Р Е Ш Е Н И Е
№141
Гр.
Пловдив, 25 януари 2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, 29-ти
състав, в съдебно заседание на двадесет и
втори юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от
председателя административно дело № 2765
по описа за 2020 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Р.Й.Й.,
ЕГН: ********** ***, с посочен съдебен адрес:*** против Ревизионен акт №
Р-16001620000210-091-001 от 10.07.2020 г.,
издаден от В.И.– началник сектор, възложил ревизията, и Р.Т.– главен инспектор
по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 460 от 18.09.2020г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” (ОДОП) гр. Пловдив, с който са установени допълнителни задължения за
данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 1 573,04лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 829,67лв., за 2015г. - в размер на
1 725,97лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 734,59лв., за 2016г. -
в размер на 2 817,82лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 913,52лв. и
за 2017г. в размер на 1 250,26лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
278,55лв., както и вноски за ДОО, както следва: за 2014г. ДОО в размер на
2 068,48лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 090,98лв., ДЗПО
– УПФ в размер на 808лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 426,16лв. и ЗО
в размер на 1 292,80лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 681,86лв.;
за 2015г. - ДОО в размер на 2 332,29лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 992,64лв., ДЗПО – УПФ в размер на 911,05лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 387,75лв. и ЗО в размер на 1 457,68лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 620,40лв.; за 2016г. ДОО в размер на 3 348,48лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 1 085,55лв., ДЗПО – УПФ в размер на
1 308лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 424,04лв. и ЗО в размер на
2 092,80лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 678,47лв.; за 2017г.
ДОО в размер на 1 595,29лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
355,42лв., ДЗПО – УПФ в размер на 578лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
128,78лв. и ЗО в размер на 924,81лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
206,04лв.
Жалбоподателят оспорва РА и иска
неговата отмяна като незаконосъобразен. В жалбата с твърди, че неправилно
ревизиращите органи по приходите и горестоящият административен орган са
приели, че са налице основанията по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК за провеждане на
ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Сочи се, че неправилно е
определен размерът на началното салдо на парични средства към 01.01.2014 г. в
размер на 0 лв. Изложени са съображения, че логично и житейски не било
оправдано лице на 35 години, с трудов стаж над 17 години да не разполага със
спестени парични средства в порядъка на 20 000 лв., които са с източник
получавани трудови възнаграждения и финансова помощ от роднини и близки. Акцентира
се и на факта, че за ФЛ не съществува законово задължение да издава и съхранява
приходни и разходни документи, съответно да води счетоводство за получени от него
доходи и извършените разходи за съответната календарна година. Като неправилен се
определя и изводът за укрити доходи само въз основа на кредитните обороти по
личните банкови сметки. В тази връзка се твърди, че не е извършен анализ на
дебитните обороти по банковите сметки на ФЛ и ако беше направен такъв анализ,
би се достигнало до различен извод, а именно, че изтеглените парични средства е
възможно да са били внесени на каса по същите, или други банкови сметки, във
времеви период, следващ тегленето им, без междувременно да са били направени
разходи за покупки в значителен размер. Сочи се, че необосновано не са
кредитирани и обясненията и представените документи, удостоверяващи изплатени
дивиденти от дружеството „Променидж“ ООД, в което жалбоподателят е съдружник,
като протоколите, отразяващи взетите решения за изплащане на дивидент следват
обявените в ТР протоколи за приемане на ГФО за съответните финансови години и
не е налице изискване в ГФО да се отразява текущо изплащане на дивидент. В тази
връзка се твърди, че необосновано е игнорирано обстоятелството, че своевременно
е декларирано разпределението на дивидент на съдружниците и дружеството е
удържало дължимия данък при източника, съобразно изискването на чл. 38, ал. 1
от ЗДДФЛ. Сочи се, че са погрешни
изводите на ревизиращия екип за неприемане твърденията на ревизираното лице за
това, че част от сумите, които е внасяло по личните си сметки са с източник изтеглени суми от банковите
сметки на представляваното от него дружество
„Променидж“ ООД, които суми са използвани за покриване на лични нужди на
Й..
В съдебното заседание жалбоподателят
се представлява от двама пълномощници адв. Ч. и адв. Й., които поддържат
жалбата. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски,
съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата – Директор на
Дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
юр. К., заявява становище за
неоснователност на жалбата в писмена молба, в съдебно заседание и в представени
писмени бележки. Претендира се присъждане юрисконсултско възнаграждение и е
заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Подробни
съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена
защита.
Прокуратурата, надлежно уведомена,
не е встъпила в производството.
По делото е било направено искане за
спиране изпълнението на обжалвания ревизионен акт, което е оставено без
уважение с определение на съда от 11.11.2020 г.
Ревизионният акт е обжалван в
предвидения за това срок пред контролния в приходната администрация орган,
който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на
Дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална
допустимост.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Ревизионното производство е било
предхождано от проверка за установяване и съпоставка на имущество и доходи,
документирана с протокол № ПФ-16001619000420-073-001 от 20.12.2019 г. и доклад,
съдържащ препоръка за възлагане на ревизия на жалбоподателя. Събраните при
проверката доказателства са били приобщени надлежно към доказателствения
материал на ревизионното производство с протокол № Р-16001620000210-ППД-001 от
15.01.2020 г. Началото на ревизионното производство е
сложено със ЗВР № Р-16001620000210-020-001/13.01.2020 г., издадена от началник сектор в ТД на НАП – гр.
Пловдив на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и с предмет данъчни задължения
за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от
01.01.2014г. до 31.12.2017г. Определен е краен срок на ревизионното
производство до три месеца, считано от датата на връчване на ЗВР, направено по
електронен път на 15.01.2020 г. Преди изтичане на посочения срок, със заповед №
Р-16001620000210-023-001 от 03.04.2020г. ревизията е спряна на основание чл.
34, ал. 1, т. 1 от ДОПК, поради ползване на отпуск за временна
неработоспособност от член на ревизиращия екип. Със заповед №
Р-16001620000210-143-001 от 21.04.2020г. ревизионното производство е
възобновено, като е определен срок след възобновяването до 04.05.2020 г. С
последваща ЗИЗВР № Р-16001620000210-020-002 от 29.04.2020 г. е определен нов краен срок на ревизионното
производство до 04.06.2020 г. и е разширен обхватът му, като към проверяваните
задължения са включени вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за самоосигуряващо се
лице за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г.
