№ 4376
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110101250 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. № 6444/09.01.2025
г., от Д. Х. К., ЕГН **********, с адрес: ********** срещу ********** с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **********, с която е
предявен положителен установителен иск с правна квалификация чл.22
ЗПК, с който се иска да се обяви за недействителен Договор за паричен заем
№ 40019869966 от 07.08.2023 г. сключен между Д. Х. К., ЕГН ********** и
******** с ЕИК *********, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, чл.10а и чл. 19 от
ЗПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът
като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за
потребителски кредит № 40019869966/07.08.2023 г. при следните параметри:
главница – 1000 лева, от които реално е получила 216.37 лева, а останалите
783.63 лева са за рефинансиране на други задължения на ищеца към
ответника. Срок за връщане на заема – 12 месеца, лихвен процент на ден –
0.11 %, договорна лихва в размер на 235.72 лева, ГПР – 47.45 %, ГЛП – 41.00
%. Посочва, че ищецът е следвало да върне и суми в размер на 400 лева за
пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и 280.00 лева за пакет от допълнителни
услуги „Флекси“ . Общата сума, което е следвало да върне е 1915.72 лева.
Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С пакета от
допълнителни услуги се нарушава размера на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло
се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11,
1
ал.1, т.10 ЗПК.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка: **********.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава нередовен отговор на искова
молба. В указания срок не отстранява нередовности. Изцяло оспорва исковете.
Твърди, че е предоставил на ищеца сумата от 1000.00 лева, като част от сумата
е усвоена за рефинансиране на друг кредит, а другата е получена от ищеца.
Твърди, че ищецът е получил чистата сума от 216.37 лева. Оспорва да са
налице предпоставките по чл.22 ЗПК. Твърди, че ищецът е приел да сключи
този договор з процесните бързи услуги. Сочи, че размера на
възнаградителната лихва е 235.72 лева.
Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК. Прави възражение по чл.78,
ал.5 ГПК. Моли съда да задължи процесуалния представител на ищеца да
посочи банкова сметка. Моли съда да направи прихващане, ако двете страни
са осъдени на разноски.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се явява и не се
представлява. Депозира писмени молби, с които излага становище по
същността на иска.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в о.с.з
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С оглед доклада по делото, съдът приема, че исковата молба,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 7021/11.02.2025 г. съдът е отделил спорно от
безспорно, както и разпределил доказателствената тежест (л.46-51 от
делото).
Страните не спорят, че е сключен договор за потребителски кредит №
2
40019869966/07.09.2023 г. при следните параметри: главница – 1000 лева, срок
за връщане на заема – 12 месеца, лихвен процент на ден – 0.11 %, договорна
лихва в размер на 235.72 лева, ГПР – 47.45 %, ГЛП – 41.00 %. От главницата
от 100 лева, 783.63 лева са погасили предишен кредит (рефинансиране), като
реално ищецът е получил сумата от 216.37 лева.
Не е спорно, че към договора са били прибавени два пакета от
допълнителни услуги – Фаст в размер на 400.00 лева и Флекси в размер на
280.00 лева. Тези суми също били разсрочени във времето, като се погасявали
заедно с погасителната вноска – месечна вноска, съгласно погасителен план.
Така общата сума, която ищецът следва да върне е 1915.72 лева и да плаща
месечна вноска в размер на 159.64 лева.
Не е спорно, че услугата Фаст представлява услуга по приоритетно
разграждане на искането за кредита, а услугата Флекси – представлява
възможност на ищеца да променя едностранно погасителния план, да отлага
вноски, да прихваща и т.н.
Не е спорно, че договорът е следвало да бъде обезпечен съгласно чл.6 от
Спорно остава между страните дали договорът е недействителен, на
основание чл.11, ал.1 т.10-11 ЗПК – ясно ли е по какъв начин е формиран ГПР,
посочен ли е действителен ГПР, след като в посочения в договора, не е
включен пакета от допълнителни услуги и застрахователната премия.
Спорно остава дали клаузата за пакета от допълнителни услуги е
недействителна, тъй като тя не е включена в ГПР, представлява такса по
чл.10а ЗПК и дали с нея ГПР надвишава размера на чл.19, ал.5 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2, и чл. 12, ал.
1, т. 7 - т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В чл. 24 от
ЗПК е посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и
чл. 143-148 от ЗЗП.
