоправими имуществени вреди при настъпилото ПТП,
като същият бил разрушен до неизползваемост. За връщането му ищецът използвал
репатриращ автомобил, за което заплатил 876лв.
Ищецът твърди, че е предявил две застрахователни претенции пред ответното
застрахователно дружество, при което бил застрахован автомобилът, с който е извършено
деянието. Претенцията за неимуществени вреди била частично уважена и му било изплатено
обезщетение в размер 30 000лв. Претенцията за имуществени вреди била изплатена само за
разходи за лечение, а за вредите по автомобила бил постановен отказ от застрахователя.
Отделно от горните претенции, ищецът твърди, че е заплатил 800лв.
адв.възнаграждение в образуваното досъдебно производство, както и адв.възнаграждение в
размер 1000лв. за представителство пред застрахователя.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД,
представляван от изп.директори А.Л. и Р.Д., е депозирал писмен отговор на исковата молба
чрез упълномощен адвокат, в който изразява становище за неоснователност на исковата
молба. Оспорва елементите на деликта, както и че размерът на търсеното обезщетение за
неимуществени вреди е твърде завишен, а част от неимуществените вреди не се намират във
връзка с настъпилото ПТП. Оспорва продължителността на оздравителния процес на ищеца,
както и интензивността на търпените болки и страдания. По отношение на имуществените
вреди на автомобила излага становище, че при тотална щета от действителната стойност на
автомобила следва да се приспадне стойността на запазените части. Счита, че заплатеното
адв.възнаграждение в ДП не е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Оспорва
претенциите за лихва. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат на две
основания: твърди, че пострадалият се е движил с несъобразена скорост и че не е поставил
предпазен колан. Счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат вследствие
горните действия, клонящо към 100%. Ответникът признава наличието на застраховка на
водача на л.а., както и обстоятелствата във връзка със спазването на процедурата по чл.380
КЗ.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, констатира следната фактическа обстановка: На 3.11.2020г. около 8,50 часа на
първокласен път 1-2 /Е-70/ в близост до разклона за с. ***, ищецът М. Г. Г. – водач на л.а.
2
*** с per. № ****, се движел в посока от гр. Разград към гр. Шумен със скорост около 120
км/час. Времето е било облачно, превалявало леко, атмосферната видимост била добра,
асфалтовата настилка – влажна. Движението се е извършвало на прав участък от пътя, с лек
надлъжен наклон /3,5%/, при изкачване. В участъка, в който е настъпило ПТП, от двете
страни на пътя била поставена стоманена еластична ограда /мантинела/. По същото време,
на около 100 -150 метра в насрещната лента в посока от гр. Шумен към гр. Разград се
движел л.а. ******** с per. № **** със скорост 82 км/час. Когато разС.ието между двата
автомобила било 80 метра, л.а. ******** без видима причина внезапно навлязъл в лентата за
движение на л.а. ***. При така създалата се ситуация траекториите на движение на
автомобилите се пресекли и последвал челен сблъсък между тях. Ударът между двата
автомобила по характер бил кос, при челен сблъсък – предна дясна част на купето на лек
автомобил ******** с предна лява част на лек автомобил ***. Ударът е настъпил в лентата
за движение в посока от гр. Разград към гр. Шумен. След удара л.а. ******** се завъртял в
посока обратна на часовниковата стрелка, преобърнал се е на лявата си страна и плъзгайки
се с предната си лявата част на купето по асфалта, се преместил назад и се установил в
покой в дясната лента, на около 7,5 метра от мястото на удара с предна част, насочена в
посока към гр. Шумен. Лек автомобил *** също се завъртял в посока обратна на
часовниковата стрелка и със задната си лява част се блъснал в еластичната ограда, след
което със странично плъзгане на гумите се придвижил напред и се установил в собствената
си лента, косо на оста на пътя, на около 8,5 метра от мястото на удара, със задна лява част
долепена до еластичната ограда и предна част насочена в посока към гр. Разград.