Ревизията е възложена от надлежно упълномощен
с правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК орган по приходите,
съгласно представена по делото заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. на Директора на
ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 3 – 5). Ревизионният акт е издаден от компетентен
орган по приходите, определен да изпълнява функциите на ръководител на екип в
дирекция „Контрол“, съгласно представена по делото заповед №
РД-09-1801/28.09.2018г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 6 – 7).
Съставен е Ревизионен доклад № Р-16001619005196-092-001/23.06.2020 г., в срока по чл. 117 от ДОПК, като против констатациите в РД не е било
подадено възражение. В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на
съставения РД, е издаден и процесният РА № Р-16001619005196-091-001/21.07.2020 г.
Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от
надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен
орган. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма,
съответно са представени доказателства за валидност на електронните подписи на
всички членове на ревизиращия екип и на органа по приходите, възложил ревизията
(оптичен носител на л. 8).
Съобразно отразеното в РД, РА и в решение №
460 от 18.09.2020 г., предмет на
обжалване са данъчни задължения по ЗДДФЛ и вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се
лице, установени при следните направени констатации от ревизиращия екип: Жалбоподателят
е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ за доходите,
получени от него през ревизирания период. Й. е съдружник в дружеството
„Променидж“ ООД и управител на дружеството „Ейлхаус Пловдив“ ООД, като е
установено, че не е получавал доходи от управление на второто дружество. През
ревизирания период лицето е закупило недвижим имот – апартамент в гр. Пловдив,
бул. „Дунав“ ****от продавач „Галакси инвестмънт груп“ ООД с нотариален акт №
76 от 21.12.2017 г. Стойността на недвижимия имот е 23 500 евро (левова
равностойност 45 962 лв.) и е изплатена изцяло по банков път на 19.12.2017
г. от банкова сметка *** „Алианц банк България“ АД. Извършен е анализ на движението
на парични средства в „Инвестбанк“ АД, „Алианц банк България“ АД и „Уникредит
Булбанк“ АД, при който са установени следните салда по банкови сметки по
години: - за 2014 г. парични средства към 01.01.2014 г. в размер на 0 лв. и към
31.12.2014 г. в размер на 21 200 лв. (таблица на л. 52 гръб - 53); -за
2015г. парични средства към 01.01.2015 г. в размер на 21 200 лв. и към
31.12.2015 г. в размер на 44 460,99лв. (таблица на л. 53 – 53 гръб); -за
2016 г. парични средства към 01.01.2016 г. в размер на 44 460,99 лв. и към
31.12.2016 г. в размер на 80 688,81лв. (таблица на л. 53 гръб – 54 гръб) и
за 2017 г. парични средства към 01.01.2017 г. в размер на 80 688,81 лв. и
към 31.12.2017 г. в размер на 99 745,12 лв. (таблица на л. 54 гръб – 55). Констатирано
е, че през ревизирания период РЛ е внасяло парични средства по банковите си
сметки в общ размер на 96 836,04 лв., с част от които в края на 2017 г. е
закупил недвижим имот. В отговор на ИПДПОЗЛ за произхода на паричните средства,
внесени по банкови сметки в „Алианц банк България“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД
в края на 2014 г. са депозирани писмени обяснения, че представляват
„спестявания от доходи от трудови правоотношения, реализирани преди 2009 г. и
подаръци от роднини в чужбина“ и се заявява, че за през периода 2015г. – 2017г.
ревизираното лице е изтеглило от банковата сметка на „Променидж“ ООД парични
средства, част от които в размер на 48 000 лв. е внесло по своя банкова
сметка. ***дент, изплатен от печалбите на дружеството, при получаването на
който е заплатен данък върху дивидента. Като друг източник на доход е посочено
дарение от майка му М.Й., предоставено през 2017 г. Извършени са проверки на
декларираните от РЛ данни, като са изискани документи и писмени обяснения от
майка му М.Й. и са извършени проверки в ИС на НАП. В отговор на ИПДПОТЛ Й. е
представила договор за дарение на парични средства от 01.12.2017 г. с предмет
парична сума в размер на 30 000 евро, която е изтеглена от банкова сметка ***.11.2017
г. Като източник на паричните средства е посочена продажба на поземлен имот в
с. Брестник през 2004 г. Извършена е допълнителна проверка на имущественото
състояние и реализираните доходи от Й., при която е установено, че същата се
намира в трудови правоотношения, считано то 31.03.1987 г. на длъжност
„кинезитерапевт“, притежава ½ идеална част от недвижим имот апартамент в
гр. Пловдив, бул. „Източен“ ***, придобит чрез дарение през 1999 г., поземлен
имот в гр. Попово, придобит чрез дарение през 2014 г. и лек автомобил марка
Фолксваген, модел Поло, придобит през 2009 г. Освен доходите от трудови
правоотношения, лицето декларира и доходи от аренда, считано от 2017 г. и при
проверката се потвърждава извършената продажба на недвижим имот в с. Брестник,
съответно парични средства, депозирани по банкова сметка ***.04.2012 г. в
размер на 26 887,32 евро. При извършената проверка е направен извод, че
дарителката М.Й. разполага с парични средства в размер на 30 000 евро с
доказан произход, които са предмет на направено дарение към сина й на
01.12.2017 г. Посочената парична сума с левова равностойност в размер на
58 674,90 лв. е намерила отражение в приходната част на паричния поток за
2017 г. (таблица на л. 54 гръб – 55). Направена е констатация, че част от
получените като дарение парични средства в размер на 25 000 евро са
внесени по банкова сметка *** „Алианц банк България“ АД на 19.12.2017 г., а
остатъкът от парични средства в размер на 5 000 евро (левова равностойност
9 779,15лв.) е останала налична парична сума в брой при РЛ към 31.12.2017 г.
В хода на проверката, предхождаща ревизията, са проверени твърденията на РЛ, че
са изтеглени парични средства от фирмената сметка на дружеството „Променидж“
ООД, които са внесени по лична банкова сметка *** Й.. Съгласно представеното
извлечение от сметка в „Алианц банк България“ АД по личната сметка на РЛ са
направени следните вноски: за 2014 г. в размер на 3 000 лв., през 2015 г.
в размер на 18 000 лв., през 2016 г. в размер на 19 000 лв. и през
2017 г. в размер на 16 500 лв., или парични суми в общ размер на 56 500
лв. По отношение на твърдението за изплатен дивидент от печалбите на
„Променидж“ ООД първоначално в хода на проверката с придружително писмо от
04.07.2019 г. са представени подадена декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201
от ЗКПО за второ тримесечие на 2019 г. с дата от 03.07.2019 г., в която е
деклариран данък при източника от изплатен дивидент в размер на 2 400 лв.
