Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна
Варненски окръжен съд,
наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ : НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
при секретаря Н.Ковачева и
прокурора Катя П. разгледа докладваното
от съдия ДЕНЕВ ВНОХД № 888 по описа на съда за две хиляди и деветнадесета
година и установи :
Производството пред
настоящата инстанция е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Ж.Г.Т.,
срещу твърдяна неправилност на присъда по НОХД № 293/ 2019 г. на ВнРС.
С този съдебен акт състав на първоинстанционния съд е признал подс.
Т. за виновен в това, че На 24 02 2017
г. в гр.Долен Чифлик причинил на Н.Ж.В. средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на лява лакетна
кост в долна трета, обусловило трайно затруднение в движението на горния ляв
крайник, поради което и на основание чл. 129 ал. 1 от НК във р. с чл. 54 от НК
му наложил наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил изпълнението на наказанието за срок от три години.
Постановил подсъдимият в този
срок за търпи пробационна мярка „включване в програма
за обществено въздействие“ за срок от една година.
Осъдил го да заплати и
направените по делото разноски.
Твърди се, че присъдата е
незаконосъобразна, тъй като правните изводи противоречат на събраните по делото
доказателства.
Желае се алтернативно -оправдаването
на подсъдимия или определяне на наказание при изключителност или многобройност
на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
В съдебно заседание, по съществото на делото
пред въззивната инстанция страните вземат следните
становища :
Жалбата се поддържа в съдебно
заседание, като се оспорва и обосноваността на приетата за изяснена фактология.
Прокурорът намира присъдата
за правилна и предлага да бъде потвърдена.
Варненски окръжен съд,
изслушвайки становищата на страните и извършвайки цялостна служебна проверка на
атакувания съдебен акт, приема за установено следното :
Събирайки и проверявайки относимите към производството доказателства, първоинстанционният съдебен състав е установил фактическа обстановка, която този
съд приема за обосновано и напълно изяснена, въз основа анализ на наличните доказателствени
източници, свързани с предмета на доказване.
Описаната фактическа
обстановка изцяло се споделя от
настоящия състав, като в тази връзка следва да се отбележи, че решаващият
съд внимателно и прецизно и
анализирал обясненията на подсъдимия,
както и показанията на разпитаните свидетели и заключението по назначената и
изготвени в хода на досъдебното
производство експертизи.
Посочил е съображения защо
приема едни, а отхвърля други доказателствени източници при формиране на
правните си изводи, довели до постановяване на атакуваната присъда.
Като обективни, безпристрастни
и добросъвестни съдът е ценил експертните
заключения. Въззивната инстанция споделя извода, че са
изготвени от компетентни вещи лица в рамките на професионална компетентност,
дават задълбочен отговор на поставените им въпроси и липсват всякакви съмнения
относно обосноваността на заключенията.
Въз основа на изяснените
обстоятелства съдът е стигнал и до верен правен извод, че подс.
Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 129
ал. 1 от НК.
Изложил е виждането си, защо, според него, не
съществуват съмнения в авторството на деянието и механизма на причиненото
увреждане. Тези съображения също се възприемат от настоящия състав и не следва
да бъдат преповтаряни.
Въззивният състав не приема
за обосновани възраженията относно годната стойност на кредитираните
доказателствени материали. Няма основание твърдението, че осъдителния титул
почива единствено на съдебно медицинското удостоверение за причинени телесни
увреждания.
В действителност, подсъдимият
не отрича участието си във вмененото му деяние, сочейки че е ударил
пострадалата с пръчка „ два пъти и половина“, а обясненията му кореспондират с
показанията на посочените в мотивите свидетели, със заключенията по изготвените
експертизи и с останалите удостоверяващи състоянието на пострадалата документи.
Изяснено е, че след като подс. Т. нанесъл побой на пострадалата
Вълкова, тя била забелязана от св. И.,
която и помогнала да се изправи. Пострадалата се оплакала за нанесения й побой
на полицейските служители- свидетелите М.,
В., Д. и Н., които пък свидетелстват за
това, че подсъдимият е признал и пред тях за извършеното деяния.
Състоянието на пострадалата било забелязано, освен от тях и от св. П., която я транспортирала до болницата
за оказване на медицинска помощ и освидетелстване.
Тоест, налице са не само
производни, но и преки доказателства, водещи до извода за безспорно доказване
на възведеното обвинение.
А и постановяването на
осъдителна присъда и при наличието само на косвени доказателства е било
допустимо, защото първоинстанционният съдебен състав
е анализирал всички улики и останалите обективни доказателства и е обосновал
съществуващото хармонично единство, налагащо без никакво съмнение единствено
възможния извод, че подсъдимият е извършител на вмененото му престъпно деяние.
Споделя се тезата, че липсват
основания за преквалификация на престъплението по чл. 129 от НК към чл. 132 от НК. В настоящия случай не съществуват
никакви доказателства, даващи основание за подобно решение.
От кредитираните от първоинстанционния съдебен състав доказателства е видно, че подсъдимият и
пострадалата са били в конфликтни отношения, но, въззивният съд не намира това за обстоятелство, смекчаващо отговорността на
подсъдимия, до степен преквалификация на деянието по привилегирован състав.
Безспорно е, че и у двамата
се съществували негативни емоции, довели до последващия
инкриминиран конфликт. Но действията на подсъдимия, в своите последователност и
моторика, не сочат за ограничена в следствие на силно
раздразнение възможност за преценка и контрол на постъпките. Дори и да се е
намирал в обикновено раздразнено състояние, отсъстват каквито и да е било
доказателства, че то е било предизвикано от пострадалата по начините посочени в
чл. 132 от НК.
В тази връзка е и експертно
изведеният извод на вещите лица по назначената съдебно психиатричноно-
психологична експертиза.
При стриктно спазване на
правилата по чл. 54 от НК съдът е индивидуализирал
наложената заради престъплението санкция, като е отмерил, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, наказание в размер на осем месеца
лишаване от свобода.
Такова наказание е
справедливо, адекватно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и
в състояние да изпълни своите превенционни цели.
Начина на осъществяването на
конкретното деяние, степента на засегнатост на
охраняваните с репресивната санкция отношения, възрастта и здравословното
състояние на пострадалата, личността на извършителя и поведението му след
деянието не дават основание да се приеме, че справедливостта изисква
допълнителна либерализация на отмерената санкция.
Ето защо не са налице
основания за изменението й в желаната от
защитата насока.
Справедливо е виждането, че за поправянето на подсъдимия не е
необходимо наказанието „лишаване от
свобода“ да бъде изтърпяно
Деянието е инцидентно, а
самият факт на осъждането и запазената възможност за привеждането на санкцията
в изпълнение оказва положително мотивационно въздействие и стеснява
вероятността от извършване на друго престъпление.
По изложените съображения и предвид липсата на
служебно констатирани основания за отменяване или изменяване
на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Варна,
като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 121/ 15
05 2019 г., постановена по НОХД № 293
/2019 г. на Районен съд Варна ИЗЦЯЛО.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.