Горният механизъм на настъпване на ПТП е установен от вещото лице – автоексперт
по назначената съдебна автотехническа експертиза. Експертът е направил своите изводи въз
основа на приобщените към делото материали по ДП № 296 ЗМ-164/2020г. на ОДМВР
Разград и събраните в настоящото съдебно производство писмени и гласни доказателства,
поради което съдът го възприема изцяло. Въз основа на изводите в експертизата се
установява още, че скоростта на движение на л.а.******* по време на удара е била
81,7км./ч., а на л.а*** – 120,2км./ч.
Опасната зона на л.а. *** при движение с определената скорост 120 км/час е 178,25
метра, а при максимално разрешената 90 км/час - 109,6 метра. Опасната зона на л.а. *******
при движение с определената скорост 81,7 км/час е 93,6 метра. РазС.ието между двата
автомобила в момента, в който водачът на л.а. *** е имал възможност да забележи насрещно
движещият се л.а. ********, поради геометричните особености на пътя е било 150 метра. В
този момент водачът на л.а. ******** се е движел правомерно в собствената си лента за
движение и е нямало видима причина и признаци за промяна на движението му. В
последващ момент л.а. ******** изведнъж и рязко е навлязъл в насрещната лява лента,
където се е движел л.а. ***. В момента на пресичане на разделителната линия е възникнала
и опасността за водача на л.а. ***, в който момент л.а. ****** е бил на разС.ие 57,5 метра от
мястото на удара, а л.а. *** е бил на разС.ие 84,5 метра от това място. РазС.ието между
двата автомобила в този момент е било 142 метра. Водачите са имали възможност да се
3
възприемат взаимно на разС.ие 150 метра един от друг: л.а.*** на 60,6 метра, а л.а. *** на
89,4 метра от мястото на удара. В момента на навлизане на л.а. *** в насрещната лента, л.а.
*** е бил на 84,5 метра от мястото на удара, а разС.ието между автомобилите – 142 метра.
Така при сравняване на разС.ието, на което се е намирал л.а. ***от мястото на удара 84,5
метра с опасната зона за спиране – 178,25 метра се установява, че то е значително по-малко
от опасната зона при скоростта, с която се е движил автомобилът. Същият извод в.л. прави и
при условие,че ищецът не е превишавал разрешената скорост за участъка от 90км/час, в
който случай опасната зона е 109,6 метра. Така в заключението е достигнат извод, че в
конкретната обстановка водачът на л.а. *** М. Г. Г. е нямал възможност да предотврати
настъпването на ПТП със спиране, тъй като л.а. ******* е попадал в опасната му зона за
спиране и ударът е бил непредотвратим, независимо дали е управлявал в рамките или над
разрешената скорост извън населени места от 90 км./ч. Според вещото лице ударът е бил
предотвратим само в случай, че водачът на л.а. ******* не е навлязъл в лентата за насрещно
движение.
Вещото лице е достигнало още до извод, че ищецът е бил с правилно поставен
предпазен колан, като е взело предвид механизма на ПТП, деформациите по автомобила,
съС.ието на предпазните колани и получените травми на ищеца (глава и крайници), които са
извън предпазното действие на коланите.
Телесните увреждания на М. Г. вследствие на инцидента са установени от вещото
лице в представената съдебномедицинска експертиза, която съдът приема като изготвена въз
основа на приетите писмени доказателства и преглед на ищеца. В резултат от настъпилото
ПТП същият е получил счупване на гръбначни прешлени – тялото на 2-ри поясен и тялото
на 4-ти поясен; фрактура на лява лакътна кост; фрактура – луксация на дясна петна кост и
счупване на 1, 2 и 3-та метатарзални /ходилни/ кости на десен крак; сътресение на мозъка
без данни за загуба на съзнание, а със степенно разстройство, изразяващо се в
кратковременно зашеметяване, замъгляване и дезориентация; охлузни рани по лицето.
Лечението на пострадалия е било продължително – в болнични и амбулаторни
условия. Първоначално М. Г. е бил хоспитализиран в МБАЛ гр.Разград, след което
лечението е продължило в УМБАЛ-***, където ищецът е хоспитализиран шест пъти. За
целия период на лечение и възстановяване са извършени многобройни образни и
лабораторни изследвания, временна имобилизация на фрактурата на ляв горен крайник с
гипсова шина и на дясна подбедрица и ходило с брейс /стабилизираща ортеза/,оперативни
интервенции за налагане на вертебропластика на счупените гръбначни прешлени, метална
остеосинтеза на лакътната кост на лява предмишница и остеосинтеза на фрактурите на
дясна пета и ходило, консулти със специалисти, консервативно лечение, назначени помощни
средства, консервативно лечение терапия за дома след хоспитализациите. След
консолидацията на фрактурите на лява лакътна кост и в областта на дясно ходило
остеосинтезният материал е екстрахиран, но два от трите винта на ходилото са останали в
костта – не са били премахнати поради скъсване и с цел ограничаване на оперативната
травма. Пострадалият е провел курсове физиотерапия и рехабилитация.