Представени са и 5 бр. протоколи от проведени общи събрания на съдружниците в
„Променидж“ ООД от 25.04.2019 г., 03.05.2019 г., 06.06.2019 г., 14.06.2019 г. и
27.06.2019 г. (л. 50), РКО за изплатени суми, съвпадащи със сумите от
протоколите и посочени контировки по счетоводни сметки за начисляване и
изплащане на дивидента. При извършена допълнителна проверка за подадената
декларация по чл.55 от ЗДДФЛ е установено, че в последствие същата е анулирана
и са подадени декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО за 2015 г., 2016 г.
и 2017 г. С придружително писмо от 02.08.2019 г. са представени протоколи от
общото събрание на дружеството с различни дати и различно съдържание, РКО за
изтеглени суми от Й. от касата на „Променидж“ ООД, оборотни ведомости и баланси
на дружеството (л. 50 – 50 гръб). Данните в представените документи са
съпоставени с данните, декларирани от дружеството в Търговския регистър (в ГФО
и Баланс за съответната година), при което са констатирани редица
несъответствия, подробно описани на л. 50 гръб – 51). Направен е краен извод,
че е направен опит след възлагане на проверката за имущественото състояние и
доходите на Й. да бъдат извършени промени в данните в публикуваните ГФО и
Баланс на дружеството „Променидж“ ООД за периода от 2015 г. до 2017 г., с цел
обслужване на защитната теза на лицето, че от дружеството са му заплатени
дивиденти. Всички тези действия са предприети през лятото на 2019 г., след като
на проверяваното лице е връчено ИПДПОЗЛ, с което е изискано представянето на
документи и писмени обяснения за източниците на доходи, които са трансформирани
в парични средства, намерили отражение във вноски по банковите му сметки. Тъй
като последният трудов договор на Й. с „Нелбо инженеринг“ ООД е прекратен на
01.11.2007 г., а вноските по банкови сметки са направени в края на 2014 г. е
направен извод, че няма представени доказателства за спестявания на парични
средства и техният размер за дълъг период от време – 7 години. През 2014 г. от
фирмената сметка на „Променидж“ ООД в „Алианц банк България“ АД е изтеглена
парична сума в размер на 3 000 лв., която е внесена по лична сметка на Й.
в същата банка на 29.12.2014 г. По отношение на внесената парична сума в размер
на 15 000 лв. по банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД не са
представени документи за произход на паричните средства, единствено е налице
декларативно твърдение, че е с произход „трудови правоотношения преди 2009 г. и
подаръци от роднини в чужбина“.
При анализ на събраните доказателства е
направен извод, че РЛ не разполага с налични парични средства в брой в размери,
които да му позволят да направи вноски по свои банкови сметки в размер на 21 200
лв. през 2014 г. Прието е, че лицето разполага към 01.01.2014 г. с налични
парични средства в брой в размер на 0 лв. При извършената рекапитулация на
парични средства за ревизирания период 2014 г. – 2017 г. (постъпления и
разходи) ревизиращите органи по приходите са установили, че РЛ е придобило
недвижим имот през 2017 г. на стойност 45 962 лв. и е внасяло по банковите
си сметки суми в значителен размер (посочени като размери в таблиците на л. 52
гръб - 55).
В
резултат на извършения анализ и изготвената съпоставка на имущественото
състояние на лицето и получените доходи и доказани приходи на ЗЛ, ревизиращият
екип е установил наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК
/налице са данни за укрити приходи или доходи/ за определяне на данъчните
основи по години по реда на чл.122, ал. 2 от същия кодекс. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК е връчено уведомление и
декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Установено е превишение на направените
разходи над декларираните и получени от Й. доходи, както следва: -за 2014 г.
със сумата в размер на 21 200 лв. (таблица на л. 52 гръб – 53), като недостигът
на парични средства се формира от направени вноски по банкови сметки; -за 2015 г.
със сумата в размер на 23 260,99 лв. (таблица на л. 53– 53 гръб), като недостигът
се формира от направени вноски по банкови сметки, като в началото на годината
са налични средства в размер на 21 200 лв., а в края на годината – в
размер на 44 460,99 лв.;-за 2016 г. е установен недостиг на парични
средства в размер на 36 227,82 лв. (таблица на л. 54 – 54 гръб), формиран
от направени вноски по банкови сметки, като в началото на годината са налични
парични средства в размер на 44 460,99лв., а в края на годината – в размер
на 80 688,81лв.; -за 2017г. е установен недостиг на парични средства в
размер на 17 080,10лв. (таблица на л. 54 гръб – 55), като недостигът се
формира от направени вноски по банкови сметки, като в началото на годината са
налични средства в размер на 80 688,81лв., а в края на годината – в размер
на 99 745,12лв. и от закупен недвижим имот на стойност 45 962лв. Посочените парични средства с неустановен произход за съответната година са
приети за облагаем доход, върху който са дължими вноски за ЗОВ (за годишно
изравняване). С подадени декларации обр. 6 жалбоподателят е декларирал
осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО (като съдружник в търговско
дружество), съответно е внесъл авансови вноски върху минималния размер на
осигурителния доход за съответното година, съгласно ЗБДОО. Тъй като за всеки
един от ревизираните периоди са установени облагаеми доходи с неустановен
източник по чл. 122 от ДОПК, на основание чл. 124а от ДОПК са изчислени ЗОВ за
годишно изравняване върху сума, представляваща разлика между размера на
осигурителния доход с неустановен произход и доходът, върху който са внесени
авансови вноски. Така, за 2014г. са изчислени вноски за ДОО (12,8%), ДЗПО – УПФ
(5%) и ЗО (8%) върху осигурителен доход в размер на 16 160лв. =
21 200лв. – 5 040лв. (констатации на л. 59 и л. 64 гръб), съответно в
размер на 2 068,48лв., 808лв. и 1 696лв., ведно с прилежащите лихви.
По аналогичен начин са изчислени вноските за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за годишно
изравняване за 2015г., 2016г. и 2017г. (констатации на л. 60 – 60 гръб и л. 65
гръб; л. 61 гръб и л. 66 гръб; л. 63 и л. 67 гръб). За 2016г. при изчисление на
вноските за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за годишно изравняване е съобразено, че
облагаемият доход с неустановен източник надвишава максималния годишен размер
на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО и съответно е ограничен до размера от 31 200
лв.