Съгласно посоченото в процесния договор в частта „По поискана и
закупена допълнителна услуга“, при кандидатстването за потребителски
кредит ищецът изрично е поискал да закупи допълнителна услуга „Фаст“ и
допълнителна услуга „Флекси“, съобразно редът за използването им по
общите условия към договора. Уговорено е, че за поисканата и закупена
услуга ищецът дължи заплащане на възнаграждение за услуга "Фаст" и услуга
"Флекси", платими на вноски заедно с месечната погасителна вноска по
кредита.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащането
на такси за действия, свързани с управление на кредита, а ако бъде предвидено
събирането на такива такси - то те трябва да бъдат конкретно и точно
3
посочени в договора. От анализа на закупения пакет от допълнителни услуги
се доказа, че същите по своето правно значение представляват институти като
новация, подновяване, прихващане, опрощаване, споразумение, тъй като с
пакета от допълнителни услуги се цели промяна на погасителния план,
промяна на падежа, размера на вноската като отлагане или отсрочване,
намаляване на вноска като опрощаване. Следователно всички вноски по пакет
допълнителни услуги представляват съществени услуги по усвояване и
управление на кредита, което съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК са забранени.
Посочените такси от закупуване на пакет от допълнителни услуги, на
основание § 1, т. 1 от ДР към ЗПК представлява "Общ разход по кредита за
потребителя" и следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР по чл. 19
ЗПК (възнаграждение на заемополучателя). С включването на тези разходи
под формата на пакет от допълнителни услуги се заобикаля ограничението на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК. А заобикалянето на закона е
самостоятелно основание за нищожен потребителски договор за кредит, на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Съгласно чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Уговореният размер на договорно възнаграждение е част от ГПР по
кредита.
От представените от ищеца доказателствени средства се установи, че
включените такси не са включени в ГПР, а при тяхното включване се получава
ГПР, което е в нарушение на чл.19, ал5 ГПК към датата на сключване на
договора от 07.08.2023 г.
Освен това видно от договора за кредит, пакета от допълнителни услуги
представляват именно услуги като прихващаен, новация, изменение на
вземане, което попадат в ограничението на чл.10а ЗПК.
С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС
съдът приема, че с пакета от допълнителни услуги ответникът, като
кредитодател, заобикаля императивна правна норма, а именно чл.10а ЗПК и
чл.19 ЗПК, с което води до оскъпяване на кредита. Същевременно този пакет
не е включен в ГПР, а представлява възнаграждение на кредитора. Всеки
4
разход, който не е включил при изчисляване на ГПР, но представлява
възнаграждение на кредитора, е нарушение на чл.10а, чл.19 ЗПК. Това води до
невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен,
какво се включва в него. Фактически в договора има липса на посочен ГПР –
нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК.
Ето защо съдът приема, че представеният договор за потребителски
кредит е недействителен, на основание чл.22 ЗПК.
При това положение искът е напълно основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
Освен това ответникът не успя да докаже, че клаузите за допълнителни
услуги са индивидуално уговорено. Налице са неравноправни клаузи по
чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗПотр.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Искът е напълно доказан. Ищецът представя списък (л.78 от делото) и
претендира следните разноски: 76.63 лева – държавна такса (л.4,26 от
делото) и 400.00 лева адвокатско възнаграждение (л.5 от делото).
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът приема,
че възражението следва да се отхвърли. Претендираното възнаграждение
представлява около 200 евро. Това е в пъти под минималното възнаграждение
на свободния пазар в европейските страни за адвокати. С оглед даденото в
решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 на СЕС, съдът следва да прилага
правилата на свободната икономика и пазара при определяне на
възнаграждения. Ето защо 200 евро не е прекомерно с оглед фактическата и
правна сложност на делото. Възнагражденията на адвокати на свободния
пазар започват от минимум 800 евро. Но с оглед факта, че адвокатът на ищеца
не се е явил, делото е със средна правна сложност, то възнаграждение от 200
евро, което е в пъти по-малко от пазарното, е приемливо.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 476.63 лева, представляващи разноски по настоящото дело, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. Х. К., ЕГН
**********, с адрес: ********** и ********** с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: **********, че Договор за паричен заем №
40019869966 от 07.08.2023 г., сключен между Д. Х. К., ЕГН ********** и
„******** с ЕИК *********, е недействителен, на основание чл.22 чл. 11,
ал. 1, т. 10-11, чл.10а и чл. 19 от ЗПК.
5
ОСЪЖДА ********** с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ********** да заплати на Д. Х. К., ЕГН **********, с адрес:
********** сумата от 476.63 лева (четиристотин седемдесет и шест лева и
шестдесет и три стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 1250/2025 г.
по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6