4
Според вещото лице все още са налице спонтанни болки при натоварване и при
влошаване на времето, които няма да отшумят въпреки проведеното оперативно и
консервативно лечение, както и курсовете рехабилитация. При установения двигателен
дефицит в обема на движение на дясна глезенна и ходилни стави, заключението на в.л. е, че
пълно възстановяване не е възможно – винаги ще е има остатъчни негативни последствия,
изразяващи се в болки и неудобство в трудовата заетост, както и дейностите от ежедневния
живот от непълноценно използване и непълно възстановяване. Няма медицински и
анамнестични данни към настоящият момент М. Г. да използва помощни средства за
придвижване.
Във връзка с оспорване от страна на ответника, в.л. е отговорило в заключението, че
не е съществувал медицински риск от приключване на болничното лечение, което се
установява от съдържанието на издадените епикризи. Също така не се установяват
придружаващи заболявания на ищеца.
Претърпените от последния болки и страдания се констатират и от разпитаните
свидетели Ж. Т. – негова съпруга и Г. Т. – приятел. Докато е бил хоспитализиран, ищецът не
можел да се обслужва сам, имал нужда от поС.ни грижи, приемал успокоителни лекарства.
При изписването от болницата не е могъл да се движи, което е наложило пренасянето до
дома му с инвалиден стол. СъС.ието му не позволило да стане от леглото в продължение на
четири-пет месеца. Впоследствие започнал да се придвижва с помощни средства. Двамата
свидетели обясняват, че в психическото съС.ие на ищеца настъпила съществена промяна –
преди инцидента бил жизнерадостен, а впоследствие се затворил в себе си, нямал желание
да се среща с хора. Тъй като съС.ието му не позволявало да работи, прекратил частната си
дейност като автомонтьор.
Във връзка с претенцията за имуществени вреди е изслушана съдебна оценителна
автотехническа експертиза. От нейното заключение се установява, че автомобилът на ищеца
е бил негоден за движение и не е бил в съС.ие да се използва по предназначение.
Уврежданията не подлежат на ремонтиране, поради което е налице тотална щета. При това
положение стойността на причинените имуществени вреди на лекия автомобил е равна на
неговата действителна пазарна стойност – 51 500 лева. Запазените части, които могат да се
употребят без допълнителен ремонт, са задна лява врата, задна дясна врата, заден капак,
заден ляв калник, заден десен калник, заден ляв подкалник, заден десен подкалник, заден ляв
въздушен амортисьор, заден десен въздушен амортисьор, комплект задни спирачни дискове,
заден ляв спирачен апарат, заден десен спирачен апарат, заден ляв носач, задна лява
полуоска, заден ляв шенкел, задно обзорно стъкло, задни седалки, части за скраб – всички
на обща стойност 4835лв. Във връзка с тази стойност съдът съобразява заключението на
втората допълнителна оценителна автотехническа екпертиза, при която вещото лице е
съобразило точната дата на регистрация на процесното МПС – 2012г. /първата
допълнителна експертиза с тези въпроси работи с неточна дата, поради което не е взета
предвид от съда/.
Ищецът е представил фактура № ********г. и касов бон, от които се установява, че
5
същият е заплатил сумата 876лв. за услуга пътна помощ гр.Разград-гр.***. Съдържанието не
е оспорено от ответника.
Образувано е ДП № 296 ЗМ-164/2020г. по описа на ОДМВР гр.Разград за разследване
на настъпилото пътно-транспортно произшествие. Същото е прекратено с постановление,
вл.в сила на 7.11.2022г. В хода на досъдебното производство при извършване на
процесуално-следствени действия с участието на М. Г., същият е бил представляван от
адв.С. Д.. В настоящия процес е представен договор за правна защита и съдействие от
5.11.2020г. с предмет защита в наказателен процес. Договореното възнаграждение е 800лв.,
което ищецът е заплатил в брой.