При приспадане на допълнително определените по чл. 124а от ДОПК ЗОВ за годишно
изравняване от облагаемия доход с неустановен източник, е изчислена данъчна
основа по реда на чл. 122 от ДОПК в следните размери: за 2014г. в размер на
15 730,40лв. (таблица на първа л. 56 гръб), за 2015г. в размер на
28 178,22лв. (таблица втора на л. 56 гръб), за 2016г. в размер на
28 178,22лв. (таблица първа на л. 57) и за 2017г. в размер на
12 502,64лв. (таблица втора на л. 57). Върху така изчислените данъчни
основи е прието, че е дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ (10%), както
следва: в размер на 1 573,04лв. за 2014г., в размер на 1 725,97лв. за
2015г., в размер на 2 817,82лв. за 2016г. и в размер на 1 250,26лв.
за 2017 г., ведно с прилежащите лихви. Тъй като през годината няма внесен данък
върху доход с установен източник, допълнително установените задължения се
явяват същевременно и дължими суми за довнасяне за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
В хода на съдебното обжалване на ревизионния
акт е прието заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза,
изпълнено от вещото лице А.С., с направено възражение за необоснованост от
процесуалния представител на ответника, като основаващо се на данни на
„новосъставена счетоводна отчетност“. След анализ на представени по делото
писмени доказателства, включително допълнителна проверка на документи в
счетоводството на „Променидж“ ООД вещото лице е дало следните отговори на
поставените задачи: -съгласно данните в представените по делото 8бр. протоколи
от заседание на общото събрание на „Променидж“ ООД и 8бр. РКО, издадени от
същото дружество (л. 317 – 326) е взето решение на жалбоподателя Й. да бъде
разпределена печалба преди облагане с данък върху дивидента в общ размер на
47 999,99лв. (по протокол от 01.04.2015г. – 10 000лв.; по протокол от
15.04.2015г. – 8 947,36лв.; по протокол от 04.04.2016г. –
4 210,53лв.; по протокол от 05.07.2016г. – 7 368,42лв.; по протокол
от 04.05.2017г. – 2 631,58лв.; по протокол от 01.06.2017г. –
10 000лв.; по протокол от 05.06.2017г. – 3 157,89лв.; по протокол от
09.06.2017г. – 1 684,21лв.). Издадени са РКО за изплатени суми от касата
на дружеството на датите на решенията на общото събрание. След приспадане на
сумата на данъка върху дивидента от платеца на дохода, на жалбоподателя е
заплатена по РКО сумата в общ размер на 45 600лв.
-съгласно данните в счетоводна справка
Хронологична ведомост синтетична за сметка 425 Задължения за съучастия на
„Променижд“ ООД са взети следните счетоводни записвания, които могат да се
обвържат със взетите решения от общото събрание на дружеството и издадените РКО
за изплащане на парични суми в брой на съдружника Й.: дебит сметка 122
Неразпределена печалба от минали години срещу кредит сметка 425 Задължения за
съучастия и дебит сметка 425 Задължения за съучастия срещу кредит сметка 454
Разчети за данък дивидент и кредит сметка 501 Каса в лева със сумите, посочени
в протоколите и РКО, издадени за периода 2015г. – 2017г. (л. 510 – 512). Според
вещото лице съставените счетоводни записвания отговарят на предмета на
протоколите и РКО за изплащане на дивидент. Датите и сумите на счетоводните
операции също отговарят на първичните документи. Съгласно данните в оборотни
ведомости на „Променидж“ ООД за 2015г., 2016г. и 2017г. (л. 340, л. 338 и л.
334) по дебита на сметка 122 Неразпределени печалби от минали години е налице
оборот в размер на 18 947,36лв. за 2015г., на 11 578,95лв. за 2016г.
и на 17 473,68лв. за 2017г., които суми отговарят на стойността на
разпределените суми като дивидент на Й. по посочените протоколи и РКО, издадени
през периода 2015г. – 2017г. Същевременно вещото лице е установило, че са
налице разминавания между данните в оборотните ведомости и данните в
публикуваните баланси към 31.12. на съответната година в Търговския регистър (в
балансите салдото на неразпределената печалба от минали години е по-голямо от
това в оборотните ведомости – констатации на л. 512 – 513). Вещото лице е посочило
и че в оборотните ведомости на „Променидж“ ООД не е осчетоводено изплащане на
дивидент за 2015, 2016 и 2017 г., и
салдата по справките отговарят на посочените суми в публикувания баланс на
дружеството към 31.12. на съответната година. В експертизата е изрично
посочено, че съгласно обясненията на счетоводителя на „Променидж“ ООД
първичните счетоводни документи и РКО не са били осчетоводени към датите на
тяхното съставяне, като органите по приходите са изискали осчетоводяването им
със заявление, че ще бъде издадено предписание, което да послужи за корекция на
ГФО за 2015г., 2016г. и 2017г. Въз основа на това указание счетоводителят е
направил корекцията и е представил нови счетоводни справки с отразяване на
изплатените дивиденти на Й.. Впоследствие обаче, не било дадено писмено
предписание за корекции и новосъздадените операции „са били изтрити“, като
счетоводните данни „са върнати в първоначалния си вид“. Това е описано от
експертизата като обяснение за наличието на оборотни ведомости и счетоводни
справки с различни начални и крайни салда (по делото и в счетоводството).
Вещото лице е установило, че за да се изправи грешката от неосчетоводяване
текущо на протоколите за разпределение на дивидент и РКО към 2015 г., 2016 г. и
2017 г., през 2019 г. е съставена счетоводна операция за общата сума на
разпределения дивидент в размер на 48 000 лв., в която връзка на вещото
лице е представена за проверка оборотна ведомост за 2019 г., от данните в която
било видно, че по дебита на сметка 122 Неразпределена печалба от минали години
е отразен дебитен оборот от 48 000лв. срещу кредита на сметка 425
Задължения за съучастия. Отразените данни се подкрепяли от декларация по чл.
55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО с дата 03.07.2019 г., с посочена дължима
сума за окончателен данък за доходи дивиденти и ликвидационни дялове в размер
на 2400 лв, съответстваща на начислен данък в размер на 5% върху изплатени дивиденти в размер на
48 000 лева. Обсъдени са представени по делото протоколи на общото
събрание на „Променидж“ ООД от м. 04, 05 и 06.2019 г. за разпределение на
дивидент на Й. в общ размер на 48 000 лв, като според счетоводството на
дружеството протоколите, съставени през 2019 г.
всъщност отразявали изплатени суми за дивидент през 2015 г., 2016 г. и
2017 г. ССЕ е извършила преизчисление на паричния поток на жалбоподателя Й. за
2015г., 2016г. и 2017г., като в приходната част на паричния поток са включени
твърдени като изплатени суми за дивидент от дружеството „Променидж“ ООД,
съответно в размер на 18 000 лв., на 11 000 лв. и на 16 600 лв.
(таблици на л. 514 – 516). При преизчислението на постъпленията на парични
средства и разходваните парични средства се установява недостиг на парични
средства (превишение на разходите над доходите с установен произход) със сумите
съответно в размер на 5 260,99лв. за 2015г., 25 227,82лв. за 2016г. и
480,10лв. за 2017г. Извършено е от ССЕ и преизчисление на дължимия данък по чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ при използване подхода на ревизиращия екип, като от
недостига на парични средства, приет за облагаем доход с неустановен източник,
се приспадат внесените от РЛ авансови вноски за ЗОВ и преизчислени вноски за
годишно изравняване (л. 516 – 517). Изчислени са вноски за годишно изравняване
за 2015 г. в общ размер на 57,02лв., съответно данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ
в размер на 390,37лв. (таблица втора на л. 516), вноски за годишно изравняване
за 2016г. в общ размер на 5 208,46лв., съответно данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 1 871,90лв. (таблица първа на л. 517) и е посочено, че
не се дължат вноски за годишно изравняване и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за
2017г. (таблица втора на л. 517).
Към доказателствения материал по делото са
приобщени оборотни ведомости на „Променидж“ ООД за 2018г. – 2бр.; за 2015г.,
2016г. и 2017г. (л. 524 – 532). В разпита в съдебно заседание по приемане на
заключението вещото лице е направило пояснения относно това, че са създадени документи
през 2019г., които отразяват дивиденти, разпределени през 2015г.-2017г., което
според вещото лице не е правилно и е следвало при наличие на допусната грешка
да се коригиран ГФО, които вече са били публикувани.
Съдът принципно кредитира заключението на ССЕ
като изготвено с необходимите професионални знания и опит, но намира, че не
може да основе изводите си върху направеното от вещото лице преизчисление на
паричния поток и произтичащите от това последици, като се има предвид, че те са
основани на противоречиви изходни доказателства.
Основните възражения на жалбоподателя са в
няколко насоки: относно наличието на основания за провеждане на ревизията по
особения ред на чл. 122 от ДОПК и относно приемането на внесените парични
средства по банкови сметки за средства с неустановен произход, а не за такива с
произход дивидент, изплатен от дружеството „Променидж“ ООД. По отношение на
другите суми, включени в приходната и разходната част на паричния поток, в
жалбата не се посочват конкретни възражения. По отношение приетия от
ревизиращия екип размер на началното салдо на Й., следва да бъдат изложени
следните аргументи: твърденията на жалбоподателя са в насока, че към 01.01.2014
г. е разполагал с парична сума в размер на около 20 000 лв., за която
е уточнено, че се формира от лични спестявания и извършени дарения от близки и
роднини от чужбина. Според него, през 2014 г. е навършил 35 години и има трудов
стаж от 17 години, който е достатъчен за натрупване на спестяванията.
Твърденията му са подложени на проверка и въз основа на резултатите от нея е
установено, че трудовото правоотношение на Й. с „Нелбо инженеринг“ ООД е
прекратено през м. 11.2007 г., т.е. не са представени доказателства за
наличието на други трудови правоотношения непосредствено в период преди
ревизирания, съответно възможност да бъдат спестени парични средства от тях.
Липсват каквито и да било доказателства относно твърдението за извършени
дарения от роднини в чужбина. Същевременно, при анализ на движението на парични
средства по банкови сметки в „Алианц банк България“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД
и „Инвестбанк“ АД са констатирани направени вноски в брой, както следва: по
банкова сметка ***змер на 3 000 лв. на 29.12.2014 г. (констатация на л. 49);
по банкова сметка *** - в размер на 15 000 лв. отново на 29.12.2014 г.
(констатация на л. 49 гръб) и по банкова сметка *** – в размер на 3 200лв.
на 30.12.2014 г. (констатация на л. 49 гръб). По делото не са представени каквито
и да било доказателства за произхода точно на тези внесени парични средства,
както и доказателства за извършено прехвърляне на внесени парични средства от
една банкова сметка ***. Единствено твърдение за произход на средствата,
внесени по банкови сметки се съдържа в писмено обяснение в отговор на ИПДПОЗЛ №
16001620000210-040-001 от 20.02.2020 г. (л. 392 – 393), депозирано в хода на
ревизията, съгласно съдържанието на което „лични спестявания от трудови
правоотношения е съхранявал в дома си и периодично е внасял по банкови сметки.
Получавал е и парични суми от роднини, но не знае какви доказателства да
представи“. В жалбата е направено възражение, че жалбоподателят, като ФЛ не е
длъжен да води счетоводна отчетност на получените и разходвани парични средства.
С оглед на характера на ревизионното производство, като такова по особения ред
на чл. 122 от ДОПК, в тежест на ревизираното лице е било да ангажира
доказателства за твърденията си. В конкретния случай, според настоящия съдебен
състав, обосновано органите на приходната администрация са възприели наличието
на основание за провеждане на ревизия по особения ред по смисъла на чл.122,
ал.1, т.2 от ДОПК, а именно наличие на данни за укрити приходи или доходи. В
тази насока са данните, съдържащи се в приобщените в хода и към ревизионното
производство писмени доказателства, както и установеното обстоятелство на
недеклариране на получени доходи в периода 2014 г.- 2017 г. доходи, останали с
неустановен произход. Така, доказателства за произхода на паричните
средства, внесени по банкови сметки в рамките на 2 дни в края на 2014 г., не са
представени, нито в хода на ревизията, нито са ангажирани пред съда, а само са
направени декларативни твърдения за произхода им. Затова и правилен е бил
изводът на ревизиращия екип, че началното салдо на парични средства към
01.01.2014 г. следва да бъде прието на 0 лв., съответно направените парични
вноски в брой по банкови сметки в общ размер на 21 200 лв. (за два дни –
на 29.12.2014 г. и на 30.12.2014 г.) да бъдат третирани като превишение, като в
тази насока и правилни са изводите на ревизиращите органи, основани на
събраните доказателства относно липсата на установени трудови правоотношения на
жалбоподателя за значителен период от време, както и липса на получавани доходи
от жалбоподателя в качеството му на управител на дружество.
Налице е възражение в жалбата, което се отнася
до установен източник на паричните средства, като изтеглени от банкова сметка ***
„Променидж“ ООД и дали внесените парични средства по личните банкови сметки на Й.