От същата дата е представен и договор за правна защита и съдействие между ищеца и
същия адвокат с предмет предявяване на застрахователна претенция за щети вследствие на
ПТП. Договореното възнаграждение е в размер 1000лв. и е заплатено в брой. Видно от
кореспонденцията между ищеца и застрахователя, адвокатът го е представлявал в
проведената застрахователна процедура.
Лекият автомобил ******* с рег. № **** е застрахован със застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника „ОЗК – Застраховане“АД за периода 19.11.2019-19.11.2020г.,
което се установява след проверка на интернет сайта на ГФ, а е налице и изрично признание
на ответника в с.з..
Ищецът е депозирал пред ответника претенция за неимуществени вреди в размер
150 000лв. Видно от писмо изх.№99-11840/11.05.2021г. на ответника, претенцията е
получена при застрахователя на 14.01.2021г. и съдът приема тази дата за дата на
уведомлението за настъпили неимуществени вреди. Със същото писмо застрахователят е
предложил сумата 30 000лв., която е изплатена по банков път на 11.06.2021г. Ищецът е
приел плащането като частично.
М. Г. е депозирал претенция за имуществени вреди в размер 62 956,91лв., включваща
направени медицински разходи, разходи по увредата на автомобила и адв.възнаграждение.
Видно от писмо изх.№99-14105/1.09.2021г. на ответника, претенцията е получена при
застрахователя на 23.08.2021г. и съдът приема тази дата за дата на уведомлението за
настъпили имуществени вреди. Застрахователят е изплатил само претендираните
медицински разходи в размер 9147,51лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Исковете са допустими на основание чл.498 ал.3 КЗ, като предявени след извършени
плащания, с размера на които увреденото лице не е съгласно.
По същество съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка
Гражданска отговорност, при спазване изискванията на чл.380 КЗ. Ищецът е увредено лице
по смисъла на чл.478 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493 ал.1 т.1, 2, 4 и 5 КЗ, застраховката покрива
отговорността на застрахования за причинени на трети лица вреди, вкл. неимуществените и
6
имуществени вреди вследствие на телесни увреждания; вредите, причинени на чуждо
имущество; разумно направените разходи във връзка с предявяването на застрахователна
претенция, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования; лихвите
по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
За да бъде уважен предявеният пряк иск на увреденото лице спрямо застрахователя
по застраховка ГО, по делото следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД,
наличието на валиден договор за застраховка ГО с ответното дружество, ведно с изпълнение
на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне
размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД.
В настоящия случай деянието, неговата противоправност, настъпването на вредата и
причинно-следствената връзка между деянието и вредата са установени посредством
изготвените в съдебното производство съдебни автотехническа и медицинска експертизи.
Водачът на застрахования автомобил ******* с рег. № **** е нарушил правилата за
движение по пътищата, като е навлязъл е в лентата за насрещно движение, както и не е
контролирал непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство – чл. 16, ал. 1, т.
1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Действията му са довели до челен сблъсък с движещия се насреща лек
автомобил ***, управляван от ищеца, в резултат на което са били увредени водачът Г. и са
били причинени материални щети на неговия автомобил.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното. Ответникът носи тежестта да обори законовата
презумпция за виновност на делинквента, което не е сторил. Всъщност неговите твърдения
са в насока, че и ищецът, наред с другия водач, има вина за настъпилото ПТП, а не за
изключване въобще на вината на водача на застрахования при него автомобил.
Заключението на вещото лице по приетата САТЕ дава отговор на спорния в настоящото
дело въпрос, че единствена причина за настъпване на ПТП е внезапното навлизане на л. а.
******* в лентата за насрещно движение.
Доказано е наличието на валидно застрахователно правоотношение с водача на
л.а.******* по застраховка ГО към момента на ПТП.
Предвид изложеното съдът приема, че исковете за заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди са доказани по своето основание.