са с твърдения от него произход – изплатен дивидент от печалбите на
дружеството, в което е съдружник. В тази връзка при проверката, предхождаща
ревизията и при ревизионното производство са депозирани писмени обяснения,
съдържащи изключително противоречиви данни: съгласно съдържанието на писмено
обяснение на л. 253, депозирано в отговор на ИПДПОЗЛ №
ПФ-16001619000420-040-001 от 27.05.2019 г. през периода 2015г. – 2017г. Й. „е
теглил“ суми от фирмената сметка на „Променидж“ ООД, като част от тях в размер
на 48 000 лв. след това е внесъл в своя лична банкова сметка. ***рмени
като изплатен дивидент едва през 2019 г. (т.е. след започване на проверката за
установяване на факти и обстоятелства). Настоящият съдебен състав констатира,
че са представени изключително противоречиви доказателства относно твърденията
за изплатен дивидент от печалбите на дружеството „Променидж“ ООД. Представени
са протоколи, съдържащи решения на общото събрание на дружеството за
разпределяне на печалбата, съставени през периода 25.04.2019 г. – 27.06.2019 г.,
съгласно които в полза на Р.Й. се разпределя част от неразпределената печалба в
общ размер на 48 000 лв. Протоколите са придружени от РКО, но без подпис
на изплатил сумата, съгласно които на лицето са изплатени парични суми в брой
от касата на дружеството. Посоченото се разминава със съдържанието на писмените
обяснения, депозирани при проверката, съгласно които сумите са изтеглени от
фирмената сметка на „Променидж“ ООД“. В този смисъл, не може да се направи
категоричен и несъмнен извод относно начина на получаване на твърдените парични
суми като дивидент – по касов път от касата на дружеството, както е посочено в
обяснения от 30.09.2019 г. или чрез изтегляне на сумите от банковата сметка на
дружеството, както Й. сочи в обясненията си от 11.07.2019 г. Освен това, през
2015 г. са констатирани направени вноски на парични средства в брой по банкова
сметка *** Й. в „Алианц банк България“ АД на 05.01.2015 г., 07.01.2015 г.,
13.01.2015 г., 16.01.2015 г. и 29.01.2015 г. в общ размер на 18 000 лв.
(вноски от по 3 000 лв.) и направена вноска на парични средства в брой по банкова
сметка *** Й. в „Уникредит Булбанк“ АД на 27.01.2015 г. (3 000 лв.).
Вноските на парични средства в общ размер на 21 000 лв. са направени
единствено през месец януари 2015 г., но те предхождат като дати протоколите за
решения на ОС на „Променидж“ ООД за разпределяне на дивидент, както и датите на
получаване на сумите за дивидент през 2015г., посочени в приложените РКО. Дори
да се приеме, че сумата в размер на 18 000 лв. е изплатена действително в
брой от касата на дружеството на 01.04.2015 г. и на 15.04.2015 г., то това е станало в последващ
момент спрямо направените вноски в брой по банкова сметка, ***. Следва да бъде
акцентирано и на обстоятелството, че вноските по банкови сметки са в по-голям
размер от размера на твърдения като изплатен дивидент и при липсата на данни за
други реализирани доходи, не може в действителност да се установи източникът на
доход, трансформиран в парични средства в брой.
Аналогично е положението с вноските на парични
средства в брой за 2016 г. по банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД в общ
размер на 17 000 лв., направени на 18.01.2016 г., 28.02.2016 г.,
15.04.2016 г., 18.07.2016 г., 08.08.2016 г., 10.10.2016 г. и 19.12.2016 г. и по
банкова сметка *** „Алианц банк България“ АД в общ размер на 17 000 лв.,
направени на 18.01.2016 г., 08.02.2016 г., 14.07.2016 г., 06.12.2016 г. и
12.12.2016 г. Част от тях (тези, направени през месец януари и месец февруари)
предхождат като дати протоколите за решенията на ОС на „Променидж“ ООД за разпределяне
на дивидент, като дори да се приеме, че сумата от 11 000 лв. е изплатена в
брой от касата на дружеството на 04.04.2016 г. и 05.07.2016 г., както е
отразено по РКО, то само през януари и
февруари и по двете банкови сметки, сиреч преди датата на решенията на ОС на
дружеството от април и юли 2017 г., е
внесена сума в такъв общ размер. Общата стойност на всички направени вноски по
банкови сметки през 2016 г. отново се разминава с размера на твърдените като
изплатени дивиденти на лицето от печалбата на „Променидж“ ООД, дори в случай,
че се приеме, че са прехвърляни парични средства от едната банкова сметка ***,
а не са били изплащани с РКО, което отново сочи на липса на установен конкретен
произход на внесените по сметките на ревизираното лице суми.
Аналогично е положението и с вноските на
парични средства в брой за 2017 г. по банкова сметка *** „Алианц банк България“
АД в общ размер на 16 500 лв. на 29.03.2017 г., 04.04.2017 г., 16.05.2017 г.
и 14.07.2017 г. и по банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД в размер на 3 000
лв. на 27.03.2017 г. или общо 19 500 лева. Отново част от тях (тези,
направени през месец март и април) предхождат като дати протоколите за решения
на ОС на „Променидж“ ООД за разпределяне на дивидент ако се приеме, че сумата от
16 600 лв. е изплатена в брой от касата на дружеството на различни дати
през месец май и юни 2017 г. Освен това, както се посочи и по-горе, размерът на
сумите, внасяни в банковите сметки на ревизираното лице, надхвърля този на
твърдените като изплатени дивиденти за 2017г.
В хода на съдебното обжалване е поддържана
тезата, че направените в брой по банкови сметки вноски на парични средства са
от доход с установен произход - изплатените дивиденти от неразпределената
печалба на дружеството „Променидж“ ООД. Съгласно експертната констатация на
вещото лице по ССЕ, действително са съставени протоколи с решения на общото
събрание на дружеството с посочени години 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и РКО за
изплатени суми от касата на съдружника Й. като разпределен дивидент, но те не
са били текущо осчетоводени през съответната година, а на практика през 2019 г.