За уважаването на първия иск остава да бъде доказан размерът на неимуществените
вреди, което е в тежест на ищеца. Правилото на чл.52 ЗЗД е обезщетението да се определи
от съда по справедливост. Понятието е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне
паричния еквивалент на нанесените поражения върху физическото здраве на пострадалия.
В този смисъл съдът в своята преценка относно размера на обезщетението взе предвид
многобройността на телесните увреждания, тежкият им характер, продължителността на
изтърпените болки, високият интензитет през първите месеци, след това в продължение на
четири-пет месеца пострадалият е бил обездвижен в домашни условия, а впоследствие е
7
започнал да се придвижва с помощни средства. Получавал е помощ от св.Т. за собственото
си обгрижване. Налице е дълъг срок на оздравителния период на всички получени
увреждания и неудобства, които е изтърпял във връзка с нарушаване на режима на
обичайните дейности. Бил е принуден да прекрати частната си дейност, която е упражнявал
преди ПТП. Към настоящия момент ищецът продължава да изпитва неблагоприятните
последици от претърпените телесни увреждания, а налице е и неблагоприятната прогноза, че
пълно възстановяване на здравето му е невъзможно, което ще се отрази както на трудовата
му заетост, така и на ежедневните дейности. Предвид горните съображения съдът
преценява, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е
100 000лв., а над този размер до заявения такъв пред застрахователя и пред съда /след
приспадане на заплатеното обезщетение от ответника/ е останало недоказано. В преценения
от съда размер обезщетението съответства на характера, степента и продължителността на
претърпените от ищеца болки и страдания. Ответникът е извършил плащане на сумата
30 000лв., която следва да се отчете и на ищеца да се присъди сумата от 70 000лв. Тъй като
искът е предявен като частичен в този размер, не следва да се постановява отхвърлителен
диспозитив.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца поради движение с несъобразена скорост и непоставяне на предпазен
колан, е неоснователно. Установява се от САТЕ, че превишената скорост, с която ищецът е
управлявал автомобила, не е в причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП. Пак от
същата експертиза се установява и че пострадалият е бил с поставен предпазен колан.
Доказан по своето основание се явява искът за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди по автомобила на ищеца. Последният е направил разход в
размер 876лв. по транспортиране на увредения автомобил от Разград до ***. Самият
автомобил, по отношение на който е установена тотална щета, е с пазарна стойност
51 500лв. От тази стойност следва да се приспадне сумата 4835лв., представляваща
стойността на запазените части на автомобила. Съдебната практика приема, че когато при
тотална щета увреденото имущество има и остатъчна стойност, изразена в запазени части,
от действителната стойност на вещта следва да се приспадне стойността на запазените
части, които съставляват имуществена облага за ищеца. В противен случай наред с
обезщетението, с което ищецът ще се постави в имущественото съС.ие преди настъпване на
застрахователното събитие, той би получил и имуществена полза, с което ще се наруши
принципа обезщетението да доведе до изравняване на имущественото съС.ие в сравнение с
това преди увреждането. В този смисъл е определение № 92/20.02.2014г. по т.д.
№2662/2013г. на ВКС, II т.о. и посоченото в него решение № 165/24.10.2013 г. по т.д.№
469/2012 г. на ІІ т.о. Така реалната имуществена вреда на автомобила е 46 665лв. Към нея
следва да се прибави разходът за репатрирането му и общата стойност е в размер 47 541лв.
В този размер искът следва да бъде уважен, а над него – отхвърлен като неоснователен.
8
Горните обезщетения следва да бъдат изплатени ведно със законната лихва върху
всяко от тях. Ищецът претендира лихва с начален момент датата на настъпване на ПТП.
Този падеж е предвиден в отменения КЗ. Застраховката на лекия автомобил ******* обаче е
сключена на 19.11.2019г. Сега действащият Кодекс за застраховането е влязъл в сила на
1.01.2016г. и съгласно §22 от неговите ПЗР, част четвърта от отменения Кодекс за
застраховането се прилага само за застрахователните договори, сключени преди влизането в
сила на този кодекс, освен ако страните договорят друго след влизането му в сила. По
делото не е установена друга договорка между страните по договора и в разглеждания
случай приложение намират материалните разпоредби на сега действащия КЗ.