Поради тази причина в Търговския регистър са били публикувани ГФО и баланси за
2015 г. до 2017 г., в които не се съдържа информация за начислен и изплатен
дивидент от неразпределена печалба за минали периоди. Впоследствие е направен
опит дивидентите да намерят счетоводно отражение през 2019 г., което обаче е сторено едва след
започване на проверката на ФЛ Й., като е подадена и декларация по чл. 55, ал. 1
и чл. 201 от ЗКПО на 03.07.2019 г., в която е посочен размер на дължимия данък
върху дивидент в размер на 2 400 лв. (48 000 лв. х 5%). Спорен по
делото въпрос се явява доколко е било допустимо коригиране на данни в
счетоводната отчетност на дружеството, в което жалбоподателят е съдружник, след
започване на проверката за установяване на имущественото състояние и доходите
на ФЛ Й.. В случая не са ангажирани каквито и да било доказателства за
твърдяното от счетоводството на „Променидж“ ООД указание, или предписание от ревизиращия екип за извършване
на сочената корекция, в която насока и корекциите, които са били извършени през
2019 г. съдът намира, че са целели единствено обслужване на тезата на РЛ за
изплатени му дивиденти от неразпределена печалба на дружеството, в което е
съдружник. В тази връзка, следва да бъде посочено, че подобни корекции са и
недопустими за извършване, тъй като съгласно разпоредбата на чл.75, ал. 3 от ЗКПО, те могат да се осъществят само, ако се касае до откриване на счетоводна
грешка, свързана с предходната година, а в случая въпросната твърдяна грешка
касае 2015 г., 2016 г. и 2017 г., а не предходната година спрямо 2019 г. При
откриване на счетоводни грешки през текущата година, свързани с минали години
/преди предходната на откриване на грешката/ се следва писмено уведомяване на
компетентния орган по приходите, който в 30-дневен срок от получаване на
уведомлението предприема действия за промяна на данъчния финансов резултат и на
задължението за съответния данъчен период. Доказателства такова да е сторено,
не са ангажирани. Отделно
от това, представените протоколи от ОС на „Променидж“ ООД от 2019 г., описани
долу на стр.6 от ССЕ, за които според експерта от счетоводството на дружеството
се твърди, че отразявали всъщност изплатените суми за дивиденти през 2015 г.,
2016 г. и 2017 г., не могат категорично да бъдат отнесени именно към
разпределение на неразпределена печалба за конкретни минали години, доколкото
те не съдържат никаква такава конкретизация и със същия успех биха могли да се
счетат за такива, касателно разпределяне на неразпределена печалба, осъществено
за първи път през 2019 г. Впрочем, при това положение и като се има предвид, че
са били представени вече съставени протоколи от ОС на дружеството от 2015 г.
2016 г. и 2017 г., за вземане решение за изплащане на дивидент на жалбоподателя
Й., твърдението, че тези нови протоколи от 2019 г. касаят именно разпределени в
полза на жалбоподателя дивиденти от 48 000 лева, извършено през предходни
години и именно по отношение на тях е внесен данък през 2019 г. поради текущото
им осчетоводяване през тази година, остава действително само твърдение, без да
може ясно да се установи твърдяното обстоятелство, нито да стане ясно защо е
било нужно да се съставят пет протокола на ОС на „Променидж“ ООД през 2019 г. и
защо, след като повтарят на практика осъщественото разпределение на печалба от
предходни години, тези протоколи не са със същото съдържание като тези, които
са били съставени през годините 2015, 2016 и 2017 г., респективно какво е наложило промяна в съдържанието на
решенията по отношение на посочените там суми за разпределение. Отделно от
посоченото, след като в ГФО дружеството е посочило, че печалбата за 2015 г.,
2016 г. и 2017 г., ще бъде отнесена в неразпределена печалба, то правилно
органите по приходите не са кредитирали представените им протоколи на ОС,
оборотни ведомости и балански, като са счели, че същите са създадени едва в
хода на контролното производство / проверка по установяване и съпоставка на
имущество и доходи/.
В хода на ревизията правилно е призната като
приход на жалбоподателя за 2017 г. сумата в размер на 30 000 евро (левова
равностойност 56 674,90 лв.), представляваща направено дарение от майка му
М.Й. на 01.12.2017 г. Действително, сумата се явява достатъчна за закупуването
на недвижим имот – апартамент на стойност 45 962 лв., като следва да бъде
отбелязано, че дарението е извършено през месец декември 2017 г. и остатъкът от
него не е бил достатъчен за покриване на констатираните като направени разходи
за годината. При това положение и
правилен е бил изводът на ревизиращия екип за установени превишения от
-17080,10 лева при липса на установени доходи с ясен произход за посочения
период и в такъв размер.
Предвид изложеното и съдът намира, че
ревизионният акт се явява правилен и
законосъобразен в частта му касателно допълнително определените задължения за
данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ върху обща данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ,
която е била и правилно определена по години за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. по
реда на чл.122 от ДОПК. Когато е налице едно противоправно
развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на
някой или някои от фактите, възведени в нормата на чл.122, ал.1 от ДОПК, се
прилага особеният ред за извършване на ревизионно производство, същността на
което е да се установят и анализират онези от изброените в закона обстоятелства
/критерии/, които са относими към конкретния ревизиран данъчен субект, като целта
на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават
максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално
развитие на правоотношението. В конкретният казус се констатира, че органите на
приходната администрация са съобразили и са взели предвид всяко от относимите
за жалбоподателя обстоятелства, съгласно чл.122, ал.2 т.1-16 от ДОПК, като
правилно са анализирали и разгледали критериите, посочени в тази разпоредба,
които са позволили да се определи основа за определяне по възможно
най-достоверния и обективен начин на дължимия данък по отношение на ревизиран
субект.
По отношение на определените задължения за ЗОВ
на Р.Й. ревизиращите органи се приели, че предвид установяване в хода на
ревизионното производство на наличието на предпоставки за преминаване към
особения ред за облагане с преки данъци по чл.122, ал.1 от ДОПК, то следва
приложимостта на разпоредбата на чл.124а от ДОПК. Съгласно същата разпоредбите
на чл.122-124 от ДОПК се прилагат и за установяване на задължителни
осигурителни вноски. При това положение е прието от ревизиращия екип, че след
като лицето не е представило доказателства за това, че произходът на
доходите/приходите, необходими за покриване на разходите му е от дейност, за
която то няма задължение да се осигурява по КСО и ЗЗО, то следва извод, че те
са получени от дейност, която не е инцидентна и се определя като такава на
самоосигуряващо се лице. Следва в тази връзка обаче да бъде съобразено съдържанието
на Тълкувателно решение № 2/2022 г. на ВАС по т.д.