Относно началния момент на дължимост, съдът приема следното: съгласно чл.429
ал.3 в.в. с ал.2 т.2 КЗ от застрахователя се плащат лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая следва
да се вземе предвид датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, следователно законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да
се дължи от 14.01.2021г., а лихвата върху обезщетението за имуществени вреди – от
23.08.2021г.
По искането за заплащане на направения разход за адв.възнаграждение в
застрахователното производство съдът намира следното: в депозираните до застрахователя
претенции се съдържа искане за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от 1000лв.
/в първата претенция/ и 1600лв. /във втората претенция/, представляващи платен адвокатски
хонорар в производството пред застрахователя. Към исковата молба е приложен договорът
за правна защита и съдействие от 5.11.2020г., сключен с адв.С. Д. за предявяване на
застрахователна претенция за щети вследствие на ПТП, за което е уговорено и заплатено в
брой възнаграждение от 1000лв. При своевременно завяване на претенцията за имуществени
вреди пред застрахователя и в съответствие с разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 4 КЗ,
предвиждаща покритие на застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите" за
разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенцията, съдът намира
искането за основателно и застрахователят следва да бъде осъден да го заплати на ищеца.
По отношение на претенцията за плащане на сумата 800лв. за изплатено
адв.възнаграждение в наказателното производство съдът отчита разпоредбата на чл. 494 т. 1
КЗ, предвиждаща, че застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите не заплаща обезщетение за лихви и съдебни разноски,
освен в случаите по чл. 429 ал. 2 и 5 КЗ и при спазване на условията по чл. 429 ал. 3 КЗ. В
разглеждания случай не са налице хипотезите на тези правни норми. Посочено бе по-горе,
че чл. 493 ал. 1 т. 4 КЗ предвижда застрахователят да заплати разумно направените разходи
по предявяване на претенцията по т. 1-3, включително съдебните разноски, присъдени в
тежест на застрахования. Следователно претендираните разноски в наказателното
9
производство не са от типа, за които законодателят е предвидил да се покриват от
застраховката, т. е. за тях да отговаря застрахователя. Претенцията за изплащането им е
неоснователна, поради което искането за сумата 800лв. следва да бъде отхвърлено.
Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски. Ищецът е
направил разноски в общ размер 13 612,64лв. Съобразно изхода от правния спор и на осн.
чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 12 994,91лв.
Ответникът е направил разноски в общ размер 24 960,60лв. Съдът приема за основателно
направеното от ищеца възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, което е
заплатено в размер 24 000лв. В случая фактическата и правна сложност на делото не се
отличава с особености над обичайните за подобен вид съдебни производства. Минималният
размер, предвиден в Наредбата за определяне на минималните размери на
адв.възнаграждения, е в размер 9240,08лв., като в този случай съдът съобразява правилото
на чл.2 ал.5 от същата наредба. Този е размерът, който следва да се вземе предвид при
формиране на сбора от деловодните разноски на ответника и така същите се определят на
10 200,68лв. Съобразно отхвърлената част от исковете и на осн. чл.78 ал.3 ГПК ищецът
следва да му заплати сумата 462,90лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Св.София“ №7, ет.5, представляван от изп.директори А.Л. и Р.Д.,
да заплати на М. Г. Г. ЕГН ********** от гр.***, ЖК“***“ бл.***, сумата 70 000 лева ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 14.01.2021г. до окончателното й изплащане, сумата 47 541лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 23.08.2021г. до окончателното й изплащане, сумата 1000лв.,
представляваща заплатено адв.възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по предявена застрахователна претенция и сумата 12 994,91лв. за
направени деловодни разноски в съдебното производство пред ОС Разград.
Отхвърля иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, предявен от М. Г.
Г. против ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД, над размера 47 541лв. до претендирания такъв от
52 376лв., искането за заплащане на сумата 800лв., представляваща заплатено
адв.възнаграждение за процесуално представителство в наказателно производство, искането
за присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди с начален
момент 3.11.2020г. до 13.01.2021г. и искането за присъждане на законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди с начален момент 3.11.2020г. до 22.08.2021г., като
неоснователни.
Осъжда М. Г. Г. да заплати на ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД сумата 462,90лв. за
направени деловодни разноски в съдебното производство.
10
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
11