8/2020г., съгласно което не е налице законова презумпция, че доходът с
неустановен произход е от трудова дейност и представлява именно осигурителен
доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл.122, ал.2 от ДОПК при установени при ревизията фактически установявания на обстоятелствата
по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК- укрит доход или недостиг на парични
средства на ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи
доказани разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът
на парични средства /доходи/, осигурили въпросните разходи. В случая, както се
посочи и по-горе при проверка на паричните потоци, е налице установен внос на
парични средства по банковите сметки на ревизираното лице, по отношение на
които не е установено с какъв произход са, поради което и правилно
е отчетено, че е налице основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – данни за
укрити приходи или доходи. В тази връзка в рамките на ревизионния доклад, който
обосновава издадения ревизионен акт е изрично направена констатацията от
ревизиращия екип, че не са събрани доказателства за наличие на парични суми от
трудови правоотношения в периода 2009 г. до 2014 г., както и получени суми от
роднини и поради това е прието, че за периода 2014 г. – 2017 г. Й. е получил
парични суми с неустановен произход. При това положение и като се има предвид,
че констатациите за укрити доходи са били направени по отношение на физическо
лице, което е самоосигуряващо се, то с оглед мотивите на посоченото по-горе
тълкувателно решение, неправилни се явяват изводите на ревизиращия екип за
определяне на задължения за задължителни осигурителни вноски при приложението
на чл.122 от ДОПК във връзка с чл.124а от ДОПК, доколкото не може в случая да
се приеме, че установеният укрит доход съставлява осигурителен такъв, като
липсва оборима презумпция по чл.123, ал.1 от ДОПК във връзка с чл.124а от ДОПК и по отношение
на задължителните осигурителни вноски, доколкото тя се прилага само за
данъчното облагане в случаите на укрит доход. В тази насока и приходните органи
са длъжни да докажат, че укритите доходи, които са установили, са с произход от
трудова дейност, за да се установят и съответните задължителни осигурителни
вноски върху същите, а в случая, в рамките на ревизионното и съдебното
производство, подобни доказателства не са били ангажирани, като впрочем, както
се каза вече, ревизиращите органи са приели изобщо неустановеност на произхода
на дохода. Ето защо и в частта относно установените за плащане ЗОВ ревизионният
акт ще следва да се отмени като незаконосъобразен. Принципно предвид тази
отмяна, изчислените задължителни осигурителни вноски не следва да бъдат
използвани като компонент при изчисляване на данъчната основа по чл.122 от ДОПК, т.е. да се приспадат при определяне размера на данъка. При това положение
при определяне на данъчна основа по чл.122 от ДОПК в по-голям размер несъмнено
ще се достигне до определяне на дължима сума за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в
по-голям размер от установеното по РА. С оглед разпоредбата на чл.160, ал.6 от ДОПК обаче, която не допуска изменение на РА във вреда на жалбоподателя, същият
не следва да се изменя в от съда в посочената му част.
По изложените аргументи, настоящият съдебен
състав намери жалбата за частично основателна, съответно счете, че обжалваният
РА следва да бъде отменен само в частта му за допълнително определените вноски
за ЗОВ за годишно изравняване за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., ведно с
прилежащите за тях лихви, а в останалата част жалбата ще следва да се отхвърли
като неоснователна.
При този изход на делото и при своевременно направени
искания, на страните по делото се дължат разноски, съобразно уважената и съответно
отхвърлената част на жалбата.
Доказани са посочените в
представения от жалбоподателя списък разноски в общ размер на 2 710 лв., включващи
държавна такса от 10 лева, възнаграждение за вещо лице от 300 лева и адвокатско
възнаграждение от 2400 лева. Съдът намира за отчасти основателно възражението
на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатския
хонорар. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата ѝ
редакция към момента на осъществяване на процесуалното представителсто на
жалбоподателя от адвокат, с оглед на материалния интерес минималното
възнаграждение възлиза на 1 607,58 лв. В тази насока и като взема предвид разпоредбата
на чл.36, ал.2 от ЗА касателно определяне размера на възнаграждението при
спазване на принципите за обоснованост и справедливост, съдът счете, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените заседания, в
които жалбоподателят е бил представляван от адвокат и проведените по делото
процесуални действия, размерът на адвокатското възнаграждение следва да се
редуцира до сумата от 2000 лева. При това положение и общият размер на
разноските за жалбоподателя се равнява на 2310 лева, като в тази насока и при
изчисляване на същите по съразмерност предвид изхода на делото следва да се
осъди ответника да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1658,95 лева.
На основание разпоредбата на чл.161,
ал.1 от ДОПК на ответника следва също да бъде присъдено възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата,
което така изчислено възлиза на сумата от 453,08 лева.
По
изложените мотиви и Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Р.Й.Й. с ЕГН ********** *** Ревизионен акт №
Р-16001620000210-091-001 от 10.07.2020 г., издаден от В.И.– Началник сектор,
възложил ревизията, и Р.Т.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.
Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 460 от 18.09.2020 г.
на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр.
Пловдив, в частта му досежно
допълнително установените вноски за ЗОВ, както следва: за 2014 г. - ДОО в
размер на 2 068,48 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
1 090,98 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 808 лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 426,16 лв. и ЗО в размер на 1 292,80 лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 681,86 лв.; за 2015 г. - ДОО в размер на 2 332,29 лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 992,64 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 911,05
лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 387,75 лв. и ЗО в размер на
1 457,68 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 620,40 лв.; за 2016 г.
- ДОО в размер на 3 348,48 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
1 085,55 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 308 лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 424,04 лв. и ЗО в размер на 2 092,80 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 678,47 лв. и за 2017 г. - ДОО в размер на
1 595,29 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 355,42 лв., ДЗПО – УПФ
в размер на 578 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 128,78 лв. и ЗО в
размер на 924,81 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 206,04 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
против Ревизионен акт № Р-16001620000210-091-001 от 10.07.2020 г. в останалата ѝ част досежно
допълнително установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2014 г.
в размер на 1 573,04 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 829,67 лв.;
за 2015 г. в размер на 1 725,97 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
734,59 лв.; за 2016 г. в размер на 2 817,82 лв., ведно с прилежащите лихви
в размер на 913,52 лв. и за 2017 г. в размер на 1 250,26 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 278,55 лв.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите – гр. София да заплати на Р.Й.Й. с ЕГН ********** ***,
сумата от 1 658,95 лв. /хиляда шестстотин петдесет и осем лева и
деветдесет и пет стотинки/, съставляваща размер на направените разноски в
производството пред първоинстанционния съд, съразмерно на уважената част от
жалбата.
ОСЪЖДА Р.Й.Й. с ЕГН
********** *** да заплати на Национална
агенция за приходите – гр. София сумата от 453,08 лв. /четиристотин петдесет и
три лева и осем стотинки/, съставляваща размер на юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия: